Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№12278/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Г.“ ООД по изпълнително дело №20198410401648 на ЧСИ Н.М.с рег. №841
от РКЧСИ, срещу съобщение, представляващо постановление за
определяне на разноските, с което е поканен жалбоподателят да заплати
адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 3600,00 лв. Твърди,
че не става ясно на какво основание се дължи сумата, нито е представено
пълномощно. Счита, че сумата е прекомерно завишена, с оглед фактическата и
правната сложност на извършените процесуални действия, а именно - подаване на
молба за образуване на изпълнително дело. Излага твърдения, че не са
представени и доказателства за реалното изплащане на възнаграждението. Моли съда да постанови недължимост на
адвокатския хонорар, а в условието на евентуалност - да намали размера му до
предвидения минимум.
Взискателят по изпълнителното дело В.Н.Д.е
подал възражение в законовия срок, в което изразява становище, че възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като на
този етап от производството не може да бъде преценена фактическата и правната
му сложност, а и размера му е съобразен с минимално предвиденото в Наредба №1
от 09.07.2004 г. Излага твърдения, че е представил всички необходими писмени
доказателства за установяване на претенцията му за разноски за адвокат. Моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Частен съдебен изпълнител Н.М.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за допустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че
претендираното възнаграждение за адвокат е доказано по основание и размер. Твърди,
че е налице поведение на длъжника за неизпълнение за задължението му в срока за
доброволно изпълнение, а са правени и постъпки за спиране на производството.
Излага становище, че са налице действия от процесуалните представители на
взискателя за обезпечаване на вземането. Счита, че обжалваният му акт е
законосъобразен и правилен, поради което следва да бъде потвърден.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – определяне на размера на разноските
по изпълнението в частта за направените разноски от взискателя за адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в процесното
изпълнително производство.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
Взискателят В.Н.Д.е сезирал на 07.05.2019
г. ЧСИ Н.М.с рег. №841 от РКЧСИ с молба за образуване на изпълнително
производство въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2019 г., издаден от
Окръжен съд – гр. Пазарджик, по гр.д. №964/2015 г., срещу С.В.Р.и „Г.“ ООД за
събиране на парично вземане в размер на 100 000,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.12.2015 г. до изплащането и и 11 268,81 лв. – обезщетение за забава. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител
да образува изп. дело, да извърши цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжниците, да бъде прехвърлено изп. дело от друг ЧСИ, по което е наложена
обезпечителна мярка върху имущество на жалбоподателя, и е възложил съгласно
чл.18 ЗЧСИ да избира изпълнителния способ за удовлетворяване на притезанието
му. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение. Приложено е и
пълномощно, по силата на което взискателят е упълномощил Адв. дружество „Д.. Г.,
К. и В.“ да го представлява в изпълнителното производство.
ЧСИ е образувал изпълнително дело под
№1648/2019 г. с разпореждане от 07.05.2019 г. и е изпратил покана за доброволно
изпълнение на 13.05.2019 г. Описано е, че се начислява такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 7353,27 лв. В поканата са описани дължимите суми по изп. лист,
както и размера на таксите и разноските по изп. дело в общ размер на сумата от
7353,27 лв. По делото липсват данни за точния момент на връчването на поканата
на жалбоподателя. Покана за доброволно изпълнение до длъжника „Г.“ ООД, ЧСИ Н.М.в
мотивите си твърди, че е връчена на 17.05.2019 г., като сочи, че доказателства
за това се намират на стр. 60 и стр. 299-303 от изп. дело. На тези места се
намират изходящи от юридическо лице – куриер, книжа, с които последното
потвърждава, че „пратка с баркод №********** с регистриран подател ЧСИ Н.М.и
получател „Г.“ ООД е получена на 17.05.2019 г. от Р.З.“. От извадка от
информационната система на куриера се установява, че товарителница със същия
номер е получена на 14.05.2019 г. В приложената по делото товарителница обаче
не е положен подпис, нито е указано кой я е получил, дори не отбелязано, че е
получена.
На 21.05.2019 г. жалбоподателят е
депозирал пред ЧСИ възражение за местна компетентност на съдебния изпълнител с
искане за прехвърляне на изп. дело в друг съдебен район.
На 17.05.2019 г. по специалната сметка на ЧСИ Н.М.,
peг. № 841 е постъпила сума в размер на 58 138,34 лв., частично
обезпечаваща дълга по изпълнителното дело.
На 14.06.2019 г. взискателят е депозирал
пред ЧСИ молба, с която претендира да бъдат приети за събиране в изп.
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00 лв. с
ДДС, като представя договор за правни услуги от 02.05.2019 г., сключен между
него и Адв. дружество „Д.. Г., К. и В.“, плащането по който следва да се
осъществи в 7-дневен срок от издаване на фактура. Представено е и потвърждение
от взискателя и третото лице „ОМВ Б.“ ООД, че заплатената от последното сума за
адвокатско възнаграждение на Адв. дружество „Д.. Г., К. и В.“ за процесуално
представителство са от името и за сметка на В.Д.. С молба от 08.07.2019 г.
процесуалните представители на взискателя са депозирали фактура №**********,
издадена от Адв. дружество „Д.. Г., К. и В.“ на „ОМВ Б.“ ООД за заплатена с
банков превод по сметка в Р.“ АД сума в размер на 3600,00 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение по договор за правни услуги от 02.05.2019 г., както и
заверено от банката платежно нареждане от 04.07.2019 г. за извършеното плащане
в посочения във фактурата размер.
По молбата на взискателя с разпореждане
от 14.06.2019 г. са приети разноски и е присъединено за събиране адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя в размер на 3600,00 лв. Длъжникът „Г.“ ООД
е надлежно уведомен за приетите разноски за адвокатско възнаграждение чрез адв.
П.К.на 21.06.2019 г.
Във връзка с постъпила молба, вх.
№048972/18.06.2019 г. от длъжника „Г.“ ООД с приложен препис от определение
№264/17.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. №2301/2019 по описа на ВКС, III ГО,
с постановление от 18.06.2019 г. на ЧСИ изпълнителното производство по
изпълнително дело №20198410401648 г. е спряно на основание чл.432 ал.1 т.4 ГПК.
На 24.06.2019 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е
постъпила жалба с вх. №050202/24.06.2019 г., подадена от взискателя срещу
издаденото постановление от 18.06.2019 г. на ЧСИ Н.М.за спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело №20198410401648.
На 16.08.2019 г. е постъпила молба с вх.
№079750/16.08.2019 г. от взискателя за оттегляне на подадената на 24.06.2019 г.
жалба, вх. №050202/24.06.2019 г., и с разпореждане от 16.08.2019 г.
производството по подадената жалба е прекратено.
На 27.06.2019 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е
постъпило възражение с вх. №050775/27.06.2019 г. от длъжника „Г.“ ООД с искане
за намаляване размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение поради
прекомерност.
ЧСИ е разпоредил отказ на 27.06.2019 г.
по възражението и е уведомил за това възразилия длъжник чрез неговия
пълномощник.
На 27.06.2019 г. в кантората на ЧСИ Н.М.е
постъпила настоящата жалба с вх. №050774/27.06.2019 г., подадена от длъжника „Г.“
ООД чрез пълномощника адв. Петя Керанова.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил следните
фактически действия – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е посочен изпълнителният способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си
взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 Наредба
№1 от 09.07.2004 г., а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и
други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат
начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 Наредба №1 от 09.07.2004
г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Адвокатско възнаграждение по т.2 се дължи и когато страната е вземала
отношение във връзка с процесуални искания на другата страна, както и по
въпроси във връзка с движение на производството – по отношение на спиране,
прекратяване, приключването му, по представени книжа и доказателства със
значение за изпълнението и др. В случая процесуалните представители на
взискателя са представили пред ЧСИ писмено становище във връзка със спирането
на изп. дело, получавали са всички актове на ЧСИ на своя адрес, поради което
съдът приема, че е налице процесуално поведение, което оправдава приемането за
събиране в изп. процес на адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 Наредба №1
от 09.07.2004 г. в минимален размер, съгласно посочената разпоредба. Дължимите
суми са събрани от длъжника в размер, недостатъчен за погасяване на целия дълг.
С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на
длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение от 200,00 лв. по чл.10 т.1 и 2800,00 лв. по чл.10 т.2 вр. чл.7
ал.2 т.5 Наредба №1 от 09.07.2004 г. или 3000,00 лв. общо, съгласно
претендираната от взискателя сума. Предвид наличието на данъчна регистрация на
процесуалния представител на взискателя размерът на хонорара следва да бъде
изчислен с добавяне на ДДС, а именно в размер на сумата от 3600,00 лв.
Видно от договора за правна помощ
възнаграждението е уговорено да се заплати по банков път. С ТР №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС е прието в т.1, че, само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. В
случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, което в настоящия случай е направено.
Предвид изложеното и данните по изп.
дело следва да се приеме, че взискателят е доказал надлежно сторените от него
разноски за възнаграждение за един адвокат в уговорения в договора размер чрез
договор за правна помощ, фактура, преводно нареждане, поради което ЧСИ
законосъобразно го е приел за събиране и постановлението му за разноските не
подлежи на отмяна.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. №050774/27.06.2019 г., подадена от длъжника „Г.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, по изпълнително дело №20198410401648 на ЧСИ
Н.М.с рег. №841 от РКЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител от 27.06.2019 г.
по възражение с вх. №050775/27.06.2019 г. за намаляване размера на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.