№ 99
гр. Ловеч , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200272 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № ****** на ОД на МВР Ловеч е наложено на Е.Г. Т., ЕГН :
**********, в качеството й на законен представител на „С.А.” АД – С., ЕИК ********,
административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката Е.Т., която лично и в
качеството на синдик на „С.А.“ АД /в несъстоятелност/ го е обжалвала като
незаконосъобразно издаден и моли да бъде отменен. На първо място в жалбата е посочила,
че е научила за фиша на 19.02.2021 г. в КАТ, когато е отишла за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Изтъква, че незабавно е подала възражение до директора на ОДМВР
Ловеч с искане фиша да бъде анулиран, но на 18.03.2021 г. е получила отказ. Твърди, че в
лично качество не притежава посочения като марка и регистрационен номер във фиша
автомобил, както и че на посочената дата не управлявала никакъв автомобил, поради което е
налице несъставомерност на деянието. Счита, че след като не е нито собственик, нито
ползвател на въпросния автомобил, то липсват основания за ангажиране на
административнонаказателната ѝ отговорност.
По-нататък в жалбата са изложени аргументи относно това, че фишът е бил издаден
при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Изтъква, че с решение на Софийски градски съд през 2017 г. е била
назначена за временен синдик на „С.А.“ АД, а през 2019 г., с определение от 20.03.2019 г. на
1
СГС е била назначена и за постоянен синдик на дружеството. Твърди, че още на 14.11.2017
г. е поискала от тогавашният изпълнителен директор справка за имуществото на
дружеството и от предоставената такава се установило, че в търговските книги на
дружеството не фигурират собствени или лизингови МПС. Изтъква, че и към настоящият
момент не е било установено местонахождение или наличие на автомобили собствени или
ползвани от дружеството, а тя като синдик няма възможност и правомощия да предприема
оперативно-издирвателни действия. Счита, че органите на МВР е следвало да предприемат
действия с цел установяване на лицето, което действително е управлявало автомобила,
както и да изискат информация от съда или синдика дали същият е бил принудително
продаден по реда на чл.717а и сл. от ТЗ. Изтъква, че синдикът е орган на несъстоятелността
и действа като такъв. Не е собственик или ползвател на превозното средство, за да бъде
санкциониран като управител/изпълнителен директор.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено, в съпроводителното писмо /л.31/ са направили
възражение за прекомерност на разноските по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че
жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира такива.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите, като се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, а след това се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 16.09.2019 г. в 16:51:04 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.С. със скорост от 132 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. В този участък от
пътя не е имало въведено ограничение на скоростта, поради което максимално разрешената
за този тип МПС скорост в извън населено място, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0036735 /л.65/ установили, че засечената в 16:51:04 часа на 16.09.2019 г. скорост от
2
132 км/час била от лек автомобил „Опел Инсигния Лимузина НБ” с рег.№ СА 4332 СР. След
като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 128 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.69 и л.80/ било установено, че
собственик на автомобила е „И.” ЕАД – С., а като ползвател на автомобила е било
регистрирано „С. А.“ АД - С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 14.10.2019 г. /справка на л.66 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № ****** /л.64/ срещу Е.Г. Т. от гр.С., в
качеството на законен представител на дружеството „С.А.“ АД – гр.С.. Във фиша
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Е.Т. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в размер на 300 лева.
От справка в публичния търговски регистър по ЕИК на „С.А.“ АД се установява, че
на 21.01.2016 г. е била вписана промяна в наименованието на „С. А.“ АД, като е
дружеството е било преименувано с фирма „С.А.“.
В приложената по делото справка /л.66/ е отразено, че така издадения електронен
фиш е бил връчен на Е.Т. на 12.02.2021 г., но други доказателства удостоверяващи това
обстоятелство липсват. Ето защо, съдът приема като дата когато жалбоподателката е узнала
за фиша сочената от нея в жалбата, а именно 19.02.2021 г., тъй като на тази дата тя е
подписала и уведомление за това, че е била уведомена за налични и неплатени задължения
по ЗДвП – л.7 от делото.
По реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП жалбоподателката е направила писмено възражение
(озаглавено като „молба“) до директора на ОД на МВР Ловеч /л.21-23/ с искане издаденият
срещу нея електронен фиш да бъде анулиран, като е представила и доказателства в подкрепа
на искането си /л.24-25/.
Видно от писмо рег.№ 295000-1998 от 12.03.2021 г. на ВПД директора на ОД на МВР
Ловеч /л.20/, е било отказано ЕФ серия К, № ****** да бъде анулиран. Писмото от ОД на
МВР Ловеч жалбоподателката е получила на 18.03.2021 г. /л.19/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро, предл.2-ро от ЗДвП, тъй като,
както се посочи по-горе, отказът за анулиране на фиша е бил получен от Е.Т. на 18.03.2021
3
г., а жалбата срещу него, видно от пощенското клеймо /л.26/ е била подадена на 19.03.2021
г., директно до съда. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Е.Т. е
лицето посочено във фиша, като санкционирано по ЗДвП, поради което е допустима за
разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
След цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш
обаче, съдът намира, че необосновано е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката Е.Т.. По принцип правилно, с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, наказващият орган е насочил санкцията срещу законния представител
на юридическото лице „С.А.” АД (преди 21.01.2016 г. с фирма С. А.). Няма пречки това да е
и синдик на дружество обявено в несъстоятелност и в този смисъл възраженията на
жалбоподателката не могат да бъдат споделени. Синдикът може да е субект на всяка една от
познатите в действащия правен ред форми на отговорност, в т.ч. и
административнонаказателна такава – аргумент и от разпоредбата на чл.663, ал.1 от ТЗ.
Видно обаче от справките за първоначална регистрация / л.69 и л.80/, собственик на
автомобила е „И.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Цариградско шосе“
№ 135 А, а като ползвател на автомобила е било регистрирано „С. А.“ АД – С., респективно
„С.А.“ АД. Анализа на разпоредбите на чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП изключва възможността
електронният фиш априорно да бъде издаден на ползвател, какъвто съобразно същата
справка се явява „С.А.” АД. Именно поради това, в чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП е
предвидено, че „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерство на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението…”. Поради това съдът
счита, че с обжалвания ЕФ, в разрез с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е била
ангажирана отговорността на жалбоподателката Т., като законен представител (синдик) на
„С.А.” АД. В същият смисъл са и разпоредбите на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Административнонаказателното производство е строго формално и е недопустимо по
тълкувателен път да се установява санкционирания субект. С разпоредбата на чл.188, ал.1,
изр.2-ро от ЗДвП законодателят е въвел законова фикция, съгласно която собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Ясно е, че в случая собственик на автомобила
заснет от АТС е „И.” ЕАД и издаденият електронен фиш е следвало да бъде връчен на това
дружество по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП, а законният представител на същото, евентуално
с декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП да посочи лицето, на което е предоставил
ползването му. Но недопустимо е наказващия орган да предполага, че собственикът ще
извърши тези действия (които са и вид средство за защита срещу издадения ЕФ и право на
4
адресата на фиша е да прецени дали да го упражни) и да изпрати фиша директно на
ползвателя. По този начин се създава една неяснота относно субекта, чиято отговорност се
ангажира със съответния правораздавателен административен акт и това винаги
представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица
незаконосъобразност на акта.
Поради тези съображения настоящият състав прие, че неправилно, с оглед данните по
случая, за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Е.Т., като законен
представител на „С.А.” АД. Не е била спазена процедурата за връчване на фиша първо на
собственика и евентуално ако той посочи в декларация ползвателя на автомобила,
отговорността да бъде насочена срещу последния. Ето защо, обжалваният електронен фиш е
категорично и изцяло незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
При това положение не следва да се обсъждат останалите навадени с жалбата
възражения, тъй като независимо дали са основателни или не, то фактът, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лице, което в случая не е субект на
описаното в ЕФ нарушение, прави обсъждането им безпредметно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № ****** на ОД на
МВР Ловеч, с който на Е.Г. Т., ЕГН : **********, като законен представител на „С.А.” АД,
със седалище и адрес на управление гр.С., **************************, ЕИК ********, е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5