№ 136
гр. К., 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500055 по описа за 2022 година
С решение № 113 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 395/2020 г.,
Районен съд – М. е признал за установено по отношение на С.Р.А. от с. Е.,
общ. К., и Х.Х.А. от с. Е., общ. К., че М. М. М.. от с. Е., общ. К., и Ш.М.Х. от
с. Б., общ. К., са собственици на поземлен имот с пл. сн. № 11 в кв. 18 по КП
на с. Е., с площ 1015 кв. м., ведно с построената в този имот едноетажна
полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 42.51 кв. м., при посочени
граници, който имот изцяло попада и представлява част от НУПИ, находящ
се в урбанизираната територия на с. Е., общ. К., обл. К., с площ 1838 кв. м.
със съответни граници, и е осъдил С.Р.А. и Х.Х.А. да отстъпят собствеността
и да предадат владението на М. М. М.. и на Ш.М.Х. на посочените недвижими
имоти. С решението съдът е отменил, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение 48, том I, дело № 48/ 2020г. по описа на Нотариус с № 694, с район
на действие PC – М., вписан в СВ при МРС под peг. № 176/19.02.20г., акт №
110, том 1, дело № 113/20 г. Осъдил е С.Р.А. и Х.Х.А. да заплатят на М. М.
М.. и Ш.М.Х. сумата в размер на 2 735 лева, представляващи разноски по
делото.
Недоволни от така постановеното решение са останА. въззивниците
1
С.Р.А. и Х.Х.А., които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват
като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат
съображения, че са прибодили собствеността върху процесните недвижими
имоти – неурегулиран поземлен имот и поснтроената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС – чрез
добросъвестно владение в продължение на 5 години. При условията на
евентуалност излагат съображения за придобиване по давност на процесните
недвижими имоти на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Молят съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие,
поддържат жалбата си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемите М. М. М.. и Ш.М.Х., чрез представителя им по пълномощие, с
който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендират
разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание, чрез представителя
си по пълномощие, молят съда да потвърди атакуваното решение.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е вА.дно и допустимо, като не са нА.це
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
По делото са предявени от М. М. М.. и Ш.М.Х. срещу С.Р.А. и Х.Х.А.
ревандикационни искове за собственост на поземлен имот с пл. сн. № 11 в кв.
18 по КП на с. Е., с площ 1015 кв. м., ведно с построената в този имот
едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 42.51 кв. м.,
при посочени граници, който имот изцяло попада и представлява част от
неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Е.,
общ. К., обл. К., с площ 1838 кв. м. (след допуснато изменение на иска),
основани на наследствено правоприемство от наследодателя на ищците
М.М.А. (М.М.М.) и давност.
Установено е по делото, че ищците М. М. М.. и Ш.М.Х. са наследници
на М.М.А. – починал на 06.06.1978 г., като първият е негов син, а втората
ищца – негова дъщеря. От представеното и прието по делото удостоверение
2
за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената на
наследодателя на ищците М.М.А. и М.М.М. са имена на едно и също лице.
Установено е също така, че с нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, придобити по давност на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК,
№ 48, том I, дело № 48/20г. по описа на нотариус с рег. № 694 на НК,
ответниците С.Р.А. и Х.Х.А. (въззивници в тази инстанция) са признати за
собственици на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната
територия на с. Е., общ. К. с площ 1 838 кв. м., ведно с построената в него
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 42.51 кв. м., в
който имот изцяло попада претендираният от ищците поземлен имот с пл. сн.
№ 11 в кв. 18 по КП на с. Е. с площ 1015 кв. м. – видно от заключението на
назначената по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза. Експертизата установява също, че в разписния лист към плана за
частична регулация на с. Е., селищна система – Б., одобрен със заповед № 76
от 29.01.1986 г. на председател на ИК на ОбНС, поземлен имот с пл. сн. № 11,
кв. 18 е записан на М.М., каквито имена е носил наследодателят на ищците
М.М.А.. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото като
доказателства заверени копия от скица – извадка от плана за частична
регулация на с. Е., селищна система – Б. и от препис от разписен лист към
плана за частична регулация на с. Е..
По делото са разпитани като свидетели Ш.М., Ю.Х. и Ф.М., от
показанията на които се установява следното:
Около 1960 г. наследодателят на ищците М.М.А. (М.М.М.) и неговия
брат А. са построили в процесния поземлен имот двуетажна къща, като след
изселването през 1968 г. в Република Турция на брат му А. в къщата останА.
да живеят наследодателят на ищците и неговото семейство – жена му Ф. (Ф.
А. М.) и децата му М.М. и Ш.Х. – ищци по делото. Установява се също така,
че впоследствие през годините близо до старата къща ищецът М.. М. е
построил друга двуетажна къща, в която са заживяли. За дворното място се е
грижел наследодателят на ищците М. А.ев (бай М.), а след като същият
починал за него се грижел синът му М.А. – ищец по делото. Свидетелката Ф.
сочи, че жената на бай М. (наследодателя на ищците) и децата му (ищците по
делото) са живели много време в старата къща, а в новата 2-3 години. Ищцата
Ш. се омъжила и напуснала селото, като впоследствие ищците също са
3
заживяли в Република Турция. Когато ищецът М.. си идва през лятото от
Република Турция си живее в построената впоследствие от него двуетажна
къща. Свидетелите установяват също така, че ответниците С.Р.А. и Х.Х.А.
(въззивници) си имат отделна, друга къща близо до къщата на ищеца М.А., в
съседство срещу нея, в която си живеят, като никога не са били в имота на
наследодателя на ищците. Установяват също така, че старата къща
(двуетажна) е била съборена през годините до половината и в нея никой не е
живял, като преди няколко години (според св. Ю.Х. преди 3-4 години или
през 2017-2018 г., а според св. Ф. М.А. – през 2018 г.) М. В., който е син на А.
- братът на наследодателя на ищците М. А.ев, махнал оградата на дворното
място и съборил старата къща, която е била разрушена, и на нейно място
построил две стаи с площ около 40 кв. м. (процесната едноетажна сграда). В
тази едноетажна жилищна сграда ответниците в първонистанционното
производство С.Р.А. и Х.Х.А. (въззивници) не са живели.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
кореспондиращи както едни с други, така и с останА.те доказателства по
делото. Така, същите се подкрепят и от показанията на разпитания по делото
свидетел Р.Е. – кмет на с. Е., който установява, че в същия имот има две къщи
– едната ниска сграда с две стаи, тоалетна и баня, а другата е двуетажната
къща на ищеца М.А., в която същият живее. Установява също, че
ответниците С. и Х. (въззивници в това производство) живеят близо в съвсем
друга къща, на около 50 метра от тях, която има отделен двор. Сочи, че когато
братът на наследодателя на ищците – А., се е изселил в Република Турция
(през 1962 г. според този свидетел) наследодателят на ищците и семейството
му заживяли в построената в имота стара къща, която впоследствие се е
разрушила. Първоначално тази стара къща била построена от А. (братът на
наследодателя на ищците), а след това тази къща била възстановена в
сегашния си вид от св. Е. В. и съпругът й М. В., който е син на А.. В момента
в тази къща живеела св. Е. В., а съпругът й М. В. бил починал. Установява, че
никога ответниците С.Р.А. и Х.Х.А. (въззивници) не са живели в построената
впоследствие едноетажна жилищна сграда. Едноетажната къща с двете стаи, в
която живеела св. Е. В. и двуетажната къща на ищеца М.А. били в един двор,
но били разделени с циментови колове и бодлива тел. Навремето всичко било
един имот, за който се грижел ищецът М.А.. Къщата на ответниците С. и Х. и
къщата на ищеца М.А. са в отделни дворове.
4
Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят и от
назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която установява, че
в действащия план за частична регулация не са отразени настъпилите
промени и той не се поддържа в актуално състояние, понеже в него не са
отразени нито новата едноетажна жилищна сграда, предмет на делото, нито
сградата в УПИ І-12 (двуетажната постройка), като в него не е зА.чена и
старата двуетажна полумасивна жилищна сграда (отразена в обсъдената по-
горе скица – извадка от плана за частична регулация на с. Е.).
Установената по – горе, от показанията на разпитаните свидетели Ш.М.,
Ю.Х., Ф. М.А. и Р.Е., фактическа обстановка се подкрепя частично и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Е. В., Х. А. и З.А. Така св. Е.
В. – съпруга на М. В., син на А., брат на наследодателя на ищците М. А.ев,
сочи, че бащата на нейнния съпруг – А., се е изселил в Република Турция през
1968 г., като дотогава е живял в построената в процесния имот къща, която
впоследствие е била съборена. Свидетелят Х. А. – брат на ответника С.А.,
сочи, че къщата в процесния имот (старата къща) била построена от А., който
е брат на М. (наследодател на ищците). След като А. заминал за Турция
дошъл ищеца М.А., но той си построил друга къща (през 1975-1980-1985 г.) и
се преместил в нея. Новата къща на ищеца М.А. и построените на мястото на
съборената стара къща две стаи били в един двор, на около 20 метра една от
друга, като сега между тях има ограда. Сочи също, че в построените в имота
две стаи (процесната едноетажна сграда) отсяда св. Е. В., когато си идва от
Турция, като ответниците С. и Х. не са живели в тази къща (процесната).
Когато си идвал ищецът М.А. си влизал в неговата къща (новопостроената
двуетажна жилищна сграда). Св. З.А.– племенник на въззивника С.А.,
установява, че преди да замине за Турция ищецът М.А. си живеел в сегашната
си двуетажна масивна къща, новопостроена – отпреди 30-35 години. Ищецът
М.А. сложил ограда на двора, като малката къща влизала в тази ограда.
Съществуващата в имота стара къща била порутена, безстопанствена и
полусъборена, никой не живеел в нея. Чувал, че е била строена от А., баща на
М. В. и брат на наследодателя на ищците. През 2014 г. М. В. я съборил, като
викнал багер и камион, и построил мъничка къща с две стаи.
Разпитаната свидетелка Е. В. сочи също така в своите показания, че тя и
съпругът й М. В., син на А., който е брат на наследодателя на ищците М. А.ев
5
(първи братовчед на ищеца М.М.), продА. през 2005 г. в Република Турция на
въззивниците С.Р.А. и Х.Х.А. процесното дворно място и построената в него
(през 1968 г. според тази свидетелка) къща за 10 000 лева. Свидетелят Х. А. –
брат на С.А., твърди, че построената в имота стара къща била продадена през
2005-2006 г. от св. Е. В. на брат му С.А. за 10 000 лири. Свидетелят З.А.–
племенник на С.А., сочи, че Е. и М. В. продА. процесната къща (старата
къща) и дворното място на чичо му Сафет. През 2005 г. когато чичо му си
идвал да си сменя паспортите му казал, че ще купи къщата и дворното място
от Е. и М. В..
По отношение на показанията на тези свидетели в горепосочената част,
въззивният съд намира, че същите са нелогични, заинтересовани и
противоречат на останА.те събрани по делото доказателства. На първо място,
въпреки, че свидетелстват за извършена покупко – продажба самите
свидетели Х. А. и З.А.не оспорват, че старата къща е била напълно съборена
от М. В., който на нейно място построил процесната едноетажна постройка,
състояща се от две стаи, която се е ползвала от него и съпругата му св. Е. В.,
като последната продължава да отсяда в нея когато си идва от Турция и в
която едноетажна жилищна сграда въззивниците С.Р.А. и Х.Х.А. не са
живели. Свидетелката Е. В. свидетелстваща за продажба на полусъборената
стара къща на С. и Х. сама заявява изрично в своите показания, че след като
старата къща била съборена те заедно със съпруга й (М. В.) направили две
стаи за да живеят в тях. В тази връзка, съдът отчита и заинтересоваността на
свидетелите Х. А. и З.А.– първият от тях е брат на въззивника С.А., а вторият
– негов племенник.
Независимо от гореизложеното, показанията на тези свидетели в
посочената по-горе част са и ирелевантни за спора за собственост доколкото
от една страна няма спор, че липсва договор за прехвърляне на собствеността,
сключен в необходимата за това форма, а от друга – показанията им не
установяват нА.чие на продължило повече от 10 години владение от страна
на въззивниците С.Р.А. и Х.Х.А. върху дворното място и построената в него
процесна едноетажна жилищна сграда. Напротив, самият свидетел Х. А. сочи,
че ответниците С.Р.А. и Х.Х.А. (въззивници) не са живели в построената
впоследствие едноетажна жилищна сграда, като от показанията на другите
разпитани по делото свидетели се установява и че същите никога не са
ползвА. и процесното дворно място.
6
Събраните и обсъдени по – горе доказателства опровергават по един
несъмнен начин удостовереното в нотариален акт № 48/19.02.2020 г.
обстоятелство, а именно – че С.Р.А. и Х.Х.А. са придобили по давност
неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Е.,
общ. К. с площ 1 838 кв. м., ведно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ 42.51 кв. м., в който имот,
съгласно заключението на назначената съдебно – техническа експертиза,
изцяло попада претендираният от ищците поземлен имот с пл. сн. № 11 в кв.
18 по КП на с. Е. с площ 1015 кв. м. Така от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по един несъмнен начин, че след 1968 г.,
когато братът на наследодателя на ищците – А., се е изселил в Република
Турция, в построената в процесния имот двуетажна къща са живели
наследодателят на ищците М. А.ев (М.М.) и неговото семейство – жена му Ф.
(Ф. А. М.) и децата му М.М. и Ш.Х. – ищци в първоинстанционното
производство. Установява се също така, че впоследствие през годините близо
до старата къща ищецът М.. М. е построил друга двуетажна къща (през 1975-
1980-1985 г. според св. Х. А.), в която са заживяли. За дворното място се е
грижел наследодателят на ищците М. А.ев, а след като същият починал за
него се грижел синът му М.М.. Ищцата Ш.Х. се омъжила и напуснала селото,
като впоследствие ищците също са заживяли в Република Турция. Когато
ищецът М.. си идва през лятото от Република Турция си живее в построената
впоследствие от него двуетажна къща. Построената в процесния имот
двуетажна къща (старата къща) впоследствие се е разрушила и в нея никой не
е живял, като преди няколко години (през 2017-2018 г. според свидетелите
Ю.Х. и Ф.М., а според св. З.А.– племенник на въззивника С.А. – през 2014 г.)
М. В., който е син на А. - братът на наследодателя на ищците М. А.ев, махнал
оградата на дворното място и съборил старата къща, която е била разрушена,
и на нейно място построил две стаи с площ около 40 кв. м. (процесната
едноетажна сграда). В тази едноетажна жилищна сграда ответниците в
първоинстанционното производство С.Р.А. и Х.Х.А. (въззивници) никога не
са живели, както и не са ползвА. процесното дворно място, като в момента в
тази къща живее св. Е. В..
Установи се също така, че в разписния лист към плана за частична
регулация на с. Е., селищна система – Б., одобрен със заповед № 76 от
7
29.01.1986 г. на председател на ИК на ОбНС, поземлен имот с пл. сн. № 11,
кв. 18 е записан на наследодателят на ищците, който е носил имената М.М..
Или, установява се, че поземлен имот с пл. сн. № 11, кв. 18 по плана на
с. Е. е придобит от ищците по давност в резултат на осъществено от техния
баща владение върху него от 1968 г., а след неговата смърт – и от самите тях,
което е продължило явно, спокойно и несмущавано повече от 10 години. Като
собственици на имота, същите са придобили по силата на приращението и
собствеността върху построената в него едноетажна жилищна сграда със
застроена площ 42.51 кв. м., доколкото в техническата служба в обкщина К. и
с. Б. липсват строителни книжа за тази сграда – видно от заключението на
съдебно – техническата експертиза.
Поради изложеното, предявените ревандикационни искове за
собственост на поземлен имот с пл. сн. № 11 в кв. 18 по КП на с. Е., с площ
1015 кв. м., ведно с построената в този имот едноетажна полумасивна
жилищна сграда, със застроена площ 42.51 кв. м., са основателни. Като е
приел това и ги е уважил първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят
на всеки от въззиваемите М. М. М.. и Ш.М.Х. направените за въззивната
инстанция разноски за адвокат в размер на по 800 лева за всеки от тях,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските. Следва също така да се осъдят въззивниците да заплатят на
въззиваемите М. М. М.. и Ш.М.Х. разноски в размер на 50 лева,
представляващи доплатена държавна такса за предявените искове.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 395/2020 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА С.Р.А. от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** и Х.Х.А.
от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** да заплатят на М. М. М.. от с. Е.,
общ. К., обл. К., с ЕГН **********, направените за въззивната инстанция
разноски за адвокат в размер на 800 лева.
8
ОСЪЖДА С.Р.А. от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** и Х.Х.А.
от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** да заплатят на Ш.М.Х. от с. Б.,
общ. К., обл. К., с ЕГН **********, направените за въззивната инстанция
разноски за адвокат в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА С.Р.А. от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** и Х.Х.А.
от с. Е., общ. К., обл. К., с ЕГН ********** да заплатят на М. М. М.. от с. Е.,
общ. К., обл. К., с ЕГН ********** и Ш.М.Х. от с. Б., общ. К., обл. К., с ЕГН
**********, разноски в размер на 50 лева, представляващи доплатена
държавна такса за предявените искове.
Решението подлежи на касационно обжалване, при нА.чие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9