№ 683
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100319 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен положителен
установителен иск за собственост от „Г.“ ЕООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Цар П.“ №7, ет.4 срещу ЕТ „М.-М-Б. М.“, ЕИК .............. със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. В. №168, вх.1, ат.8, ап.19 за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот – магазин със застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор ..............12 по
КККР на гр. Варна, район „П.“, ул. „О.“ №12, с предназначение – за търговска дейност,
брой нива – 1, при граници: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта -
..............1, ..............2 и ..............3, ведно с прилежащите му 3,6559% идеални части от
общите части и от правото на строеж, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен предявеният иск за
собственост са предявени облигационни искове за заплащане на сумата от 323540 лева
представляваща увеличената стойност, като разлика между стойността на правото на
строеж върху магазина и стойността на трансформираното право на строеж в право на
собственост на самостоятелния обект, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС вр. чл.74, ал.2 ЗС, с
признаване право на задържане до заплащането им, евентуално за осъждане на
ответника за заплащане на сторени разходи за подобрения в имота, на осн. чл. 59 ЗЗД.
Съдът при служебна проверка констатира, че между страните е висящо
производство по гр. дело № 1062/2021г. по описа на ВОС. Цитираното производство
е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост от „Г."
ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. Б., ул. „Цар П."№7, ет.4, срещу ЕТ „М.-М-Б. М.",
ЕИК..............-Б. Д. М., със седалище гр. София, р-н Т., бул. „В." №168, вх.1, ет.8, ап.19,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на магазин със застроена площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж
минус втори,от жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №............. с адрес
гр. Варна, район П., кв. Виница, ул. „О." №12; съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор ..............12, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1, при
граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -..............1, ..............2 и
..............3, заедно и с 3,6559% ид.части от общите части на сградата и от правото на
1
строеж върху поземления имот, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
По така посоченото първо образувано дело е постановено съдебно решение от
първоинстанционния съд, което решение е предмет на въззивно обжалване, поради
което е образувано в.гр. дело № 279/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, по
което производство е постановено съдебно решение, което към настоящия момент не е
влязло в законна сила поради депозиране на касационна жалба и нейното
администриране.
От изложеното следва, че първоначално съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск за собственост, за което обстоятелство е образувано гр. дело
№1062/2021г. на ВОС, ищец по което е търговското дружество „Г.“ ЕООД, а ответник
е ЕТ „М.-М- Б. М.". Предметът на спора е отричане правото на собственост по
отношение на ответника, относно недвижим имот представляващ магазин със
застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор ..............12 по КККР на гр. Варна,
район „П.“, ул. „О.“ №12. По този спор все още не е постановено окончателно съдебно
решение. Страните по настоящия спор с предмет положителен установителен иск за
собственост отново са идентични – ищец е „Г.“ ЕООД, а ответник ЕТ „М.-М-Б.
М.".Идентичен е и спорният имот – магазин със застроена площ от 231,10 кв.м. с
идентификатор ..............12 по КККР на гр. Варна, район „П.“, ул. „О.“ №12. Разликата в
двете производства е единствено в избрания способ за защита от страна на ищеца,
предявявайки първоначално отрицателен установителен иск за собственост, а сега
положителен такъв.
По отношение на предявените установителни искове собственост следва да бъде
посочено, че е допустимо обективно съединяване на искове за собственост –
положителен и отрицателен установителни такива, която възможност е изрично
предвидена в ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/20132г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимостта обаче предполага разглеждането им в рамките на едно съдебно
производство с оглед избягване постановяване на противоречиви съдебни решения.
Настоящият случай не е такъв, като не в едно, а в отделни последователно образувани
съдебни производства се предявяват първо отрицателен, а после и положителен
установителен иск за собственост, които производства се развиват между същите
страни и имат за предмет един и същ недвижим имот. В хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск за собственост, ищецът изобщо отрича правото на
ответника, поради което в тежест на последния е да докаже всички основания, на които
се позовава, от които черпи своята материална легитимация. В случай на успешно
провеждане на производство по предявен отрицателен установителен иск за
собственост, то претендираното от ответника право върху имота е отречено, като това
право е отречено на всички възможни основания, на които той се е позовавал. При
отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост се признава правото на
собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. В мотивите на ТР
8/27.11.2013г. на ВКС по тълкувателно дело №8/2012г. на ОСГТК се посочи, че при
уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с
решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението
бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса
е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са
били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
2
По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва
да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната
функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в
процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича
твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно
доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен
иск за същото право и този иск беше уважен - Решение № 85/22.06.2015 г. по гр. д. №
2/2015 г., I г. о. на ВКС.
От своя страна разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК установява забрана за
едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен
предмет, в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Приложимостта на
цитираната разпоредба се обуславя при наличието на пълен субективен и обективен
идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между
същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които
са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а
обективен при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на
спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца /в този смисъл
определение № 524/06.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4157/2017 г., ІV г.о., ВКС/.
В процесната хипотеза, както във .е образуваното и висящо производство по гр.
дело № 1062/2021г. на ВОС, така и в настоящото исково производство, за което е
образувано гр. дело № 319/2023г. на ВОС, ищецът цели при уважаване на исковете да
постигне един и същ правен резултат – да бъде отречено правото на собственост на
ответника по отношение на процесния магазин. В първата хипотеза това би било
осъществено при успешно провеждане на производството по първоначално предявения
отрицателен установителен иск, а във втората хипотеза при успешно провеждане на
производството по предявения в последствие положителен установителен иск, при
който ако се признаят правата на ищеца, то биха се отрекли правата на ответника
върху процесния магазин. От изложеното следва извода, че освен идентитет по страни,
в случая е налице и тъждественост на основанието и искането по двете висящи дела,
поради което по-късно образуваното такова по предявения положителен
установителен иск следва да бъде прекратено, на осн. чл. 126 ГПК. В този смисъл и
съдебната практика обективирана в определение № 71/23.04.2018г., постановено по
ч.гр. дело № 1077/2018г., на ІІ, г.о. на ВКС, с която се приема че при пълен идентитет
на делата по предявени отрицателен и положителен установителен иск за собственост,
то по-късно образуваното производство следва да бъде прекратено. Отново в
цитираната съдебна практика се прима разбирането, което напълно се споделя и от
настоящия съдебен състав, че със забраната да се образува второ дело по същия правен
спор се изключва възможността за постановяване на противоречиви съдебни решения,
съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение.
Евентуалните искове се считат предявени под условие, което е
вътрешнопроцесуално, а именно изходът на делото по главния иск. Разглеждането на
евентуалния иск е обусловено от отхвърляне на главния такъв. Доколкото обаче
производството по главния иск е недопустимо, то недопустимо е това и по
евентуалните искове, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено изцяло, на осн. чл. 126, ал.1 ГПК.
3
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 319/2023г. по описа на Окръжен
съд-Варна – ХІ състав, на осн. чл. 126, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд-
Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4