Решение по дело №170/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 250
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20245001000170
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000170 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 488 от 11.12.2023г., постановено по т.д.№
20225300900697 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, в частта, с която е
осъдено Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.
№ 87 Б да заплати на Р. Г. А. от гр. П., ул. А. № 21 ут.2, ап.2 сумата над
30 000 до присъдените 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и
емоционални болки и страдания, вследствие смъртта на баща му Г.Ф. А.,
причинена при ПТП, станало на 30.01.2020г. в гр. П. в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка Ф., модел *, с
рег. № * В.Х.Т., гражданската отговорност, на който е била застрахована при
Д. ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г.
до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за
разноски.
Решението е обжалвано от ответника „Д.“ ЕАД представлявана от
юристконсулт М. Я. в частта, с която иска е уважен над 30 000 лв. с твърдения
1
за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, поради нарушения
на материалния закон и при допуснати съществения процесуални нарушения,
а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваната част да
бъде отменено и постановено друго, с което искът над присадените 30 000 лв.
да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Р. Г. А., представляван от
адв. Д. Д., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Р. Г. А. ЕГН
********** срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до
следното: на 30.01.2020 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „М.“, с отбивка К.,
водачът лек автомобил марка и модел Ф. * с рег. № * В.Х.Т., управлявайки
автомобила без да пропусне двигещия се по пешеходна пътека Г.Ф. А. го е
ударил, вследствие което на пострадалия са причинени множество средни и
тежки телесни повреди. Ищецът сочи, че състоянието на пострадалия
наложило откарването му в УМБАЛ „С.“ и извършването на множество
животоспасяващи операции, въпреки които и предвид настъпилото
влошаване на състоянието му, А. бил поставен на апаратно дишане и при все
проведеното комплексно интензивно лечение на 22.04.2020г. починал.
Ишецът твърди, че е син на пострадалия, който бил много близък с баща си,
тъй като той му бил единствения жив родител, с който връзката била
емоционална и дълбока, а в резултат загубата му не желаел да комуникира с
никого, изпаднал в тежко душевно и емоционално състояние. Сочи, че
отношенията им били основани на обич и грижа, взаимопомощ и закрила,
които съпътствали целия им живот, а внезапната загуба на баща му била
травмираща за него - изпаднал в шок и от жизнеродостен и трудолюбив човек
се превърнал в изпитващ неимоверни страдания и душевни терзания, които
му пречили да извършва ежедневните си задължения за дълъг период от
време. Твърди, че и по настоящем не може да преживее загубата на своя
баща, както и че тя се е отразила негативно на психиката му. Ищецът сочи, че
с влязла в сила присъда № 53 от 02.09.2022г., постановена по НОХД №
542/2022г. по описа на ПОС водачът В.Т. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 373, ал.2 вр. с чл. 343, ал.3, пр. последно, б.б, пр. 1 вр.
ал.1, б.в, пр. 1вр. чл. 342, ал.1, пр. 3вр. чл. 58а, ал.1 и му е наложено
2
съответното наказание. Като твърди, че гражданската отговорност на
виновния водач към момента на ПТП-то е била застрахована в ответното
дружество, както и че ищеца е отправил претенция до отговорния
застраховател, но той е удовлетворил частично единствено претенцията за
неимуществени вреди, като му определил и заплатил сумата от 100 000 лв.,
настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата
от още 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
й заплащане; да му заплати сумата от 3571.30 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, съставялващи разходи за болнично
лечение и погребение на Г. А., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното й заплащане; да му заплати 17 500 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху заявената сума от 200 000 лв. за
периода от 17.12.2021г., когато е сезиран застрахователя до 27.10.2022г.,
когато същия е заплатил на ищеца 100 000 лв., както и сумата от 1222 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху остатъка от претендираната
неизплатена сума в размер на 100 000 за периода от 27.10.2022г. – датата на
заплащане на 100 000 лв. до предявяване на иска и сумата от 355.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението за
имуществени вреди в размер на 3571.30 лв. за периода от 17.12.2021г. до
09.12.2022г.. Претендира разноски.
Ответникът – „Д.“ ЕАД, ЕИК *** е депозирал писмен отговор в срока по
чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
виновния за ПТП-то водач. Твърди, че с платеното от него застрахователно
обезщетение неимуществените вреди, заявени от ищеца са изцяло
компенсирани. В условията на евентуалност заявява възражение за
съпричиняване, което твърди да се изразява в това, че пострадалия е изкочил
внезапно на пътното платно, движейки се с бърз ход и тичайки, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. На самостоятелно
основание навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че здравословното състояние на пострадалия е
допринесло за леталния му изход. Отделно, оспорва претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като счита същото за завишено.
Оспорва и претенцията за имущестевни вреди, както и претендираните
обезщетения за забава.
3
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на принос
от страна на пострадалия за настъпилото увреждане. Твърди, че вредите за
ищеца са били още по – значителни предвид обявеното извънредно
положение в страната, вследствие пандемията от Ковид и невъзможността му
да посети своя баща в болницата. Оспорва и възражения за недължимост на
претендираните сума за обезщетение за имуществени вреди, като заявява, че
разходите са направени или от пострадалия или от ищеца, което се
установява от приложените фактури.
В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който подържа наведените вече възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. *** от 17.12.2021г., по която
застрахователя с уведомление изх. № *** от 28.10.2022г. го е уведомил, че му
е изплатил застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., при определяне, на което е взета предвид
възрастта на молителя и на пострадалия, съществувалата родствена връзка
между тях, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то и установената
съдебна пракика при аналогични случаи.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието от страна на
ищеца с определеното му и заплатено застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязла в сила присъда № 53 от
02.09.2022г., постановена по НОХД № 542/2022г. по описа на ПОС В.Х.Т. е
признат за виновен в това, че на 30.01.2020г. в гр. П. при управление на МПС
4
– лек автомобил „Ф.“ с рег. № * е нарушил правилата за движение чл. 20,
ал.2, изр. 2 ЗДвП и чл. 119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г.Ф. А. ЕГН **********, настъпила на 22.04.2020г., като деянието
е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 373, ал.2
вр. с чл. 343, ал.3, пр. Последно, б.б, пр. 1 вр. ал.1, б.в, пр. 1вр. чл. 342, ал.1,
пр. 3вр. чл. 58а, ал.1 НК му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на В.Х.Т. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Няма спор и, че ищеца е син на починалия, вследствие ПТП - то на Г.
О., което се установява от представените удостоверение за наследници – л.
18.
Спорният между страните във въззивното производство факт е очертан
от посоченото във въззивната жалба и се свежда до това справедлив ли е
определения от първоинстанционния съд размер на обещетението за
неимуществени вреди претърпени от ищеца, вследствие смъртта на баща му
т.е. спора е за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер
на обезщетението за неимуществени вреди.
За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните гласни
доказателства.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан Н.П.М. чиито показания съдът кредитира като преки,
непосредствени и същевременно незаинтерисовани от изхода на спора.
Свидетелят твърди, че познава ищеца от 1991 – 1992г., когато били
съученици, както и че знае, че Р. бил много привързан към баща си, тъй като
майка му починала през 2000 година и оттогава заживял само с баща си и
брат си. Сочи, че тримата си закупили апартаменти в близост и разчитали
взаимно на помощ и подкрепа. Заявява, че ищеца винаги е възприемал баща
си като пример за подражание, както и че след смъртта му бил съкрушен,
отслабнал, «...не бил на себе си психически...». Св. М. твърди, че Р. е
променен и понастоящем, не е човека, когото познава - радостен и лъчезарен.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП, вследствие което е настъпила смъртта на бащата на ищеца.
Тези обстоятелства са приети за установени и от първоинстанционния съд, а и
не са спорни, предвид изплатеното от застрахователя обезщетение за
5
неимуществени вреди, като спорът е концентриран относно размера на
същото.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са настъпилата смърт на родител на ищеца, който макар и на зряла
възраст не е създал свое семейство, а е продължил да бъде силнои
емоционално ангажиран със своя баща и родител, който е възприемал като
пример за подражание. Друго обстоятелство от значение за определяне
дължимия размер на обезщетението е претърпения от ищеца психически
дискомфорт – интензивен, с нестихващ характер и понастоящем, довел до
промени в поведението му - от жизнерадостен и комуникативен човек ищеца
се превърнал в съкрушен и психически сринат мъж. Преценявайки зрялата
възраст на увредения, чийто начин на живот и социална ангажираност са се
променили драстично, без данни и прогноза за пълно преодоляване на
установените психологични последици, съдът счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е 200 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на
съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от Р. А.
неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователно е заявеното от жалбоподателя възражение, че след като
ищеца е в зряла, пълнолетна възраст, то смъртта на неговия родител не може
да обоснове претендирания и присъден размер. Вярно е, че ищеца е в
посочената зряла възраст, но следва да се има предвид и установения факт, че
не е създал собствено семейство, а е разчитал на помощ и подкрепа именно на
единствения си родител, чиято загуба го е сринала психически. Следва да се
има предвид и, че посочената възраст се характеризира с изградени и
формирани социални връзки и контакти и затова не би могло да се очаква
социалното функциониране на ищеца да бъде надградено до степен, че да
преодолее липсата на най – близкия човек от семейството.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
6
съд, поради което и неговия съдебен акт в оспорената част следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
въззивната жалба се дължат разноски. Съгласно приложения списък по чл. 80
ГПК претендираните такива са в размер на 8000 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат. От страна на жалбоподателя е наведено
възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат в
случай, че същото надвишава минималния размер, съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
възражение съдът намери за основателно като взе предвид, че делото не се
отличава с особена фактичмеска и правна сложност, както и че пред
въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание, в което същото е
обявено за решаване. Минималният размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 4650
лв., поради което и в полза на въззиваемия ще се присъди посочената сума.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 488 от 11.12.2023г., постановено по т.д.
№ 20225300900697 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, в частта, с която е
осъдено Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.
№ 87 Б да заплати на Р. Г. А. от гр. П., ул. А. № 21 ут.2, ап.2 сумата над
30 000 до присъдените 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и
емоционални болки и страдания, вследствие смъртта на баща му Г.Ф. А.,
причинена при ПТП, станало на 30.01.2020г. в гр. П. в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка Ф., модел *, с
рег. № * В.Х.Т., гражданската отговорност, на който е била застрахована при
Д. ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г.
до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. В. № 87 Б да заплати на Р. Г. А. от гр. П., ул. А. № 21 ут.2, ап.2 сума в
7
размер на 4650 лв., представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция по заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8