№ 1596
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110152887 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. П., чрез адв. Д. М., с която срещу . са
предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 от договор за
предоставяне на гаранция, сключен с ответника на 21.03.2022 г. във връзка с договор за
кредит № 4433645/21.03.2022 г., сключен с ..
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за предоставяне на гаранция, с който се е
задължил да заплати възнаграждение на ответника в размер на сумата от 500 лева, платими
на равни вноски. Навежда доводи за нищожност на договора поради заобикаляне на закона -
чл. 19, ал. 4 ЗПК /доколкото договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство били свързани сделки/, както и поради противоречие с добрите нрави. До
съда е отправено искане за прогласяване нищожността на процесната клауза от договора на
заявените с исковата молба основания. Заявява искане за привличане на трето лице помагач -
., за задължаване на това лице да представи договора за кредит, погасителен план,
информационни условия по застраховка "Живот", за задължаване на ответника да представи
по делото екземпляр от сключения между страните договор за гаранция.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че
предявяването на процесните искове представлява злоупотреба с права. Заявява искане за
служебно присъединяване на настоящото производството към гр.д. № 51750/2022 г., с оглед
съвпадение на страните по същите. Позовава се на чл. 126, ал. 1 ГПК и счита, че настоящото,
като по-късно заведено следва да се прекрати. Оспорва исковете по основателност, като
поддържа, че договорът не противоречи на добрите нрави, нито с него се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената разпоредба не е приложима към
процесното правоотношение. Счита, че ищецът е този, който следва да докаже иска си и
заявява искане по чл. 190 ГПК съдът да го задължи да представи препис от договора за
1
гаранция. Счита, че непредставянето на договора от страна на ищеца възпрепятства правото
на защита на ответника. Оспорват се доказателствените искания на ищеца и се моли да
бъдат оставени без уважение. Искането, отправено до съда, е да отхвърли предявените
искове. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът,
сключен с ответника е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно че със
същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че договорът за
гаранция противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да
се отделят следните обстоятелства: че ищецът е сключил с . договор за потребителски
кредит № 4433645/21.03.2022 г., че между страните по делото е бил сключен договор за
предоставяне на гаранция, с който ищецът се е задължил да заплати на ответника
възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, платими на равни разсрочени вноски.
За ищеца е налице правен интерес от привличане на . като помагач по делото, доколкото се
твърди свързаност на правоотношенията по двата договора и ищецът се позовава, че
посредством същите се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът не е обосновал исканията си по чл. 190 ГПК - не е ясно каква е причината да заявява
доказателствени искания насрещната страна и третото лице помагач да бъдат задължени да
представят по делото договори, по които ищецът сам твърди, че е страна. Ето защо и на
ищеца следва да се предостави възможност да обоснове тези си искания, като ако това не
бъде сторено, съдът ще остави същите без уважение.
Искането за задължаване на помагача да представи информационни условия по застраховка
"Живот" не е относимо към предмета на спора, доколкото ищецът не е изложил конкретни
фактически твърдения в тази връзка.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се отложи за първото по делото съдебно
заседание, доколкото същото е обусловено от уточняване на огледалното искане на ищеца
по чл. 190 ГПК.
Неоснователно се явява искането за присъединяване на настоящото производство към гр.д.
№ 51750/2022 г., което е по-рано образувано. Съгласно разпоредбата на чл. 213 ГПК, за да се
съединят, делата следва да имат връзка помежду си. Служебно извършена справка по
електронната папка на другото дело установи, че се касае за правоотношение между
2
страните възникнало от друг договор, с оглед което и освен съвпадение между страните не
се констатира да е налице основание за извършване на това съединяване. Не е налице и
хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК - делата имат за предмет различни правоотношения.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за доброволно
уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ищеца ..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 213 ГПК за присъединяване на настоящото
производство към производството по гр.д. № 51750/2022 г.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на
страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове исканията
си по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника и помагача да представят по делото
договори, страна по които е самият той. УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако страната разполага с
екземпляр от договорите тя е тази, която следва да ги представи в производството, а не да
заявява доказателствени искания по този процесуален ред. В случай че ищецът не разполага
с екземпляри от договорите, следва да посочи причините за това. При неизпълнение на тези
указания, съдът ще остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от ищеца по реда на чл. 190 ГПК
искания.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането по чл. 190 ГПК, заявено от ответника с отговора
на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 10:30
часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
3
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4