№ 4325
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110130557 по
описа за 2021 година
„.....“ АД е предявило срещу „З.....“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 430 лева, частично от 719,31 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по регресна претенция по
застраховка „Каско на МПС“ с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, за
вреди на МПС „Пежо 301“, peг. № ....., застрахован при ищеца от застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 29.08.2017 г. в гр. Бургас, на паркинг на ул. „.....“, по вина на водач на
МПС „Ауди А4“, peг. № ....., със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното заплащане, който
при движение на заден ход не осигурява нужната дистанция от паркираното МПС „Пежо
301“, удря го и му нанася щети в предна лява част и правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 131,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 28.05.2018 г. –
28.05.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ *********/2017 г. Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1557,62 лева, от което ответникът на 16.03.2018 г. е заплатил 853,31 лева. Сочи, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо
когото възниква вземане за платеното обезщетение.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, като счита, че отговорността
му за застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му се
съизмерява на сумата 853,31 лева, изплатена извънсъдебно на ищеца. Сочи, че с
1
изплащането на тази сума ответникът напълно е възмездил вредите по процесното МПС
съобразно тяхната действителна стойност. Излага, че изплатеното от ищеца надхвърля
средните пазарни цени за труд и части и увреденото МПС е било отремонтирано при
завишени цени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
За уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните обстоятелства:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството че
МПС „Ауди А4“, peг. № ....., е със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“. Не е спорно и се признава от ищеца, че от изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1557,62 лева ответникът е заплатил 853,31 лева. За безспорни са
приети още следните обстоятелствата: сключен договор за имуществено застраховане
межди ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, изплащане от ищеца на застрахования на застрахователно
обезщетение в размер на 1557,62 лева, възстановяване от ответника на ищеца на сума в
размер на 853,31 лева
От представената комбинирана застрахователна полица № 0313170000168903 се
установява, че между „...“ АД и „....г“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ със срок на застраховката 25.07.2017 г. – 24.07.2018 г. за лек автомобил „Пежо 301” с
рег. № ......
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, в която вещото лице е
посочило, че към датата на застрахователното събитие – 29.08.2017 г., процесният
автомобил е бил в експлоатация 3 г., 1 м. и 30 дни, считано от датата на първоначалната
регистрация. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 301” с рег.
№ ....., изчислена на база пазарни цени (цените на официалния представител), към датата на
ПТП, е 1557,65 лева, а стойността, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 1397,76 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при
ПТП са в размер на 15 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 1557,65 лева. Същата
сума е била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. „ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД е одобрило и платило 853,31 лева, която сума ответникът счита за
2
съответна на претърпените имуществени вреди.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са
настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника, още повече, че с извършеното плащне, същият
признава това. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото
лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало отговор, че всички увреждания
по процесния автомобил, са в резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
3
24/08.03.2006 г. (в този смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.,
решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС/. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай,
размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за
отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования
собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент
за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на
обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза е посочило,
че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 301” с рег. № .....,
изчислена на база пазарни цени (цените на официалния представител), към датата на ПТП, е
1557,65 лева. Съдът намира, че тази е стойността, която следва да се вземе предвид, тъй като
автомобилът е бил в експлоатация от малко над 3 г. и ремонти по него следва да се
извършват в официалния представител, от който е бил закупен, поради което съдът намира,
че това е сумата, необходима за ремонта на процесния автомобил.
При това положение и с оглед изложените по-горе мотиви, след като по делото е
безспорно, че са причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на
застрахователното събитие и е извършен ремонт за тяхното поправяне в специализиран
сервиз, съдът намира, че платената от застрахователя по имуществената застраховка сума до
размера от е 1557,65 лева, е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция
срещу него. Следва да се съобрази погасената от ответното дружество сума в размер на
853,31 лева, поради което дължимата сума, която още следва да бъде заплатена, е в размер
на 719,31 лева (с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева). Предявен е
частичен иск за сумата от 430 лева, частично от 719,31 лева, като с протоколно определение
от 15.02.2022 г. съдът е допуснал увеличение на предявените искове, като главният следва
да се счита за предявен за сумата от 559,45 лева, а акцесорният за сумата от 170,49 лева.
Поради изложеното съдът намира предявения частичен иск по чл. 411 КЗ за изцяло
основателен.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се има
предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
4
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.
3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба,
нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Така съдът намира, че обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се дължи от 04.11.2017 г. - 15 дни след
получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника –
19.10.2017 г. или за целия претендиран период 28.05.2018 г. – 28.05.2021 г. и в целия
претендиран размер от 170,49 лева, поради което и искът с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът има право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е сторил следните такива: 100 лв. – държавна такса, 300
лв. – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ АД, ЕИК *********, да заплати на „.....“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ 559,45 лева, предявена частично от 719,31 лева, представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка
„Каско на МПС“ с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, за вреди на МПС
„Пежо 301“, peг. № ....., застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 29.08.2017 г. в гр. Бургас, на паркинг на ул. „.....“, по вина на водач на МПС
„Ауди А4“, peг. № ....., със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното заплащане, който при движение
на заден ход не осигурява нужната дистанция от паркираното МПС „Пежо 301“, удря го и
му нанася щети в предна лява част и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 170,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 28.05.2018 г. – 28.05.2021 г.
ОСЪЖДА „.....“ АД, ЕИК *********, да заплати на „.....“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5