№ 135
гр. Варна, 20.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600086 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Д. К. М., редовно призован, воден от органите
на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. А. Ж. Т. от АК – ВАРНА,
служебен защитник от преди.
Жалбоподатели-частен обвинители и граждански ищци Ж. В. П. и М.
М. Д., редовно призовани, явяват се лично и с повереник адв. Д. Г. И. от АК
– ВАРНА, надлежно упълномощена.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод. Оттегляме направеното искане за представяне на
копие на присъди с мотиви.
АДВ.Ж. – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
В допълнителната въззивна жалба мотивирах искането си за прилагане
на досието на моя доверител от Затвора Белене с това, че той е бил УПО.
Трябва да кажа, че това не съм го разбрал при разговорите си с него, че такова
нещо няма. Няма УПО, но според него по време на престоя му има няколко -
значителен брой награди, което опровергава, ако това е така разбира се, след
като се запознаем с това досие, опровергава изнесеното в мотивите на
присъдата на стр.6, предпоследен абзац, където съдът е приел, че той е
неподдаващ се на корекционна работа. Аз лично смятам, че този извод може
1
да бъде опроверган именно с прилагането на личното му затворническо досие
от Затвора – Белене. Пак казвам това е по негови твърдения, аз не съм го
виждал това досие и няма как да го видя. Поддържам същото искане, но на
друго основание - не че е имал УПО, а за това, че е имал награди.
ПРОКУРОРЪТ – Предоставям на Вас да прецените дали е необходимо
да уважите това искане. Дори и да приемем, че има такива награди самият
извод на съда, че той не се поддава на корекционна работа съдът го е
отхвърлил по-късно при индивидуализиране на наказанието приемайки, че
всъщност подсъдимият не се нуждае от абсолютна и постоянна изолация от
обществото и съдът му дава шанс след известно време да се реинтегрира след
тридесет години, тоест съдът сам е зачеркнал това изречение в мотивите си.
Човек ако не се поддава на никаква корекция трябва да бъде изолиран
завинаги, а тук наказанието е второто по тежест, не най-тежкото. Така че аз не
виждам това да промени нещо в общ аспект, но предоставям на Вас да
прецените дали е необходимо да бъде уважено това искане.
АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, аз също се противопоставям се
на така направеното искане от колегата адв. Ж.. Моля да вземете под
внимание, че когато сме изнесли своята пледоария пред първата инстанция
сме използвали материали, които са от свидетелството за съдимост, които
осъждания доказват много ясно, че при него е имало градация на
престъпленията, които той е извършвал и ако Вие уважите искането на
колегата адв. Ж. тогава възобновявам моето доказателствено искане от името
на наследниците.
СЪДЪТ счете, че делото не се нуждае от попълване с допълнителни
писмени доказателства – досието на осъдения от мястото за изтърпяване,
респ. мотивите на присъдите по предходните му осъждания, както и че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на защитата и
повереника.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Ж. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата.
Считам, че наложеното наказание е явно несправедливо, че съдът не е
оценил събраните смекчаващи вината обстоятелства на моя доверител. Съдът
2
изцяло е пренебрегнал показанията на жената, с която живее моят доверител
и от която има дете, която свидетелства пред съда, че той е правил
многобройни опити да се откаже от употребата на наркотици, включително е
правил опити да се лекува и най-важното, което тя каза и което на мен ми
направи впечатление е, че той се е срамувал от този факт че е употребявал
наркотици и че е зависим от наркотиците, и че се е криел доколкото можел от
нея, че употребява наркотици. Тя заяви и един друг факт, че той всъщност се
е отнасял добре към нейните две деца от предходен брак или от предходно
съвместно съжителство, и най-вече към детето, което двамата са имали и че е
правил всичко възможно да ги осигурява със средства, дори е ходил да
работи в Германия, има категорични данни, че тук също е работил и явно е че
при него проблемът е, че като изпадне в нужда да употребява наркотици
всичко се проваля и добрите му намерения са само стъпки към ада. Според
мен в него не може да виждаме само лошите неща, трябва да видим и нещата,
които показват че той не е такава личност, която да бъде отстранена завинаги
или за много продължителен период от живота на близките си хора.
Другото обстоятелство, което съдът според мен е надценил като
обществена опасност е заключението, че видите ли той не подлежи на
корекция при изтърпяване на наказание. Както прокурорът заяви пред Вас
вземайки становище по искането за доказателства, самият съд по-нататък
като че ли опровергава това свое съждение, като твърди, че той можел в
известен период все пак да подлежи на корекция, но това противоречи, ако
въобще го сметнете за противоречие, за да бъде тълкувано единствено и само
в полза на моя доверител. Според мен са подценени и усИ.та му той да
разкаже все пак какво е станало. Така или иначе ако погледнем обективно
доказателствата така, както са наредени, срещу него има скромен брой
положителни доказателства, които могат да бъда обяснени всякак, при
условие че той често е ходел в този дом и чисто времево те не са свързани с
датата, деня и часа на убийството. Става въпрос за онази снимка, на която той
се вижда и за петното кръв, което е намерено на маратонката.
На следващо място ако не беше неговото признание за оръдието на
убийството, то такова не беше намерено въпреки последователните усИ. на
разследващите органи. Експертите съдебни лекари казаха, че да това е най-
вероятното средство, което той е използвал за да умъртви починалия. Освен
3
това те казаха и една друга подробност, че най-вероятно това е станало с
първия удар, който той е нанесъл по главата на загиналия. Ето защо
съжденията за жестокост и за това, че той многократно е удрял след това
мъртвия човек са от значение и смятам, че не могат да бъдат основание да се
наложи наказание, каквото му е наложено. Всичко това прибавяйки към по-
късните съждения на състава на съда определил наказанието, че той все пак
има възможност да бъде коригирано неговото поведение при условията на по-
продължително задържане и разбира се общовалидното, което всички знаем,
че едно лишаване от свобода повече от 8 години просто вече не е лишаване от
свобода, а обричане на човека да бъде вечен затворник по една или друга
причина смятам, че може да Ви даде основание да измените наложеното
наказание и да определите такова в рамките на първата алтернатива от 15 до
20 години. Считам, че това ще бъде най-справедливото наказание за този
човек.
Моля Ви в този смисъл за произнасяне.
ПОДС.М. - Поддържам казаното от адвоката ми. Съжалявам за
деянието, което извърших, не мога да върна времето назад. Това е което мога
да кажа. Единствената ми молба е да намалите малко наказанието по
присъдата ми.
ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, смятаме, че жалбата е
неоснователна. Съдът правилно е индивидуализирал наказанието на подс. М..
Отчетени са смекчаващите отговорността обстоятелства, което е станало
причина за налагане на второто по тежест наказание. Съдът е обосновал
според нас правилно акта си защо е необходимо да се наложи именно
наказание доживотен затвор с оглед особено високата степен на обществена
опасност на дееца – това е основният аргумент.
Не мога да се съглася с адв. Ж., че съдът изобщо не е отчел това
положително, което е било събрано за подсъдимия най-вече от показанията
на неговата приятелка, тези доказателства са обсъдени и всъщност те са едно
от мотивите съдът да даде възможност на подсъдимия след един период от
време, минимум 30 години, все пак да се поправи и превъзпита.
Действително срокът е много голям, но той все още е млад. Не мога да се
съглася с адв. Ж., че 8 години е някаква граница след която човешката
личност не би могла да постигне някакъв прелом морален. Имаше наистина
4
такива изследвания на времето, но аз смятам, че това са доста формалистични
подходи към превъзпитаването на личността и ролята на която е лишаване от
свобода. Малко знае науката за човешкото съзнание, за неговите
характеристики, особено за неговата морална компонента. Като слушам сега
подсъдимия аз смятам, че той е започнал този процес, но такъв е законът и
преди тридесет години няма да може да поиска да бъде освободен. Той може
да претърпи корекции в позитивна за него насока, тази присъда не му отнема
надеждата и му дава един шанс все пак, така че смятаме че тя трябва да бъде
потвърдена. Все пак не бива да забравяме и генералната превенция, тя е за
този род деяния особено важна.
АДВ.И. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите в цялост така
постановената присъда от първата инстанция, като за това имаме конкретните
аргументи:
На първо място виждаме една личност, която не е показала никакви
признаци за подобряване след като е излязла от затвора, напротив при него
нещата са градирали във все по-голяма степен. Освен това в първата
инстанция много обстоятелствено в защитата си съм посочила защо е било
необходимо това лице да получи най-тежката присъда. Така също искам да
кажа, че независимо, че другата страна изтъкна, че е имало само един удар,
след който е настъпила смъртта постмортем на починалият са били нанесени
и други удари, което показва, че подсъдимият е целял настъпването на
престъпния резултат и този престъпен резултат след това е и настъпил. Също
още по-тревожно е, че след извършване на убийството подсъдимият на
няколко пъти е излизал от апартамента, прекарал е една нощ с трупа в една
стая. Също така той твърдеше, че няма никакъв мотив за извършване на
деянието, напротив такъв мотив е имал както е видно от показанията, които е
дала неговата наемодателка в ДП. Тя твърди, че той не е плащал сметки за
ток, вода, а и други комунални услуги в продължение на повече от два
месеца, при което както и прокурорът по делото сподели, когато са влезли
разследващите и са правили оглед съответно в неговия дом не е имало
действащо електричество, поради което се е наложило да правят и повторен
оглед.
Също така бих искала да кажа, че по отношение на близките на
починалия те към настоящия момент по отношение на неговата майка, която
5
е тук в съдебната зала, нейното здравословно състояние все повече се
влошава, тъй като в рамките на два месеца тя е изгубила две деца. Всички сме
родители и знаем какво означава в рамките на два месеца да изгубиш
собствените си деца.
Също така бих искала да посоча, че в първата инстанция са присъдени
гр. искове по отношение на майката и сестрата на починалия. Те бяха
конституирани като гр. ищци, бяха присъдени по 150 000 лв. на всяка и
смятам, че съдът много правилно е преценил, че тези искове са доказани по
основание и размер, както и че тези искове не са завишени, поради което и
съдът ги е уважил изцяло. Факт е, че и каквато и сума да бъде определена
досежно тези искове на практика тя не може да замести убития близък човек,
син, брат, но все пак с оглед на закона уважената сума се явява като един вид
компенсация за претърпяната болка и страдания от тези хора, а така също
смятам, че една доживотна присъда би изолирала такива опасни индивиди от
обществото, които не се знае ако излязат след една малка присъда дали няма
да извършат ново, още по-тежко деяние.
Моля да потвърдите присъдата изцяло.
АДВ. Ж. /РЕПЛИКА/ - Уважаеми Апелативни съдии, аз се позовавам
на изнесеното в мотивите на стр. 7 където като смекчаващи отговорността
обстоятелства са посочени само частичните самопризнания, нищо различно
не съм казал, но всичко останало не е взето предвид поне официално, съдът
може да го е мислил, може да е било в главата му, но е трябвало да го изложи
на хартия.
По отношение на твърдението на частния обвинител, извинявайте но
сигурно има десет хиляди човека в момента в гр. Варна, които не са си
платили два месеца наема и това не са обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид при определяне на наказанието лишаване от свобода.
ЧО и ГИ П. – Децата ми липсват много, особено Пенчо. Той много ми
помагаше, по три пъти на ден ми се обаждаше. Той знаеше, че батко му не е
добре. Нямам думи, много ми липсва. Той помагаше много на това момче.
Двадесет дена ли, един месец ли беше седял при него, казваше: Майко има
едно наркоманче, много е добро, трябва да му се помогне, има и дете. Това ли
беше благодарността, той да му вземе душата.
6
ЧО и ГИ Д. – Брат ми беше единственият отдушник, който ми е
помагал, от което съм лишена да го имам и сега. Той много ми е помагал,
винаги се е отзовавал. Много хора сме вкъщи, той винаги се грижеше за
майка ни. Той прекалено много ни липсва.
ПОДС.М. - Съжалявам за това, което съм направил. Пенчо ми беше
приятел. Наистина нямах мотив да направя това престъпление и незнам как се
случи като цяло това, което съм извършил. В затвора показвам добро
поведение и спазвам вътрешния ред. Искрено съжалявам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:50: часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7