Определение по дело №154/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

 

                                                    гр. ЛОВЕЧ, …………..2020 г.

 

Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 154 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

                   Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр.........., депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане № 496/3.02.2020 г.. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 178 по описа на съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Счита, че съдът не е приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство и грешно е мотивирал своята позиция. Твърди, че длъжникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството и е имал възможност да прецени дали праметрите на уговореният кредит отговарят на финансовите му възможности. Сочи, че договорът и споразумението, както и ОУ са подписани на всяка една страница от длъжника, следователно той е бил запознат със съдържанието им.. Твърди, че съгласно съдържанието на условията на договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е бил задължителен за отпускането на кредита и зависил единствено от волята на потребителя. Прави извод, че не може да става дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от клиента и не е било задължително за сключване на договора. Цитира, какво е услуга съгласно т.14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че съгласно това правило споразумението относно предоставянето на допълнителни услуги действително представлява такива дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на кредитополучателя и то срещу определено възнаграждение, като тези действия са фактически, а не правни, а съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК е допустимо уговарянето на такива действия. Цитира разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в смисъл, че всеки правен субект има свободата да договаря и с оглед на тази свобода длъжникът се е съгласил да сключи договор за кредит и подписаното от него споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услужи е част от тази волева автономия. Твърди, че длъжникът се е съгласил с тази цена с получаването на преддоговорен стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения,  и е нормално когато едно лице иска да получи определени средства или услуги да заплати за тяхното получаване. Твърди, че освен това клиентът през целия живот на кредита на договора може да влияе на неговите най-съществени характеристики-да отлага вноски, да намалява вноски и др. и това улеснява длъжника, но дължи в несигурност кредитора и тази несигурност може да доведе до финансова нестабилност. Твърди, че този факт се взема предвид при преговорите относно условията, при които ще се подпише споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, при които ще се подпише Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги между страните. Сочи, че клаузите от ОУ, свързани с пакета от допълнителни услуги уреждат отношенията между страните само в случай, че клиентът е пожелал и сключил споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, като в противен случай тези ОУ не се предлагат, тъй като остават безпредметни и не обвързват клиента. Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Прави извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19ал.4 от ЗПК. Цитира практика на СРС и Адм.съд-София. В този смисъл счита, че изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза, която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно всички негови съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия.  Цитира практика в този смисъл на различни РС в страната. Твърди, че има действащи законови разпоредби, които посочват в кои случаи клаузите биха били неравноправни чл.24 от ЗПК който препраща към чл.143-148 от ЗЗП. Счита, че споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл.143 от ЗЗД. Твърди, че всички суми по договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а именно-каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.

                 Изразява становище, че таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането също не представляват такси по усвояване и управление на кредита, тъй като се начисляват тогава, когато клиентът не изпълнява задълженията си по договора, изпадне в забава с плащанията си и за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия, с които да го стимулира да изпълните задълженията си /текстови съобщения, телефонни разговори, писма и др./ Твърди, че тези действия се извършват след като сумата по договора е вече усвоена и не представляват действия по управление на кредита. Смята, че начислените такси по никакъв начин не поставят в неравностойно положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на своя длъжник. Оттук счита, че съдът е направил неправилен извод за недействителност на тези клаузи от говора за потребителски кредит и съответно за недължимост на възнаграждението по избран и закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и други задължения, свързани със сключения договор. В този смисъл моли съдът да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно в частта претендираното вземане за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането срещу лицето Х.Г.Г. и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за тази сума.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 12.02.2020 г., а жалбата е подадена на 14.02.2020 г. /п.кл/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че Х.Г.Г. *** заплащане на следните суми: 400 лв. неплатена главница, договорно възнаграждение в размер на 86,97 лв, дължимо за периода от 17.10.2018 г. до 17.08.2019 г. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 440,33 лв. дължимо до 17.08.19 г. неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 1.11.2018 г. и лихва за забава в размер на 109,61 лв, от 18.10.2018 г. до дата на изпадане на забава на длъжника по договор за потребителски кредит №********** до 17.08.2019 г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по силата на който Г. се е задължила да погаси задължението си за срок от 11 месеца с месечни вноски в размер на 84,30 лв. и падеж всяко 17 число на месеца, посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 86,97 лв.  за периода от 17.10.2018 г. до 17.08.2019 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, като не е платил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава съгласно погасителния план, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 17.08.2019 г. Начислена му е и мораторна лихва в размер на 109,61 лв. за периода на изпадане в забава от 18.10.2018 г. до 17.08.2019 г.  Излага, че страните са сключили споразумение ма предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора за потребителски кредит №********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, като то става изискуемо с подписването му. Сочи, че страните са се договорили, това възнаграждение да се разсрочи във времето, като се погасява от клиента в рамките на погасителния план и в случая то е в размер на 440,33 лв. дължимо до 17.08.2019 г. Излага, че след като Г. не е изпълнила задължението си по договора, не е внесла нито една вноска, то тя е изпаднала в забава на датата на падежа на последната по ред вноска-17.08.2019 г. и съгласно ДПК и погасителния план към него кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определен в Тарифа за таксите на „Профи кредит България” ЕООД, поради това на 1.11.2018 г. са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземанията в остатъчен размер от 30 лв. Твърди, че след като падежът и на последната погасителна вноска е настъпил на 17.08.209 г, то размерът на кредита е изискуем в пълен размер, както следва:неплатена главница 400 лв, неплатено договорно възнаграждение 86,97 лв, дължимо за периода 17.10.2018 г. до 17.08.2019 г неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 440,33 лв, дължимо до 17.08.2019 г. лихви за забава 109,61 лв. за периода от 18.10.2018 г. датата на изпадане в забава/ до 17.08.2019 г. и непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането -30 лв, начислени на 1.11.2018 г. датата на изпадане в забава по-голяма от14 дни. както и 25,34 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.Към заявлението са приложени освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит №********** с неговите приложения и ОУ.

С Разпореждане № 496/3.02.2020 г., постановено по делото, районният съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 1279/3.02.2020 г. на „Профи кредит България“ ЕООД за следните суми: 400 лв. неплатена главница,неплатено договорно задължение в размер на 86,97 лв, дължимо аз периода от 17.10.2018 г. до 17.08.2019 г. и 109,61 лв. лихва за забава от 18.10.2018 г. дата на изпадане в забава до 17.08.2019 г. ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението 31.01.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил заявлението в частта, относно претендираната сума от 440,33 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. начислени за периода от 23.07.2018 г. до 8.05.2019 г. и е указал на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.

В мотивите си районният съд е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено възнаграждение за допълнителни  услуги и такса за извънсъдебно събиране на задължението са в нарушение на забраната на чл.10а ал.2 от ЗПК, а освен това първата води до значително увеличаване на поетото задължение за плащане по договора за кредит и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явява несъвместимо с добрите нрави. Досежно таксата за извънсъдебно събиране на задължението съдът е изложил и мотиви, че тя заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.  В случая, след като длъжникът има качеството на потребител, съдът е задължен да провери и дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя, а съгласно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК ако са налице такива, то заявлението следва да бъде отхвърлено. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 440,33 лв. Тази претенция е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от съдържанието на приложеното към заявлението на частния жалбоподател споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че не е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, длъжникът да се е възползвал изобщо от някои от тези допълнителни услуги, за да дължи и заплащането им. Освен това стойността на тези така наречени „услуги” е дори по-висока от размера на отпуснатият кредит от 400 лв. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.

По отношение на такси в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция счита, че то също противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено. В случая се установява, че така наречената „такса за извънсъдебно събиране на вземането” от 30 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл.17.4 от ОУ към договора-дейности не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция споделя изводите на първата, че искането досежно неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основава на неравноправни клаузи, освен, че противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС, с тези на ЛРС атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението за претендираната сума от 440.33 лв - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. следва да бъде потвърдено като правилно.

Настоящата инстанция констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на атакуваното определение досежно посочване на периода на дължимостта на вземането от 23.07.2018 г. до 8.05.2019 г., вместо до 17.08.2019 г. и начислени на 1.11.2018 г., но тази грешка може да бъде поправена само от ЛРС, не и от въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                           

             ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 496 от 3.02.2020 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №178 по описа на съда за 2020 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението за претендираната сума от 440.33 лв. - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв.

            Определението не подлежи на касационен контрол.

                                                                                                       

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

      

                                                                                                    

                                                                                                           2.