№ 6458
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110161770 по описа за 2024 година
М. А. Т. е предявила при условията на евентуално съединяване искове срещу „**т“
ЕАД за признаване за установено, че клаузата за неустойка в Договор за кредит № ** е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК поради неравноправност.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит № **, по силата на
който получила в заем сумата от 400 лв. при лихвен процент от 39,72% и ГПР 43,18%. Сочи,
че съгласно чл. 12, ал. 4 от договора следвало да заплати неустойка в размер на 144,40 лв. за
непредоставяне на обезпечение, която се дължала разсрочено заедно с погасителната вноска.
Намира, че с предвидената неустойка се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
същата представлява допълнителна печалба. Счита, че така предвидената неустойка е
загубила присъщата си обезщетителна и обезпечителна функция и кумулирането с
погасителната вноска води до скрито оскъпяване на кредита в протИ.речие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
намира предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.
Излага, че договорът е прекратен поради погасяване на вземането предсрочно.
С молба от 23.01.2025 г. ответникът посочва, че признава предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, тъй
1
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
на иска. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. ал. 1, т. 3 ЗА в
полза на адв. Е. И.. Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. За да определи такъв размер на
адвокатското възнаграждение съдът съобразява на фактическата и правна сложност на
делото и решение от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. На съда е служебно известно, че
адв. И. е процесуален представител по множество идентични претенции. Предвид цената на
исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради
което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в определение № 174 от 26.04.2021 г. по
ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Т., ЕГН **********, срещу
„**т“ ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че клаузата за неустойка
в Договор за кредит № ** е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М. А. Т., ЕГН **********, срещу
„**т“ ЕАД, ЕИК **, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „**т“ ЕАД, ЕИК **, да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ **, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2