О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№..........
гр.Шумен, 09.06.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова АД № 108 по описа
за 2021г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.186, ал.1, във вр.с чл.191 и чл.196, във вр.с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство е образувано по жалба на Фондация «В.З.» с ЕИК ***, представлявана
от председателя Ю.П.Н., срещу чл.72 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Община Върбица, приета от Общински
съвет – Върбица. Оспорващият сочи, че е регистриран като фондация,
осъществяваща дейност в обществена полза, като част от целите на фондацията са
развитие на правната култура и правното съзнание като ценности на гражданското
общество, недопускане съществуването и действието на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани
от общинските съвети и органи на изпълнителната власт в РБ, осъществяване на
граждански контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната
законосъобразност, отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни
органи и общински съвети, когато противоречат на законите на РБ, както и
такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на
фондацията, породени от предмета ѝ на дейност и целите, за постигането на
които е учредена. Твърди, че с подаване на настоящата жалба са предприети
действия по защита на обществен интерес, свързан със законосъобразното
упражняване правомощията на орган на местното самоуправление – Общински съвет -
Върбица, с което обосновава правния си интерес от оспорване.
В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на оспорената
разпоредба, като се сочи, че същата повтаря изцяло текста на чл.8, ал.8 от
Закона за общинската собственост, в разрез с изискването на чл.8 от Закона за
нормативните актове. Въз основа на изложеното е отправено искане за отмяна на
атакуваната разпоредба като противоречаща на материалния закон.
С
разпореждане от 26.04.2021г. като страни по делото са конституирани Фондация «В.З.» с ЕИК *** в качеството на
оспорващ, Общински съвет – Върбица – в качеството на ответник и Окръжна
прокуратура-гр.Шумен – в качеството на контролираща страна. Със същото
разпореждане делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2021г. от 10.00 часа.
Шуменският
административен съд, като извърши проверка на допустимостта на съдебното
производство, намира, че жалбата е подадена при липса на правен интерес от
оспорване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното
производство да се прекрати, предвид следните съображения:
С
разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ е приета обща клауза за
обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се
засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен
изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да
засяга лицето, което го атакува. Административният акт засяга граждани или
юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни
интереси. В решение №21/26.10.1995г. по конституционно дело № 18/1995г.
Конституционният съд указва, че «засегнати» са лицата, носители на
материалноправни последици от решаването на спора и в чиято правна сфера
рефлектира неблагоприятно порочният административен акт. В този смисъл
негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване
или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или
разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административния акт. В съответствие с конституционната норма и
задължителното ѝ тълкуване, съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него, или за които той поражда задължения. Ако актът не засяга
техни права, свободи или законен интерес, или не поражда задължения,
обжалването му пред съда е недопустимо. В този смисъл наличието на правен
интерес за оспорващия е посочен в чл.159, т.4 от АПК като задължителна
процесуална предпоставка за образуването и развитието на съдебното
производство, като за съществуването на тази предпоставка съдът трябва да следи
служебно.
Съобразно
чл.186, ал.1 от АПК правен интерес е налице не само когато нормативният
административен акт засяга гражданите и юридическите лица, но и когато
съществува възможност същите да бъдат засегнати. По правната си същност
нормативният административен акт може да засегне широк кръг правни субекти в
определена сфера, която урежда, т.е. нормативният административен акт
регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица,
поради което и кръгът на лицата, които могат да го обжалват, са само тези,
чиито права актът засяга или би могъл да засегне.
В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2/12.02.2010г., постановено по тълк. д. № 4
по описа за 2009г. на Върховния административен съд, съобразно което съсловните
(браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да
оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован
от предмета на дейност и целите, за които са създадени. ВАС сочи, че тези
организации могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите,
когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или
законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният
интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с
нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни
интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на
учредяването им. Съгласно посоченото ТР, предметът на дейност и целите на
съответното сдружение и организация, могат да обосноват наличието на правен
интерес от оспорване в случаите на засягане на права и законни интереси на
юридическото лице с нестопанска цел или негови членове. Това тълкуване
съответства и на приетото в решение №5/17.04.2007г. по КД № 11/2006г.,
постановено по искане за обявяване на противоконституционност на чл.186, ал.1
от АПК. Конституционният съд е обосновал извод за конституционосъобразност
на разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, като е посочил, че във всички случаи,
когато гражданите и организациите атакуват индивидуални, общи или нормативни
административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице
засягане на техни права или законни интереси, и заинтересуваността следва да е
правомерна, лична и обоснована. Според мотивите на цитираното решение активна
легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт
пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях.
Конституционният съд сочи, че правото на съдебната защита и обжалването на
подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица
възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни
интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или
мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси, или обременяването със
задължения на други граждани. Т.е. при преценка за наличието на правен интерес
от оспорване на конкретен акт или разпоредба, направено от сдружение с
нестопанска цел, е необходимо да се установи корелация между предмета на
дейност и целите на сдружението - от една страна, и засягане на пряк интерес
или права на същото, или на негови членове, от оспорения подзаконов
административен акт - от друга страна. Засягането на права или законни интереси
при юридически лица с нестопанска цел, е обусловено от
непосредствената връзка между сферата на обществени отношения, уредена с
нормативния акт и предмета на дейност, и целите на учредяването на оспорващия
правен субект.
Предвид
горното, при преценката на правния интерес в случая следва да се отчетат както
целите на фондацията, така и дали оспорената разпоредба засяга или би засегнала
фондацията пряко и непосредствено.
В настоящия
случай предмет на оспорване е разпоредбата на чл.72 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Върбица,
приета от Общински съвет – Върбица, съгласно която «общинският съвет приема
стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по
предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие
на общинската собственост и стопанската дейност на общината и съдържа: 1.
основните цели, принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане
с имотите - общинска собственост; 2. основните характеристики на отделните
видове имоти, които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на
разпореждане; 3. нуждите на общината от нови имоти и способите за тяхното
придобиване; 4. други данни, определени от общинския съвет.»
Съдържанието
на оспорената норма не сочи засягане на признати от закона права, интереси или
създаване на задължения за жалбоподателя.
Този извод
не се променя от предмета на дейност на фондацията и целите, които същата си
поставя. При извършената служебна справка в представения в ТРРЮЛНЦ учредителен акт на фондацията е видно,
че Фондация «В.З.» е регистрирана като ЮЛНЦ за извършване на дейност в
обществена полза. Видно от учредителния акт, целите на фондацията са развитие и
утвърждаване на гражданското общество, гражданско участие и добро управление;
развитие на правната култура и правното съзнание на гражданското общество;
недопускането на съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови
нормативни актове и/или отделни техни разпоредби, приемани от общинските съвети
и от органите на изпълнителната власт; осъществяване на граждански контрол
върху подзаконовите нормативни актове по отношение на тяхната
законосъобразност; отмяна на подзаконови нормативни катове, приети от държавни
органи и общински съвети, когато противоречат на законите на РБ, както и такива,
които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията,
породени от предмета ѝ на дейност и целите, за постигането на които е
учредена; защита на човешките права на българските граждани от
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и
разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт;
изискване, получаване и анализ на обществена информация по реда на ЗДОИ. Така
посочени, целите на фондацията формално обосноват правен интерес от съдебно
оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт или всяка една разпоредба от
подзаконов нормативен акт, независимо от тяхната материя, отраслова или
териториална принадлежност. Целите разписват всеобхватен контрол върху
подзаконовите нормативни актове. Горното обаче не обосновава правен интерес за
съдебно оспорване, тъй като един такъв всеобхватен контрол е в пълно
противоречие на чл.120, ал.2 от Конституцията и чл.186, ал.1 от АПК. Когато
гражданите и организациите атакуват индивидуални, общи или нормативни
административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице
засягане на техни права или законни интереси, като заинтересуваността следва да
е правомерна, лична и обоснована. Активна легитимация имат всички правни
субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни
интереси или създава задължения за тях. В случая жалбоподателят нито твърди,
нито сочи доказателства за такова засягане. Напротив, обосновава правния си
интерес с целите на фондацията за цялостен и всеобхватен контрол върху
подзаконовите нормативни актове. Липсват други конкретни твърдения за пряко и
непосредствено засягане на юридическото лице. Наред с това, разпоредбата на чл.72
от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Върбица, приета от Общински съвет – Върбица, е оспорена със
съображения, че тази разпоредба преповтаря текста на чл.8, ал.8 от ЗОС. От
текста на въпросната разпоредба и изложените съображения за оспорването ѝ
не може да се направи извод, че се засягат пряко интересите на фондацията от
съществуването на разпоредбата в наредбата. Не са изложени никакви доводи за наличие
на териториална, стопанска или друга връзка на фондацията или нейните
учредители със съответната община, нито са представени доказателства.
Оспорената разпоредба не визира и каквито и да е забрани, ограничения, засягане
на права на ЮЛ или ЮЛНЦ, в частност и на такива в обществена полза. Твърденията
на жалбоподателя относно правния му интерес визират обстоятелства, които сочат
на непряко, косвено засягане на права и интереси, което обаче не обуславя
наличие на правен интерес от съдебно оспорване, поради липса на изискуемите
предпоставки на чл.186, ал.1 от АПК.
В
допълнение към изложеното следва да се отбележи, че фондацията по дефиниция е
некорпоративно устроено юридическо лице, учредено приживе или при случай на
смърт с едностранен учредителен акт под формата на дарение или завещание, с
който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.
Характерно за фондацията е, че учредителите ѝ нямат качество на нейни
членове, поради което оспорването е недопустимо, поради отсъствие на пряк,
личен и непосредствен интерес. Съдът съобрази и мотивите, изложени в решение №5/17.04.2007г.
на КС, според които при разширяване на процесуалната легитимация следва да се
отчитат и други изисквания на правовата държава и колкото и широки да са
пределите на правото на защита, то трябва да съхранява баланса с останалите
права на гражданите от една страна и с правата на всички други граждани от
друга. Именно изхождайки от баланса, не следва регистрацията на едно ЮЛНЦ като
организация в обществена полза и поставените от него цели, да му предоставя
повече права, отколкото едно физическо лице, чиято жалба, при осъществявана
такава дейност и липса на непосредствен и пряк интерес, безспорно би била
недопустима.
Доколкото
целите и средствата за постигане на целите на фондацията са оспорване на
незаконосъобразните актове по законоустановения ред, същите могат да бъдат
постигнати чрез предвидените в Конституцията и законите процесуални способи за
сезиране на компетентните органи за това. Надзор за законност върху дейността
на администрацията без обосноваване на личен, пряк и непосредствен правен
интерес може да упражнява само прокуратурата и в случай че счита, че е налице
незаконосъобразност на разпоредбата от Наредбата на община Върбица, Фондация «В.З.»
има възможност да сезира Прокуратурата на РБ или органа, издал акта, и по този
начин да постигне целите си.
Гореизложените
съображения обосновават извод, че настоящата жалба е подадена при липса на
правен интерес, поради което е процесуално недопустима и съгласно чл.159, т.4
от АПК, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство да бъде прекратено.
С разпореждане,
постановено в закрито заседание на 26.04.2021г., съдът е насрочил делото за
разглеждане в открито заседание на 14.06.2021г. от 10.00 часа. Това разпореждане,
с оглед констатираната по-горе недопустимост на оспорването, подлежи на отмяна
по реда на чл.253 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл.253 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.159, т.4
от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 26.04.2021г., с
което АД № 108/2021г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2021г. от 10.00 часа.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация «В.З.»
с ЕИК ***, представлявана от председателя Ю.П.Н., срещу чл.72
от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Върбица, приета от Общински съвет – Върбица.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №
108 по описа за 2021г. на
Административен съд – Шумен.
На
основание чл.160, ал.1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
РБългария. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................... ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................