Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 15.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
седемнадесети ноември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6142 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Банка ДСК” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, твърди, че на 03.11.2018г. сключил договор за
кредит за текущо потребление с Д.Д. – като
кредитополучател, по силата на който му предоставил кредит в размер от 1 303.00
лева за рефинансиране на кредитни задължения. С преведената на ответника
парична сума били погасени негови задължения по договор за кредит овърдрафт от
16.01.2018г. и по револвиращ кредит под формата на кредитна карта от
16.01.2018г. Кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия му кредит за
срок от 42 месец на месечни погасителни вноски, 41 от които в размер на 39.07
лева и 42-та в размер на 32.87 лева, включващи главница и договорна лихва в общ
размер на 331.74 лева или общо в размер на 1 634.74 лева. Поради допуснати
нередовности в плащанията на вноските по кредита на основание т.18.2 от Общите
условия към договора за кредит, същият е станал предсрочно изискуем – допусната
забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни. Тази забава е налице
по отношение на дължимите вноски от м.ноември 2019г. до м.07.2020г., които са 9
на брой. Поради това и на основание чл.19.1.1 във вр.с чл.18.2 от Общите
условия, Банката е обявила целият остатък от кредита за предсрочно изискуем,
считано от 29.07.2020г. На основание т.18.2 от Общите условия на
кредитополучателя е била начислена и наказателна лихва за целия непогасен
остатък от главницата, с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. За настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
е било изпратено до длъжника уведомление изх.№ 0050-20-01577/04.06.2020г. чрез
ЧСИ № 833 и район на действие РОС, което е било връчено на ответника на
16.06.2020г. За
дължимите парични суми по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3186/2020г. по
описа на РРС, по което му била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея, с
които ответникът бил осъден да му заплати сумите от 989.41 лева – главница;
93.46 лева – договорна лихва за периода 26.10.2019г. до 28.07.2020г.; 7.49 лева
– лихва за забава за периода 26.10.2019г. до 28.07.2020г.; 0.27 лева – лихва за
забава за 29.07.2020г. и 120.00 лева – разходи за изискуем кредит и законна
лихва върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното й изплащане,
както и сумите от 25.00 лева – направени по заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е била изпратена за връчване от ЧСИ на
длъжника, на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където той не е бил
открит, поради което същата е счетена за връчване на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.А.Д., че дължи на ищеца сумите от 989.41
лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2018г.;
93.46 лева – договорна лихва за периода 26.10.2019г. до 28.07.2020г.; 7.49 лева
– лихва за забава за периода 26.10.2019г. до 28.07.2020г.; 0.27 лева – лихва за
забава за 29.07.2020г. и 120.00 лева – разходи за изискуем кредит и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417,
ал.2 от ГПК - 30.07.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 3186/2020г. по описа на РРС. Претендира направените
по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Д.А.Д. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че същият е
недоказан, а от там и неоснователен, тъй като по делото не е доказано как е
формирана исковата претенция и на какво основание се претендира сумата за
разходи по изискуем кредит. В съдебно заседание уточнява, че оспорва предявения
иск само по отношение на претендираните разходи при изискуем кредит в размер на
120.00 лева. Твърди, че на първо място изобщо не става ясно както от исковата
молба, така и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза какви са
тези разходи при изскуем кредит, за какво се отнасят и в какъв размер са. На
следващо място твърди, че така формулирана уговорката в договора за кредит,
Общите условия и Тарифата към тях, е изцяло без основание. Ако има някакви
разходи при изискуем кредит, то логично е да се разбира, че това са разходите
във връзка с принудителното му събиране, т.е. това са разходи по заповедно
производство, съдебно производство и евентуално изпълнително производство при
съдебен изпълнител. Така предварително оформени разходи по изискуем кредит в
размер на 120.00 лева, счита че е нищожна уговорката, тъй като липсва основание
и няма никаква обосновка за какви разходи става въпрос. По делото са приложени
от ищеца документи, с които е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост
чрез съдебен изпълнител, но ако там е имало някакви разходи, в случая
недоказани, ищецът е можел да ги претендира пред съда в заповедното
производство, а не предварително да се уговаря в договора, Общите условия и
Тарифата към него.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.11.2018г. ищецът сключил договор за кредит за текущо
потребление с Д.Д. – като кредитополучател, по силата
на който му предоставил кредит в размер от 1 303.00 лева за рефинансиране на
кредитни задължения, като с преведената на ответника парична сума били погасени
негови задължения по договор за кредит овърдрафт от 16.01.2018г. и по
револвиращ кредит под формата на кредитна карта от 16.01.2018г.
Кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия му кредит за срок от 42
месеца на месечни погасителни вноски, 41 от които в размер на 39.07 лева и
42-та в размер на 32.87 лева, включващи главница и договорна лихва в общ размер
на 331.74 лева или общо в размер на 1 634.74 лева. Поради допуснати
нередовности в плащанията на вноските по кредита на основание т.18.2 от Общите
условия към договора за кредит, същият е станал предсрочно изискуем – допусната
забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, като тази забава е
налице по отношение на дължимите вноски от м.ноември 2019г. до м.07.2020г.,
които са 9 на брой, поради което и на основание чл.19.1.1 във вр.с чл.18.2 от
Общите условия, Банката е обявила целият остатък от кредита за предсрочно
изискуем, считано от 29.07.2020г., а на основание т.18.2 от Общите условия на
кредитополучателя е била начислена и наказателна лихва за целия непогасен остатък
от главницата, с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта. За настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е било
изпратено до длъжника уведомление изх.№ 0050-20-01577/04.06.2020г. чрез ЧСИ №
833 и район на действие РОС, което е било връчено на ответника на 16.06.2020г.
За дължимите парични суми по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
3186/2020г. по описа на РРС, по което му била издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз
основа на нея, а заповедта за незабавно изпълнение е била изпратена за връчване
от ЧСИ на длъжника, на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където той
не е бил открит, поради което същата е счетена за връчване на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той
е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият размер на
усвоените средства от страна на ответника по договор за кредит за текущо
потребление от 03.12.2018г. е 1 303.00 лева. Ответникът е извършил
плащания на задълженията си по процесния договор в периода от 25.12.2018г. до
31.01.2020г. Всички извършени плащания от страна на ответника са след датата на
падеж на месечните погасителни вноски. След 31.01.2020г. Д.Д.
изцяло е преустановил плащанията на задълженията си по процесния договор за
кредит. Към 30.07.2020г. са падежирали погасителни вноски от № 1/25.12.2018г.
до № 20/25.07.2020г., а платените суми са в общ размер на 464.47 лева и с тях
са погасени следните задължения: 312.83 лева – главница, дължима по погасителни
вноски от № 1 до № 10/25.09.2019г. изцяло и част от главницата по вноска №
11/25.10.2019г. в размер на 26.33 лева; 150.25 лева – договорна лихва дължима
по погасителни вноски от № 1 до № 12/25.11.2019г. изцяло и 1.39 лева – лихва за
забава по чл.18.1 от ОУ. Към 29.07.2020г. дължимите и неплатени погасителни
вноски по кредита са 10 броя – част от главницата по вноска № 11/25.10.2019г. в
размер на 3.71 лева, главницата по вноска № 12/25.11.2019г. в размер на 30.37
лева и изцяло дължими са 8 броя погасителни вноски по 41.43 лева – от №
13/25.12.2019г. до № 20/25.07.2020г. Общата дължима сума по тези вноски е
366.57 лева. Към датата на обявяване на предсрочна изискуемост 29.07.2020г.
допуснатата забава в плащанията на най-рано падежиралата погасителна вноска по
кредита - № 11/25.10.2019г. е 278 дни. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК – 30.07.2020г. дължимите и неплатени суми по
процесния договор са: 990.17 лева – главница; 76.91 лева – договорна лихва
дължима по погасителни вноски от № 13/25.12.2019г. до № 20/25.07.2020г. и част
от договорна лихва по вноска № 21/25.08.2020г., изчислена за периода от
25.07.2020г. до 28.07.2020г. в размер на 1.05 лева; 7.76 лева – лихва за забава
по т.18.1 от ОУ; 0.64 лева – лихва за забава по чл.18.2 от ОУ и 120.00 лева –
разноски при изискуемост.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от търговско
правоотношение по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от
03.11.2018г., съгласно който Д.Д. – като
кредитополучател, получил от ищцовата банка кредит в размер от 1 303.00 лева за
рефинансиране на кредитни задължения, като с преведената на ответника парична
сума били погасени негови задължения по договор за кредит овърдрафт от
16.01.2018г. и по револвиращ кредит под формата на кредитна карта от
16.01.2018г. Кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия му кредит за
срок от 42 месеца на месечни погасителни вноски, 41 от които в размер на 39.07
лева и 42-та в размер на 32.87 лева, включващи главница и договорна лихва в общ
размер на 331.74 лева или общо в размер на 1 634.74 лева. Поради допуснати
нередовности в плащанията на вноските по кредита на основание т.18.2 от Общите
условия към договора за кредит, същият е станал предсрочно изискуем – допусната
забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, като тази забава е
налице по отношение на дължимите вноски от м.ноември 2019г. до м.07.2020г.,
които са 9 на брой, поради което и на основание чл.19.1.1 във вр.с чл.18.2 от
Общите условия, Банката е обявила целият остатък от кредита за предсрочно
изискуем, считано от 29.07.2020г., а на основание т.18.2 от Общите условия на
кредитополучателя е била начислена и наказателна лихва за целия непогасен
остатък от главницата, с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. За настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
е било изпратено до длъжника уведомление изх.№ 0050-20-01577/04.06.2020г. чрез
ЧСИ № 833 и район на действие РОС, което е било връчено на ответника на
16.06.2020г. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че към
датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – 30.07.2020г.
дължимите и неплатени суми по процесния договор са: 990.17 лева – главница;
76.91 лева – договорна лихва дължима по погасителни вноски от № 13/25.12.2019г.
до № 20/25.07.2020г. и част от договорна лихва по вноска № 21/25.08.2020г.,
изчислена за периода от 25.07.2020г. до 28.07.2020г. в размер на 1.05 лева;
7.76 лева – лихва за забава по т.18.1 от ОУ; 0.64 лева – лихва за забава по
чл.18.2 от ОУ и 120.00 лева – разноски при изискуемост. Ответникът не е
представил по делото доказателства, че е заплатил тези парични суми за
главница, договорна лихва и лихви за забава.
Поради гореизложеното искът следва
да се уважи за претендираните от ищеца парични суми за главница, договорна
лихва /до посочения от вещото лице размер/ и лихви за забава /до претендираните
от ищеца размери/, като се признае за установено по отношение на Д.А.Д., че дължи на ищцовата банка сумите от
989.41 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
03.12.2018г.; 76.91 лева – договорна лихва за периода 26.10.2019г. до
28.07.2020г.; 7.49 лева – лихва за забава за периода 26.10.2019г. до
28.07.2020г. и 0.27 лева – лихва за забава за 29.07.2020г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417,
ал.2 от ГПК - 30.07.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 3186/2020г. по описа на РРС.
