РЕШЕНИЕ
№ ……………. 24.03.2020 г. гр.Балчик
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На
двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 319 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от Етажната
собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост на жилищно – търговски
рекреативен комплекс „Марина сити“, находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 за
признаване на установено, че Д.П.С. ЕГН********** *** му дължи сумите в размер
на:
-
Вноска Общи части за 2011г. – 168,04 лв.;
-
Вноска РИО за 2011г. – 33,61 лв.
-
Вноска Общи части за 2012 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2012 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2013 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2013 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2014 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2014 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2015 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2015 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2016 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2016 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2017 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2017 г. – 33,61 лв.;
-
Вноска Общи части за 2018 г. – 168,04
лв.;
-
Вноска РИО за 2018 г. – 33,61 лв.
Претендират се и направените съдебно
– деловодни разноски и адв.възнаграждение.
При
анализ на исковата молба, съдът я намира за редовна, предявените искове за
допустими.
Ответникът оспорва
исковете като недопустими и неоснователни.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните
възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че Жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина сити“,
находящ се в гр.Балчик, ул. „Приморска“№8 е в режим на етажна собственост,
регистрирана в Община Балчик, чийто форма на управление е Общото събрание и
управителя. Ответникът е собственик на недвижим имот, търговски
обект – магазин №38 с площ от 14,32
кв.м., представляващ имот с идентификатор 02508.87.104.2.19 по кад.карта на
гр.Балчик. Обектът е закупен през 2007 г.
Съгласно решение по т. 4
от Протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 27.04.2011 г.,
размерът на вноска за управление и поддържане на общите части за собствениците на
търговските обекти в ЕС е 5 евро на
кв.м. застроена площ без ДДС. По силата на същото решение собствениците дължат
също така и годишна вноска фонд РИО в размер на 1 евро на кв.м. Срокът за заплащане на вноските към ЕС е до 28
февруари на текущата година съгласно Правилника за управление, реда и надзора на
ЕС. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимите вноски в размери и за
години, сочени по – горе.
Ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение. Било образувано ч.гр.д. №44/2019 г. по
описа на Районен съд-Балчик, което приключило с положителен за ищеца съдебен
акт. Длъжникът възразил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, което обусловило правния интерес на страната от настоящите искове.
Ответникът оспорва
качеството на управител на Би Ар Мениджмънт ООД; твърди, че търговския обект не
се намира в сграда със статут на етажна собственост (твърди, че комплексът има характер
на такъв от затворен тип);
че решенията на ОС са нищожни, т.к. всяка сграда следва да свиква свое ОС;
възразява, че дейността по поддръжка и управление реално не е извършвана по
отношение на собствения на ответницата търговски обект за претендирания период,
поради самото разположение на обекта и обстоятелството, че същият не е
водоснабден, енергоснабден и не се ползва; прави възражение, че решението на
ОС, което е основание за търсените суми е нищожно, т.к. не е спазен реда за
свикването му-ответникът не е бил поканен
да присъства на него, не й е бил връчен протокол от проведеното ОС.
Проц. представител на ответника твърди, че покани към собствениците на обекти в
УПИ не са били връчвани, в условие на евентуалност се твърди, че ако ОС е
проведено, то е в нарушение на императивните изисквания на ЗУЕС за свикване,
уведомяване, кворум и компетентност, като решенията не са били надлежно връчени.
Оспорва се начинът на формиране на вноската за текущо поддържане и ремонт и
обновяване.
Навежда възражение за
погасяване по давност на част от задълженията.
Оспорва начисляването
на ДДС върху задълженията върху вноската за ремонт и обновяване, т.к. смята, че
е включен в договорената цена.
Предявеният иск черпи
своето материално правно основание в нормата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 6
ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗУЕС.
Страните не спорят, а и
това се установява от представения по делото нот.акт вписан под №116 т. 5 №1739/2007
г. на СВ при Районен съд – Балчик, че ответникът е собственик на търговски
обект – магазин №38 в сграда в режим на етажна собственост - търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, находящ
се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8.
Жилищно – търговски рекреативен
комплекс „Марина сити“ не е от затворен тип. Основание за такъв извод черпим
от легалната дефиниция за „жилищен комплекс от затворен тип“, дадена в §1, т. 3
от ДР на ЗУЕС. Законодателят е въвел контролирания достъп на външни лица като
задължително изискване за жилищния комплекс от затворен тип. По делото не са
въведени възражения в този смисъл, поради което съдът приема, че това условие
не е спазено, респ. възражението като неоснователно следва да се остави без
уважение.
Освен това, според дефиницията е
изключена възможността част от този комплекс да не е жилищна. А видно от
изложеното по – горе е, че ответникът е собственик на търговски обект-магазин, което
налага изложения по – горе правен извод.
По
отношение на направеното възражение за претендиране на вноски за фонд РИО само
за 2011 г.:
Съдът намира
възражението за неоснователно. От обстоятелствената част на исковата молба и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и от представените доказателства
става явно, че исковете касаят вноска РИО за периода от 2011 г . – 2018 г. вкл.,
поради което съдът третира отправените до съда петитуми относно вноска РИО само
за 2011, като технически грешки.
Като собственик на обект в сграда в
режим на етажна собственост ответникът следва да заплаща вноски за поддържане и
управление на общите части и такива за фонд ремонт и обновяване, съобразно чл. 6,
ал. 1 т. 9, 10 от ЗУЕС. Така според ищеца с решение на ОС на ЕС
от 27.04.2011 г. са определени: вноска за поддържане и управление на общите
части – за търговски обекти, 5 евро на кв.м.; вноска за ремонт и обновяване, 1
евро на кв.м.
По делото бяха наведени
възражения за нищожност на решенията, взети от Общо събрание, проведено на
27.04.2011 г., както и тези касаещи избора на „Би ар мениджмънт“ ООД за управител
на етажната собственост на комплекса от 11.08.2017 г.
Съобразно последователната практика
на касационния съд възможността съдът да разгледа такива възражения е
ограничена със срока по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС. Ето защо узнаването на тези
актове на ОС от страна на ответника е относимо към преценката дали тези
възражения са упражнени в срок.
По силата на чл. 16 от ЗУЕС, управителят
на ЕС в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За поставяне
на съобщението се съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението.
В тоя смисъл по делото
беше представен протокол от 17.08.2017 г. удостоверяващ надлежното връчване на съобщението
за изготвения протокол. В тоя смисъл съдът намира, че възражението за нищожност
на решенията на ОС на ЕС от 11.08.2017 г. относно избора за управител на ЕС е преклудирано, поради което като недопустимо
следва да се остави без разглеждане.
По
отношение на решенията на ОС от 27.04.2011 г.:
По силата на действащата към 27.04.2011
г. разпоредба на чл. 16 от Закона, съобщението за
изготвения протокол се връчва на собствениците в срока по ал. 6 и по реда на чл. 13, ал. 2 - 6.
Съобщението се поставя и на видно място в етажната собственост.
По делото е приобщен
като доказателство протокол за надлежно връчена покана за ОС на ЕС на
27.04.2011 г. по реда на чл. 13 ал. 4 от ЗУЕС, от която става явно, че лицето
отсъства от адреса. Това обстоятелство не се оспорва от ответника като се
твърди, че и до днес обектът не се ползва.
На 2.05.2011 г.,
съобщение относно изготвянето на протокол за проведено ОС на 27.04.2011 г. е
било поставено на таблото за съобщения, рецепцията на комплекса, входовете на
четирите секции, както и на вратата на офиса на домоуправителя, като по този
начин съдът приема, че е било изпълнено изискването на Закона за поставянето му
на видно място в ЕС. Съобразно ал. 7 на чл. 16 в редакцията му към тази дата,
съобщение е следвало да бъде поставено чрез залепване на входната врата на
обекта на ответника, поради неговото отсъствие на адреса. Няма данни по делото
това да е станало. С ДВ. 57/27.06.2011 г. е настъпила редакция на разпоредбата,
като последното изискване е било отменено.
С оглед изложеното,
съдът приема, че и решенията на ОС на ЕС от 27.04.2011 г. са влезли в сила,
поради което направените възражения относно ненадлежно осъществяване на реда на
свикване, уведомяване и кворум за вземане на решенията не следва да се
разглеждат като преклудирани, респ. недопустими.
От протокол от ОС, проведено на
27.04.2011 г. се установява, че на събранието са определени: годишна вноска за
разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 5 евро на квадратен метър застроена
площ без ДДС, за търговски обекти, а вноска за фонд „ремонт и обновяване“ да
бъде 1 евро на кв.м.
По отношение
на направеното възражение относно недължимост на вноските за поддържане на
общите части поради неползване на обекта от ответника:
На основание чл. 51 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба не се заплащат разходи по ал. 1 от собственик, ползвател
и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.
Законът не въвежда
задължение за собствениците, ползвателите или обитателите за писмено
уведомяване на ЕС за своето отсъствие. Такова задължение е въведено единствено
за собственици, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, тъй като на основание чл. 51, ал. 3
от ЗУЕС по отношение на тези собственици, ползватели или обитатели ОС
може да реши те да заплащат за времето на отсъствие половината от разходите за
управление и поддръжка на общите части.
В разглеждания казус се
твърди от ответника, че същият не ползва обекта от самото му закупуване. Това
твърдение не се оспорва от ищеца. То се потвърждава и от представената от него
покана за ОС на 27.04.2011 г., както и от представеното по делото писмо от
Енерго-про Продажби АД, от което е видно, че липсва партида на името на
ответника на ул. Приморска, което потвърждава твърдението на ответника, че
обектът не е енергоснабден, респ. е в невъзможност да се ползва като търговски.
Освен това, съобразно
съдебната практика законът
в цитираната хипотеза не въвежда някакво друго изискване за собствениците, за
да се освободят от заплащане на таксите за поддръжка и управление на общите
части – нормата е императивна и при въведено възражение в този смисъл, в тежест
на ищцовата Етажна собственост е да установи ползването на обектите в етажната
собственост за повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
С оглед изложеното,
съдът намира направеното възражение за основателно, поради което претенциите по
отношение на вноските за управление и поддържане на общите части на сградата
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно чл. 6 ал. 1 т. 9 от ЗУЕС във
вр. с чл. 50 от ЗУЕС всеки собственик на обект в сграда в режим на ЕС следва да
заплаща вноска за ремонт и обновяване, която в настоящия казус се равнява на 1
евро за 1 кв.м.
площ, или 1X14,32 кв.м. =14,32
евро, или (14,32 X 1,95583=28,01 лв.)
Данък добавена стойност не се дължи
върху вноските за ремонт и обновяване, тъй като те не са обект на облагане по
ЗДДС. Основание за плащането им е решение на ОС на етажната собственост, а не
доставка на стока или услуга. Поради тази причина исковите претенции за плащане
на годишните вноски следва да бъдат отхвърлени в частта относно начисления
данък добавена стойност. В тоя смисъл съдът следва да уважи направеното
възражение от проц. представител на ответника като основателно.
По отношение
на направеното възражение за недължимост на претенциите, поради погасяване на
вземанията по давност:
Претенциите за заплащане на вноски
за ремонт и обновяване имат общ правопораждащ факт – решение на Общото събрание
на ЕС и съществените елементи на периодичните плащания по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и
точно определен с решението на ОС размер на същото. Горните характеристики определят
вноските за фонд "Ремонт и обявяване" като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна
давност.
В тоя смисъл направеното възражение
е основателно и следва да се уважи за претендираните вноски за периода 2011-
2015 г., вкл.
Страните претендира разноски, които им
се дължат, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост на жилищно – търговски
рекреативен комплекс „Марина сити“, находящ се в гр. Балчик, ул. „Приморска“ №8
за признаване на установено, че Д.П.С. ЕГН********** *** му дължи сумите в
размер на:
-
Вноска Общи части за 2011г. – 168,04 лв.(сто шестдесет и осем лева и четири
ст.);
-
Вноска РИО за 2011г. – 33,61 лв.(тридесет и три лева и шестдесет и
една ст.);
-
Вноска Общи части за 2012 г. – 168,04
лв. .(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска РИО за 2012 г. – 33,61 лв. .(тридесет и три лева и шестдесет и
една ст.);
-
Вноска Общи части за 2013 г. – 168,04
лв. .(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска РИО за 2013 г. – 33,61 лв. .(тридесет и три лева и шестдесет и
една ст.);
-
Вноска Общи части за 2014 г. – 168,04
лв. .(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска РИО за 2014 г. – 33,61 лв. .(тридесет и три лева и шестдесет и
една ст.);
-
Вноска Общи части за 2015 г. – 168,04
лв. .(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска РИО за 2015 г. – 33,61 лв. .(тридесет и три лева и шестдесет и
една ст.);
-
Вноска Общи части за 2016 г. – 168,04
лв. .(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска Общи части за 2017 г. – 168,04
лв.(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
-
Вноска Общи части за 2018 г. – 168,04
лв.(сто шестдесет
и осем лева и четири ст.);
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.С. ЕГН**********
*** дължи на Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост на жилищно – търговски
рекреативен комплекс „Марина сити“, находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8:
-
Вноска РИО за 2016 г. в размер на 28,01
лв.(двадесет и
осем лева и една ст.);
-
Вноска РИО за 2017 г. в размер на 28,01
лв.(двадесет и
осем лева и една ст.);
-
Вноска РИО за 2018 г. в размер на
28,01 лв. (двадесет и
осем лева и една ст.), като
ОТХВЪРЛЯ иска за вноска РИО за 2016
г. за сумата над 28,01 лв. до 33,61 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за вноска РИО за 2017
г. за сумата над 28,01 лв. до 33,61 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за вноска РИО за 2018
г. за сумата над 28,01 лв. до 33,61лв.
ОСЪЖДА Д.П.С. ЕГН********** *** да
заплати Етажната собственост на
собствениците на сграда в режим на
етажна собственост на жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина сити“,
находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 сумата в размер на 26,24 лв.(двадесети шест лева и двадесет и
четири ст.),
представляваща направените в това производство съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.П.С. ЕГН********** *** да
заплати Етажната собственост на
собствениците на сграда в режим на
етажна собственост на жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина сити“,
находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 сумата в размер на 22,52 лв. (двадесет и два лева и петдесет и две
ст.),
представляваща направените в заповедното производство съдебно - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
собствениците на сграда в режим на
етажна собственост на жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина сити“,
находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 да заплати Д.П.С.
ЕГН********** *** сумата в размер на 284,37 лв.( двеста осемдесет и четири лева и
тридесет и седем ст.),
представляваща направените в заповедното производство съдебно - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
собствениците на сграда в режим на
етажна собственост на жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина сити“,
находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 да заплати Д.П.С.
ЕГН********** *** сумата в размер на 568,75 лв.(петстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и пет ст.),
представляваща направените в това производство съдебно - деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:....................