Решение по дело №1911/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1220
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100501911
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1220
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Н.ич К. срещу Решение № 2246 от
21.06.2023г. по гр.д. № 1551/2023г. по описа на ВРС, 49-ти състав, поправено с Решение №
2900 от 10.08.2023г., с коeто на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени
мерки за защита от домашно насилие в полза на молителката Е. В. К. с ЕГН **********
срещу извършителя Д. Н.ич К. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранено му е да
приближава пострадалото лице Е. В. К. на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца
/считано от датата на постановяване на мярката 21.06.2023г./, както и на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 200 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, както и постановяване при съществено нарушение на процесуални
правила. Изложени са съображения, че формираните от първоинстанционния съд правни
изводи не почиват на събраните по делото доказателства в съвкупност, а показанията на
единствения свидетел – очевидец на инцидента не са кредитирани, поради субективното
убеждение на съда, че свидетелят „демонстрирал неприязън“ и лошо отношение към
собствената си майка. Последното не се потвърждава от нито едно друго събрано по делото
доказателство. Наведените в молбата за защита фактически твърдения не са доказани по
делото, като от показанията на свидетелите ангажирани от молителката – лекар в Спешна
помощ и полицейски служители не се е установило, същите да са възприели пряко акт на
насилие на ответника спрямо молителката. В показанията си свидетелите описват спокойна
1
обстановка при пристигането им и дори липса на разменени реплики. Няма други
доказателства, освен представената декларация и медицинско свидетелство за охлузвания. В
тази връзка са игнорирани показанията на свидетеля В. сочещи на проявената от
молителката агресия спрямо съпруга й, като го удряла и ритала, който от своя страна, за да
се защити от атаката на съпругата си е хващал ръцете й и придържайки я към земята,
молителката е паднала. Възможността установените в медицинските документи
наранявания да са били получени по този начин не е изследвана от съда. Свидетелят
установява самозащита на баща си и е възприел нападение на майка му над баща му.
Показанията в този смисъл се потвърждават и от съдържанието на подадения от него сигнал
към тел. 112 в момента на сблъсъка между родителите му, а именно, че майка му Е.
нападнала баща му Д., а не обратното. В този смисъл вътрешното убеждение на съда не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Ето защо решението е основано на
превратно тълкуване на събитията от 01.02.2023г. от молителката, като в случая липсват
предпоставки за наличие на осъществени спрямо нея актове на домашно насилие. Отправя
искане поради това обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови
друго, с което молбата за защита да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Е. К., с което
оспорва доводите в жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при отчитане на всички събрани по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка. От последните е установено безспорно, че спрямо молителката са
осъществени актове на психическо, емоционално и физическо насилие под формата на
проявена вербална агресия чрез отправяне на обидни епитети, заплахи за саморазправа,
както и физическо посегателство чрез удряне и затискане към земята. Последното е
установено включително и с показанията на свидетеля В. – син на страните. От друга страна
съдът е формирал вътрешното си убеждение и на база непосредствените си впечатления от
поведението на страните, а въззивникът с поведението си е нарушавал реда в съдебната зала
в проведените съдебни заседания до излизането си, с прояви на агресивен и опасен човек.
Правилно на следващо място е определен и срокът на действие на мерките с оглед явната
липса на критичност към собственото му поведение от страна на въззивника. Ето защо
отправя искане обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа
изразената позиция по делото и претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявена от Е. В. К. молба с правно
основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита по отношение на
Д. Н.ич К. по повод извършени от последния актове на домашно психическо, емоционално и
физическо насилие.
2
Молбата, депозирана на 10.02.2023г. е основана на следните фактически твърдения:
страните са съпрузи и родители на едно пълнолетно дете – син. На 01.02.2023г., след
многократни скандали и кавги, дължащи се на факта, че ответникът безпричинно не
позволява и пречи на молителката да провежда онлайн уроци с учениците си, като основен
източник на доходи /като изключвал интернета, нахлувал в стаята по време на урока и
обиждал молителката така, че учениците да го чуят/, решила да проведе уроците в свободно
помещение, собственост на нейни приятели. След проведения първи урок, молителката
решила да се премести там за няколко дни, с оглед вземане на решение в спокойна
обстановка за бъдещето си. В 11:30 часа се срещнала със сина им, на който обяснила, че
баща му я унижава, обижда, клевети я, че отдавна не се чувства в безопасност у дома си,
така че иска да си почине на сигурно място и да обмисли всичко. Решила да отиде заедно
със сина си вкъщи, за да вземе някои лични вещи за няколко дни. Влезли в жилището им
около 13:20 часа. Когато ответникът разбрал, че иска да напусне семейното жилище,
настоял да му предаде адреса си. След отказ от страна на молителката започнал да крещи и
да настоява да му даде телефона си и да разкрие имената на хората, които й помагат. Казал,
че ще унищожи и последните. Крещял и обиждал молителката с лоши думи в присъствие на
сина им. При отказ от страна на молителката да предостави телефона си, ответникът
побеснял, хванал я за ръцете и раменете, стиснал я; хвърлял я блъскайки тялото й в
мебелите. Молителката се съпротивлявала отчаяно, но ответникът успял да я събори на пода
и започнал да я притиска, за да я задържи. След това наредил на сина им да я претърси и да
вземе телефона й. След като й отнел телефоните й, молителката успяла да се отскубне и да
избяга в другата стая. Помолила сина си да й върне телефона, да й помогне да се обади в
полицията, но той отказал. Когато ответникът разбрал, че телефоните й са заключени с
парола, побеснял, сграбчил молителката отново, влачел я из целия апартамент, блъскал я по
стените, по мебелите и други предмети, ритал я, отново я захвърлял на пода, където я
държал седнал върху нея в продължение на 30 минути. Молителката се опитала да крещи, да
вика, но ответникът през цялото време настоявал да му даде имената на хората, които й
помагат. През цялото това време я обиждал, наричайки я „курва“, „твар“, „кучка“ и с други
нецензурни изрази на руски език. Заплашвал нея, майка й и брат й с убийство, обиждал ги,
че „всички са мухъл и трябва да бъдат третирани и унищожени като мухъл“. Тогава
ответникът наредил на сина им да се обади на техен общ познат, да го помоли да дойде и да
го информира, че майка му е полудяла и иска да убие баща му, като унищожава всичко в
дома им. Познатият отговорил на сина им, че е зает и го посъветвал да се обади в полицията.
Синът им се обадил на този човек още два пъти по нареждане на баща си, като го помолил
да дойде, защото майка му убива баща му. Тогава ответникът решил да се обади в
полицията, за да им каже, че молителката е разбила апартамента и се опитва да го убие.
Наредил на сина им да го направи, защото говори свободно български език. Първо
пристигнала линейка с лекарка, която като видяла молителката на пода, а ответникът да
седи върху нея, му наредила да слезе от нея и да я пусне. Лекарката отначало отказала да я
прегледала, като казала, че това е работа на полицията. Молителката се оплакала, че ръката
й е счупена – имала синини силен оток на лакътната става, като ръката я боляла много.
3
Лекарката я прегледала и установила, че няма счупване. След пристигането на полицаите,
молителката успяла да се облече, грабнала някои от вещите си и един от тях й помогнал да
излезе навън. Благодарение на полицаите й върнали телефоните и ключовете от
апартамента. Молителката се върнала в безопасното помещение. На следващия ден цялото
тяло я боляло, особено гърдите и кръста; имала главоболие, гадене, нарушена координация
на движенията, както и пропуски в паметта. Посетила Спешно отделение, където получила
заключение за получените телесни увреждания. Въз основа на всичко изложено отправила
искане да бъдат постановени мерки за защита спрямо ответника като бъде задължен същият
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и да му се забрани
да я приближава на разстояние по-малко от 200 м.
В отговор на молбата, ответникът оспорил фактическите твърдения в нея като
неотговарящи на обективната истина. Посочил, че от няколко месеца съпругата му се е
променила по неузнаваем за семейството им начин, като той и синът им са силно загрижени
и притеснени за нея. На 01.02.2023г. Е. К. напуснала семейното жилище и след среща със
сина им по обяд се насочили към дома, за да си вземе още вещи. Е. се втурнала в жилището
и започнала да събира дрехи и други вещи и да пълни чанти, като взела и всички спестени
пари на семейството за образованието на В.. На въпроса на ответника какво прави,
молителката започнала да крещи истерично и неистово, да го обижда, да троши вещи и да
хвърля предмети към Д.. В това афектирано състояние извикала към съпруга си в
присъствие на сина им „Ти си импотентен“, „ще изпратя арменеца да те заколи“ на руски
език. Хвърлила се върху ответника, започнала да го удря, където свари с ръце и с крака и да
го рита в областта на слабините. Опитал са да я спре като й хванал ръцете, но тя побесняла
като диво животно се мятала насам натам, заедно с него из жилището. Държейки се за ръце
двамата изпочупили още вещи в хола, докато Е. не се спънала и паднала на земята. Тогава
ответникът направил единственото нещо, което може да спре съпругата му – затиснал я с
тялото си към пода, удържайки напорите й. Изкрещял на В. да се обади в полицията или в
Спешна помощ. Първо се отзовали от Спешна помощ и когато дежурната лекарка видяла
ситуацията му наредила да пусне съпругата си. След това пристигнали полицаите, които
заварили успокоена ситуация, а Е. взела събрания си багаж и напуснала жилището. Т.е.
молителката умишлено е търсила съприкосновение с ответника, ритайки и удряйки го, като
неистово е искала да го накара, той да я удари в ответ, което да ползва в съда. Така
обосновал превратно тълкуване на събитията от живота на съпрузите от 01.02.2023г. в
молбата за защита и липсата на осъществен спрямо молителката от ответника акт на
домашно насилие. Ето защо отправил искане молбата за защита да се остави без уважение.
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/, съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката с извършителя са съпрузи /чл.
3, т. 1 от ЗЗДН/. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
4
установено следното от фактическа страна:
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Е. В. К. по смисъла на чл. 9, ал.
3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява със
съдържанието си времето, мястото и действията, които в съвкупност описват упражнените
спрямо деклараторката актове на домашно психическо, емоционално и физическо насилие в
конкретен момент – 01.02.2023г., от страна на ответника, изразяващи се в отправяне на
заплахи за живота на молителката, обидни изрази и осъществена физическа агресия –
хващане за ръцете и раменете, стискане, блъскане на тялото й в мебелите, влачене и
блъскане по стените, ритане и събаряне на пода и пристискане седнал върху тялото й, за да я
задължи в продължение на 30 минути.
От Лист за преглед на пациент № 581 от 02.02.2023г., издаден от д-р Ясмина Шейх-
Осман при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД се установява, че при преглед на Е. К. е поставена
основна диагноза „Повърхностна травма на окосмената част на главата“, при снета анамнеза
– нанесен побой от съпруга й и нанесен удар в областта на главата и гръден кош.
Съгласно Медицинско удостоверение № 109 от 02.02.2023г., издадено от д-р В.Ст. –
лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД след изследване на
обективното състояние на Е. К. е дадено заключение, че се касае за травматичен оток и
ожулвания по главата, множество кръвонасядания по горните и долни крайници, кръстово-
седалищната област, ожулвания в областта на двете предмишници, дясна лакътна става и
дясна хълбочна област. Така описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В
съвкупността си описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
По инициатива на всяка от страните пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите д-р Р.К. /лекар в Спешна помощ,
посетила адреса на страните на 01.02.2023г./; Б.А. и Е.Бр. /полицейски служители, посетили
адреса на страните на 01.02.2023г./ и Вл. К. /син на страните/.
В показанията си свидетелката д-р К. установява, че при посещение на адреса по
подаден сигнал страните по делото се карали, като молителката се оплакала от упражнено
спрямо нея насилие от съпруга й. Прегледала я в друго помещение, установила охлузвания
по ръцете.
Свидетелите Ат„*** и Бр. установяват в показанията си, че са посетили дома на
страните по повод подаден сигнал за семеен скандал. Жената плачела, като на мъжа
написали предупредителен протокол. Жената си взела нещата и помолила за съдействие да
напусне жилището.
В показанията свидетелят Вл. К. установява, че на 01.02.2023г. поради притеснение
от взетото от майка му решение да се изнесе от дома им и отказ да отговаря на въпросите на
баща му къде е била сутринта и къде отива, ответникът застанал пред вратата на стаята, за
да получи отговор на въпросите си, при което майка му започнала да крещи, да го блъскала,
5
да го псува, като ответникът се опитвал да се защити като я хваща за ръцете. Започнали да се
блъскат в много предмети в жилището. След това майка му се подхлъзнала, паднала на
пода, а баща му седнал върху нея на коленете си, като придържал ръцете й. Баща му го
помолил да се обади на 112, което и свидетелят направил като съобщил, че майка му
насилва баща му. При идването си, дежурният лекар от Спешна помощ помолил ответника
да стане от майка му, прегледал молителката, след което пристигнали и полицаите, които
съставили протокол за предупреждение на баща му.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Следователно, основателността на молбата за защита
по реда на ЗЗДН предполага установяване на твърдяния акт на домашно насилие по вид,
интензитет и време, както и авторството на деянието – лице, попадащо в кръга на лицата по
чл. 2 и чл. 3 от закона.
Няма спор по делото, че страните са съпрузи и че на 01.02.2023г. около 13:20 часа
между страните е възникнал конфликт, провокиран от решението на молителката да напусне
семейното жилище.
В подкрепа на твърденията за осъществени актове на домашно насилие по отношение
на молителката от страна на съпруга й под формата на психическо, емоционално и
физическо такова, по делото е приета изхождаща от пострадалата декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН. Съобразно поддържаното в жалбата оплакване, спорен пред настоящата инстанция
е въпросът доколко по делото е проведено пълно доказване на твърдяните актове на
домашно насилие при разколебана доказателствена стойност на декларацията от
свидетелските показания на разпитания син на страните Вл. К., като единствения свидетел –
очевидец на отношенията между съпрузите.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че с оглед особения характер на
производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие и поради
обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна
обстановка и възможностите за доказването им са ограничени, законодателят е разширил
кръга на годните доказателствени средства в това производство /чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН/,
като е предал такова качество и на едностранни писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Действително материалната доказателствена сила на
последната, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства,
които да я оборват и съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяните актове на
домашно насилие.
В конкретния случай представената по делото декларация, изхождаща от
6
молителката удовлетворява изискванията на закона за съдържание – описва твърдяните
актове на домашно психическо, емоционално и физическо насилие по конкретен и
еднозначен начин, съдържа имената на дееца, времето на извършване на актовете,
обстоятелствата, при които са извършени, както и характера на посегателствата. От същата
се установява, че на 01.02.2023г. в дома на семейството по повод взето от съпругата
решение да напусне семейното жилище, съпругът ответник е осъществил насочени срещу
нея актове на насилие чрез отправяне на заплахи за живота на молителката, обидни изрази и
осъществена физическа агресия – хващане за ръцете и раменете, стискане, блъскане на
тялото й в мебелите, влачене и блъскане по стените, ритане и събаряне на пода и притискане
седнал върху тялото й, за да я задължи в продължение на 30 минути. Така декларираните от
молителката актове на домашно насилие, са подкрепени както от показанията на
свидетелката д-р К., така и от събраните по делото писмени медицински доказателства,
установяващи констатациите на лекар при преглед на Е. К. на следващия ден с поставена
основна диагноза „Повърхностна травма на окосмената част на главата“ и даденото
заключение на лекар в Отделение Съдебна медицина за наличие на травматичен оток и
ожулвания по главата, множество кръвонасядания по горните и долни крайници, кръстово-
седалищната област, ожулвания в областта на двете предмишници, дясна лакътна става и
дясна хълбочна област. Възражение, че така описаните травматични увреждания са били
получени от пострадалата по друг, а не по описания в декларацията начин пред първата
инстанция ответникът не е поддържал. Ето защо заявеният в този смисъл довод във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал възможността установените в
медицинските документи наранявания да са били получени по начин, различен от
декларирания е неоснователен.
Свидетелските показания на свидетеля В. К., преценени с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересованост, съдът оценява като
преки и като кореспондиращи с описаните от молителката актове на домашно насилие. От
същите се установява, че силно притеснен от взетото от майка му решение да се изнесе от
семейното жилище, баща му застанал пред вратата на стаята, в която била молителката, за
да получи отговор на въпросите си, при което майка му започнала да крещи, да го блъскала,
да го псува, като ответникът се опитвал да се защити като я хваща за ръцете. Започнали да се
блъскат в много предмети в жилището. След това майка му се подхлъзнала, паднала на
пода, а баща му седнал върху нея на коленете си, като придържал ръцете й. Свидетелят се
обадил на тел. 112, на който съобщил, че майка му насилва баща му. При идването си,
дежурният лекар от Спешна помощ помолил ответника да стане от майка му, прегледал
молителката, след което пристигнали и полицаите, които съставили протокол за
предупреждение на баща му. Доколкото актовете на домашно насилие упражнени от
молителката спрямо съпруга й не са предмет на делото, то показанията на свидетеля В. К. в
тази част са неотносими към спорния предмет. Проявите на ответника, изразяващи се в
действия по препречване на пътя на молителката, хващане за ръцете й, блъскане в много
предмети в жилището, падане на пострадалата на пода и сядането на ответника с тялото си
върху нея, за да придържа ръцете й са все актове на физическо и психическо домашно
7
насилие със силен негативен интензитет, дори и предприети с цел самозащита. В този
смисъл показанията на сина на страните не противоречат на останалите доказателства по
делото, а подкрепят същите. Доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН не е разколебана от свидетелските показания в тази част. Несъстоятелни поради това
са и оплакванията в жалбата, че обективираното в решението на първата инстанция
вътрешно съдебно убеждение не кореспондира с доказателствата по делото и конкретно с
показанията на низходящия на страните.
В заключение и въз основа на така установените факти, ВОС приема, че на описания
в молбата ден, време и място, Д. К. упражнил по отношение на съпругата си актове на
психическо, емоционално и физическо домашно насилие по смисъла на дефинитивната
норма чл. 2, ал. 1 от закона. Молбата за защита е основателна и следва да се уважи.
Изхождайки от целта на защитните мерки от домашно насилие съдебният състав
намира, че налагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН чрез задължаването на
извършителя да се въздържа от домашно насилие /в каквато и да е проявна форма – дори и
само вербална/, забрана да приближава пострадалата за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на решението на ВРС, обезпечава адекватна и пълна защита на пострадалата
в подкрепа на психическото, емоционално и физическо съхранение, както и служи като
превенция срещу нови актове на домашно насилие. По отношение вида, характера и
определения срок на постановените мерки, в жалбата не се съдържат и конкретни
обосновани оплаквания.
По тези съображения, съдебният състав приема, че обжалваното решение на ВРС, с
което молбата за защита е уважена е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът дължи държавна такса за въззивното
производство.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2246 от 21.06.2023г. по гр.д. № 1551/2023г. по описа
на ВРС, 49-ти състав, поправено с Решение № 2900 от 10.08.2023г., с коeто на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в полза
на молителката Е. В. К. с ЕГН ********** срещу извършителя Д. Н.ич К. с ЕГН
**********, като въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката; забранено му е да приближава пострадалото лице Е. В. К. на
по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца /считано от датата на постановяване на мярката
21.06.2023г./, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати
глоба в размер на по 200 лева.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 17, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Д. Н.ич К. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 15 лева,
представляваща държавна такса по въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9