Предвид заключението на изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че дължимата договорна
лихва по процесния договор за банков кредит е в размер на 76.91 лева –
договорна лихва дължима по погасителни вноски от № 13/25.12.2019г. до №
20/25.07.2020г. и част от договорна лихва по вноска № 21/25.08.2020г.,
изчислена за периода от 25.07.2020г. до 28.07.2020г. в размер на 1.05 лева, то
искът в частта за претендираната договорна лихва за периода 26.10.2019г. до
28.07.2020г. от 77.96 лева до пълния предявен размер от 93.46 лева, следва да
се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска в частта за претендираните разноски
при изискуемост в размер на 120.00 лева, съдът намира същия за неоснователен. В
приложение № 3 към Договора за кредит за изброени конкретните такси, комисионни
и др. разноски на Банката по кредити за текущо потребление, дължими от
кредитополучателя. Под т.5 са описани разходи при изискуем кредит, като е
фиксирано, че се дължи сума в размер на 120.00 лева. В писмената си защита
ищецът конкретизира, че това бил усреднен разход, свързан с превръщането на
кредита в изискуем, направените разноски за намира не длъжника, за изпращане на
писма, връчването на покани за доброволно изпълнение, уведомление за предсрочна
изискуемост и др., като длъжникът бил предварително уведомен, че дължи този
разход, като този разход се дължал единствено и само при настъпване на
изискуемост на кредита. Съдът обаче намира, че на първо място тези разходи е
следвало да бъдат доказани в настоящото съдебно производство, че са реално
направени – за какво, кога и в какъв размер. Такива доказателства обаче в производството
не са представени и съдът счита за неправилно да се определя предварително
такса за разходи в определен размер, без те реално да са били извършване, а от
там и да се прехвърлят в тежест на кредитополучателя. На следващо място съдът
намира за правилно и възражението на особения представител на ответника, че така формулирана уговорката в
договора за кредит, Общите условия и Тарифата към тях, е изцяло без основание.
Ако има някакви разходи при изискуем кредит, то логично е да се разбира, че
това са разходите във връзка с принудителното му събиране, т.е. това са разходи
по заповедно производство, съдебно производство и евентуално изпълнително
производство при съдебен изпълнител. Така предварително оформени разходи по
изискуем кредит в размер на 120.00 лева, е нищожна уговорката, тъй като липсва
основание и няма никаква обосновка за какви разходи става въпрос. По делото са
приложени от ищеца документи, с които е връчено уведомлението за предсрочна
изискуемост чрез съдебен изпълнител, но ако там е имало някакви разходи, в
случая недоказани, ищецът е можел да ги претендира пред съда в заповедното
производство, а не предварително да ги уговаря в договора, Общите условия и
Тарифата към него без да са доказани, че са реално извършени. Поради изложеното
искът в частта за претендираните разходи при изискуем кредит се явява
недоказан, а от там и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 3186/2020г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Частичното отхвърляне на положителния установителен иск не
променя по никакъв начин размера на разноските по заповедното производство, тъй
като същите са в минимален размер, поради което те следва да се присъдят
изцяло.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. „Банка ДСК” АД са направили
по настоящото дело разноски в общ размер на 961.06 лева – заплатени държавна
такса за производството по делото, възнаграждения на вещото лице и назначения
особен представител на ответника, а съразмерно с уважената част от иска следва
да му се присъдят разноски в размер на 853.47 лева, които ответникът бъде
осъден да му заплати, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.А.Д., с ЕГН: **********
и регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Банка ДСК” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, ЕИК *********, сумите от 989.41 лева /деветстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ – главница по договор за
кредит за текущо потребление от 03.12.2018г.; 77.96 лева /седемдесет и седем
лева и деветдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 26.10.2019г. до
28.07.2020г.; 7.49 лева /седем лева и четиридесет и девет стотинки/ – лихва за
забава за периода 26.10.2019г. до 28.07.2020г. и 0.27 лева /двадесет и седем
стотинки/ – лихва за забава за 29.07.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 3186/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Банка ДСК” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, ЕИК *********, против Д.А.Д.,
с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ адрес:***, иск в частта да
се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи договорна лихва за периода 26.10.2019г. до
28.07.2020г. в частта
от 77.96 лева /седемдесет
и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 93.46
лева /деветдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ и 120.00 /сто и
двадесет/ лева – разходи при изискуем кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Московска № 19, ЕИК *********, направените по заповедното
производство - ч.гр.дело № 3186/2020г. по описа на РРС разноски в размер на
25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса и 50.00 /петдесет/ лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Банка ДСК” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, ЕИК *********, сумите от 853.47 лева /осемстотин
петдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ – направени по настоящото
дело разноски съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: