Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
от 21.02.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа дело № 1162/2022 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 ДОПК.
Образувано е
по жалба на М.В.И. срещу Решение №
343/14.10.2022 г. на За Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № С220026-022-0065943/28.09.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция гСъбиранеТ при ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково.
Оспореният
акт бил незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли за неговата
отмяна. Конкретизира, че е регистрирана като земеделски производител, като по
запорираната сметка, находяща се в гБългаро-американска кредитна банкаТ
постъпват суми единствено от Държавен фонд гЗемеделиеТ. Тези средства били
обект на специален режим на несеквестеруемост. Неправилно било прието, че
забраната за обезпечаване на принудително изпълнение, посочена в Закона да
държавния бюджет за 2022 г., не се отнася до предвидените за земеделските
производители помощи, предоставяни от Държавен фонд гЗемеделиеТ, тъй като те не
съставлявали средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата
дейности и услуги и земеделските производители нямали качеството на нефинансово
предприятие. Въведено било допълнително основание за несеквестируемост на
средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 ДОПК. Твърди, че финансовата
помощ на земеделските стопани е предоставена от ЕС целево, поради което
получените суми са обект на специален режим и са несеквестируеми. В този смисъл
неправилно бил наложен запор върху сметката на длъжника, като цитира съдебна
практика, вкл. и по адм. дело № 176/2022 г. на Административен съд Р Хасково по
аналогичен случай, но с друга банкова сметка ***. Допълва, че не били изложени
фактически основания, достатъчни да обосноват издаването на ПНОМ, вкл. и дали е
изследвано имущественото състояние на жалбоподателя, има ли налично и
секвестируемо имущество и/или такива доходи, което съставлявало съществено
нарушение на процедурата по установяване на необходимостта от налагането на
обезпечителната мярка. Моли за отмяната на решението и потвърденото с него
ПНОМ. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.
В
съдебно заседание жалбоподателят - М.В.И., редовно призован,
не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба, с която поддържа
изложеното в жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът
Р Директор на ТД на НАП Р Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Допълва, че земеделският производител няма качеството на
нефинансово предприятие, получените субсидии не представляват средства,
предоставени във връзка с възложени от държавата дейности или услуги, като се
касаело за обезпечение, а не Р за принудителна мярка, доколкото обезпечителното
производство предхожда принудителното изпълнение. В писмено становище се
посочва, че публичният изпълнител е формирал обоснован извод за наличие на
предпоставките, обосновали нуждата от обезпечение, основани на събраните по
преписката доказателства /чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК/. Целта на наложеното
обезпечение е да се предназначи имуществото на длъжника за удовлетворяване на
взискателя, когато вече са установени публичните задължения и предвид охранителния
му характер да се забрани на длъжника да се разпорежда с него. Не било
извършено изпълнение върху самото вземане, чрез издаване на разпореждане за
изпълнение, което от своя страна се явявало конкретно действие, насочено срещу
имуществото на длъжника и целящо удовлетворение на кредитора и погасяване на
публичното вземане. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
исканите от насрещната страна разноски.
Административен съд -
Хасково,
като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
На основание
чл. 200 във връзка с чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1 Р ал. 3 ДОПК с
ПНОМ № С220026-022-0065943/28.09.2022 г., издадено от публичен изпълнител в
дирекция гСъбиранеТ при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, поради това, че ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изпълнително дело № 26130001028/2013 г. на М.В.И.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на
платежни услуги гБългаро-американска кредитна банкаТ /гБАКБТ/ АД в размер на 12
894,59 лева. От гБАКБТ АД е получено уведомление, че сметката на М.В.И. е блокирана до размера на
посочената в изпратеното запорно съобщение от 28.09.2022 г. дължима сума, като
е уточнено също, че наличността по посочената банкова сметка *** сума по
запорното съобщение.
На основание
чл. 197, ал. 1 ДОПК ПНОМ е оспорено пред Директора на ТД на НАП Пловдив, като
към жалбата са приложени: извлечение от Регистър Булстат към дата 05.10.2022
г., според което М.В.И. упражнява дейност земеделски производител, с основна
дейност по НКИД 2003 - отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения; копие
на Регистрационна карта на земеделския производител М.В.И. от дата 14.04.2014 г., със заверки, включително на
04.01.2022 г. и извлечение по сметка на жалбоподателя в гБАКБТ АД, видно което
е получен единствено превод от Държавен фонд гЗемеделиеТ за сумата в размер на
10 921,47 лева.
С Решение № 343/14.10.2022 г. на М. М. П.-С. Р За Директора
на ТД на НАП Пловдив се потвърждава оспореното ПНОМ. Посочва се, че публичният
изпълнител няма достъп и не може да установи произхода на постъпващите по банковата
сметка на лицето суми, както и техният размер, нито да следи за текущото
състояние на сметката. Обосновава се твърдение, че земеделският производител
няма качеството на нефинансово предприятие и предвидените за земеделските
производители помощи, предоставяни от Държавен фонд гЗемеделиеТ, не съставляват
средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и
услуги. Липсвала забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху
субсидии, получавани от земеделските производители. Конкретизирано е, че
публичният изпълнител е предприел действия за обезпечаване на вземането, а не Р
действия по същинско принудително изпълнение, както и, че обезпечаването на
вземанията като етап предхожда действията по принудително изпълнение. Предвид
липсата на доброволно плащане от длъжника на публичния изпълнител в общ размер
на 12 894,59 лева наложената обезпечителна мярка, изразяваща се в запор върху
налични и постъпващи суми по банковата сметка на гБАКБТ АД цели единствено
събиране на публичните задължения. Акцентира се върху възможността,
предоставена по чл. 199 ДОПК, жалбоподателят да изиска замяна на мярката като
предложи друго равностойно обезпечение.
Решението
е получено от жалбоподателя на 18.11.2022 г., видно от отразяването в
известието за доставяне /л. 16/.
При така установеното
от фактическа страна Административен съд - Хасково формира следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК. В специалната разпоредба на чл. 197, ал. 2 ДОПК се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на директора на компетентната териториална дирекция,
като това се осъществява след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на ПНОМ по чл. 197, ал. 1 ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
343/14.10.2022 г. е издадено от компетентен административен орган при условията
на заместване /л. 14-15/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност.
На второ място, оспореният акт е
издаден при спазване на установената писмена форма, поради което не е налице
основание за неговата отмяна.
На трето място, на основание чл.
198, ал. 1, т. 3 ДОПК обезпечението се извършва със запор на сметките на
длъжника /вид обезпечителна мярка Р чл. 202 ДОПК/, като последният се налага с
постановление на публичния изпълнител /чл. 200 във връзка с чл. 195, ал. 3 ДОПК/. В конкретния случай ПНОМ е издадено от компетентен орган в изискуемата
писмена форма и с посоченото в чл. 196, ал. 1 ДОПК съдържание, но фактическите
основания, изложени в него, не са достатъчни да обосноват издаването му.
На четвърто място, не са налице
основания за отмяна на обезпечителната мярка съгласно разпоредбата на чл. 197,
ал. 3 ДОПК, липсват и твърдения от страна на жалбоподателя за наличие на някоя
от разписаните в нея хипотези.
Спорно
е в случая представляват ли сумите в размер на 10 921,47 лева, постъпили от Държавен
фонд гЗемеделиеТ по сметката на жалбоподателя в гБАКБТ АД, секвестируемо
имущество, доколко същият е регистриран земеделски производител и спрямо него е
образувано изпълнително производство, по което са установени и изискуеми
публични вземания.
Съгласно
чл. 198, ал. 3 ДОПК гзапор и възбрана за публични вземания не могат да се
налагат върху имуществата по чл. 213Т ДОПК, а именно Р тези, което не подлежат
на принудително изпълнение.
Съгласно
чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2022 г. гцелево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпеченияТ, като тези
средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Аргумент в тази
посока се извежда и от разпоредбата на чл. 520, ал. 2 ГПК, съгласно която гне
се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други
международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално
съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са
предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за
средствата от Европейския съюзТ.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на ¤ 1, т. 1 ДР ЗПЗП,
гземеделски производителиТ са физически и юридически лица, които произвеждат
непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукцияТ.
Земеделските производители са бенефициери на средства, предоставени от
държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, представляващи публично
финансиране по смисъла на ¤ 1, т. 50 ДР ЗПЗП. Съгласно чл. 17а, ал. 1 ЗПЗП гсредствата,
отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средстваТ, като
дейността по тяхното управление и контрол и свързаното с тях съфинансиране се
извършва от Държавен фонд гЗемеделиеТ, приложение за което намира чл. 8, ал. 2
от Закона за публичните финанси.
Правото
на финансова помощ за земеделските производители като нефинансово предприятие
възниква с оглед техните качество и личност, като финансовата помощ се
предоставя целево от държавния бюджет или от бюджета на ЕС съгласно чл. 4, ал.
3 и чл. 20 от Конституцията на Република България, в публичен интерес, поради
което тези суми са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Въз
основа на горното се формира извод, че средствата, предоставени на земеделските
производители, не могат да се използват за обезпечения, както и за принудително
погасяване на вземания, вкл. и на публични такива, какъвто е настоящият случай.
Въведено е допълнително основание за несеквестируемост на средствата от
субсидии, извън посоченото в нормата на чл. 213 от ДОПК.
Съгласно
т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми
са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията
от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително
изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението
върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите
секвестируеми постъпления.
В
конкретния случай се установява, че по сметката на жалбоподателя в гБАКБТ АД е
постъпило само плащане Държавен фонд гЗемеделиеТ, поради което публичният
изпълнител неправилно и незаконосъобразно е наложил запора върху сметката на
длъжника.
На
пето място,
преценката да
бъдат наложени на обезпечителни мерки, а именно - че ще се затрудни събирането
на установено и изискуемо публично вземане, следва да бъде основана на липсата
на активно поведение от страна на длъжника по погасяване на задължението, както
и липсата на доходи и имущество за покриването на това задължение към фиска.
Такива мотиви не се съдържат нито в процесното ПНОМ, нито могат да бъдат
изведени от преписката по издаването му. Няма данни дали и как е било
изследвано имущественото състояние на жалбоподателя, има ли налично и
секвестируемо имущество и/или такива доходи. Не са изследвани както
обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на
длъжника, доколкото обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на
държавата.
Ирелевантно
е обстоятелството, че длъжникът може да реализира правото си да поиска замяна
на обезпечителната мярка по реда на чл. 199 ДОПК.
Извод: решението на
Директора на ТД на НАП и потвърденото с него ПНОМ следва да бъдат отменени. В
този смисъл Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. дело № 4666/2016 г. по описа
на ВКС, III ГО, ГК, както и трайната съдебна практика на административните
съдилища.
С
оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляващи платени
държавна такса и в брой адвокатско възнаграждение. Въпреки че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани доказателства, проведено
е едно съдебно заседание, на което не е присъствал процесуалния представител на
жалбоподателя, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не
следва да бъде уважено, тъй като неговият размер е съответен на размера,
определен в чл. 8, ал. 3 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Върху този размер се начислява и заплаща ДДС,
представляващ неразделна част от адвокатското възнаграждение съгласно ¤ 2а ДР
от цитираната наредба. В този смисъл е Определение № 84 от 05.01.2023 г. по адм.
дело № 11643/2022 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 3349 от 08.04.2022 г. по адм.
дело № 11888/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 197 ДОПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 343/14.10.2022 г. на За Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив и потвърденото
с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С220026-022-0065943/28.09.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
гСъбиранеТ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
със седалище в гр. София, да заплати на М.В.И., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: