№ 2049
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204861 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 356062-F385225/03.09.2018 г.
на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ОСКАРБОС
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Г. О. Х. с ЛНЧ ***, на основание чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на
чл. 86, ал.1 , т. 2, и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82 , ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 , ал. 2 и ал. 6, т. 1 от
ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез законния си представител, моли да се отмени
НП, като аргументира становището си с възражения, свързани с нарушение на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, неизвършване на доставка, невръчване на АУАН и
приемането на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно
заседание не изпращат представител по закон или пълномощие.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок след приложение на по-благоприятния закон на
основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател на „ОСКАРБОС ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, било регистрирано по ЗДДС лице с ИН по ЗДДС
***.
1
Същият осъществявал търговска дейност и пред 2017 г. и подавал изискуемите
Справки-декларации за отчетните периоди ведно с отчетните регистри към тях.
На 10.11.2017 г. Оскарбос ЕООД извършило доставка на 12 бр. стоки на обща
стойност от 86 лв. без ДДС и 17,20 лв. ДДС на Колос 2006 ЕООД и издало фактура №
**********/10.11.2017 г. и касов бон за плащане на 103,20 лв.
На 13.12.2017 г. Оскарбос ЕООД подало справка декларация по ЗДДС с Вх. №
160034818574 от същата дата за данъчен период 11.2017 г. като не декларирало ДДС от
горепосочената фактура и не я описало в дневника за продажби.
След извършването на насрещна проверка, при която дружеството Колос 2006
ЕООД декларирало, че е получило доставка, изпратило е копие на фактурите и касов
бон, представило счетоводни записвания на фактурата и писмени обяснения,
инспектор по приходите – свид. Р. П. констатирала, че Оскарбос ЕООД не е включило
в дневника за продажби и не е начислило дължимия данък при определяне на
резултата в справката декларация за данъчен период месец ноември 2017 г.
Същата съставила АУАН на 17.05.2018 г. пред управителя на Оскарбос ЕООД и
лично му го връчила.
Той не упражнил правото си в тридневен срок да депозира възражения.
На база на установеното било издадено процесното наказателно постановление,
с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
Р. П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, 3 бр. протоколи за търсене на представител
на дружеството на адреса обявен в търговски регистър, справка декларация по ЗДДС с
вх. № 16003481857/13.12.2017 г. ведно с дневник за продажбите, фактура №
**********/10.11.2017 г. ведно с издаден касов бон., протокол за извършена насрещна
проверка, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него като допълва, че има издаден и няколко броя АУАН
за невключването и на други фактури като пред нея лицето твърдяло че вината била на
счетоводителката, а тя от своя страна прехвърляла вината на управителя, че не били
предоставени фактурите. Показанията съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя че АУАН не бил съставен пред представител на нарушителя и не му
бил връчен, напротив видно от разписката неразделна част от АУАН самият управител
на дружеството се е разписал че го получава след като е бил съставен пред него.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено
2
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
представител на дружеството жалбоподател, като последният лично е вписал
възраженията си в него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено след извършване на насрещна
проверка, а именно на 12.03.2018 г., която да установи наличието на издадена такава
фактура, а поради характера на нарушението и начина на неговото установяване то
момента на установяване на нарушителя и нарушението съвпадат. Видно от датата на
издаване на АУАН не са изминали три месеца от откриване на нарушителя, нито една
година от извършване на нарушението. В тази връзка Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
Съдът обаче намира, че следва да отбележи, че е изтекла абсолютната давност.
Съобразно трайната съдебна практика в административно наказателния процес
намират приложение правилата на давността, която бива два вида:
- преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния
компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респективно
административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на
наказателната/ административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила
акт. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност - чл. 81, ал. 2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/
административно- наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването
на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК.
- изпълнителска давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава
във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с
влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на същата обхваща периода след
влизане в сила на НП, до окончателното изпълнение на наложеното наказание.
В случая тъй като няма влязло в сила НП и административно-наказателния
процес е все още, меродавни са нормите касателно преследвателната давност.
Тук следва да се съобразят и постановките на Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според които сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни,
като проявна форма на преследвателната давност, като в административно
наказателния процес намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна
давност от 4 години и шест месеца. Същата тече от довършване на деянието 14.12.2017
г. до влизане в сила на НП.
В процесния случай, нарушението се твърди да е извършено на 14.12.2017 г.,
когато е изтекъл срока за декларирането и начисляването на ДДС по порцесната
3
фактура. Към датата на издаване на АУАН и НП, предвидените в чл. 34 ЗАНН
давностни срокове не са били изтекли, поради което стриктно погледнато
упражняването на властническите правомощия на приходната администрация към този
момент се явява законосъобразно.
Бездействието да се връчи НП в продължение на четири години е довело до
изтичане на абсолютната преследвателна давност през юни 2022 г. И към настоящия
момент, както вече се отбеляза НП не е влязло в сила.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д. №
9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове
в административно наказателния процес.
Съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът, независимо от материалната
законосъобразност на НП, го отменя и прекратява административно- наказателното
производство, в случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на
преследвателната давност по чл. 34 ЗАНН, като същото следва да важи и за
абсолютния давностен срок по НК.
Трайната практика на ВКС, приема че в случай на вече издаден
първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (тази роля в процесния случай
изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното производство
настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд)
или пред касационната инстанция, те се произнасят с Решение, доколкото вече
издадения правораздавателен акт не може да се отмени с Определение.
В този смисъл - Решение № 149/ 08.10.2020 г., н.д № 707/ 2020 г. на ВКС,
Решение № 26/ 13.05.2019 г. по н.д. № 1239/2018 г. на ВКС, Решение № 209 /
27.12.2019 г. по н.д. № 614/2019 г. на ВКС.
Изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред
продължаващата висящност на административно наказателния процес, поради което
НП следва да се отмени и административно-наказателното производство да се
прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа материално-правния спор
по същество.
По разноските
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят
би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 356062-F385225/03.09.2018 г. на
директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на ОСКАРБОС ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. О. Х.
с ЛНЧ ***, на основание чл. 180, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 86,
ал.1 , т. 2, и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82 , ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 , ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
ПРЕКРАТЯВА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНОТО
ПРОИЗВОДСТВО срещу ОСКАРБОС ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Г. О. Х. с ЛНЧ ***, за вмененото нарушение по
4
чл. 86, ал.1 , т. 2, и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82 , ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 , ал. 2 и ал. 6, т. 1 от
ЗДДС, вменено с АУАН № F0385225/ 17.05.2018 г. и НП № 356062-F385225/03.09.2018
г.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5