Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,22.02.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №371
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „********“, бул.“*******“ №*, Е. ****,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********,
представлявана от А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.И.И. против К.В.М. (солидарен длъжник), с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Н.М. (солидарен длъжник), с ЕГН **********, с адрес: *** и Ю.Г.М. (солидарен длъжник), с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с Договор №1308 за кредитен лимит по
международни кредитни карти MasterCard Business от 19.10.2007г. и Споразумение
№1308_1376 към него, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на
кредитополучателя ЕТ „И и С - И. Н.", ЕИК *********, кредитен лимит в
размер на 5 000,00 лв. Твърди, че кредитният
лимит се предоставя от Банката и може да бъде използван само посредством
картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само
средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. Сочи, че от посочената формулировка става ясно, че
кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя да
разполага с определена сума за срока на договора,
като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските включват
плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява
размера си в процеса на неговото погасяване като по този начин погасената част
от главницата отново може да бъде използвана.
Твърди, че
съгласно чл.35 от Договор
№1308 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от
19.10.2007г. същият влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок
на погасяване на кредитния лимит 30.09.2010. Съгласно чл.36 от същия договор
при определени условия срокът на договора може да се продължи за нов период.
Твърди, че
такова продължаване на
кредитното правоотношение е постигнато с подписването на Рамков Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и Допълнително
Споразумение №1308 към него, сключени между Райфайзенбанк (България) ЕАД,
кредитополучателя ЕТ „И и С - И. Н.", ЕИК ********* и солидарните длъжници
К.В.М., В.Н.М. и Ю.Г.М.. Посочва, че в Договора от
2010г. от чл.97 до чл.103 са уредени задълженията, поети от солидарните
длъжници, а именно - солидарните длъжници отговарят за цялото вземане при
условията на чл.121 от ЗЗД и сл. (чл.98),
отговарят до окончателното погасяване на всички вземания на банката (чл.99) и
др.
Сочи, че "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за
кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по
смисъла на чл.286 ал.2 от ТЗ, във връзка с чл.1 ал.1., т.7 от ТЗ. Твърди, че по силата на сключения валиден договор, между страните по делото е
възникнало кредитно правоотношение. В
чл.19 от Договора от 06.08.2010г. страните са уговорили възнаграждение за
кредитора за отпуснатия кредит -
редовна лихва. Ползваната сума от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент
17.80% на годишна база. При
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за
забава - наказателна лихва. При изцяло или
частично неплащане на минималната погасителна вноска в посочения срок, банката
начислява обезщетение за забава, съгласно тарифата върху
забавената дължима от картодържателя сума (чл.30 от Договора от 06.08.2010г.). Съгласно чл.27 от Договора от 2010г. минималната погасителна вноска е в размер на 5
процента от общата дължима сума. Клиентът дължи месечна погасителна вноска,
която е не по-малка от минималната погасителна
вноска и следва да се внесе/преведе по банковата сметка, която обслужва лимита
по кредитната карта (чл.26 от Договора от 2010г.). В чл.29 е уреден падежът, срокът, до който следва да се направи вноската.
Твърди, че последно постъпление от страна на длъжниците
по сметката, обслужваща кредитната карта, е от 21.03.2011г. - захранване от
500.00 лева. Изискуемостта на
задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита,
съгласно чл.119 от Договора от 06.08.2010г. - 30.09.2013г.
Съгласно чл.84 от ЗЗД срокът кани вместо кредитора. Поради липса на изпълнение, счита, че в тяхна полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на
исковата молба.
Посочва,
че съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно
с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението
си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от
деня на забавата.
Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си - подала (на 02.11.2017г.) в съда Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К.В.М.,
с ЕГН **********, В.Н.М., с ЕГН ********** и Ю.Г.М., с ЕГН ********** в качеството
им на солидарни длъжници по кредитното правоотношение.
Заявява, че претендира установяване на
вземанията си в размера, в който съществуват към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес (съгласно т.9 от TP 4/2013 на ОСГТК на ВКС),
ведно с дължимата законна лихва върху главницата.
Сочи, че правният им
интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но срещу
него е подадено възражение за недължимост при условията на чл.414 от ГПК от
ответниците - т.е. оспорват претендираното от тях
право.
Моли съда да приеме, че от всички събрани по делото доказателства следва, че са налице
предпоставките за успешното провеждане и уважаване на установителния иск по
чл.422 ал.1 от ГПК:
1.съществува валидно
облигационно правоотношение с процесуално легитимираните ответници, възникнало
от сключен Договор №1308 за кредитен лимит по
международни кредитни карти MasterCard Business от 19.10.2007г. и Споразумение
№1308_1376 към него и Рамков Логовор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business №1308
от 06.08.2010г. и Допълнително Споразумение №1308 към него; 2.изправна страна са по
процесния договор и анексите към него, изпълнили са задължението да предоставят реално за временно и възмездно ползване уговорената
парична сума на кредитополучателя; 3.вземането
им е възникнало; 4.не е осъществен дължимият резултат от страна на
длъжника/ците; 5.вземането им
е съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК; 6.вземането им е изискуемо; 7.конкретният
размер на дължимите суми е доказан.
Моли съда
да установи спрямо ответниците
К.В.М., В.Н.М. и Ю.Г.М. съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Договор
№1308 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от
19.10.2007г. и Споразумение №1308_1376 към него и Рамков Договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и Допълнително Споразумение №1308 към него, съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №4508/2017г. на PC-Пазарджик,
а именно: изискуема главница в
размер от 5000.00 лева, падежирала на 30.09.2013г; редовна лихва, непогасена по давност в
размер 1872,31 лева, начислена за периода от 01.02.2013 г. до 01.11.2015г. включително; наказателна лихва, непогасена по давност в
размер на 734,49 лева, начислена за периода от 01.03.2013г. до 01.11.2015г. включително; законната лихва за забава за периода от постъпване на заявлението
в съда до изплащане на вземането. /Размерите на претендираните от ищеца вземания
за редовна лихва и наказателна лихва са уточнени с допълнителната молба с
вх.№3777/21.02.2018г.
Моли съда
да осъди ответниците да им заплатят всички направени по настоящото дело разноски
(платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.27, раздел IV от Наредба за заплащането на
правната помощ. В случай, че исковете
бъдат уважени частично, иска изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност
и след компенсация.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени
са доказателствени искания.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Константин В.М., чрез пълномощника му, с който е взето становище, че счита предявените от „Райфайзенбанк
(България) ЕАД искове с правно
основание чл.422, във
връзка с чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ - главния и във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД - акцесорните,
за изцяло неоснователни. Ответникът твърди, че не
дължи на ищцовата банка указаните в исковата молба суми, между страните не е
установявана връзка, основана на соченото кредитно правоотношение. Предявеният иск съдържа обобщено твърдение
за усвояването на кредитен лимит в размер на 5000 лв., но въпреки дадената със
самата искова молба характеристтика на процесния кредит като револвиращ, липсва
посочване, както на размерите на използваните от кредитополучателя суми, така и
на тези - на осъществените погасявания; липсват и твърдения за датите на
тегленето респ. на осъществените плащания.
Сочи, че действително между К.М. и „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е подписан Рамков договор
№1308/06.08.2010г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта MASTERCARD BUSINESS, пo
силата на който банката е поела задължение да предостави на „И и С - И. Н." ЕТ (Клиент), кредитен лимит, в размер на 5000 лв., а
ответниците (при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД, в качеството им на солидарни
длъжници) са приели да отговарят за изпълнението на задълженията на Клиента към
банката: „по Договора и последващо сключените анекси към него“.
Твърди, че
не отговаря на истината (видно
и от представените от самия ищец писмени доказателства) и възразява срещу
твърденията, че с посочения по-горе Рамков договор №1308/06.08.2010г. е осъществено: „продължаване на кредитното
правоотношение" от 2007г. Твърди, че ответникът не
е страна по: Договор
№1308/19.10.2007г. за кредитен лимит по международни кредитни карти MASTERCARD
BUSINESS, сключен с „И и С - И. Н." ЕТ, в основание на който ищецът е предоставил и се
твърди, че е бил усвоен процесният кредит. К.М. не е страна и по: Споразумение №1308/19.10.2007г. за издаване и ползване
на международна кредитна карта MASTERCARD BUSINESS, както и Допълнително споразумение №1308/06.08.2010г. за издаване и ползване на международна кредитна
карта MASTERCARD BUSINESS.
Сочи, че видно от самия Рамков договор №1308/06.08.2010г., в същия не се съдържат разпоредби, които да
препращат, по какъвто и да било начин, към посочените по-горе три на брой
съглашения. С оглед на изложеното твърди, че обвързващата го правна сделка не създава промяна, не представлява
допълнение или прочие изменение на процесното кредитно правоотношение от
2007г., с оглед на което и не вменява, свързани с него задължения (в частност -
за връщане на предоставения през 2007г. паричен ресурс). Посочва, че в подкрепа на изнесените по-горе
обстоятелства се явява, впрочем и представената с исковата молба, като документ
по чл.366 от ГПК, разпечатка, съдържаща информация за движението по сметка на
„И и С -И. Н.“ ЕТ, считано именно от месец 10.2007г. Твърди, че релевираните възражения срещу
основателността на главния иск предопределят и неоснователността на заявените с
исковата молба, акцесорни претенции. На
самостоятелно основание и при условията на евентуалност, оспорва процесните вземания и като погасени по давност. На основание чл.78 от ГПК моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответницата Ю.Г.М., чрез
пълномощника й, с който взема становище, че предявените от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД искове са
допустими, доколкото същите са предявени в срока по чл.415 от ГПК, след
оспорване на заповедта за изпълнение по чл 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№4508/2017г., по описа на PC - Пазарджик. Счита предявените искове за изцяло неоснователни. Излага съображения, че не
е страна по кредитното правоотношение с ищеца от 19.10.2007г., въз основа на
което се твърди с исковата молба, че „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предоставила на кредитополучателя -
„И и С - И. Н." ЕТ сумата от 5000 лв.
Освен Договор №1308/19.10.2007г. за кредитен лимит по международни кредитни
карти MASTERCARD BUSINESS, Ю.М. не е подписвала и: 1.Споразумение
№1308/19.10.2007г. за издаване и ползване на международна кредитна карта
MASTERCARD BUSINESS; 2.Допълнително споразумение
№1308/06.08.2010г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта MASTERCARD BUSINESS. Твърди, че
е в облигационна връзка с ищцовата банка единствено по силата на Рамков договор
№1308/06.08.2010г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта MASTERCARD BUSINESS, съгласно който заедно с останалите
ответници - също солидарни длъжници е приела да отговаря за изпълнението на
задълженията на ЕТ„И и С - И. Н." към банката по указания договор - от
06.08.2010г., но не и по другите, сочени с исковата молба, предхождащи съглашения. Доколкото
с Рамков договор №1308/06.08.2010г. не е осъществено:
„продължаване на кредитното правоотношение", (от 2007 г.), твърди, че не дължи на ищцовата банка сумите -
предмет на главния и акцесорните искове. Сочи, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, претендираните от
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД
вземания не съществуват и с оглед погасяването им по давност на основание
чл.110 и чл.111, б"в" от ЗЗД. На основание чл.78 от ГПК моли да й бъдат присъдени
направените в производството разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил и писмен отговор от ответницата В.Н.М., чрез
процесуалния й представител, с който оспорва основателността на исковете на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Твърди,
че между страните не съществуват облигационни отношения, със заявеното с
исковата молба съдържание. Оспорва автентичността на представените като писмени
доказателства: Договор №1308 за кредитен лимит по международни кредитни карти
MasterCard Business от 19.10.2007г.,
Споразумение №1308_1376 към
него, Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта
MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и Допълнително
споразумение №1308 към него. Взема становище по представените от ищеца писмени доказателства и
направените доказателствени искания. Възразява срещу исковите претенции като счита процесните вземания и за погасени по давност. На основание чл.78 от ГПК моли да й бъдат присъдени направените в исковото и в заповедното производство разноски.
С писмено
уведомление с вх.№17649/26.07.2018г., ищецът е уведомил съда, че след
стартиране на съдебни действия от тяхна страна /чрез заповедно и после исково
производство/ през юни 2018г. дългът е изцяло погасен от С. В. , наследник на И.
Г.Н., с ЕГН **********, действаща и като ЕТ “И и С – И. Н.“. Заявява, че поради
пълното погасяване на вземането им по процесния Договор №1308 за кредитен лимит
по медународни кредитни карти, не поддържа иска. Моли да им бъдат присъдени
направените в производството разноски, тъй като видно от кориците на делото не
са в хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК. Сочи, че в съдебната практика се приема, че
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски. Цитира съдебна практика.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява,
че не поддържа предявения иск, поради погасяване на дълга. Заявява, че
разноските по заповедното производство също са заплатени от наследника на
починалия кредитополучател. Поддържа претенцията за присъждане на разноските в
настоящето исково производство. Излага съображения по същество. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на
ответниците.
Ответниците,
чрез пълномощниците си, оспорват иска, както и претенцията на ищеца за разноски
като неоснователна и молят съда да я отхвърли. Подробни съображения по същество
са изложени в представените и приети по делото писмени бележки и писмена
защита. Претендират разноските по делото по представените Списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и писменото му
уведомление за изплащането на дълга от наследник на кредитополучателя, както и възраженията
на ответниците в писмените отговори и в хода на производството и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 02.11.2017
год., банката-ищец е подала по пощата Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 03.11.2017г., срещу ответниците
К.В.М., В.Н.М. и Ю.Г.М., в качеството им на длъжници, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело №4508/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2822 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.11.2017 год., с която е
разпоредил ответниците-длъжници да заплатят на ищеца-заявител и кредитор сумата от 5000 лв. - изискуема
главница; сумата от 1872,31 лв. – изискуема редовна /възнаградителна/
лихва за периода от 01.02.2013г. до 01.11.2015г. вкл.; сумата от 734,49 лв. – изискуема наказателна лихва /обезщетение
за забава/ за периода от 01.03.2013г. до 01.11.2015 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 02.11.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото, сума в размер на 152,14 лв. - държавна
такса и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Посочено
е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Връщане на парична сума за
предоставен банков кредит по Договор №1308 за кредитен лимит по международни
кредитни карти MasterCard Business от
19.10.2007г. и Споразумение №1308-1376 към него и Рамков Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта MasterCard Business 1308 от 06.08.2010г. и Допълнително
Споразумение №1308 към него, сключени между
Райфайзенбанк /България/ ЕАД, кредитополучателя ЕТ „И и С -И. Н.“ и солидарни длъжници К.М., В.М. и Ю.М..
Срещу така издадената
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответниците са подали възражения в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, че не дължат изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение. В законния едномесечен срок, банката-ищец
е предявила настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК,
предвид на което същият е процесуално допустим.
С
писменото си уведомление №17649/26.07.2018г., както и в първото по делото
съдебно заседание, ищецът призна погасяването на процесния дълг – за главница,
лихви и разноски в заповедното производство -
от страна на наследник на длъжника ЕТ „ И и С – И. Н.“ и заяви, чрез
надлежно упълномощените си процесуални представители, че не поддържа иска. Само
на това основание, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, поради извършеното плащане.
С оглед,
обаче, на претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящето исково производство
разноски и изложените твърдения, че ответниците са дали повод за завеждане на
делото, то следва да се разгледат и обсъдят събраните по делото писмени
доказателства и да се даде отговор на въпроса относно дължимостта на
претендираните от ищеца вземания от ответниците към момента на завеждането на
иска по чл.415 ал.1 от ГПК, за да се разреши и въпроса за разноските по делото.
Исковите
си претенции, ищецът основава на Договор
№1308 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 19.10.2007г. и Споразумение №1308_1376 към него и на Рамков Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и
Допълнително Споразумение №1308 към него, като твърди, че първият договор и
споразумение към него са сключени
между ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД и кредитополучателя ЕТ „И и С - И. Н.“, а вторият договор и
допълнително споразумение към него между ищеца Райфайзенбанк /България/ ЕАД, кредитополучателя ЕТ „И и С - И. Н.“ и ответниците-солидарни длъжници К.М., В.М. и Ю.М.. Твърди, че по силата на Договор №1308 за кредитен
лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от 19.10.2007г. и
Споразумение №1308_1376 към него, на
кредитополучателя - ЕТ „И и С - И. Н." е отпуснат кредитен лимит в размер
на 5000 лв. Твърди,
че с Рамковия Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и
Допълнително Споразумение №1308 към него е продължено кредитното правооотношение по първия
договор – този от 19.10.2007г.
Договор №1308 за кредитен лимит по
международни кредитни карти MasterCard Business от 19.10.2007г. и Споразумение №1308_1376 към него, представени
от ищеца с исковата молба като преписи, са изключени
от доказателствата по делото на основание чл.183, изр.2-ро от ГПК, с протоколно определение от 27.11.2018г., постановено в
производството по делото. Предвид на това твърденията на ищеца за тяхното сключване се явяват недоказани. Следователно недоказани са и твърденията за възникнали
права и задължения, породени
от тях.
От другите
два документа - Рамков Договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и Допълнително Споразумение №1308
към него,
ответниците са подписали само първия, а именно договора от 06.08.2010г.
Ответниците не са страни по допълнителното споразумение от 06.08.2010г.
С оглед
съдържанието и постигнатите договорености между страните, настоящият съдебен
състав приема, че по силата на
Рамковия договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Business №1308
от 06.08.2010г. и на
основание разпоредбите на чл.101
от ЗЗД и във връзка с
чл.121 от ЗЗД, ответниците
Ю.Г.М., К.В.М. и В.Н.М. са
встъпили в дълга на ЕТ „И и С - И. Н.", конкретно определен с този договор. Предмет
на Рамковия договор от 06.08.2010г. е откриването на банкова сметка ***рта
MasterCard Business на ЕТ„И и С - И. Н.“ за първоначален кредитен лимит в размер
на 5000 лв. – видно
от чл.1 и чл.16 от договора. Никъде в този договор не е отразено, че той е
продължение на друг договор и в частност на договора от 19.10.2007г., в каквато
насока са твърденията на ищеца в исковата молба.
Съгласно разпоредбата
на чл.101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, като първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници.
Внимателният
прочит на клаузите на Рамковия
договор от 06.08.2010г. води до извода,
че с него се договаря
ново, самостоятелно
облигационно правоотношение между страните, с ясно и конкретно определяне на
вида, размера и условията на насрещните престации. В този смисъл са текстовете на чл.97-чл.103
от Рамковия договор от 06.08.2010г., уреждащи правата и задълженията на съдлъжниците – ответниците, както следва: „…съдлъжникът неизменно и безусловно се
задължава да изплати всички задължения
на Клиента към Банката по Договора и последващо сключените анекси към него…“ - чл.97 от договора; „С подписване на настоящия Договор съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с
Клиента (при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД) пред Банката за
изпълнението на всички задължения на Клиента така,
както са уговорени в настоящия договор“ – чл.98 от договора;
„Съдлъжникът отговаря по настоящия договор
пред Банката до окончателното погасяване на всички задължения на Клиента към
Банката, съгласно условията на настоящия Договор“ – чл.99 от договора.
В този
договор не се съдържа никакво дори и най-бегло посочване или препращане към договора от 19.10.2007г. Такова препращане липсва и в
разпоредбата на чл.37 от Рамковия догоор от
06.08.2010г., уреждаща
отговорност за съдлъжниците при
неизпълнение на други, конкретно посочени кредитни
отношения на ЕТ„И и С - И. Н.“ с банката-ищец.
Няма и изявление на встъпилите солидарни длъжници - ответниците, че са запознати със съдържанието на
договора от 19.10.2007г., както и че поемат задължения,
респ. отговорности по такъв договор. Такива данни няма и в другите, приети по
делото доказателства.
В исковата
молба ищецът не е изложил твърдения
за предоставени суми на ЕТ „И и С - И. Н." на
основание Рамковия договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. По делото не са събрани доказателства за
надлежното изпълнение на задълженията на банката-ищец по Рамковия договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. В
настоящото производство ищецът не ангажира доказателства за изпълнение на
задължението си да предаде кредитна карта на едноличния търговец, съгласно уговореното в чл.18 от договора от
06.08.2010г. Недоказано
по делото е и усвояването на уговорения
по Рамковия договор от 06.08.2010г. кредитен ресурс.
Друг извод
не може да се направи и от приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза. Още повече, че вещото лице уточни в съдебно
заседание, че извършената от нея проверка е по кредитната сметка на ЕТ „И и С - И. Н.", открита в ищцовата банка на
25.10.2007г. и че в счетоводното отразяване на ищеца не са налични записи,
които да разграничават начислените или внесени суми по различни видове
основания, кредити или споразумения. Наведените от процесуалния представител на
ищеца в последното по делото съдебно заседание твърдения, че съгласно
практиката на банката-ищец с една сметка може да се заплаща само по един
конкретен договор, са преклудирани, а и останаха недоказани в хода на процеса.
При тези данни, съдът намира за недоказани и неоснователни
исковите претенции на ищеца, както
по основание, така и по размер, на претендираното главно вземане, а оттам и на вземанията за възнаградителна и наказателна лихва.
Следва да
се отбележи и това, че погасяването на дълга в конкретния случай е направено от
наследник на длъжника-едноличен търговец, а не от ответниците, поради което не
е налице каквото и да е признание от тяхна страна за дължимост на
претендираните от банката вземания.
С оглед на
така приетото, неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
сторените разноски по делото, поради което ще следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях
разноски в настоящето исково
производство за адвокатско възнаграждение, съответно в размер на 800 лева на
ответника К.М., в размер на 900 лева на ответницата Ю.М. и в размер на 700 лева
– на ответницата В.М., съгласно представените по делото Списъци на разноските
по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
Съдът намира за неоснователно
направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, заплатени от ответниците на техните пълномощници. Счита, че
същите са съобразени с разпоредбите на чл.2 ал.5, чл.7 ал.2, т.1 и
т.2 и чл.7 ал.8. от
Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и не надвишават предвидените в същите минимуми.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „********“, бул.“*******“ №*, Е. ****,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********,
представлявана от А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, чрез
пълномощника - юрисконсулт Д.И.И. против К.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** и Ю.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК - за установяване спрямо ответниците К.В.М., В.Н.М. и Ю.Г.М.
съществуването и изискуемостта на вземанията на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, произтичащи от Договор
№1308 за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business от
19.10.2007г. и Споразумение №1308_1376 към него и Рамков Договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта MasterCard Business №1308 от 06.08.2010г. и Допълнително Споразумение №1308 към него, съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №4508/2017г. на PC-Пазарджик,
а именно: изискуема главница в
размер от 5000,00 лева, падежирала на 30.09.2013г; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1872,31 лева, начислена за периода от 01.02.2013г. до 01.11.2015г. включително; наказателна лихва в размер на 734,49 лева, начислена за периода от 01.03.2013г. до 01.11.2015г. включително; законната лихва за забава за периода от постъпване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и претенцията на ищеца "Райфайзенбанк (България)" ЕАД за присъждане на сторените в
настоящето исково производство разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „********“,
бул.“*******“ №*, Е. ****, ЕИК *********, представлявана от А. В. А. -
Изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист да заплати на ответниците направените от тях
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както следва: на К.В.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 800 лева; на В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 700 лева; на Ю.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 900 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: