Определение по дело №230/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Р. А. М. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1993-000057, издадена на 13.04.2025г. от полицай към ОД на МВР – Търговище, РУ Търговище, с която е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. «б» от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели – [рег. номер].

Оспорващият счита издадената заповед за незаконосъобразна, като твърди, че отразените в нея обстоятелства не съответстват на обективните факти. Сочи, че поради физическото му състояние, което не позволява извършването на проверка с техническо средство, е поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Веднага след проверката се насочил към МБАЛ – Търговище, за да даде кръвна проба. По пътя колата била спряна от полицейски екип, който извършил проверка на другия водач на автомобила. Въпреки обясненията на Р. А. М., че има даден талон за медицинско изследване и определен срок за явяване в болницата, служителите продължили проверката. След приключване на полицейската проверка, жалбоподателят се явил в МБАЛ – Търговище с няколко минути закъснение. Първоначално лекарят отказал да вземе кръвна проба, поради което Р. А. М. се обадил на [тел. номер] и тогава бил изпратен друг полицейски екип, в присъствието на който била взета кръвна проба.

Заявява, че не е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а физическото му състояние не е позволявало такова изследване. Не е отказал да изпълни и предписание за медицинско изследване, тъй като е дал кръвна проба и резултатът е отрицателен.

В жалбата са релевирани доводи за процесуални нарушения в хода на административното производство и липса на ясна разпоредителна част.

По изложените в жалбата фактически и правни твърдения счита ЗППАМ за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна.

В жалбата е направено особено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. В тази връзка оспорващият твърди, че прекратяването на регистрацията на лекия автомобил съставлява голяма трудност за него и семейството му, тъй като този автомобил е единствен за семейството му, а наложената ПАМ излиза от същността си по смисъла на чл.171 от ЗДвП да осигури безопасността на движението на пътищата и се превръща в несъразмерна тежка санкция за собственика на автомобила. В жалбата се сочи, че съпругата на оспорващия Н. М. е с 50% трайно намалена работоспособност. Поради заболяването й се налага често посещение на болницата в [населено място] пазар или в [населено място]. Сочи, че изпълнението на наложената ПАМ ще изправи пред сериозни затруднения семейството. Въз основа на изложеното моли съда да постанови спиране изпълнението на акта. В подкрепа на изложеното представя копие на Експертно решение на ТЕЛК №92753 от 216/10.11.2022г.

С молба рег. № ДА-01-1368/12.05.2025г. жалбоподателят представя допълнителни писмени доказателства, обосноваващи твърдението му, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на семейството му значителни вреди. Моли съда да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Съдът, за да се произнесе по направеното искане, съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата и молба рег. № ДА-01-1368/12.05.2025г., както и представените от страните писмени доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1993-000057, издадена на 13.04.2025г. от полицай към ОД на МВР – Търговище, РУ Търговище е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели – [рег. номер]. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че против Р. А. М. е съставен АУАН №[рег. номер]/13.03.2025г., за това, че на 13.04.2025г. около 02,07 часа в [населено място] на ул. Стефан Караджа, като водач на МПС – Ауди А6 Авант с рег. № [рег. номер], управлява собствения си лек автомобил Ауди А6 с рег. № [рег. номер], като отказва да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство «ALCOTEST DRAGER» 7510 с фабричен номер ARNA-0113 и не изпълнява предписание за изследване с доказ.анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Издаден талон за медицинско изследване № 289339. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Несъгласен с издадената ЗППАМ, Р. А. М. подава жалба до ШАдмС с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

Като част от административната преписка, представена със съпроводително писмо рег. № ДА-01-1356/12.05.2025г., ответният орган прилага АУАН №[рег. номер]/13.03.2025г.; Талон за изследване № 289339/13.04.2025г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 13.04.2025г.; Протокол от 13.04.2025г. за предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба № 1/19.07.2017г.; Протокол №021/15.04.2025г. за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП. В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповеди от вида на процесната. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена и връчена на нейния адресат на 13.04.2025г., а настоящата жалба е подадена на 24.04.2025г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно, предвид следните съображения:

Както се каза и по-горе в разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. От формална страна, тъй като се касае за предварително изпълнение, допуснато ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение го да обосновава в заповедта по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4 , вр. ал.2 от АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че незабавното прекратяване на регистрацията на собственото му МПС за срок от 6 месеца, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК.

Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. В съответствие с това и по аргумент от чл.171 от ЗДвП, всички заповеди по чл.172, ал.1 от ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

Въз основа на доказателствата по делото съдът намира, че за оспорващия биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, които са несъразмерни с целените чрез издаването на административния акт, като счита, че с предварителното изпълнение на акта се накърняват в значителна степен неговите интереси. От приложените към молбата доказателства се установяват изложените в жалбата факти. Видно е, че съпругата на жалбоподателя е с установен процент трайно намалена работоспособност. Наличието на заболяване налага често посещение на болнично заведение, каквото очевидно в населеното място, където живее семейството няма. Това налага необходимост от придвижване на жалбоподателя/член на неговото семейство до съответните лечебни заведения, като за целта се използва семейният автомобил, което се препятства от приложената ПАМ. Съгласно представена служебна бележка, изходяща от кметство в [населено място], в селото няма обществен транспорт и единственият начин за придвижване до общинския център и до областния град е посредством личен транспорт. Тези обстоятелства обуславят извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини значителни и труднопоправими вреди за оспорващия. Касае се до сериозно засягане на правната сфера на лицето, доколкото се ограничава до голяма степен възможността да се придвижва, респективно съпругата на жалбоподателя се лекува съобразно медицинските предписания. Следователно налице е противопоставим правен интерес, съпоставим на обществения интерес, който предварителното изпълнение засяга. Съдът намира, че са налице доказателства за значителни затруднения, които са несъпоставими с целта, която се преследва от предвиденото предварително изпълнение на административния акт.

Наред с това законодателят поставя още едно условие, чието проявление следва да е налице, при преценка основателността на искането, като с разпоредбата на чл.166, ал.2, изр.последно от АПК е посочено, че изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства.

Съдът намира, че в случая е налице ново обстоятелство по смисъла, вложен в цитираната разпоредбата. От представената административната преписка е видно, че след постановяване на обжалвания акт е налице Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 021/15.04.2025г., изготвен от сектор «Научно – техническа лаборатория» към ОДМВР – Разград, според който установената концентрация на алкохол в кръвната проба, дадена от Р. А. М. по Талон за изследване № 289339 е 0%. Отрицателният резултат от дадената кръвна проба съставлява самостоятелно основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед, тъй като нормата на чл.166, ал.2 от АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда. В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение е несъизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили в резултат на прекратяване регистрацията на семейния автомобил, което ще засегне права и законни интереси на жалбоподателя в степен по-голяма от необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1993-000057, издадена на 13.04.2025г. от полицай към ОД на МВР – Търговище, РУ Търговище, с която е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели – [рег. номер], до приключване на съдебното производство по обжалването ѝ с влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 и ал.4 от АПК Шуменският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1993-000057, издадена на 13.04.2025г. от полицай към ОД на МВР – Търговище, РУ Търговище, с която на Р. А. М. с [ЕГН] е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели – [рег. номер].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК, както и на службата по регистрация на МПС за сведение и изпълнение.