Р
Е Ш Е
Н И Е
№
3586
гр.Варна,02.08.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
В. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РУМЯНА Х.А
при секретаря Г. ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1581 по описа за 2018 год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът Н.А.Н.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Д. П. П., вписана в Адвокатска колегия - Варна, с
адрес на кантората: *, Съдебен адрес:***, *, GSM *, чрез адвокат Д.П.,
претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците Н.Г.Т., ЕГН ********** *** и А.Г.А., ЕГН **********
***, че ищецът е собственик на 49 кв.м.идеални части от имот с идентификатор
№*, стар №*, находящ се в *, по силата на Нотариален акт за дарение №*, том *,
дело №*на В. нотариус С. С. и влязла в законна сила на *г. Заповед №*г. на
Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна и скица към нея с изх.№* от *г. и
едноличен собственик на намиращият се в имота гараж с идентификатор №*.1, по
силата на строителство на база на издаден му Позволителен билет №* ОТ *г. на В.
ГНС, Строителен протокол №* ОТ *г., Проект за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и
заверен от старши архитект К.А. от отдел „А. И Б." при Г. Н. С.. В
условията на евентуалност - само по отношение на гаража - че е едноличен
собственик по силата на давностно владение, осъществявано от строителството му
през *г. до днес. Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски на осн.чл.78, ал.1
от ГПК.
Ищецът аргументира правен
интерес от заявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Собственик е на
49 кв.м. идеални части от имот по КК с идентификатор №* и едноличен собственик
на гараж с идентификатор №* в същия имот, с административен адрес *, който
административен адрес е идентичен с адреса: * по документите му за собственост.
Имотите е
придобил по силата на следните правни сделки и по давност:
С Нотариален акт за покупко-продажба №*. том *, * от
*г. баща му - А.Н.Г. е закупил от П. И. О., действаща лично за себе си и като
законен представител на децата А. и Ж. В. О. * кв.м.ид.част от лозе, цялото от 4 дка при граници: В. П., Н. Д.. З.
А. С. и път, в м-ст * * в гр.С..
С Нотариален акт за дарение №*, том *,дело №*от *г.
придобива от баща си притежаваните от него * кв.м.ид.част от дворното място,
цялото от *кв.м., находящо се в гр.Варна, м-ст * * и представляващо цялото бивш
парцел * - *, * от кв.* на * подрайон на гр.В. при граници на целия двор: ул.*.
ул.* и бивши парцели *, * И * на същия квартал.
През *г. на база издадените му от В. Г. Н. С., отдел
„А. и Г.“ позволителен билет №* ОТ *г., строителен протокол №* ОТ *г. и
изготвен проект за гараж, изгражда в
мястото си гараж, който от тогава и досега използва.
Доказателство в подкрепа на изложеното, че е едноличен
собственик на гаража на ул.* №* *, с идентификатор * и че има идеални части от
имот *, сега * е и факта, че през *г. е обособен имот * (в който са включени
притежаваните от него * кв.м.ид.части) и предвидено застрояване в същия, във
връзка с което на *г. е съставен от о.
н. с. - СД „*" В. оценителен протокол за гаража му и идеалните части от
земята, които да му бъдат заплатени при отчуждаването. Това отчуждаване за
строителство на жилищен блок обаче отпада. Тъй като имотът му се намира по
протежението/лицето на улицата и задните имоти нямат достъп до улицата, О.та им предоставя на тях,
част от земята му върху която не е
построен гаражът и така се стига до това границите на имота му да са
тези по кадастралната карта на имот *.
Още доказателства за това, че е едноличен собственик
на гаража е и факта, че през *г. е обжалвал размера на определения му за гаража
на ул.* в гр.В. данък, за което има и влязло в сила Решение на Контролна
инстанция.
През 1995г. e издадена под №* от *г. Градоустройствена
виза за кв.*, на * подрайон на гр.В., включваща процесния недвижим имот, от
която е видно, че като собственици на земя не фигурират нито Н.Г.Т., нито
А.Г.А. (ответниците по делото), нито техните праводатели - Д. Д. Г. или Г.
А.Г..
През *г., преди одобрения кадастрален план на * м.р.,
в който попадат имота с гаража му, да бъде предаден от общинската администрация
на А. по К., подава до кмета на О. В., заявление за допълване (поправка) на
одобрения кадастрален план на основание параграф 6, ал.6 от ЗУТ, във връзка със
ЗКИР, с което да бъде вписан като собственик на ПИ №*, попадащ в кв.*, по плана
на * м.р. на гр.Варна, в който се намират идеалните части от дарения му имот и
построеният от него гараж.
На база подаденото от него заявление, от страна на Пл.Г. - кмет на район
П. при О. В., е издадена Заповед №*, с която е одобрено попълването на
кадастралната основа на имота с пл.№* по плана на * м.р., така както е показано
с кафяв цвят на скица с изх.№* от *г. и като собственик в имота освен него -
Н.А.Н. (на основание Нотариален акт №*, том *, дело №*от *г.), му е казано, че
ще впишат и лицата: д. д. Г., А.Г.А. и Н.Г.Т., за които не останало място. д.
д. Г., А.Г.А. и Н.Г.Т. реват и му се молят да се съгласи те да бъдат вписани
като съсобственици в парцела, защото за тях се оказало, че няма място.
Съгласява се и Заповедта като необжалвана от ответниците и всички останали
заинтересовани лица влиза в законна сила
на *г.
Вписан е в
разписните листи като собственик на ПИ №*.
О.та му е издавала скици за този имот, като притежаващ собственост в
същия.
От издадената от О. Варна, район П. скица с изх.№* от
*г. е вписано, че имот * = *-*. т.е.че имот * е еквивалентен (еднакъв)/
идентичен с имот *-*, както и че част от имот * попада в имот *.
На *г. заменя * кв.м. от притежавания от него имот с
площ от * кв.м. по скица срещу бутилка *, тъй като има идея да се строи и
строителната фирмата иска предварително да и прехвърли * кв.м., което
строителство обаче така и не се осъществява.
Никой никога не му е оспорвал собствеността върху
гаража и идеалните части от имота и не му е пречил да го ползва до *г., когато
ответниците не са започнали да се подготвят да събарят гаража му, за което е
уведомен от съседи и след като отива на място и сигнализира полицията на тях им
е съставен предупредителен протокол да не го събарят, още повече, че в гаража
му се намира и притежаваният от него лек автомобил, който и към момента е
вътре. Никога не е виждал ответниците в имота, както и да имат желание или намерение
да го ползват освен през *г., когато се опитват да му съборят гаража с
намиращият се в него лек автомобил.
След като това да съборят гаражи му е осуетено от
него, ответниците му заявяват, че те са еднолични собственици на имота и гаража
му, защото по скица било така. Това много го
учудва, предвид това, че винаги си е заплащал данъка за земята и гаража,
и че преди време те са тези които му плачат и го умоляват да се съгласи да ги
впишат в границите на неговия имот като съсобственици, защото не останало място
за тях и след като се съгласява заедно подписват горецитираната заповед, която
като необжалвана влиза в законна сила, т.е.те много добре знаят, че преди да ги
впишат като съсобственици в имот *, те са нямали собственост в тези граници.
Ответниците показват скица № *г. от СГКК, в която е вписан като собственик на
земята само наследодателя им Г. А.Г. и казват, че въз основа на същата те вече
били еднолични собственици както на имота, така и на гаража му. Възразя, като
им казва, че много добре знаят, че е едноличен собственик на гаража и на
половината от мястото, но те си държат на своето. След тези изявления прави
проверка и установява, че в СГКК Варна, очевидно при предаване на данните от
кадастралния план и свързаната с него документация от О. Варна на А. по ГКК не
е била предадена Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. В., скицата
към нея с изх.№* от *г., както и всички други съпровождащи ги документи, които
представя, нотариалният му акт и разписния лист, поради което и не е бил вписан
в КР към СГКК Варна, като съсобственик в имот * и едноличен собственик за
гаража с идентификатор *.1.
Подава молба до СГКК Варна за вписването му като
собственик в КР и издаване на скица за гаража и ид.части от земята, но се
оказва, че ответниците предварително са подали заявление, с което са заявили на
началника на СГКК да не го вписва като собственик на гаража и съсобственик в
имота, като са го заплашили, че ако го стори ще сигнализират прокуратурата.
Дали заради отправените в няколко поредни техни писмени молби до СГКК заплахи
или не, но така или иначе от СГКК му е отказано да бъде вписан в КР като
собственик на гаража и съсобственик в имота, под предтекст, че административния
му адрес по документите му за собственост и КК не съвпадали. Дори след като се снабдява
от О. Варна, район П. с удостоверение за идентичност на адрес и го представя
пред СГКК, дали под натиска или поради постоянните писмени заплахи от страна на
ответниците към началника на СГКК Варна, но не е вписан в КР на СГКК и не му е
издадена скица.
С оглед гореизложеното, предвид това, че през *г.
ответниците му оспорват собствеността върху имоти с идентификатор №*.1 и №*,
като се опитват да му съборят гаража и възразяват в СГКК срещу искането му за
вписване като съсобственик по отношение на земята и едноличен собственик на
гаража, за него се явява правен интерес от завеждането на настоящия иск, с
който моли съда да призове страните и
след като се убеди в основателността на изложеното от него да постановите решение, с което уважи иска.
