№ 733
гр. Русе, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520201606 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. С., чрез адв. М. М., депозирана
против наказателно постановление № 710064/29.06.2023г., издадено от
Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с
което на жалбоподателката, на основание чл. 178 ЗДДС е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по
чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
незаконосъобразно и необосновано, поради противоречие с материалния
закон и процесуалните разпоредби в ЗДДС и ЗАНН. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че не е налице извършено нарушение, тъй
като не е налице закъснение за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, предвид това, че възнаграждението за посредничество е заплатено на
16.03.2023г., на която именно дата облагаемия оборот е надхвърлил 100 000
лева и от тази дата започва да тече срока за подаване на заявление за
регистрация. На второ място се инвокират доводи, че се касае за инцидентна
сделка, която не е свързана с извършвана от жалбоподателката икономическа
дейност, която се извършва редовно и по занятие, поради и което не попада в
обхвата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с твърденията за
1
допуснати съществени процесуални нарушения се релевират доводи, че
АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не съдържат датата и мястото на нарушението и
това е довело да накърняване процесуалните права на жалбоподателката. На
последно място се развиват съображения, касаещи приложението на чл. 28
ЗАНН, предвид това, че твърдяното закъснение за подаване на заявлението е
едва с 21 дни. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната от нея жалба, по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Застъпва се
тезата, че правилно е определена датата на данъчното събитие, съгласно чл.
25, ал. 2 ЗДДС и предвид това, че сделките са вписани в Агенцията по
вписванията на 22.02.2023г., от който именно момент е възникнало и
задължението на лицето за задължителна регистрация по ЗДДС в
седмодневен срок, който е изтекъл на 01.03.2023г., а заявлението е подадено
на 23.03.2023г. Застъпва се тезата, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено и доказано нарушението, както й досежно липсата на
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № F701745/05.04.2023г., против жалбоподателката, за
това, че при извършена проверка на 29.03.2023 г. в ТД на НАП – Варна, по
повод подадено заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС с вх. № 0000-
0119045/23.03.2023г., обективирана в протокол №
182692301532938/29.03.2023г. било установено, че жалбоподателката е
реализирала облагаем оборот в размер на 203 430,64 лева, представляващ
приход от предоставена посредническа дейност по договор сключен на
15.11.2022г., с „Лейди София“ АД, в качеството му на възложител, съгласно
който жалбоподателката е поела задължение да намери купувач на подробно
описани в договора недвижими имоти, като на 21.02.2023г. в Агенция по
вписванията е бил вписан договор за покупко-продажба и е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС в
7-дневен срок от датата на която е достигнат оборота т. е. до 01.03.2023г.
включително, а заявлението е подадено на 23.03.2023г с вх. № 0000-
0119045/23.03.2023г.
АУАН е бил подписан без възражения, такива не са депозирани и в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация
на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на
жалбоподателката, за така установеното нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на
основание чл. 178 ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 лева
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
3
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват
от страна на жалбоподателката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкционирано, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана нейната отговорност, за да може пълноценно да реализира на
правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били
ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното
лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при
4
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление изрично са посочени датата на данъчното събитие, на която
според наказващия орган е започнал да тече срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС –
21.02.2023г., както и датата на която е осъществен състава на нарушението –
01.03.2023г., на която дата е изтекъл седмодневния срок за регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗАНН, когато не може да се
определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е
образувано производството. В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано, на основание чл.
36, ал. 1 ЗАНН, със съставянето на АУАН от инспектор по приходите в
Национална агенция по приходите към Териториална дирекция град Варна,
Офис Русе. С оглед изложеното, непосочването на мястото, където
жалбоподателката не е подала заявление за регистрация по ЗДДС не е довело
до ангажиране на нейната отговорност от местно некомпетентен орган и не е
опорочило проведеното административнонаказателно производство. Това не е
довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като
същото е упражнило правото си на жалба и същата е разгледана от
местнокомпетентния съд.
С оглед изложеното неоснователни се явяват твърденията на
жалбоподателката за допуснати в хода на протеклото
административнонаказателно производство на процесуални нарушения,
имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗДДС
Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-
дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата,
на която е достигнат оборотът
Адресат на задължението е „данъчно задължено лице“.
5
Легалната дефиниция на понятието „данъчно задължено лице“ се
съдържа в чл. 3 ЗДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС Данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея, а в ал. 2 е дефинирано понятието независима
икономическа дейност, която е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и
всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение,
включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел
получаване на редовен доход от него.
В настоящия случай няма спор, а и от всички доказателства по
делото еднозначно се установява, че се касае за единична и инцидентна
сделка, извършена от физическо лице, което не попада в нито една от
хипотезите на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, за да се приеме, че жалбоподателката
извършва „независима икономическа дейност“, респективно, че е данъчно
задължено лице и за същата да е възникнало задължението по чл. 96, ал. 1
ЗДДС за регистрация по ДДС, в седмодневен срок от датата, на която е
реализирала доход над 100 000 лева.
Самият факт, че същата е депозирала заявление за регистрация по
ДДС не променя този извод и не превръща жалбоподателката в данъчно
задължено лице.
По гореизложените мотиви наказателното постановление следва да
бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния
закон.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, касаещи дата на
данъчното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС Данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху
стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане
със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
В настоящия случай видно от договора за посредническо се касае за
услуга, която е извършена със сключването на договор за покупко-продажба
6
на описаните в договора имоти и именно това е момента, от който е започнал
да тече срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, а не от момента на получаване на
възнаграждението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, а именно 600 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр.
чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 710064/29.06.2023г.,
издадено от Директор на офис (дирекция) за обслужване – Русе в ТД на НАП
Варна, с което на Д. И. С. ЕГН: **********, с постоянен адрес ******, на
основание чл. 178 ЗДДС е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 500 лева, за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. С. ЕГН: **********, с постоянен адрес ******, на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА от 600,00
(шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7