РЕШЕНИЕ
№ 429 12.11.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на девети октомври …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р* Р*
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело № 520............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от Г* Н*
Г* действащ като ЕТ“Рай-Г* Г*“ЕИК126054287 Димитровград, чрез адв. Е.В. решение
№280/27.06.2019г. по г.д.№2025/2018г. на районен съд Димитровград, с което е
уважен иска на Община Димитровград и жалбоподателят е осъден да заплати 4212лв. обезщетение за ползване на недвижим
имот „кафе Гросето“ бул.“Р*“№15 за времето от 01.06.2014г. до 31.07.2016г. след
прекратяване на договор за наем,както и сумата от 9911,71лв. разходи за консумирана в обекта
ел. енергия за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. ведно с разноски по
делото в размер на 1514,95лв.
В жалбата на въззивника
се правят оплаквания за необоснованост,неправилност,незаконосъобразност и
нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място намират за недопустимо решението в частта за
заплащане на разходи за ел. енергия 9911,71лв.,тъй като за процесната сума има
влязло в сила решение на РС Димитровград по г.д. №731/2018г.Алтернативно се
поддържа,че иска за заплащане на ел. енергия е неоснователен. Съдът едностранно
се е позовал и възприел доказателствата в подкрепа на тезата на общината,които
не установяват по категоричен начин дължимостта на исковата сума.подлага се на
съмнение и заключението на вещото лице относно данните на електромера, предмет
на изчисления от страна на вещото лице.Оспорва се и периода на изчисляване на
потребената ел. енергия при положение,че обекта не се е ползвал от май 2015г до
май 2016г.Намира решението в частта за присъждане на обезщетение за ползване на
имота след прекратяването на наемния договор също за неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се,че от май 2015г. имотът не се е ползвал от
въззивника и общината не е била лишена от ползването му. Намира че фактическия
състав на чл.236 ал.2 от ЗЗД не се е осъществил.възразява се и против
претендирания размер на обезщетението.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което обективно
съединените искове да бъдат отхвърлени.
В срок
е постъпил писмен отговор от Община Димитровград,в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Хасковският окръжен съд
след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на
първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Димитровград решение е допустимо и валидно и подлежащо на
въззивен контрол.
От Община
Димитровград против Г* Н* Г* действащ като ЕТ“Рай-Г* Г*“ ЕИК126054287 са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД за
заплащане на 4 212 лв.,
представляваща обезщетение за ползването в периода от 01.06.2014г. до
31.07.2016г. на недвижим имот - кафе „Гросето“, бул.“Р*“ № 15, находящ се в имот
21052.1015.96.3 по плана на Димитровград,
след
прекратяването на договор за наем сключен
на 16.12.2008г., сумата от 9 911.71
лв. – разходи за консумирана в обекта електрическа енергия за периода от
01.01.2014г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 19.12.2018г.
Правния интерес
ищецът обосновава със сключен с ответника договор за наем от 16.12.2008г. за
обект
кафе „Гросето“, бул.“Р*“ № 15 с месечна наемна цена от 135лв. без ДДС.В
задължение на наемателя са заплащане на такси за ел. енергия,вода и други
експлоатационни такси,свързани с наетата вещ.Определен е срок на договора пет
години,с изтичането на който договорът се счита прекратен-16.12.2013г.
На 11.08.2016г.е
съставен приемо-предавателен протокол за предаване на обекта от наемателя на
наемодателя.
Заявената от Община
Димитровград претенция за заплащане на обезщетение, обхваща периода след
прекратяването на договора за наем 16.12.2013г. след приспадането на платените
наемни вноски до м.май 2014г. до предаването на наетия обект с приемо-
предавателния протокол от август 2016г. която възлиза в размер на уговорения
наем от 135лв. без ДДС за 26месеца,общо 4212лв. с ДДС.
Така заявената
претенция се оспорва от ЕТ“Рай-Г* Г*“,като
заявява,че от май 2015г. не ползва имота,поради пребиваването му във
Великобритания.За да се претендира обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД е
необходимо наемодателят да се е противопоставил на ползването на имота от
наемателя, което в случая не е сторено. Неоснователно в претенцията е включен и
ДДС. Направено е и възражение за прихващане на сума в размер на 3000лв.
извършени подобрения.
При тези безспорно
установени факти се налагат следните правни изводи относно дължимото
обезщетение при ползване на нает имот.Договорът за наем между страните сключен
на 16.12.2008г. за срок от 5години е прекратен с изтичането на срока на 16.12.2013г.Спорен
е момента относно ползването на имота от наемателя след тази дата до
съставянето на приемо-предавателния протокол от м. август 2016г.Районният съд е
дал отговор на този въпрос с ангажирането на отговорността на наемателя за този
период,като е приел че ползването на имота е продължило 26 месеца до
фактическото му предаване с приемо-предавателния протокол,поради което се дължи
обезщетение в размер на договорения месечния наем.
Подробното мотивиране на решението в тази му
част относно първия обективно съединен иск и достигането на крайния извод,който
извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на
мотиви,поради което съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към
мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба
без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
По втората заявената от
Община Димитровград претенция за заплащане на 9 911.71 лв.– разходи за консумирана в обекта електрическа енергия
за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г.,ответникът я оспорва като
недопустима с оглед влязло в сила решение по г.д. 731/2018г.на ДРС, касаещо
предявен от общината установителен иск
чл.422 от ГПК за същите разноски по
потребена ел. енергия от наемателя и алтернативно като неоснователна.И при тази
претенция спорен се явява момента на ползването на имота след прекратяването на
наемния договор до предаването му на наемодателя.Тежестта при прекратен договор
за наем е върху наемателя да върне наетата вещ. Това както се установи е
станало едва на 11.08.2016г. с подписването на приемо -предавателния протокол
между общината и упълномощеното от наемателя лице. Както правилно е отбелязал в
мотивите си районния съд,съобразявайки разпоредбата на чл.236 ал. 2 с раздел
трети т. 2 от договора за наем
разноските за заплащане на ел. енергия са за сметка на наемателя. За спорния
период същите изчислени от назначената експертиза са 9911,71лв. за посочения период 01.01.2014г.
до 31.07.2016г,за която сума е уважен и този обективно съединен иск.
Подробното мотивиране
на решението в тази му част относно втория обективно съединен иск и достигането
на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не
налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща изцяло на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По направеното
възражение за прихващане от страна на наемателя следва отново да се възприеме
извода на пъроинстанционния съд,че тези разходи са за сметка на наемателя като
предвидени такива в самия наемен договор.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция въззивникът ЕТ“Рай-Г* Г*“ ЕИК126054287 следва
да заплати на въззиваемата страна Община Димитровград адвокатско възнаграждение
в размер на 1000лв. съобразно договора за правна защита и съдействие от 24.09.2019г.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №280/27.06.2019г.постановено по г.д. №2025/2018г.
по описа на Районен съд Димитровград.
Осъжда ЕТ „РАЙ – Г* Г*“, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Д*ул.“К* П* в*“ № *, ап.2, представляван от
Г** Н* Г*, да заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, ЕИК : *********, гр.Д* бул.“Г.С.Р*“ № *,разноски по
делото в размер на 1000лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1/
2/