В срока
за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците, чрез проц.представител адв.
К.К. от ВАК, изразяват становище за допустимост и неоснователност на иска.
Излагат,
че са собственици по наследство от баща
им Г. А.Г., починал на *г„, б.ж. на град Варна, и от майка им д. д. Г., починала на *г., б.ж. на град
Варна, на поземлен имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * /**/, по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед: *г. на ИД на
АГКК, находящ се в град Варна О. В., област В., ул. "*" №*, с площ от
* (*) кв. м. по скица на СГКК , а по документ за собственост с площ от *
/двеста и петдесет/ кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до * * метра) , стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: * *, квартал * (* И *), при
съседи: ПИ с идентификатори №№ *, *, *, *. Наследодателите им са придобили
собствеността по силата на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № * том * дело № */* година на Народен съдия град С..
През
годините наследодателите им, а сега - и те, непрекъснато са заплащали данъците
за имота и са го стопанисвали. Нещо повече, винаги когато са възниквали
проблеми и са получавали от кметството писма - са се отзовавали.
С
приемането на кадастралната карта и кадастрални регистри със заповед № *г. е
бил заснет и процесният гараж в поземлен имот с идентификатор № *, като в
кадастралните регистри е бил записан като собственост на Г. Х. Г., собственик
на имот № *, находящ се в град Варна, ул. „*" № *, по силата на Нотариален
акт № * том * дело № */* година на Нотариус С. С. - Нотариус при В. н. с..
Свързват се със собствениците, за да разберат дали сложената вътре кола е тяхна
и да я преместят, но те им заявяват, че не са собственици на колата.
Тогава
установяват, че погрешно е вписан като собственик - Г. Х. Г., на процесния
гараж с идентификатор № * и предприемат процедура по промяна на кадастралната
карта и кадастрални регистри. Правят проект за изменение на кадастрална карта и
кадастрални регистри, който представят в кадастъра.
Тъй като
в процесния гараж има кола и по данни на съседите -същата е на ищеца- се
свързват с него и го молят да освободи гаража. Преди да предприеме каквито и да
е било действия. Показват му проекта за изменение на кадастрална карта и
кадастрални регистри, както и експертизата за идентичност на имоти. Той
заявява, че има документи за гаража, че е законен и че е негова собственост.
При
разговорите им твърди единствено, че е собственик на гаража, но никога не е
твърдял, че е собственик на земята. Той много добре знае, че притежава документ
за собственост за имот, който се намира през два имота от техния.
Въпреки,
че са убедени, че неговото твърдение е невярно, правят експертиза за
идентичност на имота, който те притежават по наследство от родителите им Г.
А.Г. И д. д. Г..
След
като установяват, че ищеца не притежава имот, който по какъвто и да е начин да
съвпада с имот с идентификатор № *, отново се срещат и му предоставят
документите. Ищецът става още по-агресивен, става ясно, че не могат да се
разберат по доброволен начин.
След
това са уведомени, че ищецът е подал заявление в СГКК – В. за вписване като
собственик на процесния гараж и за издаване на скица, която да му послужи пред
Нотариус. След което подават възражения. На него му е отказано да му бъде
издадена такава.
Възлагат и е
изготвена техническа експертиза за идентичност на ПИ с идентификатор № * и ПИ с
идентификатор № * и проекта за изменение на кадастралната карта на ПИ с
идентификатор № * и Самостоятелен обект с идентификатор № *. Разбират, че
ищецът, изобщо не е собственик нито на поземления имот, нито на идеална част от
него, нито на гаража и не притежава документи за собственост.Това се установява
и от приложените от самия него документи към исковата молба.Представения от
ищеца документ за собственост -нотариален акт за дарение на недвижим имот № *
том * дело № */*г. на В. нотариус, по силата на който А. Н. Г. дарява на Н.А.Н.
собствените си * * И * кв. м., идеални части от дворно място цялото с площ от *
(*) кв. м., находящо се в град Варна, местност „* *", представляващо
цялото бивш парцел *, * от кв. * на * подрайон на град Варна, при граници на
целия двор: ул. „*", ул. „*" и бивши парцели *, * И * на същия
квартал.От описанието на имота е видно, че собствеността на ищеца е за идеална
част от местност „* *", представляващо цялото „бивш парцел *, * от кв. *
на * подрайон на град Варна".От Скица № * от *г. (не се чете от кого е
издадена и приложената към исковата молба) е видно, че Н.Н. е записан като собственик
на парцел * А, с документ за собственост - Нотариален акт № * том * дело № */*
година на Нотариус С. С. - Нотариус при В. н. с..Представената Заповед № *г. за
попълването на кадастралната основа касае собствения им имот и същата не е
титул за правото на собственост.От всички документи, представени с исковата
молба е видно, че ищецът има документ за собственост на идеална част от друг
имот. Позволителния билет за гаража е за друг имот. Като не е ясно изграден ли
е този гараж, къде го е изградил, както и не са представени доказателства в
тази връзка, нито дали е завършен, дали е въведен в експлоатация.
Ищецът е
прехвърлил * кв. м. на „*" ООД с ЕИК *, чрез замяна имот с административен
адрес град Варна, ул. „*" № *, но е прехвърлил * кв.м. идеална част от
имот с пл. № *. От исковата молба за първи път научават, че ищецът е продал
идеална част от чужд имот. В Нотариален акт за замяна на недвижим имот за
движима вещ № * том * рег.№ * дело № */*г. е посочено, че се продава * кв.м.
идеална част от имот с административен адрес град В., ул. „*" № *, но е
прехвърлил * кв.м. идеална част от имот с пл. № *, който е тяхна собственост и
в действителност е с административен адрес град Варна, ул. „*" № *.
Оспорват
Нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима вещ № * том * рег.№ * дело
№ */*г. Молят съда да обяви за недействителна сделката, обективирана в
Нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима вещ № * том * рег.№ * дело
№ */*г. предвид обстоятелството, че ищецът е прехвърлил на приобретателя
идеална част от чужд, а не -негов имот.
По
отношение на ПИ с идентификатор № * - няма издадени строителни книжа за
изграждане на гараж от * година до настоящия момент. Не е ясно как и житейски
нелогично е ищецът да е владял 49 кв.м. идеални части от собствения им имот.
Липсва най-важният елемент от
фактическия състав на придобивната давност, а именно намерението за своене на
вещта.
Липсата
на изтекла придобивна давност се доказва, с липсата на декларация и заплащането
на данъци за имота до момента на подаване на исковата молба. Ищецът не е
декларирал преди това собствеността на процесиите имоти, а е декларирал
процесния имот едва през *г. Представената с исковата молба декларация е за
гараж, с местонахождение - ул. * № *, В., в парцел *.
До
тогавашния момент ищецът не е заплащал дължимите данъци и такси за имота, което
е индиция за липсата на намерението му да придобие имота. Владението включва в
себе си не само намерението да се владее вещта, но и упражняване на
фактическата власт върху нея, т.е. владелецът държи вещта, служи си с нея,
употребява я. Т.е. заплащането на данъците е израз на намерението да се свои
вещта, което в конкретния случай липсва у ищеца.
От
всичко изложено по-горе е видно, че ищеца не е собственик на претендирания
имот. Всички представени с исковата молба доказателства касаят имот, който не е
идентичен с техния имот.
Оспорват
твърденията на ищеца, че е едноличен собственик на самостоятелен обект с
идентификатор № *.
В
Позволителен билет №*/*г. (приложен отново от ищеца към исковата молба), по
силата на който се дава право на ищеца да изгради гараж с размери */* м. с
квадратура * кв. м. и * куб. метра, в бивш парцел *, *. е начертана схема къде
следва да бъде разположен -ситуиран, както и е изрично записан административния
адрес на имота - ул. „*" № *.В самия Строителен протокол (приложен към
исковата молба) отново е посочено, че гаража следва да се изгради в имот с
адрес град Варна, ул. „*" № *, и че имотът на ищеца е бивш парцел *. *.
В
Проекта за гаража (приложен към исковата молба) също е посочено къде следва да
бъде изграден самият гараж - ул. ..*" № *.
Неверни
са твърденията на ищеца, че процесния гараж е законно изграден. За имота няма
издавани строителни книжа. Строежът на гаража е извършен без учредено право на
строеж в полза на ищеца, който не е собственик на земята, без строително
разрешение, утвърден строителен проект и ситуационни планове (скици ). Това е
един „незаконен строеж". Незаконни строежи са всички строежи, които са
изградени без разрешение за строеж и/или без одобрени инвестиционни проекти,
както и в отклонение от строителните правила и норми.
Това, че
графично е заснет и нанесен в кадастралната основа на устройствения план на
населеното място, със самостоятелен планоснимачен номер не прави строежа
законен. Заснемането по плана е акт на кадастралното отразяване на имота, но не
и акт на неговото узаконяване.
Състоянието
на процесния гараж е много лошо, ищецът не е извършвал никакви
строително-ремонти дейности за неговото поддържане и саниране.
От
всичко, изложено по-горе е видно, че ищецът не е собственик на имота с
идентификатор № *, както и на самостоятелен обект с идентификатор № *.1.
Оспорват
документ с peг. № *г. издаден от Район П., О. Варна относно актуализация на
административния адрес на Н.А.Н.. Административният адрес на поземлен имот с
идентификатор № *, е ул. „*" № *, но не съвпада с имота, описан в
нотариален акт за собственост на ищеца № *, том * дело № */ *г.
Оспорват
документ с per. № *г., издаден от Район П., О. Варна относно актуализация на
административния адрес на Н.А.Н.. В нотариален акт за собственост на ищеца № *,
том * дело № */*г., е видно че се придобива идеална част от имот, но не и
сграда.
Оспорват
скица изх. № */*г. издадена от Район П., О. Варна относно поземлен имот № *. От
нотариален акт за собственост на ищеца № *, том * дело № */*г. е видно, че
ищеца придобива * кв.м. идеални части от имот бивш парцел *, * от кв. * на *
подрайон на град Варна, а не имот с площ от * кв.м.
Оспорват
разписен лист относно поземлен имот № *, в който ищецът се е вписал като
собственик на поземлен имот по силата на нотариален акт за собственост на № *,
том * дело № */ *г.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците предявяват насрещни искове.
Молят съда след като се убедите в основателността на претенциите им, да
постановите решение, с което да осъдите ответника Н.А.Н., ЕГН **********,***,
да им предаде владението на частта от собствения им недвижим имот, върху която
е разположен гараж с идентификатор № *, находящ се в град Варна, ул. „*"№
*, разположен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * /**/, по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед: *г. на ИД на АГКК, находящ се в
град Варна О. Варна, област Варна, ул. "*" №*, както и да приеме за
установено, че гореописания гараж е незаконно изграден и да осъди Н.А.Н., ЕГН
**********,***, да го премахне.
Молят,
на основание чл.5* от ГПК, съдът да
отмени и да обяви за недействителна сделката, обективирана в Нотариален акт за
замяна на недвижим имот за движима вещ № *том * рег.№ *дело № */*г. на Нотариус
per. № *, вписан с вх. рег.№ */*г., акт № *, том * дело № */*г., по силата на
която Н.А.Н. ЕГН ********** е прехвърлил на „* - 1 (*) кв.м. идеална част от
дворно място с площ от * (*) кв.м. по скица, а по предходен нотариален акт с
площ от * (*) кв.м., находящо се в град Варна, с административен адрес по
данъчна оценка -район П. , улица „*" № *, съставляващо поземлен имот * *,
попадащ в квартал * (* И *), по плана на * подрайон на град Варна.
Молят да
им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, държавни такси и
адв. възнаграждение.
Ответникът по насрещните искове в срока за
отговор, депозира такъв.Оспорва исковете и фактическите твърдения на
ищците.
0спорва
обстоятелството, че с НА за покупко-продажба №*, том *, дело №* от *г. от *г.
ищците са придобили точно процесния недвижим имот с идентификатор №*, доколкото
такъв имот към дата *г. с такива граници, площ и с такъв идентификатор все още
не е съществувал/не е бил обособен. Да се приеме противното, би означавало да
се приеме, че неговия праводател е
придобил процесния недвижим имот преди тях, доколкото той е придобил имота с
нотариален акт №* от *г., т.е. с номер предхождащ този на ищците.
След
като имота на ищците по нотариален акт не съвпада с процесния недвижим имот и
едва със Заповед №*г. на кмета на район „П.", О. Варна за попълване на ПИ
№* в КП от *г. ищците са записани като съсобственици в процесния недвижим
имот и след Н.А.Н., както и предвид
това, че в КР /л.115 от делото/ ищците не са вписани с акта си за собственост,
а със Заповедта на кмета на район П., то с още по-голяма сила на база на същата
тази заповед следва и Н.А.Н. да бъде признат за съсобственик в процесния имот
*.
Оспорва
обстоятелството, че ищците са стопанисвали постоянно имота и са заплащали
данъци за него. Видно от представените от тях приходни квитанции серия * №* и
№* от *г. /л.135-136 от делото/ данъците за процесния недвижим имот са
заплатени от ищците за пет години назад (от *г. до *г.) едва на дата *г., а самия имот са декларирали с декларация от
*г.. Доказателства за това преди петте години да са заплащали данъци за имота
или да са го декларирали ищците не представят.
Имотът
не е стопанисван от ищците, доказателство за което е факта, че не сочат от кога
те не могат да ползват земята под гаража, респ.кога е построил гаража, с
което им отнел владението върху земята
под него, респ.кога им е отнел владението върху целия имот *. След като не
знаят тези факти, значи не са ходили до мястото от *г. когато построява гаража
си и не са се интересували от имота до преди завеждане на делото. Оттук и това
е доказателство, че не са го стопанисвали повече от *г., в случая повече от
*г., защото той от *г. /*/ е построил
гаража си на това място и го ползва и към настоящия момент, като държи в него
колата си.
Отделно
от това ищците никога не са владели процесния недвижим имот, дори в частта
върху която не попада неговия гараж явно, спокойно и непрекъснато, с намерение
за своене. Това е така, защото собствениците на имоти с идентификатори №* и №*
преминават през процесния недвижим имот с №*, без да имат учредено право на
преминаване през имот * от него или от ищците /или той поне не знае за такова учредено от
ищците/, за да достигнат до своите имоти, като вратите за дворните им места се
намират вътре в процесния имот *. Лично той е дал устно съгласието си
собствениците на имот *- К. и на имот * - баба Р. да преминават през имот *, по
чисто човешки причини - на тях от там им е по-удобно. Това е причината и имот с
идентификатор №* да е с административен адрес по КК *, който адрес е и на
процесния имот, макар видно от скицата от СГКК да излиза, че няма като граница
ул.*, а ул.*.
Съгласен
е с изложеното от ищците, че по погрешка е бил вписан Г. Х. Г. като собственик
на имот *, защото Н.А.Н. е собственик на този имот. Очевидно при предаване на
данните от кадастралния план и свързаната с него документация от район П. при
О. Варна на АГКК не е била предадена Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район П.
при О. Варна, скицата към нея с изх.№* от *г., както и всички други
съпровождащи ГИ документи /акта за непълноти в одобрен КП и протокола към
заповедта, нотариалният ми акт и разписния лист/, КОИТО е представил, поради което и не е бил вписан в КК
и КР към СГКК Варна като съсобственик в имот * и едноличен собственик за гаража
с идентификатор *.
Във
връзка с изложеното от ищците, че били възложили частна Техническа експертиза
за идентичност на ПИ с идентифактор №* и №* от която се установило, че Н.А.Н.
изобщо не бил собственик нито на поземления имот, нито на гаража излага
следното: Никога не е твърдял, че е собственик на имот с идентификатор №*, за
да се възлага от страна на ищците експертиза за идентичност между този имот и
имот *, в който твърди, че има собственост, още по-малко от която да се
установявало това; Дори да изключим факта, че частната Техническа експертиза от
*г. относно определяне идентичност между имот с идентификатор №* и имот с
идентификатор №* в едната си част е документ с невярно съдържание, доколкото
пише /на л.86 от делото/, че възложител на същата е д. д. Г. (която видно от
удостоверението за наследници на л.118 от делото е починала още на дата *г.),
т.е.няма как същата на дата *г. да е възложила изготвянето на техническа
експертиза на инж.Ц. Н. Н., то това което се установява с тази частна
техническа експертиза е липсата на идентичност между имоти №* и №* и липсата на
идентичност между сградата на Г. Х. по документите му за собственост и гаража
му с идентификатор №*; Дори да оставим настрана факта, че в едната си част
частната техническа експертиза е документ с невярно съдържание, то от
останалото й съдържание се установява, че инж.Ц. Н. също приема в нея, че Н.А.
Н. притежава ид.части в процесния недвижим имот №*. Това се установява от
съдържанието на л.З от експертизата, т.1.3. /л.89 от делото, /, където се
констатира, че в скицата към Заповедта за попълване на ПИ №* в КП от *г. №*г.
на кмета на район „П.", О. Варна, като собственици на ПИ пл. №* е записан
и Н.А.Н. ведно с ищците. Овен това, след като самите ищци навсякъде в проекта
си до СГКК за изменение на КК и КР и вписването им като собственици на имот *
искат това да стане на основание Заповед №*г. на кмета на район П., О. Варна
/л.101, т. 1.1 от делото/ то значи индиректно признават, че и Н.А.Н. притежава собственост
в имот *, доколкото и той съгласно същата тази заповед е признат за
съсобственик с ищците по отношение на имот * /бивш */. Счита, че е невярно и
съдържанието на стр.З, стр.4 и стр.6 в представената частна техническа
експертиза /л.89-първи абзац от горе на долу, л.90-втори абзац от горе на долу
и л.92-трети абзаца от горе на долу от делото/ в частта, в която е записано,
че: НА №*/*г. касае имот с идентификатор
№* и №*; имот с идентификатор №* е
идентичен с имот с пл.№* по КП от *г. за *-ти подрайон на гр.Варна; имот * се
намирал на ул.* №* /л.90 от делото/, доколкото имот * по КК се намира на
ул.Люляк №* в гр.Варна, която улица е през една улица от ул.*, отделно от това
е перпендикулярна на ул.*; съществува имот с идентификатор *, доколкото при справка
в КК установява, че имот с такъв идентификатор не съществува. Няма как да е
вярно записаното в експертизата, че процесния гараж бил отразен в КП от 1956г.
предвид това, че към тази година той все още не е бил построен. Гаража е строен
през *г. след издаване на разрешение за строителството му. Цялата частна
техническа експертиза за идентичност на имоти * и * /л.86-93 от делото/ на
която ищците се позовават е в несъответствия между цитирани сравнявани имоти,
собственици и актове за собственост. Същото се отнася и за втората приложена по
делото частна експертиза /л.98-105 от делото/.
Не
отговаря на истината изложеното в насрещния иск /л.73 от делото, първи абзац/,
че е придобил имот от * кв.м.ид.част от дворно място, цялото с площ от *кв.м.,
представляващо цялото бивш парцел *, * от кв.* на * подрайон на гр.Варна, при
граници на целия двор: ул.*, ул.*, и бивши парцели *, * И * на същия квартал,
съгласно Нотариален акт под номер */*г., доколкото неговия нотариален акт е под
номер */*г..
Оспорва
обстоятелството, че гаража му е незаконно изграден, защото за имота нямало
издадени строителни книжа. Конкретно за имот * няма издавани строителни книжа,
защото този имот, под този номер, площ и граници/съседи е бил образуван едва
през *г., когато влиза в сила КК. Няма как да има строителни книжа за гаража му
и когато имот * е бил под номер *, защото имот * е образуван през *г. със
заповедта на кмета на район П. О. Варна, докато гаражът му е изграден през *г.
Оспорва
изложеното от ищците, че многократно се били опитали да уредят доброволно
отношенията си с него. Същите никога не са го търсили освен когато искат през
*г. да се съгласи да ги впишат в имот * /сега */ като съсобственици след като
подава заявлението до кмета и после се виждат през *г., когато органите на полицията
му съставят предупредителен протокол, защото искат да съборят гаража, в който и към настоящия
момент държи личния си лек автомобил.
Не
отговаря на истината, че Н.А. не притежава собственост в процесния недвижим
имот, респ.че не е съсобственик с ищците по отношение на същия. Доказателство
за това са представените лично от ищците с насрещния иск документи, а
именно:скица изх.№*г. /л.79 от делото/ от която е видно, че наследниците на Г.
А.Г. /наследодател на ищците/ притежават идеални части от процесния имот, а не
са негови еднолични собственици;видно от представените изготвени по тяхно
искане частни технически експертизи, те претендират да бъдат вписани в
процесния недвижим имот на основание Заповед № *г. на Пл.Г. - кмет на район П.
при О. Варна /която прилагат - л.124 от делото/, същата тази заповед, която е
издадена по негова инициатива и на база на която и той е вписан през *г. в
процесния имот като съсобственик с ищците;от представения КК /л.115 от делото/
ищците са вписани като собственици в процесния недвижим имот именно на
основание Заповед № *г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна, не на база
нотариалния си акт. След като и той е вписан като съсобственик с тази заповед в
имот * /сега */, то значи притежавам собственост в имот *.
Сградата,
която е в имот * по представената скица за малоценна делба на л. 132 от делото,
не е процесния гараж /ако за това тя се представя/, защото към 1962г. същият не
е още построен /Гаражът му е построен през *г./, освен това тази сграда се
намира от другата страна на пътя/на ул.*.От представената Градоустройствена
виза №* от *г., касаеща имоти *, *, * /л.134 от делото/, засягаща и процесния
недвижим имот, като собственик по отношение на процесния имот фигурира А. Н. Г.
(баща на Н.А.), но не фигурира като собственик нито праводателя на
наследодателя на ищците, нито последния, още по-малко самите ищци. Т.е. към
1995г. в това каре е прието, че ищците не притежават собственост.
Възразява срещу исковете и обстоятелствата на
които те се основават
Възразява срещу предявените искове за:
предаване владението на частта от недвижим имот, върху която е разположен гараж
с идентификатор №*, находящ се в гр.Варна, ул.* №*, разположен в ПИ с
идентификатор №*, респ.за предване владението на целия недвижим имот №*; да се
приеме за установено, че гореописания гараж е незаконно изграден; да се
премахне гаража и да се отмени като недействителна сделката обективирана в НА
за замяна на недвижим имот за движима вещ №*, том *, рег.№*, дело №*/*г. вписан
в Служба вписвания под Акт №*, том XCVI, дело №*, вх.рег. №* от *Г.
По
първия иск: владението на земята под гаража осъществява от построяването му
през *г. и до настоящия момент, т.е.вече * г. /*/, поради което е изтекла в
негова полза абсолютната давност върху тази земя, дори да се приеме, че не е
станал съсобственик в имот */стар */ с ищците по представения пред съда
Нотариален акт за дарение №*, том *, дело №*от *г. на В. нотариус С. С. и
влязла в законна сила на *г. Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна
и скица към нея с изх.№* от *г. Ако съдът приеме, че е съсобственик с *кв.м.в
имот *, по представените документи, то
това отново означава, че иска на ищците за предаване на владението му е
неоснователен.
По
втория и третия иск: Гаража с идентификатор * е законно изграден, тъй като има
издадени за него строителни книжа. Това се установява от представените пред
съда:Позволителен билет №* ОТ *г. на старши архитект при В. Г. Н. С. „А. И
Б."; Строителен протокол №* ОТ *г.; Проект за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван
и заверен от старши архитект К.А. от отдел „А. И Б." при Г. Н. С.; Проект
за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и заверен от старши архитект К.А. от отдел „А.
И Б." при Г. Н. С.; Удостоверение рег.№* от **г. на кмета на район П. на
град Варна за идентичност на адрес за гаража с идентификатор №*. Няма как да
има строителни книжа от 1956г. за гаража предвид това, че едва през *г. същият
е построен след одобрен проект, издаден строителен протокол и Позволителен
билет.
Притежава
собственост върху земята на база на представените от него с ИМ доказателства от
№* до №*, №*, от №* до №* и №*, и присъединявайки и владението на неговия праводател върху земята. От разписен лист на
л.12 от делото и в протокола на л.15 от делото е видно, че е вписан като
съсобственик в имот * на първо място, дори преди ищците. От издаденият му за
гаража Позволителен билет №* ОТ *г. на старши архитект при В. Г. Н. С. „А. И
Б." е видно, че същият е издаден след издадена строителна линия и при
съгласие на съседите и съсобственици в парцела. Отделно от това самите ищци в
насрещния си иск признават, че цитира „Винаги когато са възниквали проблеми и
са получавали от кметството писма - са се отзовавали". От Протокол за
постъпили писмени възражения по обявена Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район
П. при О. Варна ,издадена на основание § 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, с която О.та
е отразила настъпилите промени в процесния недвижим имот, съобразно
кадастралните планове и регистри (разписни списъци) към тях се установява, че
няма възражения от разписалите акта ищци, поради което и същата е влязла в
законна сила. Както в Акта за непълноти в одобрен кадастрален план /л. 14-15 от
делото/, така и под заповедта на кмета /л.17 от делото/ са се разписали ищците
и тяхната наследодателка, поради което изложеното от тях в насрещния иск, че не
знаели, че той има собственост в процесния недвижим имот и че никога не е
твърдял, че имам собственост в него е несъстоятелно. Още повече предвид факта,
че по негова инициатива е започнало издаването на Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет
на район П. при О. Варна, видно от подаденото от него на л.13 от делото
заявление до кмета.
От
всички представени пред съда документи счита, че се установява, че:той е
съсобственик в процесния недвижим имот * с ищците, за собствеността му в процесния
недвижим имот те и техния наследодател са били уведомени от кмета на район П.
при О. Варна към *г. и не са възразили; за гаража имам строителни документи и
издаването им за строителството му е било съобщено на съседите и съсобственици
и те не са възразили, поради което като законно изграден не подлежи на
събаряне.
По
четвъртия иск: Ако съдът приеме това искане за допустимо, намира същото за
неоснователно.
Излага
подробно описания на действителното правно положение, съобразно фактите, които
е навел.
Моли за
отхвърляне на насрещните искове.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. П. поддържа иска.
В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски. В срок депозира писмени бележки.
В
съдебно заседание ответниците, чрез адв.К., поддържат отговора на исковата
молба и заявените насрещни искове. В хода по същество на делото молят за
отхвърляне на иска, уважаване на насрещните искове и присъждане на сторените по
делото разноски. В срок
проц.представител на ответниците депозира писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нот.акт №*, том *, дело №* от *год., съставен от Н.
с. в град С. се установява, че на *год.
, чрез покупко-продажба А.Н.Г. е придобил правото на собственост върху следния
имот : * кв.м. от лозе, цялото от четири декара , при граници: В. П., Н. Д., З.
А. С. и път, в местонстта „* *“ , която продаваема част, представлява идеална част от лозето.
С нот.акт №*, том *, дело №*/*год. на В. нотариус, на *год. А. Н. Г. дарява
на Н.А.Н. собствените си * двеста и петдесет кв.метра ид.части от дворно място,
цялото от *кв.м., находящо се в град Варна, м. „* *“ и представляващо цялото
бивш парцел *,* от кв.* на *
подрайон на град Варна, при граници на целия двор: ул. „*“, ул. „*“ и бивши
парцели *,*
и *на същия кнартал.
По силата на договор за замяна на недвижим
имот за движима вещ, осъществен с НА №*,том *,рег.№ *,дело №* от *год. на нотариус Д. С.с район на
действие ВРС се установява, че на *год. Н.А.Н. прехвърля на „*“ООД само един кв.м. ид.части от
съсобствено дворно място с площ от *кв.м. по скица, а по предходен нот.акт с
площ от *кв.м., находящо се в град Варна с административен адрес по данъчна
оценка: район „П.“, ул. „*“№*, съставляващо
ПИ №*, попадащ в кв.* по плана на * микрорайон на град Варна, при
граници и съседи по скица: улица „*“, ПИ
№№*;*;*;*.
Към доказателствата по делото, по искане на
ищеца са приобщени и следните писмени документи: Разписен лист; Заявление за
допълване (поправка) на одобрен КП на основание § 6. ал.6 от ПЗР на ЗУТ на **г.
вх.рег.№* от **г. на район П., О. Варна; Акт за непълноти в одобрена КП от
14.06.*г.на О. Варна, Отдел „* и *" и скица към него съставена от С. М.
-ст.геодезист р-н П., О. Варна; Протокол за постъпили писмени възражения по обявена
заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна; Заповед №*г. на Пл.Г. -
кмет на район П. при О. Варна и скица към нея с изх.№* от *г.;
Градоустройствена виза рег.№* от *г; Позволителен билет №* ОТ *г. на В. ГНС;
Строителен протокол №* ОТ *г; Проект за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и заверен
от старши архитект К.А. от отдел „А. И Б." при Г. Н. С.; Удостоверение
рег.№**г. на кмета на район П. на град Варна за идентичност на адрес за имот
№*; Удостоверение рег.№* от **г. на кмета на район П. на град Варна за
идентичност на адрес за гаража №*; Скица изх.№* от *г. на О. Варна; декларация
вх.№*г.; Препис извлечение от решение на първа и втора контролна инстанция от
*г.; Скица №*г. за отчуждаване издадена от В. Г. Н. С.; Оценителен протокол от
*г. на о. н. с. - СД „*" Варна,съобщение изх.№295 от 09.01.*г. от СД
„*" Варна при ОНС Варна за отчуждаване; Молба вх.рег.№**г.на СГКК Варна;
Скица на поземелен имот №**г. на СГКК Варна; Скица на сграда №**г. на СГКК
Варна; Данъчна оценка изх.№*г. на ..*" при О. Варна – оригинал.
От приетия по делото нот.акт №*,том *,дело №*/*год. на Н. С. в град С.
се установява, че на *год. Г. А.Г., чрез покупко-продажба придобива
правото на собственост върху следния имот : *кв.м., идеална част от цялото от *
декара, при общи граници: В. П., Н. Д., З. А. К. и път, находящо се в землището
на град С., местността „* *“.
Видно от удостоверение за наследници
№*.*год. , издадено от О. В. се установява, че Г. А.Г. е починал на *год. и
след своята смърт е оставил за законни наследници, ответниците в настоящото
производство, лицата А.Г.А. и Н.Г. Т..
По искане на ответника към доказателствения
материал по делото са приобщени следните писмени документи: Скица изх. № **г.
издадена от Район П.; Скица на Поземлен имот № */*г. на СГКК – Варна; Скица на
Поземлен имот № *г. на СГКК – Варна; Скица на сграда № *.*г. на СГКК – Варна;
Молба вх. №**г. на СГКК – Варна; Възражение вх. № *.*г. на СГКК – Варна;
Техническа експертиза относно идентичност на ПИ * и ПИ * на инж. Цв. Н.а от
*г.; Проект за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри на имот с
идентификатор № *.*; Приходна квитанция № */*г.; Уведомление изх. № *г. на СГКК
– Варна; Удостоверение за данъчна оценка изх. № */*г.
Видно от приетата по делото данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, които
имоти се облагат с данък върху недвижи имоти, се установява , че ищецът Н.А.Н.
е декларирал , че е собственик на гаража
и 49/100 ид.части от имота върху които е построен гаража.
Към доказателствата по делото е прието
удостоверение, издадено от О. Варна-район „П.“ , съгласно което сграда в
поземлен имот, находящ се в м.р. на град Варна, описана в НА №*, том *,дело №*/*год. с идентификатор * по
кадастрална карта е с актуален административен адрес: град Варна, ул. „* „№.
По делото са ангажирани гласни
доказателства , чрез заключение на ВЛ-ца по СТЕ. От заключението на ВЛ-ца по
СТЕ се установява следното:
Относно
имота по НА */*год. с
който А. Н. Г. дарява на сина си Н. А.Н. ид.част *кв.м. от дворно място, цялото
от *кв.м. ,находящо се в град Варна, м. „* *“, представляващо цялото бивш
парцел *-*,* в кв.*,* м.р. на града, при граници и
съседи на цялото дворно място: улиците „*“ и „*“ и парцели *,* и *от същия кв.*.
Действалия план към този момент за
територията е КП от 1956год. В него не е отразен парцела описан в горния акт,
нанесени са кадастралните границите на някои от имотите, както и
регулацията по предходен РП, включително осовите точки на
предвидената улична мрежа.
Така описания бивш парцел *-*,* може да се види единствено в скица
№*/*год., издадена от ГНС-Варна. Същата скица след оцифряване, редуциране на имотите/парцелите
до реалната им конфигурация, координиране в КС-19*и съответно допълване,
представена от експертизата като основа на комбинирана скица №* към настоящата
експертиза, където : със сив цвят са отразени имотите *,*,* и съседните им по
КП/1956год.; с червен цвят са отразени уличната регулация и осовата мрежа по
предходен РП, а със син цвят са отразени парцелите описани в договора за
доброволна делба/*год. и графично илюстрирани в горепосочената скица №*/*год.
към договора за доброволна делба.
От комбинираната скица и аналитични
измервания в нея се установява, че относимия
дял, отразен в скицата /1962год. и описан в доброволната делба като парцел *-*,* има площ
от *кв.м., докато цялата площ на същия парцел е 567кв.м., при
граници/съседи на целия парцел по скицата : на запад-ул.*;на север-парцел *-*,*, на изток-парцел *, на юг-ул.*.
От същата комбинирана скица се установява,
че в границите на същия парцел *-*,*
и западно от относимия дял по доброволната делба е разположена друга част от същия
парцел *-*,*, чиято западна
граница, съответства с тази на сегашната ул. „*“ по регулацията от предходния
РП.
По измерване от същата комбинирана скица се
установява, че посочената западна част на
парцел *-*,* е с площ от
211кв.м. ,при граници/съседи:на запад-ул. „*“; на север парцел *-*,*; на изток-относимия гореописан дял от
парцел *, на юг-ул.*.
Въз основа на гореописаното експертизата
намира, че между ищцовия имот по нот.акт №*/*год. с площ от *кв.м. и
описаната „друга западна част“ с площ от *кв.м. на парцел *-*,* е налице
съответствие по местоположение и четири от пет
граници/съседи/ул.*, ул.*,парцел * и парцел *. Различието от *кв.м. между двете площи за случай като
конкретния е извън рамките на
допустимата неточност, като експертизата счита, че се дължи на обстоятелството,
че първата от тях /*кв.м./ е неточна
като механично преписана от предходен титул /НА №*/1956год./.
С оглед на гореописаното и отразеното в
комбинирана скица №* експертизата намира, че
ищцовият имот по нот.акт №*/*год. отговаря на щрихованата със сина наклонени
черти „западна част“ *кв.м. на парцел * –
*,*/целия с площ от 567кв.м./.
Относно
ПИ-* по КККР.
Този поземлен имот най-ясно се вижда от
комбинирана скица №5 към настоящата
експертиза. Там той е щрихован с черни точки и се индивидуализира със следните
си основни данни: кадастрален номер – *; площ 100кв.м. по плана и измерване от
скицата ;собственик по регистъра –първоначално е записан Г. Х. Г./НА
105/1967год./ , а впоследствие и към настоящият момент е записан на Г. А.Г./НА №*/*год. и граници/съседи: на
запад-имот №*/ул.*; на север-имот №*; на изток-имот №* и на юг- имот №*.
Така описания поземлен имот /*/ е пренесен
с границите си в комбинирана скица № * към настоящата експертиза с цел
съпоставка с отразените там имоти/парцели.
От гореописаното и след измерване в
комбинирана скица №* към настоящата експертиза се установява, че между ищцовия имот по нот.акт №*/*год. и
процесния ПИ-* по КККР е налице минимална частична идентичност с площ на
препокриване между тях от 7кв.м.
Относно наличието на идентичност между имота
описан в нот.акт №*,т. *,дело
№*/*год. с процесния имот.
Процесния
имот е подробно описан в констативно –съобразителната част на експертизата,
представен е най-ясно в комбинирана скица №* и същия се индивидуализира със следните си основни данни: кадастрален
номер *; площ 100кв.м.; собственик по регистъра-първоначално е записан на Г. Х.
Г., а впоследствие и към настоящия момент е записан на Г. А.Г., на основание НА
№*/*год. и граници/съседи: на запад-имот №*/ул.*/; на север-имот №*; на
изток-имот №*; на юг-имот №*.
От
комбинираната скица №5 се установява, че продавачката по сделката с горния нот.акт не фигурира сред
собствениците на обследваните по казуса имоти и съседите им. От тази
комбинирана скица се установява, че никой от съседите на имота по сделката с
горния нот.акт също не фигурира сред собствениците на обследваните по казуса
имоти.
Имотът по нот.акт №*/*год. не може да се
идентифицира, т.е. да се установи неговото положение в КП /1956год. , както и в
последващите планове за територията. Така описаното в пълна степен се отнася и
за имота по нот.акт №*/*год., с който Г. А.Г. е придобил собствеността.
Т.е.
съпоставка между процесния имот и имота по НА №*/*год. , респективно по НА
№*/*год. не може да се направи , тъй като имотите по нот.актове са с
неустановено положение.
Относно
описанието на гаража по строителни книжа, отразяването на гаража по плановете , състоянието на гаража
към настоящия момент , и местоположението на гаража по строителни книжа са
налице подробни отговори в СТЕ и допълнителната СТЕ, които съдът цени, като по
отношение на колизията във отговорите на някои от въпросите, настоящият съдебен
състав ще цени допълнителната експертиза.
Ангажирани
са специални познания в СТЕ и по следните въпроси: на какъв административен
адрес се намира , които е придобит от ищеца по силата на нот.акт №*/*год.,
административните адрес на имоти, находящи се в град Варна, ул.* №*, ул.* №*
един и същ имот ли са, на кой имот отговарят и по силата на кои документи са
собственост. От кога са тези административни адреса и номера, променяни ли са и
кога.
В полза
на ищеца са ангажирана гласни доказателства,чрез показанията на св.К. Г. К.-без
родство и дела със страните и Г.
А. А.-без родство и дела със страните.
От
показанията на св. К. Г. К.: Познава Н. – това момче тук (посочва ищеца) като
съсед и познава едно време баща му А.. Н. има собственост до неговото място на
ул.*. Място има там и един гараж, който баща му го строи. Гаражът е строен
отдавна, но точна година може би * – 1975 година. От тогава до сега в този гараж има една кола
– неговата (посочва към Н.). Той идваше там, ремонт си прави. Не се ползва може
би от 5 - 10 години. В гаража има един стар Москвич. Не познава Н.Г.Т.. А.Г.А. - чувал е това име,
но не е виждал човека. Чувал е името, защото в едни документи, които са за
неговото място фигурира неговото име като собственик на място там. Съсед е на
мястото на Н.. Съседното място е неговото място. Мястото на А. на скица не го е
виждал. Само в документа пише, че баща му на Н. и А.Г. са съсобственици на това
място, където се намира гаража. Не
познавам д. д. Г. и Г. А.Г.. А.Г. го знае само по име, не го е виждал. Там живее от *години, на тази
улица и този номер. Идва едно момче и го предупреждава, че в събота ще дойде да
събаря гаража на Н.. Тогава му казва: „чакай, не те познавам, кой си“. Казва,
че е собственик на гаража. Той му казва, че знае друг собственик на гаража.
След това те си заминават. Той влиза
през въпросното място, за да стигне до неговия
имот. Съседа Г. отдолу,също е влизал през въпросното място. Влизат през
техните места, защото преди години, когато бащата на Н. строи условието, за да
се подпишат за строежа е било имат
достъп до техните места през това място.
Защото в неговия имот има гараж строен с
позволително, със всичко. Отделно там по план е дадена да бъде банята и
тоалетната им. Даже мръсният канал от неговата
баня и тоалетна минава през тяхното място. Преди да изградят гаража в имота, там е празно място. Неговият
имот се води на ул.* №*. Имотът на Н. не знае на кой административен адрес е.
След като изграждат гаража не е имало ремонтни дейности. На самия гараж има табела *.
В
показанията си пред съда св. Г. А. А., заявява следното: Познавам А. Н. Г. и Н.А.Н. от 1970г. от
квартала, в който живеят. Били са приятелски семейства преди години. Жените им
са приятелки. В *г. започва строежът на гаража, като той е участвал от самото начало до края. В *г.
лятото го започват и постепенно го завършват От тогава знае Н. като собственик
на гаража – от *г., когато го строят заедно с него, той му помага. Абсолютно
никой не е възразявал срещу строителството. Идва техническия ръководител на
квартала П. и прави проверка дали всичко е нормално, дали се спазват границите,
ден през ден е там, докато не се завърши гаражът. Никой не е идвал да прави
нещо или да има против. След като го правят вече 30 или *години си го ползват.
Не познавам Н.Г.Т., А.Г.А., д. д. Г. и Г. А.Г.. Гаражът се ползва от Н., даже и
в момента там има негова кола - *.Преди да се построи гаража на мястото няма
постройка. Мястото на Н. е точно, където е гаража. И там му дават разрешително
да строи. Води се на 20Б.
В полза
на ответната страна са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите Г. Д. Т. син на ищцата
Н.Т., племенник на А.Г.А. и без дела със страните и Д. М. Д.-без родство и дела
със страните.
От показанията на св. Г. Д. Т. се
установява следното:Цялата предистория на имота знае от датата на покупката от
1956г. Закупен е от дядо му и баба му, като те стопанисват имота заедно и
активно до началото на 70-те години. Знае тази история от баба си, най-вече,
защото тя почива *г. Дядо му почива, когато е на * години. Активно го
стопанисва като лозе до началото на *-те години – *г., *г. Дядо му се разболява
тежко и е нужно някой да го наблюдава постоянно, защото е с недостатъчно
оросяване на мозъка и болен на легло. Тогава майка му и вуйчо му са невръстни и
ги отглежда тя сама и се грижи за дядо му. Това е причината след * – *г. да не
го стопанисват като земеделски имот, а само да го посещават редовно и да се
грижат за него, когато има административни нужди да се отзовават, при нужда за
отчуждаване, при нужда за кадастър и т.н. Но, не се стопанисва имотът от тях
като земеделски имот, като лозе, какъвто е бил закупен 1956г. През 90-те години
започват да се грижат майка му и вуйчо му, когато вече са пълнолетни възрастни
за имота, като винаги се отзовават, когато има нужда и също посещават редовно
имота, но не регламентирано. По думите на баба му е било лозе 1956г. Не знае
дали е бил в регулация имотът 1956г., но би трябвало да е, защото фигурира в
кадастралния план от 1956г. Когато са го закупили и владели до 1970г.,
доколкото знае е имало една барака, тази, която в момента съответства на така
наречения „гараж“. Не може да каже после лозята дали са изкоренени, те са
починали доста отдавна. Дали са го гледали като лозе за вино или са садили
картофи не може да каже. Много често
2002г. в началото с майка си и с вуйчо си е посещавал имота. Активно е
участвал, когато се налага да се говори със строител, защото има интерес от строители
за застрояване на този парцел и съседните. Присъствал е заедно с вуйчо си и с
майка си на такива разговори. Ходил е много често в имота. Представлява това,
което представлява и сега. Дясната му част е асфалтирана. В ляво има гараж, ако
може да се нарече така, който се събаря. Той не е стомано-бетонна конструкция,
а е тухли, няма трегери няма нищо и задната му част е паднала. Не знае кой
ползва този гараж. По думите на съседите го ползва въпросният Н., с когото той
в един момент се свързва, за да се уточнят. Не може да каже как се е появил
този гараж, но доколкото знае е имало постройка 1956г. Това е което виждам по
документи. Тези неща ги знае, защото след като миналите дълги години и той се
интересува активно, докато е в България 2002г. По-късно влиза и новия кадастър
той не е в България. Негов приятел, който е строителен инженер ходи заедно с
майка му там да оправят документи, защото тя не разбира от тези неща. След като
се връща в България в края на 2015 – 2016г. започва да се занимава по-активно
той със стопанисването на този имот и с документите
по него. След като говори със съседите от задния имот на *, една много
възрастна жена, на която не знае името – тя почива наскоро – която
преминава през този имот, тя му дава
телефона на Н.. Той се свързах с него. Разговорът е доста кратък, след като отнася доста обиди.
Никога не е виждал Н. на живо. Мисли, че е в залата, но не знае кой е. В края
на 2016г. си плаща за геодезическа експертиза за установяване на съответствие
кой имот на кого е. Обръщат се към фирма, към геодезист „Кадикс“ ООД, които
изкарва техническа оценка, документи и нагледно показва кои имоти на кого са.
Затова се опитва да се свържем с въпросния Н., за да го помоли да си изкара колата от този гараж, който не е
негов. Правят *г. вписване. Доколкото знае от задните съседи, от тази жена,
която е починала, имотът на майка му и вуйчо му е асфалтиран от ВиК Варна,
защото е имало някакъв теч. Това е, което знае той, предадено му от някой друг.
От
показанията на св. Д. М. Д. се установява следното: За имота на ул.* * знае от
Г. и майка му. Г. живее известно време в чужбина, майка му не може да се справя
с всички неща сама и го моли да й помагам. Ходили са с нея да вадят скици,
ходили са на място. Съдействал им е да
уреждат въпросите за имота *г. - *г. Тогава има проявен интерес от строители,
които искат да строят в парцела, да вземат и съседни и т.н. Не се реализира
това, май не могат да се разберат със съседите нещо. В момента в имота има постройка. Не може да
каже точно кога се е появила, той като
ходи я има. Очевидно имайки предвид, че работи в сферата на строителството
повече от * години, тази сграда откакто е построена не знае дали е ползвана
повече от година, защото в момента е пред самосрутване. Съседът от горния имот
си е построил в техния имот гараж. Не може да каже към него момент дали е имал
претенции към имота или не. Сега знае, че има претенции. Не познава Н.А.. До имота е ходил.
Представлява празно дворно място, с една постройка в него – гараж, има ограда,
има врата. Съседите имат излаз към този имот. През общата им имотна граница са
направили врата и го ползват за проход да излизат на долната улица *.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, който е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. А за да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от
ищеца право. Наличието на правен интерес се обуславя от формулираното в
исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще
потърси искова защита. В настоящия случай правния си интерес от иска,
ищецът извеждат от оспорване на правата му от ответниците без
основание , тъй като същият притежава документи за собственост върху имота и в
условие на евентуалност само по отношение на гаража с оглед осъществяваното от
негова страна давностно владение.
В качеството му на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищецът следва да установи
по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за
възникване на въведеното от негова страна
придобивно основание. В разглеждания случай, ищецът се позовава Нотариален акт за дарение №*, том *, дело
№*на В. нотариус С. С. и влязла в законна сила на *г. Заповед №*г. на Пл.Г. -
кмет на район П. при О. Варна и скица към нея с изх.№* от *г. строителство на база на издаден му
Позволителен билет №* ОТ *г. на В. ГНС, Строителен протокол №* ОТ *г., Проект
за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и заверен от старши архитект К.А. от отдел „А.
И Б." при Г. Н. С.. В условията на евентуалност - само по отношение на
гаража - че е едноличен собственик по силата на давностно владение,
осъществявано от строителството му през *г. до днес.
По отношение на първото придобивно
основание – дарение , осъществено с нот.акт №*, том *, дело №*/*год. на В.
нотариус С. С.. Съгласно приобщения към доказателствата по дело НА №* С нот.акт №*, том
*, дело №*/*год. на В. нотариус, на *год. А. Н. Г. дарява на Н.А.Н. собствените
си * двеста и петдесет кв.метра ид.части от дворно място, цялото от *кв.м.,
находящо се в град Варна, м. „* *“ и представляващо цялото бивш парцел *,* от
кв.* на * подрайон на град Варна, при граници на целия двор: ул. „*“, ул. „*“ и
бивши парцели *,* и *на същия квартал. Така придобития с нот.акт №*/*год. имот
обаче не се установи в хода на производството по делото , че е идентичен с
процесния имот . От заключението на ВЛ
–ца по СТЕ се установи, че между ищцовия имот по нот.акт №*/*год. и процесния ПИ-*
по КККР е налице минимална частична идентичност с площ на препокриване между
тях от *кв.м. Съгласно експертизата
ищецът е собственик на имот, представляващ западната част от *кв.м. на парцел *-*,*, на административния адрес : ул. * №* и
ул. * *. Издаването на скици, заповеди ,
вписването в разписни листи и плащането на данък, не могат да санират това обстоятелства,
тъй като това са действия , които нямат вещно прехвърлителен ефект.
Вещно-прехвърлителен ефект нямат и издадените
строителни книжа и позволителен билет, относно гаража и тези документи
не могат да ползват ищеца, относно
твърденията му за право на собственост.Това е така, тъй като съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е
собственик и на построеното. В настоящият случай построяването на гаража при спазване на
процедурата по издаване на строителни книжа, позволителен билет, не водят
до придобиване на право на собственост върху гаража от ищеца, тъй като
същите нямат вещноправни последици, а само такива от административен характер.
Те имат отношение единствено към законосъобразността на строежа и не се
отразяват върху принадлежността на правото на собственост.
С
оглед горното се извежда извод , че ищецът не е собственик на * кв.м.идеални
части от имот с идентификатор №*, стар №*, находящ се в *, по силата на Нотариален акт за дарение
№*, том *, дело №*на В. нотариус С. С. и влязла в законна сила на *г. Заповед
№*г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна и скица към нея с изх.№* от *г. и едноличен собственик на намиращият се в
имота гараж с идентификатор №*, по силата на строителство на база на издаден
му Позволителен билет №* ОТ *г. на В. ГНС, Строителен протокол №* ОТ *г.,
Проект за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и заверен от старши архитект К.А. от
отдел „А. И Б." при Г. Н. С..
По
отношение на заявения в условията на евентуалност иск само по отношение на
гаража - че е едноличен
собственик по силата на давностно владение, осъществявано от строителството му
през *г. до днес.
За да се осъществи фактическият състав на
чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е несъмнително , осъществявано по
начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да свои вещта за себе си ,
да е противопоставено на собственика; това намерение да се упражнява така, че
всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да е достигнало до
собственика.
В настоящия случай, както беше установено
от разпитаните по делото свидетели- К. К. и Г. А. гаражът е построен през *год.
и от тогава до момента се ползва от ищеца. Св. К. , който живее в съседния имот
знае ищецът и баща му, като собственици на мястото и гаража. Сочи, че гаража е
строен през *год., т.е. преди повече от *г. Св. А. потвърждава, че гаражът е
построен през *год. , тъй като лично е участвал в строителството му от самото
начало до завършването му, както и че никой не е възразявал срещу
строителството.Този свидетел сочи, че до завършване строителството на
гаража всеки ден е идвал технически
ръководител от О.та П., за да извършва проверка относно законността на строежа.
Двамата свидетели сочат, че гаражът се ползва единствено и само от ищеца. В
гаража ищецът държи лекия си автомобил-марка *.Св.К. не познава ответниците
.Чувал е името на ответника , но никога не го е виждал.Не познава и техните
наследодатели. Свидетелят А. също не познава ответниците и техните
наследодатели.
Предвид горепосочените гласни доказателства
, ценени и в съвкупност с ангажирани писмени доказателства, относно строежа на
гаража се извежда извода, че упражняването на фактическата власт е започнало от
ищеца с намерението да свои имота още през * год. и продължава до настоящия
момент. Намерението на ищеца за своене на имота е упражнявано по явен и
демонстративен начин, така , че всеки заинтересован да може да научи за него .
Гласните доказателства, черпени от
показанията на свидетелите,разпитани в полза на ответниците не разколебават по
–никакъв начин горния извод. Св. Г. Т.-син на ответницата и племенник на
ответника отива до процесния гараж през *год. Разказите му за имота ,
произтичат от разказаното от баба му и касаят периода до *год. , до когато
според свидетеля е ползван имота и е обработван. Свидетелят Д. , като приятел
на св. Т. е ходил в имота по поръчка на ответницата към *-*год., видял е че има
гараж. Фактът на узнавана на това обстоятелство от ответницата не е индиция ,
че владението на ищеца е смутено. Липсват доказателства за това , че
ответниците са се противопоставили по някакъв начина на владението на ищеца,
чрез предприемане на действия за преустановяване на същото.
От изложеното по- горе може да се направи
категоричният извод, че ищецът доказа правото си на собственост върху гаража,
който е придобил чрез осъществявано от него владение като собственик за повече
от десет години. Установи се, че владението му е било непрекъснато и
необезпокоявано от никого, включително и от ответниците. Последните не доказаха
да са осъществявали някога владение върху спорния гараж.
С ТР № 4/* г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е
процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния
срок, правото на собственост се придобива автоматично дори лицето да не се е
позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗС който
докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт
върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от
владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано,
че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата
да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита
прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа
власт върху имота, като тези действия следва да са доведели до отстраняването
на владелеца от имота за повече от 6 месеца (Решение № 330 от 28.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № *9/2010 г., II г. о., ГК).
С оглед на гореизложеното следва да се
приеме също така, че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт
върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази
фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи
осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично
препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт
върху имота или както вече беше посочено, да бъде осъществено такова действие,
което има за последица отстраняване на владелеца от имота.
Вземайки
предвид горното съдът постановява решение с което уважава заявения при
условията на евентуалност иск за признаване за установено, че ищецът е
едноличен собственик на гаража , по
силата на давностно владение, осъществявано от строителството му през *г. до днес.
По отношение на заявените от ответниците
насрещни искове.
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС.
С така предявения иск се претендира от
съда да постанови решение, с което да
осъдите ответника Н.А.Н., ЕГН **********,***, да им предаде владението на
частта от собствения им недвижим имот, върху която е разположен гараж с
идентификатор № *, находящ се в град Варна, ул. „*"№ *, разположен в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * /**/, по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед: *г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна О.
Варна, област Варна, ул. "*" №*.
Основателното провеждане на
ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно
доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.
108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответната страна върху
имота и липса на правно основание за
това.Липсата на която е и дадено от кумулативно дадените представки от
фактическия състав на тази правна норма, води до неоснователност на иска.
Ищците по насрещния иск се легитимират като
собственици на имота по силата на нот.акт №38,том *,дело №*/*год. на Н. С. от
град С. и наследствено правоприемство от Г. А.Г..
С горепосочения нот.акт на *год. Г. А.Г., чрез покупко-продажба
придобива правото на собственост върху следния имот : *кв.м., идеална част от
цялото от * декара, при общи граници: В. П., Н. Д., З. А. К. и път, находящо се
в землището на град С., местността „* *“.
От заключението на ВЛ-ца по СТЕ се извежда
извод, че между придобития от наследодателя на ответниците с горепосочения
нот.акт имот и процесния няма идентичност. Това е така защото в заключението на
експертизата сочи,че имотът
по нот.акт №*/*год./този на праводателя на ответника по насрещния иск/ не може
да се идентифицира, т.е. да се установи неговото положение в КП /1956год. ,
както и в последващите планове за територията. Така описаното в пълна степен се отнася и за имота по нот.акт №*/*год.,
с който Г. А.Г. е придобил собствеността.
Предвид липсата на идентичност се извежда
извод, че ищците по насрещния иск не доказаха правото си на собственост на
твърдяното придобивно основание. След като имотът по нот.акт №*/*год. не е
идентичен с процесния , то и ответниците по силата на наследяването от Г. А.Г.
не са придобили права върху имота. След като нямат права , същите не могат да
претендирата и ревандикация на същия. Ето защо е без да разглежда другите
предпоставки, които се изключват при липсата на първата, съдът постановява
решение, с което отхвърли така предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
По
иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
За осъждане на ответника по насрещния
иск да премахне незаконно построения
гараж.
Съгласно разпоредбата на чл.* от ЗС , собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Съгласно установената съдебна практика/ ТР №31/84 от
06.02.1985год. по гр.дело №10/84год. на ОСГК/ негаторния иск е средство за
правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота или в съответствие обема на правото на собственост. За успешното
провеждане на този иск е необходимо собственикът да докаже кое е действието,
което препятства упражняването на правото му на собственост,кой е автора на
това действие и в какво точно се състои нарушението. Не всяко въздействие може
да обоснове основателност на иска по чл.* от ЗС, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта на собственост и от което обективно се
създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се препятства упражняването на
правото на собственост в пълен обем.Действието следва да съществува към момента
на разглеждане на спора и да се установи наличието на причинна връзка между
конкретното неоснователно действие и обема на препятстване на упражняването на
собствеността.Неправомерното с оглед действащия правен ред действие, следва да
има позитивно изразен резултат и то да е такова, че да създава обективни пречки
за ползване на собствения имот./Решение №57/26.03.2013год.по гр.дело №907/*год.
на второ г.о. при ВКС,р.№62/01.07.2015год. по гр.дело №339/2015год. второ г.о.
при ВКС, р.№23/09.04.2014год. по гр.дело №5465/2013год. на второ г.о. при ВКС и
мн.други/. Съгласно установената съдебна
практика искът по чл.* от ЗС е допустим и срещу собственик на строеж, за прекратяване на неоснователно действие,
съставляващо незаконен строеж. Незаконността на строежа сама по себе си не
обуславя основателност на иска, а следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на иска, както и това,
че незаконния строеж препятства упражняването на правото на собственост на
ищеца./ТР №31/06.02.1985год. на ОСГК, Р.№411 от 02.03.1999год. по гр.дело
№2190/1998год.пето г.о. , р. №1319/05.07.1999год. по гр.дело №501/98год.на
четвърто г.о./.
В настоящият случай ищците не
доказаха първата изискуема от закона предпоставка, а именно ,че са собственици
на имота. След като ищците не доказаха право на собственост върху имота , то и
изградения от страна на ответника по иска гараж , няма как да засяга упражняването
на права, които ищците нямат. Само на това основание искът се явява
неоснователен и съдът постановява решение , с което го отхвърля.
В настоящият случай ищците не доказаха
първата изискуема от закона предпоставка, а именно ,че са собственици на имота.
След като ищците не доказаха право на собственост върху имота , то и изградения
от страна на ответника по иска гараж , няма как да засяга упражняването на права,
които ищците нямат. Само на това основание искът се явява неоснователен и съдът
постановява решение , с което го отхвърля.
По отношение на искането с правно основание
чл.5* от ГПК, съдът да отмени и да обяви
за недействителна сделката, обективирана в Нотариален акт за замяна на недвижим
имот за движима вещ № *том * рег.№ *дело № */*г. на Нотариус per. № *, вписан с
вх. рег.№ */*г., акт № *, том * дело № */*г., по силата на която Н.А.Н. ЕГН
********** е прехвърлил на „* - *1 (*) кв.м. идеална част от дворно място с
площ от * (*) кв.м. по скица, а по предходен нотариален акт с площ от * (*)
кв.м., находящо се в град Варна, с административен адрес по данъчна оценка
-район П. , улица „*" № *, съставляващо поземлен имот * *, попадащ в
квартал * (* И *), по плана на * подрайон на град Варна. Искането за обявяване
недействителност на сделката се явява недопустимо, тъй като ответниците в
настоящото производство не се явяват страна по сделката, чието обявява за
недействително се претендира. Искането за отмяна също е недопустимо, тъй
като на отмяна по реда на чл.5* ,ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. /ТР №3 от 29.11.*год. по ТД №3/*год. на ВКС, ОСГК/.
С оглед изхода от делото пред
настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски. Същите възлизат ,
както следва: 1780лв. адв.възнаграждение , съобразно уважената част от иска и
отхвърлените насрещни искове; 138.10лв. такси и разноски , съобразно уважената
част от иска/ 50.10лв.държавна такса и остатък до размера от 138.10лв.,
съобразно списък за разноски/.
Съобразно отхвърлената част от
иска, на ответниците следва да се присъдят разноски, както следва: 350лв.
депозит за ВЛ-ца и 300лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Д. П. П., вписана в Адвокатска колегия - Варна, с
адрес на кантората: *, Съдебен адрес:***, *, GSM *, чрез адвокат Д.П. срещу ответниците
Н.Г.Т., ЕГН ********** *** и А.Г.А., ЕГН ********** ***,за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 49 кв.м.идеални
части от имот с идентификатор №*, стар №*, находящ се в *, по силата на
Нотариален акт за дарение №*, том *, дело №*на В. нотариус С. С. и влязла в
законна сила на *г. Заповед №*г. на Пл.Г. - кмет на район П. при О. Варна и
скица към нея с изх.№* от *г. и едноличен собственик на намиращият се в имота
гараж с идентификатор №*.1, по силата на строителство на база на издаден му
Позволителен билет №* ОТ *г. на В. ГНС, Строителен протокол №* ОТ *г., Проект
за гараж вх.№* ОТ *г. съгласуван и заверен от старши архитект К.А. от отдел „А.
И Б." при Г. Н. С., на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по иска на Н.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.
П. П., вписана в Адвокатска колегия - Варна, с адрес на кантората: *, Съдебен
адрес:***, *, GSM *, чрез адвокат Д.П. срещу ответниците Н.Г.Т., ЕГН **********
*** и А.Г.А., ЕГН ********** ***, че ИЩЕЦЪТ е собственик на гаража , построен
в имот с идентификатор №*, стар №*,
находящ се в *, на основание изтекла в негова полза придобивна давност при квоти , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК .
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Г.Т.,
ЕГН ********** *** и А.Г.А., ЕГН ********** *** срещу Н.А.Н., ЕГН **********
***,за осъждане на ответника да предаде на ищците , владението на
частта от собствения им недвижим имот, върху която е разположен гараж с
идентификатор № *.1, находящ се в град Варна, ул. „*"№ *, разположен в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * /**/, по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед: *г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна О.
Варна, област Варна, ул. "*" №*, на
основание чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Г.Т.,
ЕГН ********** *** и А.Г.А., ЕГН ********** *** срещу Н.А.Н., ЕГН ********** ***,за
осъждане на ответника да премахне гаража с идентификатор № *.1, от собствения им недвижим имот, находящ се в
град Варна, ул. „*"№ *, в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * /**/, по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед: *г. на ИД на
АГКК, находящ се в град Варна О. Варна, област Варна, ул. "*" №*, на основание чл.* от ЗС.
ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН **********
*** и А.Г.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.Н., ЕГН ********** ***,
чрез адв.Д. П. П., вписана в Адвокатска колегия - Варна, с адрес на кантората: *,
Съдебен адрес:***, *, GSM *, чрез адвокат Д.П., сумата от 1780лв., представляваща
адв.възнаграждение и сумата от 138.10лв.съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********
***, чрез адв.Д. П. П., вписана в Адвокатска колегия - Варна, с адрес на
кантората: *, Съдебен адрес:***, *, GSM *, чрез адвокат Д.П. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Т., ЕГН ********** *** и А.Г.А.,
ЕГН ********** ***, сумата от 350лв. депозит за ВЛ-ца и 300лв.
адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред В. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х.А/