Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 268 20.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На дванадесети октомври,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на
чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на
В.О.К. *** първоинстанционното производство, срещу Решение №3715/20.12.2019г.
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9539 по описа за 2019г., с което
съдът е наложил мярка за защита на В.М.А., заради осъществен на 06.11.2019 г.
от бившия й съпруг В.О.К., акт на домашно насилие, изразяващ се в сексуално
насилие, като: е задължил въззивника, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо В.М.А.; забранил му е да приближава на по-малко от 20 метра В.М.А., за срок от три месеца; осъдил
го е да заплати по сметка на Бургаски районен съд на основание чл. 5, ал. 4 от
Закон за защита от домашно насилие глоба в размер на 200 лева, а по сметка на
Бургаски районен съд държавна такса за настоящото производство в размер 25
лева; осъдил е въззивника да заплати на В.М.А., сумата от 480 лева,
представляваща разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което молбата за защита да бъде отхвърлена. Излагат се подробни
съображения, извлечени от поведението на молителката след твърдяното домашно
насилие – посещение при гинеколог, в по-късен момент – психолог, разходки,
посещение на кафенета, за да се обоснове тезата, че подаването на молбата цели
оставане на молителката в семейното жилище – лична собственост на ответника.
Излага се хронология на семейния
живот на страните, довела до предявяване на иск за развод от въззивника. Според
въззивника, процесуалното поведение на молителката по делото за развод е било
за запазване на брака и е в противоречие с твърденията в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН и показанията на св.Й., че изпитва страх от посегателство.
Аргументи се развиват и по
отношение на констатираното от гинеколога посткоитално и контактно кървене,
причините за което биха могли да се дължат на инфекция, възпалителен процес и
др.
Препис от
въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца В.М.А. на 20.01.20г., чрез адвокат
Колева. В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени възражения. С тях се излагат съображения за потвърждаване
на решението. Оспорват се твърденията на въззивника, че настоящото производство
цели оставане в семейното жилище – въззиваемата вече не го обитава. Анализира
се поведението й пред време на бракоразводното дело, както и показанията на
св.Й., процесуалното поведение на страните след
постановяване на първоинстанционното решение за прекратяване на брака, с което
е прието че вината за това е на въззивника; обяснена е ситуацията, в която
страните са се озовали на едно и също място по едни и също време – кафето на
хотел „Атаген“, с това, че те посещават едни и същи духовни сбирки.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Бургаски районен съд е образувано по молба на В.М.А., с правно основание чл.8, т.1 ЗЗДН - за защита от домашно насилие
извършено върху нея на 06.11.2019г. В молбата като извършител на домашно
насилие е посочен В.О.К. – съпруг на молителката към посочената дата, с са в
процес на развод.
В
молбата за защита, молителката сочи че на 06.11.19г. – след заседанието по
делото за развод, ответникът се опитал да я хване за ръката, т.к. не се
съгласила на предложеното споразумение. След прибиране на страните в къщи, се
породил спор, ответникът я блъснал в спалнята и я изнасилил. След акта имала
болки, кървене; на другия ден отишла на лекар, който й предписал лечение.
Тези
обстоятелства молителката декларира и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да й бъде дадена защита срещу поведението на ответника, което според нея
съставлява домашно насилие.
Ответникът
В.О.К. оспорва молбата за защита. Заявява, че твърденията на молителката не
отговарят на истината. Поради влошаване на семейните отношения той предявил иск
за развод. В съдебното заседание на 06.11.19г., молителката ангажирала
свидетелски показания за липса на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, които
били неверни и го възмутили. Според ответника е налице противоречие в позициите
на молителката двете дела: по бракоразводното дело тя твърди и провежда
доказване за това, че отношенията между съпрузите са перфектни, а по настоящото
дело, твърди и провежда доказване, че живее в страх от съпруга си. Целта на
молбата, според ответника е запазване ползването на семейното жилище – негова
лична собственост.
Не
се спори, че страните са понастоящем бивши съпрузи, чийто брак е сключен 10.01.2014г.
и прекратен с влязло в сила решение за развод по гр.д.№4994/19г. на Бургаски
районен съд.
За
установяване твърденията на страните в качеството им на свидетели са разпитани М.Б.Й. – приятелка на молителката и Х.Н.М. – приятел на ответника.
Според
св.Й., на датата на съдебното заседание по делото за
развод, молителката била притеснена и се страхувала да се прибере в къщи,
защото „имали кавги и явно е била заплашвана. Според свидетелката,
заплахата била отправена поради нежеланието на молителката да се разведе. Заплахата
била за това, че ще бъде казано на майка й за развода, а молителката не желаела
тази информация да достига до знанието й. Вечерта молителката се обадила на
свидетелката, но последната пропуснала обаждането. След това си разменили
текстови съобщения, от които ставало ясно, че не всичко е наред. На другия ден
молителката закъсняла за работа, била разстроена, неадекватна и обяснила, че
отива на гинеколог. След като се върнала на въпросите на свидетелката дала да
се разбере, че имала насилствен полов акт. След това попитала къде се намира Съдебна
медицина, за да я освидетелстват, като свидетелката я упътила, защото имала
опит в това отношение. В следващите дни В. идвала на работа, но не била
концентрирана и правела грешки. В последвалите събота и неделя, детето та В. му
гостувало и двамата и молителката били заедно
Св.
М. установява, че в последните месеци отношенията между
страните охладнели и се срещали поотделно с всеки от тях. По повод настоящото
дело свидетелят научил за бракоразводното дело. На 09.11.19г. свидетелят се срещнал
със страните в кафе в хотел „Атаген“ в Бургас – дошли заедно, изглеждали
усмихнати, спокойно. След това отишли заедно за да се срещнат със сина на В. и
имали планове заедно да отидат същия ден в Созопол.
За
установяване твърденията на молителката са представени амбулаторен лист
№830/07.11.2019г., съдебно – медицинско удостоверение №192/2019г.,
микробиологично изследване от 07.11.2019г., амбулаторен лист от 25.11.2019г.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд
въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение и по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
според нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства,
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение
за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност
на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други
доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи
доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се
преценява на база всички доказателства по делото.
В
настоящия случай и двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства
за установяване на твърденията си, чрез разпита на свидетелите Й. и М.. Свидетелите не
са очевидци на посочения в молбата за защита инцидент, а преразказват споделени
им от страните твърдения за фактите.
Показанията
на св. М., че е срещнал страните на 09.11.19г., не оборват
твърдението на молителката, че декларирания от нея акт на домашно насилие се е
осъществил след прибиране на ответника у дома. Поради това с неговите показания
не се опровергават твърденията, изложени в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Последните
се подкрепят и от представената медицинска документация.
Тук
с оглед възраженията на ответника за възможен друг произход на констатираните
от съдебния патолог и гинеколога зачервявания следва да се каже: тежестта да
докаже липсата на домашно насилие тежи върху ответника, който следва да проведе
доказване, оборващо презумптивната доказателствена сила на декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН. Това следва да се извърши с доказателства, които категорично
да изключват възможността да е упражнено насилие по времето и начина, който се
заявява от молителя. Поставените на допуснатата, но в последствие заличена
съдебно – медицинска експертиза задачи, не биха довели до такива категорични
изводи, а само до въвеждане на още една възможна или вероятна причина за
съществуването на такива външни белези, зачервявания и/или оплаквания.
Така
въззивната инстанция намира, че от представената и необорена декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и от представената медицинска документация, която я
потвърждава, се установяват твърденията на молителката за осъществен на 06.11.19г.
акт на сексуално насилие, осъществяване на полов акт против волята на
молителката, което попада в приложното поле на легалната дефиниция на чл.2 ЗЗДН.
За пълнота следва да се каже, че дори опитът за такова насилие се санкционира
от нормите на Закона.
За
пълнота на изложението и предвид заявеното от ответника опасение, че настоящото
решение е обвързващо основание за безкритично постановяване и на присъда за
престъпление по чл.152 НК, следва да се каже: настоящото производство е такова
за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и постановеното по
делото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. В това производство на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се придава доказателствена стойност, до
оборването й с насрещно доказване. В рамките на наказателното производство тази
декларация няма такава стойност; показанията на пострадалото лице следва да се
обсъдят наред с всички доказателства и доказателствени средства, предвидени в
НПК, с оглед установяване вината на извършителя. Поради това установеното в
производството по ЗЗДН няма преюдициален характер по отношение на наказателното
производство и изводите на гражданския съд не обвързват наказателния.
Ето
защо, съобразно установените факти и направените изводи, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид
уважаването на молбата, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати държавна такса, в размер на 25.00 лева за подаване на молбата
и 12.50 за въззивно обжалване – общо 37.50 лева по сметка на Бургаски окръжен
съд.
В
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените от нея във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 480.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3715/20.12.2019г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№9539 по
описа за 2019г.
ОСЪЖДА
В.О.К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.А., ЕГН**********, ума в размер на
480.00 лева – съдебно – деловодни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
В.О.К. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд сума в
размер на 37.50 лева – държавни такси.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.