Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Г. Оряховица, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Трифон Славков
при
участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2053 по описа на ГОРС за
Предявен
е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. чл.
188, т. 1 КТ.
Ищцата оспорва наложеното
ѝ със Заповед № 58/10.10.2019г., издадена от Директора на „Поделение за
пътнически превози - Горна Оряховица”, дисциплинарно наказание „забележка”,
като незаконосъобразно. Посочва, че работи на длъжност „кондуктор“, като била
наказана за това, че не извършила частични проверки на документите за пътуване
на пътниците в обема и качеството дължими от нея, а именно: не била установила
наличието на пътник, качил се от гара П., притежаващ билет за друг влак и
пътуващ за гара И.. Намира, че във вътрешните нормативни правила не било
отразено, какво означава обем и качество на частичните проверки, поради което
неправилно е наказана. Посочва, че е обективно невъзможно да изпълнява
уредената в чл. 15, т. 7 от Инструкцията за кондуктора частична проверка на
ново качилите се пътници. Намира извода на работодателя за дисциплинарно
нарушение за незаконосъобразен. Счита, че поради претовареност на извършваните
трудови задължения, не е успяла да извърши проверката. Иска от съда да отмени
заповедта за наложеното ѝ дисциплинарно наказание забележка. Претендира
разноски.
Ответното дружество
оспорва иска. Твърди се, че преди да се наложи наказание на ищцата е извършена
цялостна и задълбочена проверка на нарушението ѝ. Посочва се, че ищцата
не е оспорила допуснатото нарушение. Счита, че не следва да кредитира дадените
от нея обяснения, т.к видно от телеграма № 1069/02.09.2019 г. на Директор
дирекция „Маркетинг“ при „БДЖ –ПП“ ЕООД била приложена жалба от госпожа К., от
която се установявало, че жалбоподателката след гара К. е започнала да търси
кондуктора на влака, че го е открила в първия вагон и че до този момент не
ѝ бил проверен билета за пътуване, следствие на което не се е установило,
че този билет е за друг влак и направление. Намира, че съвестно е изследвал
цялата фактическа обстановка, поради което наложеното с обжалваната заповед
наказание е обосновано и съразмерно на извършеното нарушение. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е иск за отмяна на наложено със Заповед № 58/10.10.2019г., дисциплинарно
наказание „забележка” – чл. 357, ал. 1,
вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ.
Дисциплинарното
наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове.
Тежестта
на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Не е
спорно между страните, че са обвързани от трудово правоотношение, по силата на
което ищцата изпълнява длъжността „кондуктор”. Между страните няма спор, а и се
установява от положения върху длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор”,
код по НКПД 2011/приложена към личното трудово досие на ищцата/ подпис, че в
трудовите функции на ищцата се включва задължението ѝ да „извършва
проверка на превозните документи на всички пътници. Недопуска пътуването на
пътници непритежаващи документи за пътуване или такива с нередовни документи за
пътуване”, както и „при установяване на пътник без билет или пътник с нередовен
документ за пътуване, да уточни началната и крайната гара на пътуването на
пътника, след което да го уведоми за нормативно определената цена, която следва
да заплати…При отказ на пътник да заплати нормативно определената цена, да
действа съгласно изискванията на „Инструкция за кондуктора” и действащите
нормативни актове.”
Дисциплинарната
отговорност на ищцата е реализирана на основание чл. 186, вр. чл. 187, т. 3 КТ
- за това, че при извършена контролна проверка на 11. 08.
Преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е
изискал обяснения от работника за вменените му нарушения. В заповедта са
описани обективните и субективните признаци на нарушенията, което се претендира
да са извършени от ищцата. Нарушението извършено от работника, е посочено по
разбираем за него начин, поради което заповедта следва да се приеме за
законосъобразна.
Процесната
заповед съдържа всички обективни признаци на вмененото нарушение – същото, е
описано по време и място на извършването му и по начин, позволяващ, както
защитата на работника/служителя, така и преценката за законосъобразност, която
следва да извърши съда, то ест при налагане на дисциплинарното наказание не са
допуснати нарушения на установената в КТ процедура.
Следва
да се даде отговор на въпроса, извършени ли са вменените нарушения и ако да –
дали това е виновно извършено, и дали наложеното за него наказание се явява
съответно.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Р. Ц.-И., по чиято жалба/сигнал е
образувана дисциплинарното производство, се установява, че на 11.08.2018
г./вероятно свидетелката греши годината на нарушението/ пътувала от гара К. към
гара С., където трябвало да се прикачи на друг влак за гр. И.. По време на
пътуването свидетелката осъзнала, че се движи по друга линия. Потърсила
кондукторите на влака, които ѝ обяснили, че го е сгрешила, че в момента
се движи към гара Ш.. Свидетелката сочи, че от качването ѝ на влака на
гара К. до срещата ѝ с кондукторите преди гара Ш. никой от кондукторите
или персонала на влака не ѝ е поискал билет за проверка. Пояснява, че
липсата на контрол от страна на кондукторите е попречило да се отстрани навреме
допуснатата грешка, за да може да слезе на подходяща гара, за да си прикачи на
влак с направление към гара И..
По делото
е разпитана свидетелката С.С., която посочва, че на 11.08.2019 г. е обслужвала
влак № 2654 заедно с ищцата М.. Свидетелства, че към влака е била прикачена
допълнителна композиция, че е бил увеличен състава, че действително
свидетелката Р. Ц.- И. е пристигнала при тях преди гара Ш., като е съобщила, че
е объркала влака. Посочва, че свидетелката М. и е рапортувала, че е извършена
цялостна частична проверка на влака след гара К.. Посочва, че пътничката е била
в общ вагон, а не в допълнително прикачените на гара К. към композицията
допълнителни вагони. Обяснява поведението на свидетелката с нейната разсеяност,
т.к. се е качила на първия влак спрял на гарата, без да прочете за къде пътува,
без да прочете информационните табели.
От правна
страна:
Съдът намира, че
наказанието на ищцата е наложено незаконосъобразно, тъй като не е налице
установено извършено нарушение на трудовите ѝ задължения.
Наказанието е наложено
за това, че ищцата не е извършвала качествени частични
проверки на документите за пътуване на пътниците в обслужваната от нея
част от процесния влак. До този извод работодателят е стигнал, като е счел, че
наличието на пътник с непроверен билет е резултат от виновно неизпълнение на
задълженията на ищцата съгласно цитираните текстове на инструкцията за
кондуктора. Тази инструкция е задължителна за лицата, заемащи длъжността
"кондуктор на влак" при ответника. Понятието "качествена частична проверка " не е дефинирано нито в
нея, нито в друг акт на работодателя или нормативен такъв. Очевидно е обаче, че
работодателят е имал предвид, че качеството на проверката зависи от
изпълнението на задълженията по инструкцията за влаковия кондуктор. Съгласно
чл. 14, т. 1 от инструкцията кондукторът е длъжен да извършва проверка на
редовността на документите за пътуване на пътниците за всички категории бързи и
международни влакове след заминаването от началната и след всички гари, в които
влакът спира по разписание.
Разпоредбата на
чл. 15 от инструкцията сочи случаите, в които кондукторът е задължен да
извършва обща /цялостна/ проверка на редовността на документите на пътниците в
определената за него част от влака, а именно: от началната гара; след гарата,
от която поема влака; преди крайната гара; от поредни гари, когато броят на
повече от половината на първоначално пътуващите пътници се е променил; по
нареждане на началник влака; при съмнение от негова страна за редовността на
документите на пътуващите.
Във всички останали
случаи кондукторът е длъжен за извършва частична
проверка на документите за пътуване /чл. 15, т. 7 от Инструкцията/.
Съгласно
длъжностната си характеристика кондукторът не следва да допуска пътуването на
пътници непритежаващи документи за пътуване или такива с нередовни документи за
пътуване.
Понятията
"цялостна проверка" и "частична
проверка" на редовността на документите на пътниците не са
дефинирани от цитираната инструкция, но от съдържанието на същата може да се
изведе извод, че цялостната проверка обхваща проверка редовността на
документите на всички, пътуващи в обслужваната от съответния кондуктор част от
влака, а частичната проверка обхваща проверка
редовността на документите на пътниците, които се качват във влака на
съответните гари / ново качилите се пътници/.
С оглед изискванията на инструкцията съдът
счита, че ищцата е извършила редовна частична
проверка на документите за пътуване на пътници качили се от гара П. към
гара Ш., където жалбоподателката е установила, че е объркала трасето на линията.
Самата жалбоподателка – свидетелката Ц. – И. посочва, че е се качила на влака
петнадесет минути по-рано от предвиденото за тръгване време, т.е хванала е по-ранния
по разписание влак пътуващ за гара Ш.. Предвид заявеното от самия пътник, че
пътува за гара Исперих, не следва да се приема, че ищцата не е изпълнила
задълженията си за извършване на частична
проверка, защото не е била длъжна да проверява всички пътници в общото
купе. Установено е, че на гара К. са прикачени два вагона, пътниците от които е
следвало да бъдат проверени изцяло, а тези в общото купе е следвало да бъдат
проверени частично. Така, че пропускът на кондуктора да провери билета на жалбоподателката,
не може да обоснове извършването на дисциплинарно нарушение съгласно
инструкцията на влаковия кондуктор.
По отношение на
непроверения билет на жалбоподателката, съдът счита, че работодателят не е
доказал извършено от ищцата нарушение на изискванията на инструкцията за
влаковия кондуктор за този пътник. По делото е установено, че не целият влак е
бил възложен за проверка на ищцата. Същевременно свидетелката С.С. сочи, че е
наказана от работодател по повод жалбата на пътничката Ц.-И., както със
забележка, така и финансово. При това положение е напълно възможно пътникът,
чийто билет не е бил проверен след гара К., да се е качил и да е бил във вагон,
неподлежащ на проверка от ищцата в момента, в който тя е извършила проверка на
пътниците, които са се качили от тази гара в разпределения ѝ допълнително
прикачени два вагона. Работодателят не е изяснил това обстоятелство преди
налагане на дисциплинарното наказание, поради което не може да се приеме по
категоричен начин за установено, че ищцата не е изпълнила задължението си да
провери конкретния пътник. Мотивите на работодателя, касаещи задължението на
кондукторите при съмнение да извършват частични
общи проверки на пътниците в случая не обосновават неизпълнение на
трудовите функции на ищцата, доколкото съмнението е субективно понятие и зависи
изцяло от преценката на ищцата. В заповедта на работодателя не е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 15, т. 6 от инструкцията за влаковия кондуктор,
която регламентира посоченото задължение.
Нарушение по т. 7 на чл. 15 от инструкцията
за влаковия кондуктор според съда не е извършено. Както се изясни по-горе, не е
нарушена и разпоредбата на чл. 14, т. 1 от инструкцията.
Всичко, изложено до тук, обосновава извода,
че не е налице извършено от ищцата нарушение на трудовите ѝ задължения,
вменени ѝ с цитираните в заповедта на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание разпоредби на Инструкция за влаковия кондуктор.
Наложеното дисциплинарно наказание се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
За разясняване на неоснователността на
налаганите дисциплинарни наказания за така наречените „частични проверки“ ВТОС
вече е имал възможност да се произнесе с Решение № 102/13.03.2018 г. по в. гр.
д. № 46/2018 г.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски. Съдът намира, че възражението за
прекомерност направено от процесуалния представител на ответника е основателно.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде намалено
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 500 лв. на 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща ДТ по чл.
3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
дисциплинарно наказание "забележка" наложеното на Н.Л.М., ЕГН **********
*** със Заповед № 58 /10.10.2019 г. на Директора на «Поделение пътнически
превози» гр. Горна Оряховица – С.Г., БУЛСТАТ 1754056470087, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА «Поделение
пътнически превози» гр. Горна Оряховица, БУЛСТАТ 1754056470087, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Л.М.,
ЕГН ********** ***, сумата 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА «Поделение
пътнически превози» гр. Горна Оряховица, БУЛСТАТ 1754056470087, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв.
/четиридесет лева/, представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв.
/пет лева/ представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд град Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от
същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: