РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Монтана, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500349 по описа за 2021 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на А.П.
срещу решението на РС Лом от 07.05.2021г. , постановено по гр. дело № 2060/2018г. по
описа му, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Д.М. , К. М. и Н.Х.
ревандикационен иск за собственост по отношение на 130 кв.метра в югоизточната част на
ПИ с идентификатор *по одобрените за град *през 2009г. КККР и е осъдена да заплати
разноски.
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано с доводи, че
спорът е за действителната граница между имотите на страните , като съдът е следвало да
проследи границите на имотите по предходните планове, както и да съобрази разпоредбата
на § 6,ал. 2 и ал. 4 вр. с § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ с установяване дали предходните
регулационни планове са приложени и установяване дали заснетата граница по
кадастралната карта съответства на правото на собственост. Поддържа, че според
нотариалния акт, легитимиращ праводателя на ищците , имотът им граничи със задънена
улица , а по делото такава граница не е установено , от което следва , че е възможно да е
налице непълнота или грешка в кадастралната карта , което не е изследвано от съда . Иска
се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
От въззиваемите страни, писмен отговор е подаден от Д.М. чрез пълномощника си
адвокат А.Л. , с който оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност
обжалваното решение.
1
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение , с което е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ е подадена в
срока по чл. 259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.П. от гр.
*срещу Д. М. , К. М. и Н. Х. с твърдения , че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор
*по КККР на гр. *, с площ от 295 кв.м. и с адм.адрес: гр. *, ул. „*“ № *, заедно с построената
в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *, със ЗП от 36 кв.м. Собствеността е
възникнала по силата на дарение, обективирано в НА № */27.11.2006 год. . От своя страна,
наследодателят на ответниците – А. А. е придобил с НА №*/13.05.1993г. на Нотариус от гр.
*305 кв.м., в ид.ч. от общо 610 кв.м. от ПИ с идентификатор *по КККР на гр. *, с
административен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, който е владян от него и от децата му до смъртта
му на 09.11.2015г., а след смъртта му се владее от децата му и негови наследници –
ответниците. Твърди се, че незнайно как, по скрит начин и след смъртта на наследодателя
им, ответниците са заградили 130 кв.м. от дворното място на ищцата – в югоизточната част,
очертано на приложена схема към исковата молба, и го ползват без правно основание.
При тези твърдения е поискано от съда да признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на 130 кв.м., съставляващи реална част в
югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор *съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. *, ул. „*“ № *и за осъждане
на ответниците да предадат на ищеца фактическата власт върху горепосочения недвижим
имот. Претендират се и направените по делото разноски.
С подаден в срок писмен отговор ответницата Д. М. е оспорила иска с доводи , че
нейният наследодател А.А.е придобил имота през 1993 и 1995г. при действието на
регулационния план на града от 1992г. .С този регулационен план на гр. *е направено
изменение и са образувани два УПИ – *-*/на А.А. – наследодател на ответниците/ и *-*– на
К.К. , който от своя страна е собственик на 305 идеални части от дворното място,
образуващо парцел *-*, кв. *, придобити по сделка с праводатели – родителите на ищцата –
НА № */1995г. . Впоследствие, с влизането в сила на КККР за К. К. и за ответниците са
били отредени два отделни имота – ПИ с идентификатор *, предишен № *, кв. *, парцел *, с
площ 305 кв.м. – за К.К. и ПИ с идентификатор *, предишен № *, кв. *, парцел *, с площ 348
кв.м. – за ответниците. Твърди , че през 2006 год. ищцата е придобила имот от 310 кв.м. –
№ *, УПИ *в кв. *по действащия регулационен план на града и при неприложена на място
регулация /която е била по плана от 1992 год./, поради което и е закупила имот по имотни
2
граници . От своя страна, през 1970 год. Ц.Б. , вероятно баща на ищцата, е закупил 1/4 ид.ч.
от дворно място, цялото от 424 кв.м., представляващо по тогава действащия план на града
парцел *-*, а по стария план – парцел *-*, кв. *. Ако това е така, то ищцата притежава общо
416 кв.м. . След смъртта на бащата на ответниците не са извършвани никакви промени в
границите на имота, в т.ч. местене на ограда. Ищцата не е възразила и при обявяването на
КККР на гр. *.
С постановеното по делото решение съдът е ищцата не доказва по какъв начин е
придобила собствеността върху процесната претендирана реална част, нито че праводателят
й е бил собственик на тази част от 130 кв.м., нито че процесната част е придаваемо място
към имота на ответниците, което е било отнето вследствие на някой от регулационните
планове на града от имота на ищцата. От събраните по делото доказателства не се установи
някой от праводателите на ищцата не само да е бил собственик на процесната част, а и да е
владял същата през годините. Още повече – с изявлението си в последното съдебно
заседание ищцата признава, че тази площ от 130 кв.метра се претендира като „компенсация“
за липсващата й квадратура, с която се счита за ощетена поради неправомерно местене на
граници, от което изявление се индикира, че същата не твърди, че именно тази реална част е
нейна собственост.
По гореизложените съображения съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства не се установява праводателите на ищцата П. М. и В.М., съответно самата
ищца да са придобили правото на собственост върху спорната реална част от 130 кв.м. ,
която е част от имот с ид. № *по КККР на града, собственост на ответниците като
наследници на А.А. . Посочено е, че праводателите на ищцата по договора за дарение от
27.11.2016г. са придобили правата си през 2005 год., като обемът на придобитите права е в
границите на описания в акта за собственост имот и след като през 2005г. е придобит от тях
урегулиран недвижим имот с площ 310 кв. метра , то обемът на придобитото право се
определя от предвижданията на регулационния план, действащ към датата на придобиване, а
именно регулационния план от 1992г. , съответно в този обем имотът е придобит от ищцата
.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Решението относно иска за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС е
постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото
при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на
материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се
мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената
му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи относно иска по чл. 108 от ЗС МОС намира
следното:
Предмет на установяване по делото с оглед твърдените в исковата молба
обстоятелства е правото на собственост на ищцата върху ПИ с идентификатор *по КККР на
3
гр. *, с площ от 295 кв.м. и с адм.адрес: гр. *, ул. „*“ № *, заедно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда с идентификатор *, със ЗП от 36 кв.м, възникнала на основание
договор за дарение, обективиран в НА № */27.11.2006 год. , съответно дали след
09.11.2015г., датата на смъртта на наследодателя на ответниците А.А., ответниците са
заградили и ползват без основание 130 кв.метра от дворното място на ищцата , в
югоизточната му част , очертано на приложена към исковата молба схема, намираща се на л.
16 от първоинстанционното дело. С доклада по чл. 146,ал. 1 от ГПК предмет на спора е
посочен от съда, така както е заявен от ищцата с подадената искова молба, като й е
възложена тежестта да докаже правото си на собственост върху спорната реална част от 130
кв.метра , владяна от ответниците . В тежест на ответниците е да установяват твърденията
си, че тази спорна реална част е тяхна собственост, част от собствения им имот с
идентификатор *по КККР на гр. *. В хода на първоинстанционното производство така
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС и посочените като основание на иска
фактически обстоятелства не са изменяни от страна на ищцата, като искът е поддържан, така
както е предявен .
При тези обстоятелства, доводите на жалбоподателката , поддържани във въззивната
жалба, че спорът между страните се състои в това, коя е действителната граница между
имотите на страните и съдът е следвало да проследи регулационните изменения на двата
имота , като при наличие на грешка или непълнота в одобрената кадастрална карта да
съобрази това обстоятелство в диспозитива на решението си , са неоснователни . Доводи за
грешно отразени кадастрални граници на имотите на страните в одобрената за гр.
*кадастрална карта , съответно за непълнота на тази карта не са наведени в исковата молба,
както и в хода на първоинстанционното производство , поради което и съдът не е имал
задължение служебно да се занимава с тези обстоятелства . С оглед принципа на
диспозитивното начало, залегнал в чл. 6,л. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните, като нарушаването на този
принцип и произнасяне от съда по обстоятелства , с които не е сезиран , би довело до
недопустимост на решението .
Несъмнено с оглед постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014г. от
23.02.2016г. по т.д. № 8/214г. на ОСГК на ВКС , иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен
имот, е допустим, , като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието
на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, но за да се произнесе по този
въпрос, следва съдът да е сезиран с твърдение, че е налице такава непълнота или грешка
при заснемане на имота , каквито доводи в исковата молба не са изложени . За първи път
твърдения в тази насока се поддържат с подадената въззивна жалба , но са недопустими за
разглеждане , предвид забраната за посочване на нови факти във въззивното производство
съгласно чл. 266,ал. 1 ГПК.
В обжалваното решение съдът е проследил действащите регулационни и кадастрални
4
планове, одобрени за град *от първото включване на имота в регулация от 1956 г. ,
последващите такива от 1979г., 1992г. и одобрената през 2009г. кадастрална карта ,
съпоставени с приложените по делото документи за собственост относно придобития от
ищцата през 2006г. недвижим имот. Установено е, включително и от приетите по делото
заключения по съдебно-технически експертизи, че имотите се ползват в кадастралните им
граници , които по плана от 1979г. съвпадат с границите по плана от 1992г. и с
кадастралните граници по одобрената кадастрална карта. По кадастралния план от 1979г.
имотът на ищцата с пл. № *е с площ 310 кв.метра, такава е площта му и по кадастралния
план от 1992г. , като с кадастралната карта е отразен с площ 296 кв.метра , допустимо
отклонение с оглед различните начини на измерване . Пространствения обхват на правото на
собственост на един имот се определя от имотните му /кадастрални / граници и предвид
данните от действалите до одобряване кадастралната карта имотни граници , то имотът на
ищцата е с площ 310 кв.метра. Предвижданията на регулационния план от 1992г. , с които се
изменят регулационните граници на имотите не са приложени на място като това се
установява не само от заключенията на вещите лица по приетите експертизи , но и от
документа за собственост, с който ищцата се легитимира като собственик – НА №
*/27.11.2006г., с който същата е придобила чрез дарение дворово място от 310 кв.метра мета
, кадастрален номер *, за който е отреден УПИ *, кв. *по действащия регулационен план на
гр. *, при неприложена регулация . Липсват доказателства, които да установяват твърдените
в исковата молба обстоятелства, че след 2015г., когато е починал наследодателят на
ответниците , последните са извършили действия , с които са завзели част от имота на
ищцата . И към настоящия момент имотът на ищцата се ползва в кадастралните граници по
плановете от 1979, 1992г. , както и по отразените такива в одобрената 2009г. кадастрална
карта с несъществени отклонения , видно от скицата на л. 183 от заключението на вещото
лице Л. А.. Несъмнено заснетите по кадастралната карта граници на имот с идентификатор
*, собственост на ищцата съвпадат с легитимиращия я като собственик нотариален акт №
*/27.11.2006г. , с който е придобила дворово място с площ 310 кв. метра.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна .
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна Д.М.,
представлявана от адвокат А.Л. , се следват разноски за въззивното производство в размер
на 500 лева, платено адвокатско възнаграждение , видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 08.12.2021г. , установяващ плащането .
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Лом от 07.05.2021г. , постановено по гр. дело №
2060/2018г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА А. П. , ЕГН ********** да заплати на Д. М. сумата 500 лева въззивни
5
разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6