РЕШЕНИЕ
№ 247
гр.Бургас, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
25 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2452 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане.
Жалбоподател е В.Л.И., ЕГН:**********, с адрес ***. В
производството оспорващата страна участва лично.
Ответник по жалбата е директора на дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник
– юрисконсулт Д.Д..
Предмет на оспорване е заповед №
ЗСП/Д-А/4819/20.10.2020г. на ответника, с която на жалбоподателя е отказана
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.
Заповедта е обжалвана от жалбоподателя по административен ред, по повод което с
решение № 45/05.11.2020г. на директора на РДСП Бургас оспорването е отхвърлено.
В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон при издаването на оспорения акт. Иска се отмяна на заповедта
и постановения с нея отказ за отпускане на ЦПО. Сочат се доказателства.
Ответната страна оспорва жалбата. Счита, че не са налице
материалните основания за отпускане на исканата от жалбоподателя целева помощ
за отопление. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е копие от обжалвания административен акт - заповед
№ ЗСП/Д-А/4819/20.10.2020г. на директора на ДСП, от който се установи издаването
му.
Представено е копие от заявление-декларация на
жалбоподателя с вх.№ ЗСП/Д-А/4819/16.10.2020г., въз основа на което е започнало
административното производство. В заявлението И. подробно е описал
обстоятелствата, приети в последствие за установени от ответника въз основа на
изготвения социален доклад по подаденото заявление-декларация. Установено и
безспорно е по делото, че към момента на подаване на заявлението И. е бил
безработен, но е работил в периода преди това, като средния му месечен доход за
последните 6 месеца преди заявлението е 469.75лв., докато индивидуалния
диференциран доход за отопление е 235.50лв. Установено е и това, че И. живее в
жилище, собственост на майка му. Установено е чрез представено експертно
решение на ТЕЛК, че жалбоподателят страда от заболяване – захарен диабет и е с
трайно намалена работоспособност 60%.
В жалбата се формулират и допълнителни фактически
твърдения, че поради КОВИД пандемията и заболяването си се оказва в
невъзможност да си намери работа, съответно и да си набавя доходи. За да
подобри шансовете си за намиране на работа започнал шофьорски курс, който
заплатил.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от директора на ДСП Бургас,
който е компетентен орган, съобразно правилото на чл.13 ал.2 от ЗСП. Не е
налице основание за оспорване по чл. 146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от закона
реквизити. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по издаването на
заповедта и не е нарушено правото на жалбоподателя да участва в производството
пред административния орган. В изпълнение на чл.13 ал.2 от ЗСП заповедта за
отпускане или отказ на социална помощ е издадена след преценка на всички данни
и обстоятелства, констатирани със социална анкета, съответно социален доклад.
Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Правилно е приложен материалния закон.
Целевите социални помощи са един от видовете социални помощи, уреден в
чл.12 ал.1 т.2 от ЗСП, чиято ал.3 предвижда, че Министерски съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи. Предвидено е в ал.4, че условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на ЗСП
с изключение на целевите помощи за отопление (каквато е процесната), които се
уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на
законовото възлагане е издадена Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление (по-нататък – Наредбата).
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона
за социално подпомагане (ППЗСП).
Съгласно чл.2 ал.4 от Наредбата основа за определяне на диференцирания
доход за отопление е базовият доход за отопление (БДО), който съгласно §6 от
Наредбата е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален
доход, а последният за 2020г. е 75лв. Следователно БДО е 150лв. за 2020г.
Що се отнася до диференцирания доход за отопление, то в случая
приложима е нормата на чл.2 ал.5 т.2 от Наредбата, съгласно която за лице с
трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто, живеещо само –
1,57 от БДО, т.е. 235.50лв. Тази величина на БДО е правилно определена от
ответника при издаването на оспорената заповед. След като средния месечен доход
на И. за последните 6 месеца преди заявлението е 469.75лв., то не са налице
изискванията по чл.2 ал.1 от Наредбата за уважаване на искането за отпускане на
ЦПО, в какъвто смисъл правилно е приел окончателния си правен извод ответника.
Правилно е постановен обжалвания отказ.
Аргументите на жалбоподателя, стоящи извън посочените по-горе
предпоставки, са такива, отнасящи се до търсене
на справедливост в конкретната ситуация. Същите не могат да бъдат взети
предвид, тъй като законът не допуска отпускането на социални помощи въз основа
на лична преценка за справедливост на решаващия орган. Такава оценка преценка
се прави от законодателя и подзаконовите нормотворчески органи, но не и при
издаването на индивидуален административен акт по приложението на ЗСП, нито от
съда при осъществяването на контрол за законосъобразност върху тези актове по
повод обжалването им.
Обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което на
основание чл.172 ал.2 АПК следва оспорването да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на е В.Л.И., ЕГН:**********, с адрес ***, срещу заповед № ЗСП/Д-А/4819/20.10.2020г.
на
директора на ДСП Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :