РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Кърджали, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500053 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10/01.02.2021г., постановено по гр. д. № 93/2020 г.,
Ардинският районен съд е отхвърлил предявеният от Ф. Е. М. от гр. К.
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците А. Е.
Г., С. Х. Г., С. Е. И., А. Ю. М., Г. Б. Ю., Б. Б. Ф., Н. Б. В., Б. И. Д. и Б. Т. Ф.,
всички в качеството им на наследници на Е. Ю. М., че ищецът е собственик на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на недвижим имот, находящ се в гр. А.,
представляващ: поземлен имот с кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и
едно/ от квартал 4 /четири/, с административен адрес: гр. А., ул. „П.“ № *,
община А., област К., с площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/ квадратни
метра по регулационния план на гр. А., община А., одобрен със Заповед №
338 от 07.05.1984 год., изменен и допълнен със Заповед № 23 от 13.01.2020
год., ведно с построените в него сгради двуетажна паянтова жилищна сграда
със застроена площ /петдесет/ квадратни метра и разгъната застроена площ
100.00 /сто/ квадратни метра; двуетажна паянтова жилищна сграда със
1
застроена площ 62 кв. м. /шестдесет и два/ квадратни метра и разгъната
застроена площ 124.00 /сто двадесет и четири/ квадратни метра, като имота е
с неприложена регулация, при граници на имота: изток - улица на Община А.;
запад - двор на наследниците на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова; север -
улица на Община А. и поземлен имот № 00607.11.165 по КККР на град А. -
нива на наследниците на С. Р. А.; юг - улица на Община А.. С решението
ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал Ф. Е. М., който го
обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като
неправилно. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
атакуваното решение, и да бъде постановено ново такова, с което предявеният
иск да бъде уважен.
Депозиран е отговор по реда на чл.263 от ГПК от въззиваемите А. Ю.
М., Г. Б. Ю., Б. Б. Ф., Н. Б. В., Б. И. Д., и Б. Т. Ф. – чрез пълномощника им адв.
Х.. От въззиваемите А. Е. Г., С. Х. Г., С. Е. И. отговор не е подаден. Не се
правят доказателствени искания. Страните претендират деловодни разноски.
В хода на производството се представят доказателства за настъпилата
смърт на въззиваемия Б. Т. Ф., като след представяне на доказателство за
наследниците му, същите са конституирани в процеса.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски за първа инстанция.
Въззиваемите А. Е. Г., А. Ю. М., Г. Б. Ю., Б. Б. Ф., Н. Б. В., Б. И. Д.,
чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба и поддържат
отговорите по съображенията, изложени в тях. Претендират разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите С. Х. Г. и С. Е. И. - не се явяват, не се представляват.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав
2
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Поради това следва да бъде
преценена правилността на решението по наведените в жалбата оплаквания.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от
Ф. Е. М. от гр.К., с правно основание чл.124 ГПК.
Ищецът твърди, че преди смъртта си баща му Е. Ю. М. бил собственик
на процесния недвижим имот, находящ се в гр. А., представляващ поземлен
имот с кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и едно/ от квартал 4
/четири/, с административен адрес гр. А., ул. „П.“ № *, община А., област К., с
площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/ квадратни метра по регулационния план
на гр. А., община А., одобрен със Заповед № 338 от 07.05.1984 год., изменен и
допълнен със Заповед № 23 от 13.01.2020 год., ведно с построените в него
сгради: двуетажна, паянтова, жилищна сграда със застроена площ /петдесет/
квадратни метра и разгъната застроена площ 100.00 /сто/ квадратни метра;
двуетажна, паянтова, жилищна сграда със застроена площ /шестдесет и два/
квадратни метра и разгъната застроена площ 124.00 /сто двадесет и четири/
квадратни метра, като имота е с неприложена регулация. Граници на имота:
Изток - улица на Община А.; Запад - двор на наследниците на Фахрие
Мюмюнова Сюлейманова; Север - улица на Община А. и поземлен имот №
00607.11.165 по КККР на град А. - нива на наследниците на С. Р. А.; Юг -
улица на Община А.. След смъртта на баща му всички наследници се събрали
и решили този имот да остане за ищеца, след което единствено той установил
владение и упражнявал непрекъснато фактическа власт върху него, като
извършвал ремонти, заплащал данъци, такси за ел. енергия и вода, такса смет.
Извършил строителни работи и подобрения в имота, с които да го запази, и по
този начин обективирал спрямо останалите невладеещи имота наследници
намерението си да владее имота трайно и непрекъснато за себе си.
Конкретизира, че тези му действия се състоят в поставяне на ограда на
неоградения след смъртта на баща му имот, заплащане на разходи по
поддръжката на имота, култивиране на прилежаща земя на имота, плащане на
годишните данъци, както и ремонтни дейности по поддръжката на целия
имот и сградите в него. По този начин демонстративно отрекъл правото на
собственост по отношение на другите наследници на общия наследодател Е.
Ю. М., които не допуснал в имота, защото всички те знаели и виждали, че той
го владее като свой. Твърди, че придобил собствеността на имота по
3
давностно владение, което продължило спокойно, постоянно и трайно повече
от десет години, като през това време никой от наследниците - ответници не
предявил претенции към имота. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че той - ищецът, е собственик на процесния имот.
От фактическа страна и с оглед събраните по делото доказателства, се
установява следното:
Няма спор, че общият наследодател на страните е Е. Ю. М., починал на
**.**.****г.
Установява се от събраните гласни доказателства, че до 2004г. в имота
живял един от братята на ищеца – И.т, като от тогава до подаване на исковата
молба никой от останалите наследници не е живял в него. Имотът и
построените в него две сгради били необитаеми, не ставали за живеене. От
няколко години ищецът, който живеел със семейството си в Т., периодично
посещавал имота. По негова инициатива били ремонтирани гробовете на
починалите му родители и братя, и частично била изградена ограда по някои
от границите на имота; били подменени счупени керемиди от покривната
конструкция на двете постройки в имота. Били изкопани дупки за засаждане
на дръвчета. Тези обстоятелства се установяват и от заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира.
Ответниците не оспорват твърденията на ищеца, че е извършвал
описаните дейности, нито че е плащал данъци за имота.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
въззивният състав намира следното:
Предвид спецификите на конкретния правен спор, доколкото става
дума за наследствен имот (при който презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение (ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС),
касае се за обикновено ползване на съсобствена вещ, а не за демонстрирано
намерение за своене. Владелческите действия, като елемент на придобивната
давност, трябва да съдържат всички признаци, а владението – фактическата
власт, трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с
намерение да се свои вещта; тези признаци могат да имат различно
проявление при владението на различни имоти според техния вид,
предназначение и начин на ползване; осъществяването на всеки един от тези
елементи се преценява по конкретното дело въз основа на установените
4
факти.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
владял имота, ведно с постройките в него, трайно и непрекъснато през
последните десет години, каквито твърдения навежда в исковата молба,
домогвайки се да получи позитивно решение по предявения установителен
иск – това е така въпреки установеното плащане на данъци и извършените
частични ремонтни дейности.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС (решение №
503/2.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г., І г. о., решение № 78/16.04.2014 г. по
гр. д. № 5479/2013 г., І г. о., решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015
г., ІІ г. о., решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ІІ г. о. и др.),
поддържана и от настоящия съдебен състав.
В обобщение, с оглед казаното по-горе, като е стигнал до същия краен
резултат, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на въззиваемите се следват
деловодни разноски съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от
ГПК, за тази инстанция в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, платени в брой – л.27 от въззивното дело.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/01.02.2021г., постановено от
Ардинския районен съд по гр. д. № 93 по описа за 2020 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Ф. Е. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К.,
ул.“О.“№ * , вх. *“, ет. *, ап. *, да заплати на А. Е. Г., с постоянен и настоящ
адрес: гр. А., ул. „М" № *, с ЕГН **********, А. Ю. М., с постоянен и
настоящ адрес гр. А., ул. „Р.“ № *, ЕГН **********, Г. Б. Ю., с постоянен и
настоящ адрес гр. А., ул. „И.“ № *, ЕГН **********, Б. Б. Ф., с постоянен и
настоящ адрес гр. А., ул. „П.“ N° *, ЕГН **********, Н. Б. В., с постоянен и
настоящ адрес гр. А., ул. П.“ N° *, област К., ЕГН **********, Б. И. Д., с
постоянен и настоящ адрес гр. Х., ул. „Е.“ № *, вх. *, ап. *, ЕГН **********,
5
направените във въззивното производство разноски за процесуално
представителство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6