Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 07,01,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело №2558 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД за установяване спрямо ответниците С. Б. Г.
и Н.Т.Г., че дължат солидарно на ищеца следните суми по Договор за
потребителски кредит с № НL 38582/22,05,2008год. и
допълнителни споразумения към него: 38560,29евро–
главница; 8048,61евро– възнаградителна
лихва, въз основа на чл. 3, ал.1 от договора за периода 10,10,2015год. до 21,11,2017год.; 507,26евро– мораторна лихва, въз основа
на чл. 3, ал. 3 от договора, за периода 10,11,2015 г.
до 12,12,2017г.; 480,75евро –такси
по кредита, на осн.чл.4, т.1,2 и 3 от договора, за
периода от 10,10,2015год. до 12,12,2017год./ от които 401,50евро-такса управление /чл.4, т.2/ и сума 79,25евро-такса
за администриране на просрочен кредит/, сумата
от 120,07евро-застраховки на
осн.чл.14, ал.1 от договора, за периода от 21,06,2016год. до 12,12,2017год.,
сумата от 122,40лв.-нотариални такси
за периода от 02,11,2017год. до 12,12,2017год., ведно със
законната лихва върху главницата от 14,12,2017год. до окончателното изплащане
на вземането.
Релевират
се доводи за сключен Договор
за потребителски кредит с № НL 38582/22.05.2008год., по силата на който „Ю.И
Е.Д.Б.“АД /сегашно наименование „Ю.Б.“АД/ се е задължила да предостави на
ответниците-кредитополучатели банков кредит в размер на 30000,00 евро. В чл. 5 от договора е уговорен срок за погасяване на
кредита от 300месеца, считано от датата на откриване на заемна
сметка-29,05,2008год. В чл. 3 е уговорена приложимата по договора
възнаградителна лихва, която е БЛП за жилищни кредити плюс надбавка в размер на 0,6пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП е 6,7%. В чл.3, ал.3 от договора е предвидена
мораторна лихва-договорената лихва плюс надбавка от 10%. В чл.4 са уговорени
дължимите такси за управление, годишна такса. В чл.13 и чл.14 са уговорени дължимите от кредитополучателя разноски по учредяване на обезпечението в полза на
банката. Сключени са допълнителни споразумения, с които се установява размера
на дълга. Твърди се да е настъпило просрочие на дължимите вноски, считано от 10,10,2015год., поради
което и на осн.чл.18, ал.1 от договора банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, с нотариална покана, връчена на ответниците на
21,11,2017год.
Подадено
е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. ГПК
за процесната сума. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил, което обуславя правен интерес от установителната
искова претенция.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответниците-С. Б. Г.
и Н.Т.Г. в указания законоустановен срок за отговор излагат становище за
неоснователност на предявените искове. Излагат доводи за недължимост на процесните суми, тъй като
учреденото в полза на банката обезпечение, чрез договорна ипотека е реализирано,
чрез осъществено принудително изпълнение. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за всички
вземания. Оспорват размера на претендираните вземания.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендират разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен Договор
за потребителски кредит № НL 38582/22,05,2008год., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“АД, в качеството на кредитодател
и С.Б.Г. и Н. Т.Г., в качеството на кредитополучатели,
с който е предоставен кредит в размер на 30000,00 евро, в това число:
- 7770,00 евро за рефинансиране на потребителски кредит /345222/ към Ю.И
Е.Д.Б. АД, произтичащ от сключен
между кредитополучателя и банката
договор за кредит, както и:
- 22230евро за текущи нужди§.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на
банката за жилищни кредити в евро, плюс
надбавка от 0,6 процента.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница определена в алинеи 1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер
на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Като е предвидено, че договорените в настоящия договор
надбавки не се променят.
В чл. 4, т.1, т.2 и т.3 е уговорено заплащането на
административни такси от страна на кредитополучателите – административна такса
в размер на 40,00лв., платима еднократно при подаването на искането за кредит и
такса за управление от 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно ,
платима при първо усвояване на кредита
и комисионна за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна
вноска, в размер на 0,04% върху размера на непогасената главница.
В чл. 5 е посочен крайният срок за погасяване на кредита, а
именно – 300месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка по кредита, която се откриа
след учредяване на договореното
обезпечение и изпълнение на останалите условия за усвояване на кредита. В чл.
6, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на равни
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 217,81евро.
Съгласно чл. 6, ал. 3, в случай, че по време на действието на договора банката
промени БЛП, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, т. 2 се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което с подписването на
договора кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл. 13 от договора е уговорено, че разходите за оценка на
кредитирания обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и
заличаване на ипотеката върху предоставения в обезпечение имот са за сметка на
кредитополучателя.
С чл. 14 от договора е предвидено, че кредитополучателят се
задължава да направи застраховка на предоставения в обезпечение недвижим имот,
като в случай, че не заплаща премиите по застраховката, банката превежда
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица-чл.14, ал.4.
В чл. 18 е уговорено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В ал. 2 е предвидено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита автоматично става изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо каквото и да било изрично
изявление на банката за това.
С Допълнително споразумение от 17,03,2009 г. към Договора /л.
55/, страните са уговорили, че към датата на споразумението дължимите от кредитополучателите
суми са в размер на 30 304.27 евро,
в т.ч.:
- 60.75 евро - просрочена главница
--424.53 евро -
просрочена лихва
-29 712.65 - редовна главница
- 106.33 лв. - редовна лихва
Кредитополучателят се задължава
да внесе сумата от 245.00 евро, след което разликата от просрочените задължения
се добавя към главницата.
На 31.03.2010г. е сключено Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит HL 38582/22.05.2008г.
за следното:
= страните констатират, че към датата
на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите са общо в
размер на 31 504.30 евро, както следва:
-124.18 евро - просрочена главница
-658.79 евро - просрочена лихва
-30 454.06 евро - редовна главница
-202,.52 евро -
редовна лихва
- 64.75евро -
просрочени такси
Страните се споразумяват за облекчен
ред на погасяване за 12-месечен период, след като бъдат внесени 66.00евро, а
разликата се между просрочените задължения и внесената сума се добави към
редовната главница.
С Допълнително
споразумение от 27.09.2010год. се прекратява действието на облекчено погасяване
по подписаното допълнително споразумение.
На 30.09.2010 г. е сключено Допълнително споразумение за следното:
= съгласно чл.2 от Доп.споразумение, страните
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите са в размер на:
= 0.08 евро - просрочена главница = 544.94 евро -
просрочена лихва = 61.50 евро - просрочена такса = 31 235.68 евро - редовна
главница
Съгласно Доп.
споразумение, кредитополучателите ще ползват шест месечен период на
облекчено погасяване, считано от следващия падеж, като месечната вноска е в
размер на 50.00 евро
Съгласно чл. 5 от Доп.
Споразумение, след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена лихва.
На 27.07.2011
г. е сключено
ново Допълнително споразумение. Страните констатират, че задълженията са
следните:
= 107.30 евро - просрочена главница
= 688.57 евро - просрочена лихва
= 54.12 евро - просрочени такси
= 31 828.21 евро - редовна главница
Страните се
съгласяват всички просрочени задължения да се натрупат към главницата, и да
бъде ползван шест месечен период на облекчено погасяване - по
145.0
евро месечна
вноска. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена лихва.
На 02.08.2011 г. е сключено Допълнително споразумение
за следното:
= съгласно чл.2 от Доп.споразумение,
страните констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията
на кредитополучателите са в размер, както следва:
=107.30 евро - просрочена главница
=686.60 евро - просрочена лихва
=78.10 евро - просрочени такси
=31 828.21 евро - редовна главница
Страните се съгласяват, че всички
дължими плащания се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение.
Следва нов 6-месечен период на облекчено погасяване - месечна вноска 145 евро.
На 11.05.2012г. е сключено Допълнително споразумение.
Страните се съгласяват да предоговорят съществуващите задължения, които са в
размери, както следва:
- 116.00 евро.- просрочена главница
- 956.51 евро - просрочена лихва;
- 78.23 евро - просрочени такси; -
-32 759.73 евро – редовна главница
= съгласно
чл.3 от споразумението, всички дължими суми се преоформят от кредитора към
датата на допълнителното споразумение чрез добавяне към редовната главница.
= съгласно чл. 4 длъжника ще ползва 12
месечен период на облекчено погасяване. Върху дълга ще се начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 5.53%. Месечната вноска е в размер на 155 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва.
На 18.12.2012
г. е сключено
Допълнително споразумение. Страните се съгласяват да предоговорят
съществуващите задължения.
Задълженията
са в размери, както следва:
= 0.00 евро -
просрочена главница
= 583.28 евро
- просрочена лихва
= 49.62 евро
- просрочени такси
= 34 039.16
евро - редовна главница
Страните се
споразумяват всички дължими плащания да се преоформят чрез добавяне към
редовната главница и да бъде ползван 6 - месечен период на облекчено
погасяване. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена лихва.
На 17.10.2013
г. е сключено
Допълнително споразумение за следното:
Страните се
съгласяват да предоговорят съществуващите задължения, които са в размери, както
следва:
- 133.87 евро - просрочена главница
-1069.95 евро
- просрочена лихва
- 103.15 евро - просрочени такси
- 90.11 евро - просрочени плащания по
застраховки
- 34 712.60 евро - редовна главница
Съгласно чл.3
от споразумението, всички дължими суми се преоформят от Банката на датата на
допълнителното споразумение чрез добавяне към редовната главница.
Кредитополучателят
ще ползва 6 - месечен период на облекчено погасяване с месечна вноска в размер
на 105 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена лихва.
На
14.10.2014г. е подписано
Допълнително споразумение към Договора за кредит HL38582. Страните констатират, че задълженията на
кредитополучателя са в размери както следва:
- 199.30 евро - просрочена главница
- 1301.13 евро - просрочена лихва
- 100.34 евро - просрочени такси
- 63.17 евро - просрочени плащания по
застраховки
- 36 072.11 евро - редовна главница
Съгласно чл.3 от споразумението,
всички дължими суми се преоформят от Банката на датата на допълнителното
споразумение, чрез добавяне към редовната главница.
Кредитополучателят ще ползва 6 -
месечен период на облекчено погасяване с месечна вноска в размер на 190 евро.
След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва.
На 20.07.2015г. е подписано Допълнително споразумение
към Договора за кредит HL38582. Страните
констатират, че задълженията на кредитополучателя са в размери както следва:
- 119.45 евро - просрочена главница
- 462.62 евро - просрочена лихва
- 26.37 евро - просрочени такси
- 90.11 евро - просрочени плащания по застраховки
- 37 744.12 евро - редовна главница
Кредитополучателят се задължава при
подписване на споразумението да внесе еднократно сумата от 210.00 евро, което е
задължително условие за влизане в сила на споразумението.
|
|
Страните се съгласяват, че всички
дължими суми, след погасяване е постъпилата еднократна вноска, се преоформят от
Банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната
главница. Кредитополучателят ще ползва 6 - месечен период на облекчено погасяване
с месечна вноска в размер на 210.00 евро. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва.
С нотариална покана, рег. №12710,
том 8б, връчена на 31,10,2017год. ответникът С.Б.Г. е уведомен за предсрочната
изискуемост на задълженията по договора.
С нотариална покана, рег. № 12713, том 8б, връчена на 31,10,2017год.
Н.Т.Г. е уведомена за обявена предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита от страна на банката.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяването на съдебния акт се установява, че кредитът в размер на 30000.00Евро
е усвоен в пълен размер. Изложено е, че договорната лихва е пременяна от страна
на банката видно от таблица 6, стр.14, както в резултата на промяна на БЛП
съгласно решения на КУАП, така и поради промяна на договорната надбавка. /
лихвата е променена от 7,300% до 10,0210%/.
Извършена е капитализация на
суми по кредита общо в размер на 9781,04евро. Погасени са задължения за сума в размер на
9992,02евро, с които са погасени лихви
върху просрочени главници общо в размер на 441,61евро, както и такса за управление
общо в размер на 447,67евро, при което погасени са вноски с падеж до 41 вкл. по
първоначален погасителен план от 02,07,2008год. до 02,11,2011год. От вноска 42
с падеж 02,12,2011го. Е погасена
възнаградителна лихва и месечна такса за управление, а вноската за главница
остава непогасена или със сумата от 9102,74евро е погасена 1638,42евро
–главница и 7464,12евро –възнаградителни лихви.
Задълженията до
датата на заключението
19,11,2021год. непогасените вноски с настъпил падеж са 120 броя от №42 до вноска №161 с падеж
02,11,2021год.. Непогасена е главница в размер на 28361,38евро, от които
7922,48евро –просрочена главница с
падеж до 02,11,2021год. и 20438,90евро с ненастъпил падеж.
Общият размер на дължимите възнаградителни лихви по първи
погасителен план е 4081,17евро, за
периода от 10,10,2015год. до 21,11,2017год.
Мораторната лихва за забава за периода от 10,10,2015год. до
12,12,2017год. е 343,35евро.
Начислените и непогасени месечни такси са в размер на
261,21евро, представляваща такса за управление начислена по чл.4,1 от договора
изчислявана върху остатъчната главница. Начислявана е и такса за администриране
на просрочени задължения, която е в размер на общо 79,25евро за периода от 12,10,2015год. до
08,04,2016год.
Съгласно представено по делото извлечение от сметка 4983 - Вземания по
имуществени застраховки, партида с титуляр кредитополучателя, банката е
заплатила за сметка на кредитополучателя премии по имуществени застраховки общо
в размер на 120,07евро. в периода от
21,06,2016год. до 18,05,2017год.
Съгласно фактура №66009/31,12,2017год. за изпратените
нотариални покани до С.Г. и Н.Г. са
дължими такси в размер на 122,40лв., за периода от 02,11,2017год. до
12,12,2017год.
Представени са различни варианти относно задължението към
датата на ИМ, заявлението и изготвяне на заключение по делото.
В открито съдебно заседание от 29,11,2021год., вещото лице сочи
размер на задълженията за релевираните периоди.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД и С. Б. Г.
и Н.Т.Г. е възникнало договорно правоотношение
за представяне на кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението
си да предаде на кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова
сметка, ***.
Проверката на валидност на процесния договор и допълнителни
споразумения към него следва да се простира единствено до основанията за които
съдът следи служебно, в това число и за наличие на неравноправност на клаузи от
договора.
В случая на преценка подлежат клаузите от договора и
допълнителните споразумения, които дават право на банката едностранно да
променя приложимия по договора лихвен процент – чл. 6, ал. 3 от договора за
кредит, респективно съответстващите клаузи на сключените допълнителни
споразумения.
При сключване
на процесния договор в сила е бил – Закона за защита на потребителите (ЗЗП) /обн.ДВ
бр.36/2008год./. Кредитополучателите са потребители по смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на
§13, т.2 ДР ЗЗП, поради което в отношенията им са приложими разпоредбите на този
закон. Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор,
за който се прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да
се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. От страна на банката и с оглед
правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя. Не се установява изследваните клаузи да са индивидуално
уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, в тежест на доставчика или търговеца
е да докаже това обстоятелство. Такова доказване по делото не е проведено.
Действително, възможността за едностранна промяна на дължимата възнаградителна
лихва е предвидена в договор, а не общи условия. Включването на уговорката в
договора само по себе си обаче не предопределя характера ѝ на
индивидуално уговорена и съдът продължава да дължи потребителска защита по
отношение на нея. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите
са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване
на защитата при всички потребителски договори - така Решение № 98 от 25.07.2017
г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото настоящият състав приема, че
спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то следва да се извърши преценка
дали същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, и в този смисъл
нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Клаузите имат за предмет размера на възнаградителната лихва
по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката да предостави за
ползване кредитните суми за определен период то време. По този начин, клаузите
на допълнителните споразумения, доколкото се уреждат от ЗЗП, попадат под
хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ от този закон - отнасят се до
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга и в случай
че са ясни и разбираеми тяхната противоправност не може да бъде преценявана.
Предвид това, преди да се разгледа противоправността им, следва да се направи
проверка доколко същите са ясни и разбираеми. Изискването за яснота и
разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на
разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици -
Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т.
45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г. В допълнителните споразумения не са
посочени критерий, въз основа на които се променя приложимият лихвен процент
или начинът на формулиране размера на лихвата, нито от съдържанието им
потребителят може ясно и недвусмислено да предвиди икономическите последици от
промяната на съответните условия. С оглед това, не може да се приеме, че
разглежданите клаузи са уговорени по ясен и разбираем начин и по тази причина
същите подлежат на преценка досежно тяхната неравноправност.
Преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на
неравноправна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В договора за кредит, промяната на лихвения процент е в зависимост на условия,
които са посочени в договора. Въпреки това, липсва яснота относно методиката и
математически способ за формиране на едностранно променената лихва, респ. не са
налице критерии, въз основа на които, длъжниците могат да предвидят,
произтичащите за тях икономически последици. Що се касае до релевантните клаузи
на допълнителните споразумения, в тях по никакъв начин не е описано при какви
условия се променя приложимият по договора лихвен процент, нито начинът му на
формиране. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл. 143, т. 10 от ЗЗП-клаузите са неравноправни, съответно нищожни на основание
чл. 146 ЗЗП.
По отношение неравноправност на проверяваните клауза
съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно които неравноправна
клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора.
По делото се установява, че с промяната на базовия лихвен процент, цената на
услугата, тоест лихвата, която ще се плаща, за срока на договора се завишава
многократно. При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена нарочна възможност
при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е
в съответствие с условието на чл. 143, т. 12, предл. 2 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на
чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б. " от ДР на ЗЗП/ред.бр.
36/2008/, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана
с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит,
обезпечен с ипотека. Предвид това, по отношение на клаузите, предвиждащи
едностранно увеличаване на приложимия по договор лихвен процент от банката,
доколкото същите попадат под обхвата на ЗЗП, по отношение на тях следва да се
прецени дали са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените в ОУ основания за
изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от
въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. За да се
приложи изключението на сочената
разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговецът/Банката/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от
21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има
право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин
/чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
В конкретния случай, в допълнителните споразумения
единствено е посочено, че действащият Базов лихвен процент (БЛП) на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Не е описана
методиката за определянето му по разбираем и достъпен начин, нито са налице
достатъчно данни, които да позволят на кредитополучателите да предвидят
икономическите последици от изменението на лихвата. С оглед изложеното не може
да се приеме, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
от ЗЗП.
Недействителните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо
извършеното изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е
обвързващо за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми
са платени без основание.
По отношение на сключените допълнителни споразумения за
преструктуриране/ преоформяне/ на дълга, чрез разсрочване при определен гратисен
период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/, съдът намира
следното: съгласно Решение № 66 от 29,07,2019 год. по гр.д. № 1504/2018 г. на
ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По
този начин, уговорките с които към главницата по кредита се прибавят начислени
и непогасени лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр.чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По изискуемостта:
По заявление на Банката от 14,12,2017г. е инициирано
производство по гр.д. №87509/2017год. на СРС, 87 с-в. за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, постановено незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист за процесните суми.
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за банков кредит е налице задължителна
съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т.
18 от същото. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на Банката, че счита кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
Съобразно изложеното по предявения иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да изследва
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли
са от Банката действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
С
нотариална покана, рег. № 12710, том 8б,
и нотариална покана, рег. № 12713, том 8б, на И.Н.– нотариус с район на
действие – СРС, рег. № 040 на НК банката е обявила предсрочната изискуемост на
задълженията по кредита. Видно от разписките за получаване ответниците са
уведомени на 31,10,2017год.
Видно заключението на ССчЕ до датата на връчване на нотариалните
покани за обявяване на предсрочна изискуемост като не се вземат предвид,
надвнесените суми, поради завишения от Банката лихвен процент, към момента на
получаването на изявление на банката ответниците са били в просрочие на повече
от три вноските по кредита, тъй като последното плащане е на 29,09,2015год. По
този начин е налице обективният факт на забавата, обуславящ елементите от
фактическия състав на предсрочната изискуемост по чл. 18, ал. 1 и 2 от договора
за кредит допусната забава в плащания на дължими по договора вноски.
За определяне на размера на задължението и с оглед
изложените мотиви, че следва да бъде съобразен първоначалния лихвен процент и
без капитализиране на лихвата, предвид извършеното изменение на лихвените
проценти и капитализация основано на нищожни клаузи, то съдът следва да
съобрази заключение на съдебно-счетоводната експертиза сочеща на задължението
по приложение №2 и №3 от заключението.
По определяне размера на задължението:
Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
Съобразно заключението на ССчЕ към датата на приключване на съдебното дирене
дължимата главница по първоначален погасителен план е 28361,38евро, от която 7922,48евро
е просрочена главница, а предсрочно изискуемата главница е 20438,90евро, в
който размер исковата претенция е основателна, а за разликата до предявения
размер от 38560,29евро следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На осн. чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи
договорна лихва за ползване на паричния ресурс.
Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката - да предостави за
ползване кредитните суми за определен период то време. При обявяване на
предсрочната изискуемост, Банката се освобождава от задължението си да
предоставя за ползване заемните средства и може да иска връщането им незабавно
и в цялост. След този момент отпада и основанието Банката да получава тази
"цена". Заплащането на възнаградителна лихва в този случай би довело
до неоснователно обогатяване на кредитодателя. В същото време,
възнаградителната лихва няма санкционен характер, тя се дължи единствено при
нормалното развитие на отношенията между страните, като за периода след
обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът би могъл да претендира
законна лихва или мораторна неустойка, ако такава е уговорена. Качеството на
цена на вземането за възнаградителна лихва, предопределя и периодичния му
характер. По този начин, лихвата се начислява за всеки уговорен от страните
отчетен период и се дължи, доколкото длъжникът може да ползва кредитните
средства, тя не е изначално определена и по отношение на вземането за нея не
може да бъде обявена предсрочна изискуемост. В посочения смисъл т.2 от Тълкувателно
решение №3 от 27,03,2019год. по тълк. д.
№ 3/2017.
Предвид изложеното, възнаградителната лихва, дължима от ответниците,
определена от съда по чл. 162 от ГПК, за релевирания период от 10,10,2015год.
до до 31,10,2017год. е в размер на 3933,01евро/ без вноска за лихва за м.
ноември от първоначалния погасителен план 4081,17евро -148,16евро =3933,01евро/,
в който размер и период исковата претенция е основателна, а за разликата до
8048,61евро и за периода след 31,10,2017год. е неоснователна. / От задължението за възнаградителна лихва
съдът намира, че следва да бъде приспадната сумата от 447,67евро, която е
начислена такса за управление по чл.4, т.2 от договора върху непогасената
главница към датата на падежа на всяка вноска на осн.чл.76 от ЗЗД, но тъй като
е за период извън процесния до 02,12,2011год., това не влияе на размера на
задължението за възнаградителна лихва/.
С оглед констатациите за
просрочени задължения налице са предпоставките на чл.3, ал.3 от договора за
неустойка за забава, с оглед установеното неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да заплати месечните вноски на падежа съгласно погасителен
план. Размерът на обезщетението за забава върху просрочените вноски за периода
от 10,11,2015год. до 12,12,2017год., е 343,35евро, в който размер исковата
претенция е основателна.
По вземането за такси за
управление по чл.4, т.2 от договора в размер на 401,50евро и такса за просрочие в размер на 79,25евро:
Видно от
заключението по ССчЕ за периода от 10,10,2015год. до 12,12,2017год. дължимите
такси, начислени от ищеца са в размер на 401,50евро–такси за управление от 0,04%
върху остатъчна главница и 79,25евро такса при просрочие или общо в размер на 480,75евро.
Клаузата на чл.4, т.1 и т.2 от договора, съдът намира да обосновава нарушаване принципа за добросъвестност в отношенията между страните по сключен договор с финансовата институция. Действително съгласно разясненията дадени с т.49 от решение на СЕС по дело С-621/2017 /Gyula Kiss срещу CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyuláné Kiss/, не посочване конкретно на услугите, предоставени като насрещна престация за таксата за управление и за комисионното възнаграждение за опускане на кредита, да не означава, че съответните клаузи не отговарят на изискването за прозрачност, предвидено в член 4, параграф 2 и в член 5 от Директива 93/13, то преценката на националния съд следва да е в насока, доколко естеството на действително предоставените услуги срещу посочените такси да може разумно да се разбере или да се изведе от разглеждането на целия договор. В конкретната хипотеза от кредитодателят не са ангажирани никакви доказателства какви услуги обезпечава таксата по отпускане на кредита, а такива не са подразбират и в контекста на съдържанието му. /Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 CY срещу C.SA и LG и PK срещу B.B. V. A.SA/. Същата не би могла да се отнесе към услуга свързана с проверка на финансовото му състояние и преценка платежоспособността, тъй като такава такса би била дължима преди договореното отпускане на кредита.
По отношение на
таксата за управление на
кредита/чл.4, т.2 от договора/, съдът намира да не са ангажирани
доказателства от ищеца за действително предоставени услуги или
извършени разходи, за които да се дължи
подобно вземане, още повече такова което
да е пряко обвързано в процентно
съотношение с размера на непогасената главница. Видно и от погасителния план за месечна дължимост на
подобно плащане, се обосновава извод за
създадено в полза на финансовата институция
допълнително възнаграждение, наред с договорената възнаградителна лихва.
С оглед естеството, общата структура и разпоредбите на договора за
кредит, съответната клауза обосновава извод дължимото въз основа на нея задължение
да е съществен елемент от престацията на
длъжника за погасяване на отпуснатата му от кредитора сума. / По ПП наред с първата месечна вноска от 217,81евро се дължи и такса в размер на средно 11,00евро/. Предвид защитата, която
Директива 93/13 цели да предостави на потребителя, тъй като е в положение на
по-слаба страна спрямо продавача/доставчика от гледна точка както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, е важно
естеството на действително предоставените услуги да може разумно да бъде
разбрано или изведено от разглеждането на целия договор./т.43 от Решение на СЕС С-621/17/
Горните
мотиви съдът намира да обосновават
значителна неравнопоставеност
между произтичащите по договора права и задължения, в противоречие с
изискването за добросъвестност по
отношение на клаузата на чл.4, т.2 от договора, поради което като недействителна
не следва да се прилага в отношенията между страните. В този смисъл неоснователно част от
погасената от кредитополучателя сума от 447,67евро е отнесена за погасяване на
несъществуващо задължение за такса за управление.
Вземането
съставляващо такса за просрочие, съдът
намира да е недължимо, тъй като от ищеца
не са ангажирани доказателства за извършен разход от страна на Банката, във
връзка с просрочието, а от друга страна
интересът на кредитора е гарантиран с вземането за неустойка за
просрочие по чл.3, ал.3 от договора, при което
е налице припокриване на таксата с договореното обезщетение за мораторна неустойка. Същевременно сумата се претендира
като дължима на основание такса, която предполага извършена услуга, която не се
установява по делото. Ето защо исковата
претенция за вземането за сума от 79,25евро
такса като неоснователна подлежи на отхвърляне.
На
осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.14 от договора от кредитополучателят са
дължими договорените разходи за
сключване на застраховка на имуществото служещо за обезпечение, които за
периода от 21,06,2016год. до 12,12,2017год. са в размер на 120,07евро.
Основателна
е и претенцията за извършени от
кредитора разноски по връчване на
нотариални покани, които са в размер 122,40лв., платени на
03,11,2017год. по фактура №66009/31,10,2017год.
С оглед
основателността на исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното по
реда на чл. 120 от ЗЗД възражение за погасителна давност.
По отношение за вземанията за настъпили вноски за главница приложимата
е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В тази хипотеза не се касае за
периодични вземания, а за изпълнение на части на едно и също вземане. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14,12,2017год., т.е.
погасени по давност биха били вноски с настъпил падеж преди 14,12,2012год. Видно
от назначената по делото експертиза падежирали, непогасени и дължими по делото
са вноски от 42 с падеж 02,12,2011год. С оглед горните мотиви за приложимата
давност погасени са вноските от 42 до 54, последната от които с падеж
02,12,2012год., /приложение №3 от
заключение на ССчЕ-стр.195/същите са в размер на 610,59евро, за който
размер исковата претенция за просрочена главница следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност. Що се касае до
вземането за предсрочно изискуема главница, давностния срок по отношение на нея
започва да тече от момента на обявяването ѝ – 31,10,2017год. и по тази причина тя не е погасена по давност. Ето
защо възражението за погасяване по давност на вземането за главница в тази част
се явява неоснователно.
Съобразно
изложеното исковата претенция за главница е основателна в размер на 27750,79евро.
По възражението
за изтекла давност по отношение на дължимата по договора възнаградителна лихва.
Със заявление е претендирано заплащането на възнаградителна лихва за периода от
10,10,2015год. до 21,11,2017год. Заявлението е подадено на 14,12,2017год. С
оглед правилото на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД приложима е специалната тригодишна
давност. Т.е. погасени са всички вземания за възнаградителна лихва преди 14,12,2014год.,
поради което и с оглед релевирания период възражението е неоснователно.
По отношение на вземането за неустойка е приложима специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД. От ищеца се претендира за периода 10,10,2015год. до 12,12,2017год.,
поради което и с оглед горните мотиви възражението за погасителна давност е
неоснователно.
По отношение на вземанията за възстановяване на изплатени от
банката застрахователни премии-120,07евро и нотариални такси-122,40лв., съдът намира, че е приложима
общата петгодишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Задълженията за премии
по имуществени застраховки са възникнали в периода 21,06,2016год. – 18,05,2017год.
и към датата на подаването на заявлението (14,12,2017год.) по отношение на тях
не е изтекъл петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД. Не е изтекъл петгодишния срок
за вземането за разноски за нот.такси–от 03,11,2017год.
Въпреки по делото съдът да не следва да съобрази платените в хода на принудителното
изпълнение суми, то следва да се отбележи, че неоснователно от получената сума общо в размер на 80708,20лв.
на взискателя е разпределена сума за
разноски, доколкото вземането не е ликвидно и изискуемо.
По
разноските:
На
осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски
с оглед изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 1620,70лв.
от общо 2418,97лв., от които 1868,97лв.-д.т.
и 550,00лв.-в.л. / по делото няма доказателства за договорен и платен адв. хонорар в размер.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част
от иска разноски се дължат на
ответниците, но не са извършени и не се претендират, поради което не се
присъждат.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът следва
да установи и разноските в заповедното производство. От страна на ответника е релевирано
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се приеме, че същото се отнася и до присъждането на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 2318,08лв. Минималният
размер на дължимият в заповедното производство адвокатски хонорар възлиза на 2320,17лв./
с ДДС/, определен по реда на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ,
поради което платеното от 2318,08лв. не е прекомерно. Ето защо и с оглед изхода
от спора разноските по гр.д.№87509/2017, СРС, 87 състав са в размер на 2805,32лв.
от общо 4187,05лв., от които 1868,97лв.-д.т. и 2318,08лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, партер по предявени искове с
пр.кв. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД срещу
С. Б.Г., с ЕГН ********** и Н. Т.Г., ЕГН ********** ***8, че дължат при
условията на солидарност следните суми:
сума в размер на 27750,79евро
- главница по Договор за потребителски кредит № 38582 от 22,05,2008г., ведно
със законната лихва от 14,12,2017год.
до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 3933,01евро-възнаградителна лихва, за периода от 10,10,2015год. до 31,10,2017год., сума
в размер на 343,35евро-неустойка
за забава, за периода от 10,11,2015 до 12,12,2017год., сума в
размер на 120,07евро-
застрахователни премии, за периода от 21,06,2016год.
– 12,12,2017год.; сума в размер на 122,40лв.
– нотариални такси, за периода
от 02,11,2017год. до 12,12,2017год.,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над присъдената главница
27750,79евро до 28361,38евро поради погасяване по давност, а до предявения
размер от 38560,29евро като неоснователна; за разликата над 3933,01евро до
предявения размер 8048,61евро и за периода от 01,11,2017год. до 21,11,2017год.
като неоснователна; за разликата над 343,35евро до 507,26евро като
неоснователна; за сумата от 480,75евро –такси, за периода от 10,10,2015год. до
12,12,2017год. като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Б.Г., с ЕГН ********** и Н. Т.Г., ЕГН ********** ****, да заплатят на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, партер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1620,70лв. – разноски.
ОСЪЖДА
С.
Б.Г., с ЕГН ********** и Н. Т.Г.,
ЕГН ********** ***8, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***,
партер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, сума в размер на 2805,32лв. – разноски по гр.д.№87509/2017, СРС,
87 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: