О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 11 септември 2019 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив
- сградата на съда, в закрито съдебно
заседание в състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк. АСЕН ШОПОВ
при секретар Таня Цончева,
разгледа чнд № 90/2019 г.
След като се
запознах с материалите по делото и при обсъждане на въпросите по чл. 243, ал.
4 от НПК
У С Т А Н О В И
Х:
1.
Делото е подсъдно на съда.
2.
Няма основание за
спиране на наказателното производство.
Настоящото
производство е по реда на чл. 243, ал. 4
НПК.
Производството е образувано по
жалба от К.П.О. ***, с която е оспорено постановление от 24.07.2019 г. за
прекратяване на ДП №19-Рп/2019 г. по описа на ВОП – Пловдив.
Досъдебно производство № 109/2018
г. по описа на ОСО – ОП *** е било образувано на 08.10.2018 г., за
установяване дали на 14.09.2018 г. по време на работа в сградата на ОД на МВР ***
сектор ПП получил закани и заплахи за убийство от К.П. от *** – с оглед на
евентуално престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
След
приключване на разследването РП *** е внесла обвинителен акт срещу П. в РС ***
с обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Било е образувано нохд № 30/2019 г. по описа на РС ***. В съдебно заседание е
било установено, че подсъдимият К.П. към 14.09.2018 г. е бил военнослужещ по
смисъла на чл. 135, ал. 1 пр. 3 от ЗОВС. Същият е служил във в. ф. ***. РС *** е прекратил съдебното производство и е изпратил делото директно
във Военен съд – Пловдив, където по компетентност е било образувано нохд № 22/2019
г. С влязло в сила на 21.03.2019 г. разпореждане съдията докладчик е прекратил
съдебното производство по нохд № 22/19 г. по описа на Военен съд – Пловдив
поради констатирано нарушение на процесуалния ред – липса на годен обвинителен
акт, тъй като обвинителният акт по делото е бил на РП ***, а същата не е
компетентна и не се явява съответната прокуратура по отношение на
военнослужещите.
След
проведено допълнително разследване прокурор от ВОП – Пловдив с постановление от
24.07.2019 г. е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Препис от горното
постановление е бил връчен на пострадалия К.О. на 09.08.2019 г. и съответно на
подсъдимия П. на 29.07.2019 г.
Пострадалият
е останал недоволен от прекратяване на наказателното производство и е обжалвал
същото чрез ВОП – Пловдив на 14.08.2019 г. пред Военен съд – Пловдив.
Правят
се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност – необоснованост на
атакуваното постановление. Твърди се, че същото е вътрешно противоречиво, тъй
като прокурорът е приел, „че фактическата обстановка е такава, каквато е,
възприема също и заканите“, но тъй като изказаните думи от *** П. пред
служителите на полицията и в двата случая в помещение на полицията, „не са били
годни да възбудят основателен страх у мен, че могат да бъдат реализирани“.
В
жалбата се съдържа искане съдът да отмени постановлението и да върне делото на
ВОП–Пловдив за извършване на допълнителни процесуални следствени действия,
които да внесат яснота по гореописаните съображения.
Военен
съд – Пловдив като извърши цялостна проверка на обжалваното постановление във
връзка с направените в жалбата оплаквания и на базата на приложимите норми от
материални и процесуални закони, намира за установено следното:
Жалбата
на пострадалия полицейски служител К.П.О. ***, е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата против постановлението от 24.07.2019 г. на прокурор при
ВОП–Пловдив е основателна, макар и не по всички направени от нея възражения.
В хода
на досъдебното производство прокурорът е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Св. К.О. работил като мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- ***. През м. август 2018
г. свидетелят не бил на работа и се движел пеша по тротоара, непосредствено до
хотел *** в ***. Изведнъж св.О. видял
срещу него по тротоара да идва скутер, управляван от млад мъж - св. Г. П.- син
на *** К.П.. Св. О. мислел да пропусне скутера, но той рязко спрял пред него и
едва не го блъснал. О. направил забележка на Г. П., че не било позволено да се
движи с мотоциклет по тротоара, но П. му казал да си гледа работата. О.
отвърнал, че бил полицай и точно това му била работата като се легитимирал със
служебна карта. Имал намерение само да направи забележка на младия водач, но Г.
П. се държал агресивно. Това накарало О. да се обади на дежурния в сектор ПП
при ОД на МВР-*** и поискал на място да дойде екип, който да установи
самоличността на нарушителя и да вземе съответните мерки спрямо него. След
малко на място пристигнал екип от ПП при ОД на МВР-*** и на Г. П. бил съставен
АУАН.
На
05.09.2018г. *** К.П. отишъл до сградата на
ПП при ОД на МВР- *** и искал да разговаря с началника на сектора Асен Г.
по повод на съставения на сина му АУАН. *** К.П. разговарял с Г. и по време на
разговора го попитал защо още О. работел, тъй като бил за пенсия. Г. бързал и
препратил *** К.П. към колегата му св. П. Х. - полицейски инспектор в сектор ПП
при ОД на МВР-***, за да провери случая.
Видно от
показанията на св. П. Х., след разпореждането на Г., той отишъл пред сградата
на сектора и там видял св. *** К.П., който бил заедно със своя син Г. П., след
което Г. П. разказал своята версия за случилото се. Спред нея О. при срещата им
извикал своите колеги и на Г. П. бил съставен АУАН само въз основа на
показанията на О., без той да бил в действителност нарушил закона. Пред Х. св.***
К.П. заявил, че пострадалия О. се изживявал като шериф и в извънработно време
спирал неоснователно хората и им съставял актове.
Тъй като О.
бил наблизо в района, св. П. Х. му се обадил и го повикал, за да чуе и него с
цел изясняване на случая. О. дошъл пред св. Х. и провел разговор с Г. П.. Така Х.
разбрал, че Г. П. замалко да сгази постарадалия, движейки се с мотоциклета по
тротоара, като О. още веднъж обяснил на Г. П., че не било правилно да се движи
с МПС по тротоара, тъй като можел да блъсне пешеходец. Тогава св. *** К.П. се
намесил и започнал да крещи, че О. се изживявал като шериф, че отвън щял да го
довърши. Приканил го с думите „Ела отвън, за да те довърша”. Това той повторил
няколко пъти. Тогава св. П. Х. направил забележка на св. *** К.П., като му
казал, че подобно поведение било протовоправно и недопустимо и да не забравял
къде се намирал и как следвало да се държи и че поведението му дори можело да
провокира неговото задържане. Тогава св. Х. освободил К.О., който си тръгнал, а св. *** К.П. влязъл
в сгардата на сектора и заявил, че щял да подаде жалба срещу О..
Св. Атанас
Ш. бил началник на група към сектор ПП при ОД на МВР- ***. Като такъв му била
разпределена за проверка жалба, подадена от *** К.П. относно неправомерни
действия на К.О.. На това основание, на 14.09.2018г. св. Ш. се обадил по
телефона на *** П. и го призовал да се яви за снемане на обяснения.
Първоначално *** П. му казал, че не може да отиде и се държал грубо с Ш., но в
същия ден, малко по-късно, изразил готовност да се яви при Ш.. Междувременно
св. Ш. бил извикал за снемане на обяснения и К.О..
Св. *** К.П.
пристигнал при св. Ш. заедно със сина си Г. П.. Ш. ги поканил в ползваната от
сектора стая да напишат обяснения по жалбата. И двамата били спокойни, като
след написването на обясненията св. Ш. помолил Г. П. да излезе, за да може той
да поговри със *** К.П.. В този момнет там пристигнал и К.О., като при появата
му поведението на *** К.П. коренно се променило. Лицето му рязко предбледняло,
той станал от стола, на който седял, посочил О. и започнал да крещи на св. Ш. „Ето
го този, който писа акт на сина ми. Като Вие не можете да се справите с него,
аз ще се справя и ще го довърша. Този повече нито ще работи, нито ще живее. Аз
ще го довърша”. Заявил също, че знае къде живее О. и казал, че ще го причака в
тъмното. След това *** К.П. изкрещял на О., че знаел за него от свой познат, с
когото бил работил преди време и О. бил зет на същия. От него той реално знаел
къде живее О. и щял да изчака да се пенсионира и да го довърши, а ако не се бил
пенсионирл щял да го причака пред къщата му и да го довърши. *** К.П. заявил на
Ш., че трбявало да се погрижи и да пенсионира О..
Св. Атанас Ш. решил да успокои
обстановката и помолил К.О. да излезе. След това направил забележка на *** К.П.,
че се намирал в сграда на МВР и поведението му било недопустимо, но последният
изобщо не го слушал. Той крещял, че ако Ш. не пенсионирал О. и не го махнел от
работа, той щял да се справи с него и да го ликвидира.
Според
показанията на К.О. същият бил изпитвал страх за живота и здравето си и за тези
на своето семейство, тъй като заплахите били отправени от военнослужещ, намиращ
се в сградата на сектор ПП към ОД на МВР- *** и то пред други полицейски
служители.
*** П. е
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е. в
условията на т.нар. продължавано престъпление. Във възприетата от прокурора
фактическа обстановка е посочено, че същият е осъществил изпълнителното деяние
на два пъти: съответно на 05.9.18 г и на 14.9.18 г. В постановлението си за
прекратяване на наказателното произвоство прокурорът е изложил аргументи, че
деянието не съставлява престъплнение само по отношение на случилото се на
14.9.2018 г. Този свой извод прокурорът
е обосновал само и единствено с факта, че думите са били изречени от *** П. в
служебно помещение в сектор ПП при ОД на МВР *** в присъствието на униформени
служители на МВР.
По отношение на деянието, извършено на 05.9.18
г. прокурорът не е изложил абсолютно никакви аргументи защо същото не
съставлява престъпление. Остава неизяснен въпроса как отправените от П. думи към
О.: „Ела отвън, за да те довърша“ са били възприети както от постарадалия, така
и от свидетеля Х.. Прокурорът не е коментирал и факта, че свидетелят Х. устно е
предупредил П., че неговото поведение е противоправно „да не забравя къде се
намира и как следва да се държи, както и че подобно поведение е основание да
бъде задържан“. Същият свидетел в разпита си е заявил „останах с убеждението,
че с агресивното си поведение не цели да установи истината, а само да търси
сметка на някого“.
По отношене на деянието извършено
на 14.9.18 г. отново в МВР, в присъствието на свидетеля Ш. прокурорът не е взел
отношение за показанията дадени от този свидетел на л. 32 от ДП относно
конкретното психическо състояние, в което се е намирал обвиняемият, както и
неговите фактически действия. Свидетелят е заявил: „в този момент колегата О.
влезе в стаята и ми направи впечатление, че лицето на П. се промени, стана
блед“, а малко по – нататък е заявил и „опитах се да му направя забележка, че
се намира в сграда на МВР и поведението му е недопустимо, той въобще не
слушаше, беше изпаднал в нещо като истерия“. На л.16 от ДП е приложен протокол
за предупреждение от 14.09.2018 г., т.е. на същата дата, на която за втори път П.
е отправил заплахи към пострадалия. Наличието на този протокол нито е бил
посочен във възприетата от прокурора
фактическа обстановка, нито е бил обсъден в съвкупност с всички останали
събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Останали са неизяснени
подбудите на длъжностното лице, съставило въпросния протокол, както е останал
неизяснен въпроса конкретното психическо състояние на обвиняемия и неговите
фактически действия дали са били в достатъчна степен агресивни, какъв е бил
техния интензитет, поведението могло ли е да възбуди основателен страх у пострадалия.
В приложената характеристична стравка на л. 18 от ДП изготвена от инспектор Д. е посочено, че обвиняемият има
избухлив характер, срещу него има подадени жалби за скандали, заплахи и обиди.
Не е бил изследван въпроса какво е било процесуалното развитие на тези сигнали,
дали по някои от тях не са били образувани досъдебни производства, както и в
тази връзка не е направена преценка дали действията на обвиняемия *** П.,
описани в постановлението на прокурора за прекратяване на настоящото
наказателно производтсво, са инцидентен случай в живота му, или не. Неизяснено
е било и обстоятелството от психологична гледна точка какъв е като личност
обвиняемия, за което има данни по делото. Изброеното до тук сочи на извода, че
прокурорът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност както всички събрани и
приложени по делото доказателства, а отделно от това са останали неязяснени и
редица други въпроси.
На този етап правния извод на прокуратурата не
почива на пълно, всеобхватно и точно изясняване на обстоятелствата по делото, не
са събрани всички доказателства относими към правнорелевантните факти.
Гореизложеното
налага постановлението на прокурора от 24.07.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 19-Рп/2019 г. по описа на ВОП – Пловдив да
бъде отменено като необосновано, а делото следва да бъде върнато на прокурора за
правилното приложение на закона.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ постановление
от 24.07.2019 г. на прокурор при ВОП – Пловдв за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 19-Рп/2019 г.
ВРЪЩА делото на
прокурора за правилното приложение на закона.
Определението може да се протестира от прокурора и да се
обжалва от обвиняемия и пострадалия пред Военно-апелативен съд – София в
седмодневен срок от съобщаването му.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: