О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №797
24.08.2023г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Росица Чиркалева
разгледа
докладваното от съдия Чиркалева адм.
дело № 866 по описа за 2023 година.
Производството пред Административен съд Хасково е образувано, след като
с Определение №8179/27.07.2023г., постановено по адм. д. № 6147/2023г. по описа
на ВАС, състав на Върховния административен съд е изпратил подадената от Я.М.Р.
*** жалба, срещу мълчалив отказ на
Премиера на Република България да върне незабавно и наведнъж всички средства
събрани за осигуряване за втора пенсия, за разглеждане на АдмС – Хасково.
От съдържанието на жалбата става ясно, че през годините жалбоподателката
била осигурявана за „втора пенсия“, като изтъква, че това не станало по нейно
желание, а по волята на държавата чрез пенсионноосигурителни дружества. Предвид
това същата намира, че удържаните средства следва да ѝ се възстановят,
което трябвало да бъде направено от министър-председателя на Република
България. До последния подала жалба, с която настоявала той да нареди на „ООБ
Пенсионно осигуряване“ да ѝ изплатят сумите. Отговор по жалбата обаче не
бил налице.
Предвид така изложеното в жалбата
и приложенията към същата, състав на Административен съд Хасково е извършил
преценка за нейната редовност, като с определение от 09.08.2023г. е оставил
същата без движение. На жалбоподателката е
дадена възможност в 7 дневен срок от съобщението да отстрани указаните
от съда нередовности, като конкретизира предмета на съдебното оспорване и
посочи дали последното е насочено срещу мълчалив отказ да се издаде конкретен
административен акт, за издаването на какъв акт е бил сезиран органа, кога и по
какъв начин е станало това или се оспорва неоснователно бездействие на
административен орган по реда на чл. 256 от АПК. Със същото разпореждане е
посочено, че жалбата не е придружена с доказателства за заплатена държавна
такса за съдебно оспорване, като е дадена възможност такива да бъдат
представени в 7 дневен срок. Изрично е указано, че при неизпълнение указанията
на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.
Съобщението за дадените с разпореждането от 09.08.2023г. указания е
връчено лично на жалбоподателката на 14.08.2023г. На 15.08.2023г.
жалбоподателката е входирала пред Административен съд Хасково молба вх. №
6104/15.08.2023г., с посочване, че същата е относима към жалба вх. №
5835/01.08.2023г. по АД 866/23г. на Административен съд Хасково, V състав. Към
молбата не се представят доказателства за заплатена държавна такса, нито се
сочат обстоятелства относно предмета на спора.
Предвид че и до настоящия момент, след изтичане на предоставения на
жалбоподателката 7 дневен срок, указаните й по реда на чл. 158, ал.1 от АПК
нередовности по жалбата не са отстранени, следва да се приложи нормата на чл.
158, ал.3 от АПК, която императивно предвижда оставяне на оспорването без
разглеждане и прекратяване на инициираното с него съдебно производство.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че освен нередовна,
настоящата жалба се явява и недопустима, независимо дали касае мълчалив отказ
на Премиера на Република България да върне незабавно и наведнъж всички средства
събрани за осигуряване за втора пенсия или неоснователно бездействие на
административен орган по реда на чл. 256 от АПК.
Следва да се има предвид, че разпоредбите
на чл.57 от АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален
административен акт, а съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Ето защо, за да е налице мълчалив
отказ е необходимо преди това до административен орган да е било отправено
искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание,
което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както
и това искане да е било адресирано до компетентния орган.
В конкретния случай не се установява жалбоподателката да е сезирала
Министър- председателя на Република България с искане за издаване на конкретен административен акт, който да е в законово разписаните правомощия
на посочения орган на изпълнителната власт. Ето защо съдът намира, че не е
налице формиран мълчалив отказ, съответно такъв няма как да бъде предмет на
съдебен контрол.
Съгласно нормата на чл.256, ал.1 от АПК, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. В ал.2 на чл.256 от АПК е предвидено, че неизвършването на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Съгласно цитираните текстове от АПК, защита срещу
бездействие на административен орган е допустима само, ако същият има нормативно задължение да извърши
определено действие. Такова нормативно задължение не е налице в конкретния
случай, спрямо отправеното до него искане да върне на жалбоподателката
незабавно и наведнъж всички средства събрани за осигуряване за втора пенсия.
На свой ред, Кодекса
за социално осигуряване (КСО) е нормативният акт, който урежда обществените
отношения свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване на
съответните граждани. В тази връзка КСО регламентира дейността на
пенсионноосигурителните дружества (глава девета, раздел II, глава десета), реда за осъществяване на
допълнителното задължително пенсионно осигуряване (чл.124 и сл.) и др. Съгласно
законовите текстове, посочените субекти извършват плащания под формата на
пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане на правоимащите лица, при изпълнение на точно
определени критерии (чл.167, чл.167а и
сл., глава шестнадесета и др. от КСО). Съществуват и хипотези в КСО (§4б от ПЗР
на КСО), при които задължение за извършване на действия, свързани с
възстановяване на средства от професионалния пенсионен фонд има Националният
осигурителен институт.
Само за яснота следва да се има предвид, че от данните
по делото (л.303 и сл.) се установява, че Я.Р. е осигурена (или е била
осигурена) в Универсален пенсионен фонд ОББ, управляван от
„Пенсионноосигурителна компания ОББ“, като става ясно, че същата е имала
кореспонденция с тази организация. Последната е информирала Р., че има право да
получи средствата, натрупани в индивидуалната ѝ партида, само разсрочено,
за което не е изразила писмено желание, а е настоявала това да стане
еднократно.
Предвид горно, съдът приема, че няма нормативна
регламентация, задължаваща министър-председателя или Министерството на
здравеопазването, чрез неговите органи, да връщат/възстановяват събрани
средства за осигуряване за „втора пенсия“ на физическите лица. Ето защо не е
налице бездействие на посочените органи, което да предполага защита по чл.256
от АПК. За да е допустимо искането по чл.256 от АПК е необходимо твърдяното
фактическо бездействие да е налице и да не е прекратено, а задължението за
действие за произтича от нормативна разпоредба.
Не може да се приеме, че посочения от оспорващата административен
орган е имал задължение за издаване на административен акт, който да има
отношение към исканията на Р., нито за същия да съществува нормативно
задължение да извърша действия в тази връзка. Следва да се посочи, че предвид
нормативната регламентация, уреждаща обществените отношения в областта на
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, и с оглед функциите и
правомощията на министър-председателя, последният не разполага с такива да
нареди (както се посочва в жалбата) на „ООБ Пенсионно
осигуряване“ да извърши или не определени правни или фактически действия.
По изложените съображения следва да се приеме, че в
случая липсва годен предмет за оспорване,
поради което жалбата се явява освен нередовна и недопустима и следва да се
остави без разглеждане, а производството да се прекрати и на това самостоятелно
основание.
Водим от
горното, на основание чл. 158, ал.3, вр. ал.1 от АПК и чл. 159, т. 1 от АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.М.Р. ***, с
която се претендира отмяна на мълчалив отказ на министър-председателя на
Република България да върне веднага и наведнъж всички събрани средства за
осигуряване за „втора пенсия“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №866/2023г. по описа на
Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 7-днвен срок от съобщаването му.
Съдия: