РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. Пловдив, 13.01.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Костадинка Рангелова и с участието на
прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2855
по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от И.И.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Х., срещу Решение на ПРС № 1823/26.09.22 г.,
постановено по АНД № 3799/22 г.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение с доводи, че не става ясно на какво основание е издадено
процесното НП. Твърди се и нарушение на Наредба № 1 от 2017 г. по отношение
начина на установяване на алкохол в кръвната проба. Според жалбоподателя не е
описано от лекаря, че Д. е бил в безсъзнание и затова не са изпълнение
указаните в Наредбата начини за вземане на кръв.
В представено допълнение към жалбата отново се
акцентира на довода, че от решението на ПРС не става ясно на какво основание е
издадено процесното НП - на основание съставения АУАН или Постановлението за
прекратяване на РП, съответно кои факти трябва да се оборват от страна на
жалбоподателя, както и на допуснати СПН по отношение на начина на установяване
на алкохол в кръвта.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение
и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответника по касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив,
РУ Труд, също не изпраща представител по делото. Не се взема и становище по
касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1823 от 26.09.2022 г. , постановено по АНД № 3799 по
описа за 2022 г. на ПРС е потвърдено НП № 21-**********, издадено от Началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на И.И.Д. е наложена глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 м. за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението е
правилно.
Изложените в касационната жалба доводи са идентични с
тези по първоначалната жалба, подадена пред ПРС, по които въззивната инстанция
се е произнесла като ги е разгледала и обсъдила изключително подробно и е
извела обосновани правни изводи.
Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на
районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
В оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви
относно законосъобразността на процесното НП като ПРС е направил правилна
преценка и извел верни изводи относно това, че в самото НП изрично и ясно е отбелязано, че то
се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление на РП –
Пловдив за отказ да се образува ДП от 13.04.2022 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в който случай издаването на АУАН не е необходимо. Това прави
неоснователни оплакванията за нарушено право на защита на нарушителя, който не
бил наясно кои факти следва да оборва. НП ясно сочи, че се издава на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите по касационната жалба за
допуснати СПН при установяване начина на
вземане на кръвната проба.
Касационната инстанция напълно споделя подробните
мотиви на ПРС, че дори и да са налице процесуални нарушения касателно начина на
вземане на проба то не всяко нарушение на правилната на Наредбата е съществено
и би компрометирало спазването надлежния ред. Както правилно е отбелязал и ПРС,
съобразявайки константната съдебна практика, съществено е само това нарушение,
което се е отразило на точността на
измерената концентрация или на възможността да се установи от кое точно лице е
взета пробата. В конкретния случай такова не е налице, тъй като, предвид
физическото състояние на дееца, установено по безспорен начин на база писмено
удостоверяване от лекаря взел кръвната проба и урина от жалбоподателя, че той
не е бил във физическо състояние да бъде освидетелстван, същият е тестван
посредством медицинско и химическо изследване на кръв и урина, което освен, че
кореспондира с регламентираното в чл.4, ал.2 от Наредбата, представлява и
по-точния и надлежен метод за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта – чл.3а от Наредбата.
В тази връзка са неоснователни и доводите по
касационната жалба и допълнението към нея, че било неясно как е извършено изследването
на нарушителя. Напротив, въпросното обстоятелство, както е приел ПРС, се
установява по безспорен начин проследявайки талоните за изследване и
съответните протоколи за проведени изследвания.
Обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1823 от 26.09.2022 г. , постановено
по АНД № 3799 по описа за 2022 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: