№ 1607
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - Въззивно обжалване.
Образувано е възоснова на:
1.Въззивна жалба с вх. Рег. № 27645 от 10.05.2022 г. подадена от Прокуратурата на
Република България, представлявана от Гл.Прокурор, срещу Решение № 880 от 18.04.2022г.
постановено по гр.д. № 13066 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. в частта, в която
е осъдена да запрати на М. А. М., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ №***, ап.** -
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева , присъдена като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.282,
ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282, ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10
вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от НК, по което е било образувано НОХД
№2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, производството по което е приключило окончателно с
влязла в сила на 31.10.2016г. оправдателна присъда, на с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.10.2018 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, на основание чл. 86 от ЗЗД и в частта за разноските в общ
размер от 1605.40 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
уважената част от предявения иск, като се твърди, че от събраните по делото доказателства
1
не се установят всички факти от фактическия състав на ангажираната с решението
отговорност, конкретно - липсват доказателства за действително претърпени вреди, а ако
такива все пак са установени, то те не съответстват на размера на присъденото обезщетение
и то се явява прекомерно спрямо тях. В жалбата са изложени съображения за
необоснованост на решението, като се твърди, че не са обсъдени възраженията на ответника
за ниска степен на увреждане. Поддържа се становище, че решението е неправилно поради
нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Изразено е становището, че решението е в противоречие със
задължителна съдебна практика /посочена в текста на жалбата/. Отправено е искане за
отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което иска за бъда
отхвърлен за сумата от 30 000 лева, а в условията на евентуалност за частична отмяна до
сума, съответна на критериите за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Писмен отговор не е постъпил.
2. Въззивна жалба с вх. Рег. № 29472 от 16.05.2022г. подадена от М. А. М.,
представлявана от адв. И. В. от САК, срещу Решение № 880 от 18.04.2022г. постановено по
гр.д. № 13066 по опис на Софийски градски съд за 2021 г. в частта, в която е отхвърлена
осъдителната претенция срещу Прокуратурата на Република България за разликата над
присъдената сума от 30 000 /тридесет хиляди/ до претендираните 200 000 /двеста
хиляди лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпления по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.282,
ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, чл.143 ал.3 пр.10 вр.ал.1 пр.1 от НК и чл.313 ал.1 пр.1 от
НК, по което е било образувано нохд №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, производството по
което е приключило окончателно с влязла в сила на 31.10.2016г. оправдателна присъда, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОД.
В жалбата се излага, че решението в отхвърлителната част неправилно поради
нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и необосновано поради липсата на мотиви
относно съществените факти, които е следвало съда да съобрази при определяне размера на
справедливото обезщетение – обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления,
които са я злепоставили пред цялото общество, предвид длъжността, която е заемала,
продължителността на разследването: съответно – четири и седем години, широкото
медийно отразяване на образуваното наказателно производство, невъзможността да работи
по специалността си, незачитане на огромната свършена работа за достиженията на
ръководената от нея администрация, промени в психиката, промени в здравословното
състояние – констатирано онкологично заболяване и оперативна намеса, и установената по
делото причинно следствена връзка между тези негативни последици и повдигнатите
обвинения. Отправено е искане за отмяна на отхвърлителната част от обжалвания съдебен
акт и постановяване на решение по същество, с което предявения иск да бъде уважен
2
изцяло. Писмен отговор не е постъпил.
В съдебно заседание, страните поддържат жалбите, а в ход по същество молят да бъда
уважени.
Страните не претендират разноски във въззивното производство.
Съдът след като се запозна с въззивните жалби и постановения съдебен акт
констатира неговата валидност и допустимост, а относно оспорените с жалбите правилност
и обоснованост на решението, приема следното:
Във въззивното производство не са спорни фактите, приети за установени в
обжалвания съдебен акт. Релевантни за настоящото производство са следните: към момента
на образуване на наказателното производство ищцата е била на 53 години, с висше
образование, с последователно развиваща се кариера в областта на финансите,
непосредствено преди образуване на наказателното производство е изпълнявала длъжността
- Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите в периода от 2005 – 2009 г., а
преди това от 1997 г. е работила изцяло в системата на данъчната администрация. Била е
ръководител на проекта за изграждане на Националната агенция за приходите и е заемала и
други ръководни длъжности. Не е страдала от заболявания.
В качеството си на изпълнителен директор е била обвинена в извършване на две
престъпления по служба, както следва
По чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр. 2 вр. Ал.1 пр. 1 НК затова, че за времето от 16.06.2006 г.
до 20.06.2006 г. е нарушила служебните си задължения съгласно чл. 10, ал.1 т.4 от Закона за
националната агенция за приходите изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени
указания на Л. А. - гл. инспектор по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и
осигурители“ гр.София за промяна в констатациите на Ревизионен доклад № 240/16.05.2006
г.,
По чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр. 2 вр. Ал.1 пр. 1 НК затова, че за времето от м. април до
30.06.2006 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1 т.1
б.“а“ от НК е нарушила служебните си задължения съгласно чл. 10, ал.1 т.4 от Закона за
националната агенция за приходите изразяващи се в даване на незаконосъобразни писмени
указания на Л. П. – Директор офис „Средни данъкоплатци“ при ТД „Национална агенция за
приходите за прилагане на процедури по чл. 129 от ДПК
Била е обвинена и в извършване на още две престъпления:
По чл. 143, ал.3 пр. 10 вр. Ал.1 пр.1 от НК затова, че за времето от 15.02.2007 г. до
30.01.2008 г. принудила М. Ц. - Териториален Директор на ТД на НАП- гр.Силистра да
извърши нещо против волята си – да подаде молба за напускане чрез писмено предизвестие,
3
като употребила за това заплашване, че ако не подаде молба ще бъде дисциплинарно
уволнена,
По чл. 313, ал.1, пр. 1 от НК за това, че 07.12.2005 г. потвърдила неистина в писмена
декларация с вх. Рег. № 3124 от 07.12.2005 г. на сметната палата на Р България.
За първите две престъпления, предвиденото наказание е съответно от една до осем
години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК
и от две до осем години за третото обвинение.
Понеже обвиненията предполагат наказания от един и същ вид, съобразно
разпоредбата на чл. 24 от НК определеното общо тежко наказание е могло да бъде
увеличено с една втора без да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание.
Това е сторено от съда с Присъда № 18 от 25.01.2011г. постановена по НОХД № 2095
по опис на СГС за 2010 г. с която ищцата е била призната за виновна по първото и третото
обвинение и оправдана за останалите две. Наложено е общо наказание лишаване от свобода
за срок от четири години и е лишена от право да заема ръководна длъжност за срок от шест
години.
Тази присъда е била отменена в осъдителната част от Софийски апелативен съд с
присъда № 20/20.06.2012 г. постановена по ВНОХД № 377/2011г.
С решение № 22 от 16.05.2013 г. ВКС е отменил оправдателната присъда по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 3 от НК и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на САС.
При новото въззивно наказателно производство с присъда № 26/10.12.2015 г. изцяло е
отменена осъдителната присъда на СГС в обжалваната част.
Според представените присъди и данните за тяхното постановяване, отмяна и влизане
в сила, се установява, че ищцата е имала качеството на подсъдима до 16.05.2013 г. по
обвиненията в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. С ал. 1, пр.
1 от НК и до 31.10.2016 г. по обвинението в извършване на престъпление по чл. 143 ал.3,
пр. 10 мл. Ал.1 от НК.
Всяко обвинение и всяка оправдателна присъда, независимо, че са част от общ
наказателен процес, представляват самостоятелен юридически факт от претенцията за
вреди. За всеки факт се извършва отделна преценка за фактите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, възражения за изтекла погасителна давност и т.н. Делото пред
СГС, чиято правилност и обоснованост на постановен акт по същество е предмет на
настоящото производство е образувано на 28.10.2021 г., но доколкото погасителната
4
давност не се прилага служебно, а ответната страна е възразила само осъдителната
претенция по акцесорните искове за лихва, настоящия въззивен съд приема, че следва да
обоснове решението си относно размера на обезщетението като зачете диапозитивното
начало в развиващия се граждански процес.
Спорно във въззивното производство е какви вреди е претърпяла ищцата в следствие
на незаконното обвинение.
Настоящият въззивен съд, след като съобрази събраните по делото писмени
доказателства, вкл. и медицинска документация, гласни доказателства чрез разпит на
очевидци на преживяванията на ищцата намира, че от фактическа страна, се установява, че
тя е претърпяла негативи, които са пряка и непосредствена последици от продължително
разследване, широкото медийно отразяване на обвинението, включително изявленията на
Зам. Градския Прокурор натоварени с негативните оценки на цялото общество, предвид
предходните действие на ищцата в качеството и на ръководител на реформаторски проект в
областта на събирането на данъци.
Неоснователно е оплакването на ответника във въззивната жалба, че липсват
установени факти от фактическия състав на непозволеното увреждане. В обжалваното
решение, съда е посочил, че ищцата е заболяла в следствие на продължителен във времето и
изключително силен стрес, поддържан от общественото обследване на личността на ищцата
след като Прокуратурата на Р България е обявила обвиненията и предвид длъжността,
която е заемала и която е била елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние. В
решението е отчетен и периода в който Прокуратурата на Р България е поддържала
обвинение – в продължение на няколко години - четири години за трите от обвиненията -
две по чл. 282 и едно по чл. 313 от НК и седем години за обвинението по чл. 143 от НК.
Установено е със заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза, което
съда кредитира като обективно и компетентно дадено, че заради преживяното нервно и
емоционално напрежение, явно поддържано с изявления на Зам. Градски Прокурор, че
всеки който има връзка с М. М. следва да се страхува, тя е получила стресова реакция,
довела до органична симптоматика с клинична картина - повишени артериално налагане и
кръвна захар, нарушения на съня. Наложилата се оперативна намеса за лечение на
заболяването ендометриоза, която е в причинно-следствена връзка със стреса, изживян от
ищцата по повод воденото срещу нея наказателно преследване. Ендометриозата от своя
страна е във връзка с установеното през 2012г. автоимунно заболяване - тиреоидит на
Хашимото, развитието на захарен диабет и хипертонична болест, каквито се установяват
при ищцата след започването на наказателното преследване, а дори и да са съществували
преди това, те интензивно са се развили във връзка със стреса от обвиненията.
5
Обвиненията са незаконни, поради което вредите от тях подлежат на обезщетяване.
При определяне на обезщетението, чиито размер е главния въпрос поставен и в двете
въззивни жалби съдът следва да отчете, определени специфични факти каквито са –
голямата отговорност на длъжността, която заема ищцата и която длъжност е част от
изпълнителното деяние на две от незаконните обвинения. По – високата длъжност,
предполага по-големи отговорности и съответно по-високи обезщетения.
Присъденото по размер обезщетение, не съответства на което и да е от незаконните
обвинения нито общо на всички тях. Както беше посочено по-горе, при определяне размера
на обезщетението, съдът е длъжен да обсъди вида на престъплението, за което е установено
незаконно обвинение и размера на предвиденото наказание, наложеното такова, макар и по
не влязла в законна сила осъдителна присъда. В конкретния случай са налице три отделни
обвинения, за осъществен състав на тежки умишлени престъпления, две от които по чл. 282 ,
ал.2, пр. 1 и пр. 2 вр. Ал.1 пр. 1 от НК и едно по чл. 143 ал.3 пр. 10 от НК. За две от тях е
наложено общо, увеличено наказание ориентирано към среден размер – четири години
лишаване от свобода, преди да бъде отменено с оправдателна присъда. Обвинението по чл.
143, ал. 3 пр. 10 от НК е поддържано в продължение на седем години. При обезщетяване на
такива по вид незаконни обвинения, следва да се отчете, че те са повдигнати на висш
държавен служител, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено не
само поотделно за всяко от обвиненията, а като се отчете и обстоятелството, че този
служител е бил личност с голяма популярност в обществото, високо образован и е бил
натоварен със задължения да ръководи проект за реформи. По незаконните обвинения за
извършени престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и до
31.10.2016 г. справедлив размер на обезщетението е 40 000 лева, за това, по което е
призната за виновна в извършване на престъпление и в последствие оправдана, 30 000 лева
за обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК, за което е
изначално е била оправдана, но по което е поддържано обвинение, 50 000 по обвинението в
извършване на престъпление по чл. 143 ал.3, пр. 10 мл. Ал.1 от НК с оглед
продължителността на неговото поддържане повече от 7 години до влизане в сила на
оправдателна присъда, като съда отчита още, че това обвинение освен, че е за тежко
умишлено престъпление има и негативно отражение върху качествата на висш държавен
служител, натоварен с кадрови административните отговорности като ръководител на
агенция. По отношение на обвинението по чл. 313 от НК, което няма връзка с длъжността
на ищцата, справедливо е обезщетение в размер на 5 000 лева, което е ориентирано към
средния размер съобразен със съдебната практика, макар и да е било достатъчно да срине
авторитета на ищцата като самостоятелно съществуващо обвинение.
Мотивите на първоинстанционния съд са подробни и ясни относно вредите, но
6
присъденото обезщетение от общо от 30 000 лева освен, че е несъответно на установените
вреди е и необосновано, поради което настоящият въззивен съд приема, че решението в
отхвърлетелната част следва да бъде частично отменено за разликата над присъдените 30
000 лева, до претендираните 125 000 лева и потвърдено в частта, в която иска е отхвърлен за
разликата над 125 000 до претендираните 200 000 лева. Въззивната жалба на Прокуратурата
на Р България е изцяло неоснователна и в обжалваната осъдителна част, решението следва
да бъде потвърдено.
Неоснователна е въззивната жалба подадена от Прокуратурата на Р България, защото
при наличие на незаконно обвинение и доказателства за настъпили негативни промени в
психиката на подсъдимата, ищцата съобразно разпределението на доказателствената тежест
пълно и главно е доказала противоправността на деянието и настъпилите вреди. Събраните
гласни доказателства, които не съдържат данни за външни изяви на промени в психика, не
могат да се тълкуват като липсата на вреда. Ищцата е високо образована, с последователна
кариера, ръководител на проект от национално значение, който засяга цялата организация на
фискалната система в определен период от развитието на Р България, поради което да се
доказват външни изяви за нанесени неимуществени вреди свързани с лабилно поведение и
то да е станало достояние на лица от външния свят, не съответства на качествата свързани
със заеманата преди обвиненията длъжност. Установено е по делото, че ищцата е
преустановила контактите си, което означава, че е търпяла вреди в социално отношение.
При преценката относно вида на вредите, настоящия въззивен съд се ръководи изцяло от
заключението на Комплексната съдебно-присхологическа експертиза по писмени данни,
според което причината за негативните промени в здравето на ищцата са в причинно
следствена връзка с дългия период от 15.05.2009 г. до 312016 г. , в който са поддържани
незаконни обвинения.
По акцесорната претенция заявена от ищцата: Претендирана е законна лихва върху
размера на обезщетение за вреди, с начален момент 15.05.2009 г. В отговора на исковата
молба е направено възражение за настъпила погасителна давност само върху акцесорната
претенция за лихва. Задължителното за съда и страните Тълкувателно решение №3 от
22.04.2004 на ВКС на РБ , в т. 4 отговоря на въпроса кой е началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и кой е
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане.
При незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно
на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание
по НК. За да се определи началния момент на задължението е необходимо да се установи, от
коя дата влиза в сила оправдателната присъда. Данни за този факт се съдържат в
7
забележката към Присъда № 18 от 25.01.2011г. представена от ищцата като заверен препис
от официален документ. За всяко от престъпленията, началния момент е различен, поради
което и погасителната давност за всяка законна лихва, зависи от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда.
На 26.03.2013 г. е влязла в законна сила оправдателна присъда по всички обвинения
престъпления с изключение на престъплението по чл. 143, ал.1 пр. 10 вр. Ал. 1 от НК. От
това следва, че с изтичане на три години считано от 26.03.2013 г. е погасено вземането за
законна лихва върху обезщетенията в общ размер от 75 000 лева и от 31.10.2016 г. за
обезщетението от 50 000 лева. До датата на превявана на иска 28.10.2021г. три годишната
погасителна давност е изтекла два пъти, считано до 26.03.2019 г. по отношение на
обезщетението за вреди в размер на 75 000 лева и един път считано от 31.10.2016 г. по
отношение на обезщетението в размер на 50 000 лева. Следователно, възражението за
изтекла погасителна давност е основателно до 28.10.2018 г. както правилно е приел съда в
обжалваното решение.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като се присъдят
съразмерно уважената част от иска. Въззивният съд не присъжда разноски за
производството развило се пред САС, поради липсата на претенции от страните.
Мотивиран отгоре изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 880 от 18.04.2022г. постановено по гр.д. № 13066 по опис на
Софийски градски съд за 2021 г. в отхвърлителната част на претендираната главница за
разликата над присъдените 30 000 до претендираните 125 000 лева и изцяло в частта за
разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, представлявана от Гл.Прокурор ДА
ЗАПЛАТИ М. А. М., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ №***, ап.** допълнително
95 000 /деветдесет и пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления
по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, по което е оправдана с влязла в законна сила
на 16.05.2013 г. присъда по НОХД №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в,
по чл.282, ал.2 пр.2 вр.ал.1 пр.1 от НК, по което е осъдена с присъда № 18 от
25.01.2011г. по НОХД № №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, отменена с въззивна
оправдателна присъда № 20.06.2012 г. по ВНДОХ № 377/11 г. по опис на САС влязла в
законна сила на 16.05.2013 г.
8
по чл.143, ал.3, пр. 10 вр. Ал. 1 НК, по което е осъдена с присъда № 18 от
25.01.2011г. по НОХД № №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, отменена с оправдателна
въззивна присъда № 26 от 10.12.2015г. по ВНДОХ № 519/15 г. по опис на САС влязла в
законна сила на 31.10.2016 г.
по чл.313, ал.1 пр. 1 от НК, по което е оправдана с влязла в законна сила на
16.05.2013 г. присъда по НОХД №2095/2010г. на СГС, НО, 12 с-в, на основание чл. чл. 2,
ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, представлявана от Гл. Прокурор ДА
ЗАПЛАТИ М. А. М., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ №***, ап.** сумата от 6006.25
лева, представляващи направените по делото разноски в първоинстанционото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 880 от 18.04.2022г. постановено по гр.д. № 13066 по
опис на Софийски градски съд за 2021 г. в останалата отхвърлителната част на
претендираната главница - за разликата над 125 000 лева до 200000 лева, и в осъдителната
част относно присъденото обезщетение в размер на 30 000 лева и акцесорната претенция за
лихва, считано от 28.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание
чл. 86 от ЗЗД
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9