РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №*********година на
Кмета на село Малко градище,общ.Любимец,с което на Н. С. М. с ЕГН
********** от ********* за нарушение на чл.32,ал.1 във вр. с чл.32,ал.2 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/ на основание
чл.40,ал.1,т.1 от ЗОСИ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100лева .
Жалбоподателят Н. С. М. в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата си,сочи че „Нарушението“ не попада в обхвата на регулираните
обществени отношения по Закона за опазване на селскостопанското
имущество. Член 1 от ЗОССИ определял обхвата на закона – опазването на
селскостопанското имущество. Член 2, ал.1 давал дефиниция на понятието
„селскостопанско имущество“, в което се включват селскостопанските земи,
трайните насаждения и др. Член 2, ал.2 посочвал, че селскостопанското
имущество се опазва по реда на закона, когато е собственост или е
предоставено на организации или граждани във връзка с извършвана от тях
селскостопанска дейност. Алинея 3 посочвала, че селскостопанското
имущество се опазва по реда на закона и когато се намира в границите на
населените места.Член 32, ал.1 забранявал отсичането и изкореняването на
овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите
между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Алинея втора
1
посочва кога кметът на населеното място може да даде разрешение за
отсичане.Член 40, ал.1, т.1 предвижда глоба от 100 до 500 лева за този, който
отсече, унищожи или повреди без разрешение дърво или лоза, опазвани
съгласно чл.32 – 34. Макар че трайните насаждения попадали в понятието
„селскостопанско имущество“ дори и в границите на населените места, те се
опазвали по реда на ЗОССИ само когато се ползвали със селскостопанска цел,
във връзка с извършвана от собствениците им селскостопанска дейност.
Трайните насаждения, засадени в урегулираните поземлени имоти, чието
предназначение било за жилищно застрояване, не попадали в обхвата на
закона. Дворните места в УПИ не били предназначени за селскостопанска
дейност, а обслужвали жилищната сграда. Селскостопанската дейност е
насочена към добив на продукция, предназначена за пазара. Лицата, които се
занимавали с обработване на земята и отглеждане на земеделски култури, се
регистрирали като земеделски производители. Собственикът на
****************, а следователно и на отсеченото черешово дърво, не се
занимавал със селскостопанска дейност и не ебил регистриран като
земеделски производител. Баща му А.П. също не се занимавал с такава
дейност и нито урегулираният имот, нито черешата, са му предоставяни от
сина му за оперативно управление или ползване във връзка с извършване на
селскостопанска дейност. От самия собственик на черешата нямала подавана
жалба. Нарушението, което наказващият орган твърди, че било по чл.32, ал.1
от ЗОССИ не било съставомерно по този член, тъй като черешата не се е
намирала в селскостопанска земя и за това не било необходимо разрешение
от кмета по чл.32, ал.2. По този начин наложеното наказание по чл.40, ал.1,
т.1 от ЗОССИ се явявало незаконосъобразно, тъй като отсечената череша не
било дърво, опазвано съгласно чл.32 – 34.Извън горното, наказанието по
чл.40, ал.1, т.1 от ЗОССИ било предвидено за физическия извършител на
нарушението, какъвто жалбоподателя не бил е. Оспорва компетентността на
АНО издал обжалваното ва наказателното постановление, доколкото член 44
от ЗОССИ предвиждал, че наказателните постановления и заповедите за
определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на
земеделието и храните и от кмета на общината и от председателя на
окръжния аграрно-промишлен съюз по актове, съставени от техни
длъжностни лица, а по актове, съставени от полската охрана, от длъжностни
лица на селскостопанските организации или от служители на МВР - от кмета
на района или кметството.Тоест единствено по актовете, съставени от
изчерпателно изброените в последната хипотеза длъжностни лица, кметът на
с.Малко градище бил компетентен да издава наказателни постановления, а
разглежданият случай не бил такъв.
Предвид горното моли съда са отмени обжалваното наказателното
постановление, и да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован , не се явява .За
него се явява адв.И.,който поддържа жалбата по изложените в нея
2
доводи,като доразвива същата.
Административнонаказващият орган/АНО/- Кмет на село Малко
градище,общ.Любимец , не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото, се установява,че след
постъпила жалба и проведено разследване от полицейски служители при РУ
Свиленград и бил постановен Отказ да се образува наказателно производство
от прокурор при РП Хасково,ТО Свиленград, като материалите са били
изпратени на АНО за реализиране на адм.наказателната отговорност
След получаване на постановлението на РП Хасково, изпратено на
*******г.,като липсват данни ,кога е получено в регистратурата на АНО,въз
основа на горепосоченото,без да е изискана пр.преписка , и без да е проведено
каквото и да е разследвано е издадено процесното НП№*********година на
Кмета на село Малко градище,общ.Любимец,с което на Н. С. М. с ЕГН
********** от ********* за нарушение на чл.32,ал.1 във вр. с чл.32,ал.2 от
Закона за опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/ на основание
чл.40,ал.1,т.1 от ЗОСИ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100лева .
Съдът служебно е изискал пр.пр.№*******г. по описа на РП Хасково,ТО
Свиленград,като видно от същата по нея са изготвени докладни, снети са
сведения,приети са писмени доказателства-констативен протокол,копие от
нотариален акт,копие от скица,писма, изготвена е ексепртина справка и
характеристична справка.
Единствено от констативния протокол приложен по пр.пр. се
установява,че комисия е посетила на място адреса и е констатирала,че
действително има отрязано дърво,което според жалбоподателя било
череша,но доказателства в тази насока не са ангажирани. Описано е
състоянието на имотите,границите им,както и че не еспазено нижните
отстояния,съгласно Наредба №*** за опазване на околната среда и
изграждане и опазване на зелената система на територията на общ.Любимец.
Изложената по-горе фактическа обстановка, се установява от
приобщените по делото писмени доказателства – Постановление за отказ да
се образува наказателно постановлени, и доказателства за връчването му
,доказателства за изпращането му на АНО, и пр.пр. *******г. по описа на РП
Хасково,ТО Свиленград,последните приобщени по надлежния процесуален
ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
3
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН .
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 32,ал.2 вр с ал.1 от Закона за опазване на
селскостапнското имущество.
Съгласно разпоредбата на член 32, ал.1 от ЗОСИ- Забранено е отсичането
и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските
земи и по границите между тях, ,а съгласно ал.2 , предвиждаща изключение
от горецитираната забрана- Разрешение за отсичане и изкореняване до пет
дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз
основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини.
При това положение следва да се приеме,че ако е налице нарушение,то
следва да се квалифицира като такова по ал.1,а не и по ал.2 ,която разпоредба
урежда правомощията на съответното дл.лице,което при определени
предпоставки издава акт за законосъобразност на действията на гражданите
по дейността им,свързана с отсичането или изкореняването на овощни и
горски дървета и на лози и то на специални места,така както разпорежда
закона,а именно в селско стопански земи и по границите между тях, както и
покрай водните течения и пътищата.
Извън горепосоченото,съдът намира,че дори и да се приеме за безспорно
доказано,вмененото в обжалваното НП адм.нарушение от страна на
жалбоподателя,то същото не попада в обхвата на регулираните обществени
отношения по Закона за опазване на селскостопанското имущество, а следва
да се приложи Наредба №**** за опазване на околната среда и изграждане и
опазване на зелената система на територията на ********,като съдът счита,че
би могло да се приеме за нарушена разпоредбата на в чл. 64. ал.1 от
цитираната Наредба ,която гласи,че: на територията на общината се забранява
отсичането, изкореняването или кастренето на дълготрайна декоративна
растителност - дървета и храсти, независимо от собствеността им.
Съгласно пък чл. 76, ал.1 предвижда,че нарушенията по тази наредба се
констатират с акт за установяване на административно нарушение, съставен
от длъжностни лица от общинската администрация, упълномощени със
заповед на кмета на общината, а съгласно ал.2 -въз основа на акта за
установяване на административно нарушение, кметът на общината или негов
заместник издава наказателно постановление,като ал.3 предвижда ,че
установяването на нарушенията, определянето на наказателно отговорните
лица, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
4
постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
Вземайки в предвид,че в член 1 от ЗОСИ определя обхвата на закона ,а
именно опазването на селскостопанското имущество,като съответно
разпоредбата на член 2, ал.1 дава дефиниция на понятието „селскостопанско
имущество“, в което се включват селскостопанските земи, трайните
насаждения и др.,а ал.2 на същата разпоредба урежда специална собственост
на предмета на защита,а именно,когато селскостопанското имущество е
собственост или е предоставено на организации или граждани във връзка с
извършвана от тях селскостопанска дейност,като в ал.3 е предвидено
изключение,а именно когато селскостопанското имущество се намира в
границите на населените места.
При това положение следва да се приеме,че процесното дърво /череша /,
което се явява трайно насаждение попада в понятието „селскостопанско
имущество“ дори и в границите на населените места, то се опазва по реда на
ЗОССИ, само когато се ползва със селскостопанска цел, във връзка с
извършвана от собствениците им селскостопанска дейност,като респективно
трайните насаждения, засадени в урегулираните поземлени имоти, чието
предназначение е за жилищно застрояване, не попадат в обхвата на закона и
доколкото дворните места в УПИ не са предназначени за селскостопанска
дейност, а обслужват жилищната сградапри което съдът приема,че
неправилно от страна на АНО е ангажирана адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя по посочената разпоредба на ЗОСИ, вместо по Наредба №***,
тъй като не са ангажирани доказателства,че предмета на адм.нарушение е
използван за селскостопански дейност от собствениците му,доколкото
липсват ангажирани доказателства в тази насока,а и липсват изложени
твърдения в тази насока в обжалвания акт.
Дори и да се приеме,че жалбоподателя подлежи на санкциониране по
ЗОСИ,съдът напълно споделя възражението на пълномощника на
последния,че предвиденото наказание по чл.40, ал.1, т.1 от ЗОСИ е за
физическия извършител на нарушението, ,като в разпоредбата на член 43,
ал.1 предвижда наказание и за съучастниците в умишлено нарушение по този
закон, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие,но
същата е санкционирана в качеството на извършител,а от обстоятелствената
част на обжалваното НП се установява,че същата е подбудила трето лице да
извърши описаното адм.нарушение,поради което следва да се приеме,че
неправилно последната е санкцинирана в качество на извършител по
цитираната от АНО разпоредба,вместо по чл.43,ал.1 вр с чл.40,ал.1,т.1 от
ЗОСИ.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати и
други съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалноправната разпоредба на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН гласи, че
административни наказания могат да налагат: а) ръководителите на
5
ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ, и в) съдебните и прокурорските
органи в предвидените от закон или указ случаи. Ал. 2 на чл. 47 от ЗАНН
позволява на ръководителите по буква "а" да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
В съответствие с чл. 44 от ЗОСИ - Наказателните постановления и
заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от
министъра на земеделието и храните, от кмета на общината и от председателя
на окръжния аграрно-промишлен съюз по актове, съставени от техни
длъжностни лица, а по актове, съставени от полската охрана, от длъжностни
лица на селскостопанските организации или от служители на МВР - от кмета
на района или кметството.
Безспорно ,в настоящото производство липсва съставен АУАН ,при
което следва да се приеме,че с материална компетентност да санкционира
жалбоподателя е разполагал не кметът на село Малко градище, а кметът на
общ. Любимец, обл. Хасково.
Липсата на компетентност на наказващия орган обуславя
незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Освен това налице е противоречие между описанието на нарушението,
дадено в обстоятелствената част на НП и в диспозитива на същото, което
води до неяснота за извършването на какво деяние е повдигнато
административнонаказтелното обвинение – дали като без предварително да
поиска разрешение за отсчитане на дърво череша от кмета на кметство/без да
е посочено за кое кметство става дума или без предварително поискано
разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя по 1дка.
Отделно от това описанието „ ..е наела лицето Г.Г.Д. да отсече …“ по
никакъв начин не изпълва хипотезиса на цитираната за нарушена
разпоредба,нито в качеството и на извършител,нито изрично е посочено,че е
подбудила или подпомогнала третото лице.
На второ място НП не съдържат посочване на датата на
твърдяното нарушение. Вместо това в НП е отбелязано, че са налице данни за
извършено от жалбоподателят нарушение по чл.32,ал.1 и ал.2 от ЗОСИ,като
без предварително да поиска разрешение за отсичане иизкореняване до пет
дървета и на лозя по 1 декар,от кмета на кметството ,е наела лицето Георги
Георгиев Димитров да отсече дърво от вида „череша“,с което е нарушила
разпоредбите на чл.32,ал.1 и ал.2 от ЗОСИ,като действително в
обстоятелствената част има посочен период,но при повдигане на
обвинението- датата на извършване на нарушението изрично не е посочена от
АНО.
6
По изложените съображения обжалваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна на адв.И..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
7
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от кметство, е отговаряла Общината към
съответното кметство, (доколкото кметството няма самостоятелен бюджет),
Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в
тежест на Община Любимец.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№*********година на Кмета на село Малко градище,общ.Любимец,с което
на Н. С. М. с ЕГН ********** от ********* за нарушение на чл.32,ал.1 във
вр. с чл.32,ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското
имущество/ЗОСИ/ на основание чл.40,ал.1,т.1 от ЗОСИ е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева .
ОСЪЖДА Община Любимец със седалище и адрес на управление
гр.Любимец,ул. Републиканска №2 ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. И. от АК
Хасково,сумата в размер на 400 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение по АНД №194/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8