РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120105323 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Й. М. С. с ЕГН
**********, с адрес град ***, със съдебен адрес гр. *** - адвокат Д. С.,
против К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес село ***, със съдебен адрес гр. ***
– адвокат М. Д.. Предявен е осъдителен иск за следните суми, дължими по
договор за паричен заем от 27.05.2023г. и споразумение на страните от
13.03.2024г.: 9500 лева - непогасена главница; 261,25 лева – договорна лихва
за периода 27.05.2023г. - 15.04.2024г.; 950 лева – договорна неустойка по чл.3
от споразумението; ведно със законната лихва върху главниците от
предявяването на исковата молба на 05.08.2024г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да върне
получената в заем сума и договорената възнаградителна лихва в размер на 3%
годишно до падежа 15.04.2024г. Поради това на основание чл.3 от сключеното
между страните споразумение ответникът дължи и договорна неустойка за
неизпълнение.
1
Ответникът представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва иска. Оспорва сключването на сочения договор
за заем и получаването на парични суми от ищеца. Оспорва и автентичността
на представеното споразумение от 13.03.2024г., като твърди, че не го е
подписвал. Сочи, че неговият електронен подпис е бил във владение на ищеца
и съпругата му, които са подписали договора.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените съдебни
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, чл.365 и
чл.92, ал.1 вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ищецът Й. С. основава претенциите си на договор за заем, сключен на
27.05.2023г., по силата на който предоставил в заем на ответника К. К. сумата
от 9500 лв. в брой.
На основание чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален и се сключва с
предаването на съответната парична сума от заемодателя на заемателя. В
доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване на
твърдяното заемно правоотношение, като установи реалното предаване на
ответника на посочената сума. За установяване на този факт ищецът ангажира
писмено споразумение от 13.03.2024г., подписано от страните с
квалифицирани електронни подписи, което съдържа признание от ответника
за получаването на сумата от 9500 лв. в заем от ищеца на 27.05.2023г.
Съгласно чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ вр. чл.3, т.12 и чл.25.1. от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис. Поради това до доказване на противното на
основание чл.4 от ЗЕДЕУУ за автор на документа и съдържащото се в него
признание на факта на получаване на сумата се приема ответникът К. К., с
2
чийто КЕП е подписан електронния документ. Ответникът оспорва
истинността на този документ, носещ неговия подпис, поради което на
основание чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за установяване неистинността на
документа се носи от ответника. При така събраните по делото доказателства
съдът приема това доказване за успешно проведено. Основното заключение на
вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза установява, че
електронният подпис на ответника, с който е подписано представеното по
делото споразумение, е валиден, но настоящото съдържание на електронния
документ, съдържащо се на представения от ищеца носител и представено в
заверен от страната препис на хартиен носител, не е оригиналното
съдържание на документа към момента на полагане на подписа на ответника.
Вещото лице установява, че след електронното подписване на документа с
подписа на ответника съдържанието му е променено, като към момента не е
възможно да се установи в какво се състои тази промяна. Поради това съдът
приема, че съдържанието на представения документ не съответства на
съдържанието, подписано с КЕП на ответника, което налага изводът, че
ответникът не е автор на това електронно изявление, респективно документът
е неистински и не може да служи като доказателство за удостовереното в него
признание на факта на получаването на заемната сума. Този извод не се
опровергава от заключението на вещото лице по допълнителната съдебна
техническа експертиза, която установява, че на електронната поща на ищеца е
получен като прикачен файл процесният електронен документ, носещ КЕП на
ответника. За липсата на надлежно авторово изявление е показателна
установената промяна в съдържанието на документа, извършена след
подписването му, поради което не е възможно да се направи извод, че
подписът на ответника удостоверява именно съдържанието на представения
по делото документ с договорната клауза по чл.1, ал.1, съдържаща признание
за получаването на сумата. Поради това ирелевантно е в чие държане е бил
електронният подпис на ответника. Без значение е и фактът, че подписаният
документ е изпратен на ищеца от електронната поща на брата на ответника Х.
Д. К. /***/, тъй като от този факт не следват доводи в подкрепа на твърдяното
облигационно правоотношение с ответника. Следва да се отбележи, че братът
на ответника Х. К., разпитан като свидетел в съдебно заседание също
установява, че ответникът не е получавал пари от ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установи
3
валидното възникване на твърдяното договорно правоотношение по договор
за заем, което налага извод за неоснователност на исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице. Поради липсата на представен по
делото договор за правна защита и съдействие, с който да е договорена
твърдяната оказана на ответника безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, неоснователно е искането на пълномощника на
ответника адвокат М. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАДв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. М. С. с ЕГН ********** за осъждане на К.
Д. К. с ЕГН ********** да му заплати следните суми, дължими по договор за
паричен заем от 27.05.2023г. и споразумение от 13.03.2024г.: 9500 лева -
непогасена главница; 261,25 лева – договорна лихва за периода 27.05.2023г. -
15.04.2024г.; 950 лева – договорна неустойка по чл.3 от споразумението;
ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковата
молба на 05.08.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й. М. С. с ЕГН **********, с адрес град ***, със съдебен
адрес гр. *** - адвокат Д. С., да заплати К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
село ***, със съдебен адрес гр. *** – адвокат М. Д., сумата от 300 лв. за
направените по делото съдебни разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4