№ 58
гр. Благоевград, 15.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500016 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Благоевград,
подадена чрез юрк. Р. П., срещу Решение № 850 от 14.11.2024 г. по гр. д. №
1907/2024 г. на Районен съд Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********,
сума в размер на 479,54 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета
470423232333217, ведно със законната лихва за забава за периода от
17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 21 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска – 15.07.2024 г. до
окончателното й плащане. С първоинстанционното решение жалбоподателят е
бил осъден и да заплати разноски в полза на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД, изразяващи се в 50 лв. – разноски за държавна такса,
350 лв. – разноски за вещо лице, 40 лв. –разноски за свидетели, 480 лв. –
разноски за адвокат.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е необосновано. Според
жалбоподателя районният съд не е обсъдил неговите искания и възражения.
Счита, че в решението липсват мотиви, които да оборят неговите възражения.
Намира за недоказани обстоятелствата, свързани с процесното ПТП и в
частност мястото, на което се е осъществило, както и че в действителност са
били паднали камъни на пътното платно. Поддържа, че ищецът не е посочил
конкретното място, на което е настъпило застрахователното събитие.
Сочи, че заключението по автотехническата експертиза е било изготвено
преди първото открито съдебно заседание, когато по делото все още не били
изяснени обстоятелства, станали известни при разпитите на водача на
автомобила и на пътника – че щетата върху автомобила е била установена не
непосредствено след твърдяното ПТП, а едва след като той е стигнал гр.
Благоевград. Счита, че ако тези обстоятелства са били известни на вещото
лице, неговото заключение е щяло да бъде различно. Навежда, че решението е
1
неправилно, тъй като съдът е кредитирал заключението, което се основавало
на факти, които не отговаряли на реалността.
Поддържа, че неизясняването на точното местоположение на
застрахователното събитие е затруднило защитата на Община Благоевград и
същевременно води до неяснота дали като ответник е надлежно легитимиран.
Намира иска за неоснователен и недопустим поради липсата на конкретизация
и на доказателства относно правопораждащите факти.
Сочи, че служители на МВР не са посетили мястото на ПТП и счита, че
настъпването на застрахователното събитие не е било надлежно удостоверено
от такива. Посочва, че снимковия материал, представен по делото, не е
изготвен от органите на МПС. Намира, че в случая е приложим чл. 125, т. 8
ЗДвП, според който службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. Поддържа, че от доказателствата
по делото не може да се изведе, че е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. Намира за недоказани щетата, нанесена на предната дясна гума и
джанта, необходимостта от тяхната подмяна и ремонт, както и извършването
на подмяната и ремонта.
Счита, че районният съд не е отчел, че в настоящият случай може да е
налице съпричиняване от стана на водача, тъй като същият свидетелствал, че е
видял падналите камъни на пътното платно, но не е могъл да ги избегне.
Според жалбоподателя водачът не бил посочил основателна причина за това и
че при шофиране с повишено внимание и със съобразена за скорост, водачът
би следвало да забележи камъните и да реагира, като ги избегне или спре пред
тях. Моли първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали размера на
присъденото обезщетение поради наличието на съпричиняване от страна на
водача. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК *********, подаден чрез
адв. Р. И., в който се навеждат доводи за правилност на съдебното решение.
Поддържа, че са доказани всички обстоятелства, необходими за уважаването
на иска. Намира за недоказани от страна на ответника твърденията му за
недължимост на обезщетението и за съпричиняване. Счита, че от
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Навежда аргументи, че настъпилото ПТП е покрит от застраховката риск.
Поддържа, че според съдебната практика наличието на неравност на пътя
представлява хипотеза на застрахователно събитие. Оспорва твърдяното от
жалбоподателя задължение за съставяне на протокол за ПТП. Сочи, че
несъгласие между участниците не може да е налице, когато участник в ПТП е
само едно лице. Позовава се на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари
2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, според която не
се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не
се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние
2
да се придвижи на собствен ход. Сочи, че с оглед на правилото закрепено в чл.
345, ал. 7 от КЗ на застрахователя е забранено да изисква документи или
доказателства, за които може да се прецени, че съществува правна или
фактическа пречка да бъдат осигурени. Навежда, че неизпълнението на
административно задължение не следва да е от значение за предявения
граждански иск. Поддържа, че задължението по чл. 2, ал. 2 от процесната
наредба следва да е изпълнимо само в случаите, когато органите на МВР са
задължени да посетят мястото, на което се е осъществило ПТП. Сочи, че
възражението за съпричиняване следва да бъде доказано от ответника в
условията на пълно и главно доказване. Счита, че съгласно Решение № 400 от
13.04.1955 г. по гр. д. № 1962/1955 г., I гр. о. на ВС при установяване на
обективната истина съдът може да си служи и с човешки презумпции и
навежда, че водачът е имал основанието да предполага, че се движи по един
нормален и поддържан път. Позовава се на решение от 21.02.2012 г. по гр. д.
№ 7603/2010 г. на СГС, в което се посочва, че ако пътният участък не е
затворен, т.е. по него може да се минава, той или е изряден или проблемните
места са означени, съобразно изискванията на закона (чл. 167, ал. 1 от ЗДП).
Счита, че ответникът би бил освободен от отговорност само ако се установи,
че неизправността на пътя е бил маркирана със съответните пътни знаци, но
намира, че това не е било доказано. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
Окръжен съд Благоевград констатира неяснота в твърденията на ищеца,
която обуславя необходимост да му се укаже да ги конкретизира. В исковата
молба се сочи, че процесното ПТП е станало на пътя между с. П. и с. Г..
Мястото на осъществяване на ПТП не е достатъчно конкретизирано,
доколкото е възможно между двете села да е налице повече от един път.
Същевременно в изготвената по делото автотехническа експертиза вещото
лице е изследвало конкретно път 1006 между с. П. и с. Г..
Съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК съдът указва на страните да конкретизират
твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Според решение от 2010
г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., I т. о. на ВКС ако съдът по съществото на спора
счита, че твърденията в исковата молба са неясни, неточни или, че определени
факти от значение за делото се нуждаят от изясняване, той има правната
възможност да приложи чл. 145, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Предвид съдържанието
на чл. 266, ал. 3 ГПК и съобразно принципа за преклузиите във въззивното
производство по повод обжалването на първоинстанционното решение
въззивният съд може да отстрани допуснатите процесуални нарушения.
Съгласно решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г., Г. К., I
г. о. на ВКС принципът на служебното начало, закрепен в чл. 7 от ГПК, намира
отражение и в други разпоредби, например чл. 145 от ГПК, който вменява
задължение на първоинстанционния съд да изясни чрез въпроси към страните
техните твърдения, както и фактите, които са от значение за делото.
Неизпълнението на тези задължения от първата инстанция води до
задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши
пропуснатите процесуални действия. В противен случай неговото решение ще
страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция.
3
По тези съображения следва да се укаже на ищеца да конкретизира
твърденията си като посочи конкретния път, на който твърди, че се е
осъществило процесното ПТП.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение. Препис от отговора следва да се изпрати на
жалбоподателя.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 16/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 13.02.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото – Община Благоевград и ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, като им се връчат и преписи от
настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на Община Благоевград препис от отговора на
въззивната жалба.
На осн. чл. 145, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ ЕАД да конкретизира своите твърдения като конкретно
посочи пътя, на който твърди, че се е осъществило процесното ПТП. Ако
твърди, че то е настъпило на път 1006 между с. П. и с. Г., той следва изрично
на посочи това.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4