Присъда по дело №2317/2011 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2317 по описа на П.ския окръжен съд за 2011г.

 

            П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо А.Д.К.и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК за това, че на **.2009г. на главен път гр.П.– гр.К.при управление на МПС – л.а.”Ф.Ф.” с рег. № РВ **е нарушил правила за движение по ЗДвП, а именно : по чл.21,ал.1 от ЗДвП, според която разпоредба при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 90 км./ч извън населено място (движел се е със сто км./ч.), по чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.2, според които разпоредби водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, респ. водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по чл.43,т.4 от ЗДвП, според която разпоредба изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, и по непредпазливост е причинил смъртта на българския гражданин К.Г.Т., с ЕГН : **********, настъпила на **.09г. в болница в гр.П..

            При пренията прокурорът обяви, че поддържа повдигнатото обвинение, без да внася изменение във фактическите и правните си изводи, изложени в обвинителния акт. Счита, че е съответно на целите по чл.36 от НК санкциониране с предвиденото наказание лишаване от свобода в размер около две години. Относно размера на кумулативното наказание „лишаване от право на управление на МПС” не формулира конкретно становище. Относно размерите на гражданските искове – също.

            Преди началото на съдебното следствие бяха приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от по 150 000 лева ведно със законната лихва от 19.06.09г. до окончателното изплащане от страна на всеки от родителите и единствени наследници на пострадалия  вследствие на инкриминираното пътно произшествие К. Т. - св.Г.Т. и св.А.А. - като те добиха процесуалното качество на граждански ищци и на частни обвинители. Бяха представлявани в процеса от адв.Е. и от адв.М.. При пренията участваше само повереникът им адв.М., която разви и аргументира подкрепа на прокурорската позиция по делото. Пледира за уважаването на гражданските искове в пълните им заявени размери. Г.Т. при пренията изложи мнението си за доказаност на обвинението. Не взе конкретно становище по въпроса за наказанията на подсъдимия. Моли да бъде уважен гражданският му иск. Редовно уведомена за повторния съдебния процес, А.А. не се яви  в двете проведени съдебни заседания по делото.

            Подсъдимият Ал.К. е дал подробни обяснения на първата процесуална фаза, както и при предходното съдебно разглеждане на делото, които бяха прочетени и станаха част от доказателствения материал на основание чл.279,ал.1,т.4 и чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.4 от НПК. След изслушването им той заяви, че напълно ги поддържа, като отново подчерта, че не вижда вина за причиняването на съставомерния резултат. Моли за оправдателна присъда. Упълномощеният от него защитник адв.К. изложи подробни мотиви в подкрепа на възгледа за липса на причинна връзка между инкриминираните нарушения на правилата за движение по ЗДвП и инкриминираните последствия и пледира за оправдаване на К..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.Д.К. е роден на ***г***. Той е българин, бълг.гражданин. Има средно образование. Не работи, като е пенсионер по болест. Женен е и има три пълнолетни деца. Не е осъждан. Единният му граждански номер е **********.

Притежава свидетелство за управление на МПС, категория В и М от 1981г. С наказателно постановление от 20.10.2003г. са му наложени административни наказания глоби и са отнети четвърт от контролните му точки за две нарушения по закона за движение по пътищата – по чл.103 и по чл.183, видно от справката от началника на сектор КАТ от 21.06.2010г. на лист 20 от н.о.х.д. № 2072/10г.

Пострадалият К. Т. бил на 21 години. Той бил единственото дете от брака на св.Г.Т. и св.А.А.. През 1992г. родителите се развели, но запазили добри отношения помежду си и с детето си. Две години по-късно А. заминала за РГ., където се установила и създала ново семейство. Момчето било отгледано от бащата с помощта на бабата в П.ското село К.. През 2002г. 15-годишният К. заминал при майка си. През месец февруари 2009г. той се завърнал в България, като бил решил да се установи окончателно в родината. През месец май започнал работа като спасител в „А.” – П.. Наложило се да се придвижва ежедневно до работното си място от село К., където живеели с баща му. В началото на месец юни закупил за целта мотор „Х.” с рег. №  РВ **. Имал отлични умения да го управлява. Притежавал и съответната правоспособност – категории „В” и „А”.

 

На **.2009г. в около 07.45 часа К. управлявал лекия си автомобил “Ф.Ф.” с рег. № РВ 0068 ХА /пикап/ по главен път гр.П. – гр.К.. Движел се в посока от юг на север, към град К.. Преминал през село Г.И., област П.ска.

Времето било слънчево и ясно, с добра видимост. Участъкът от пътя бил с асфалтово покритие, сух, без съществени неравности, хоризонтален, равен и прав. Разрешената скорост била 90 км./ч.

Платното за движение се състояло от две ленти, отделени с единична прекъсната линия. От двете страни на платното имало банкети и високи дървета, хвърлящи сенки и върху двете ленти.

В същата посока /към гр.К./ със скорост от 75 км/ч се движел товарен автомобил „М.” с рег.№ ЕН *** с ремарке „О.” с рег. № ЕН **, шофиран от свидетеля М.Д.. Автовлакът бил натоварен с бира от пивоварен завод „К.” в град П., предназначена за получател в гр.П..

В другата пътна лента с насоченост към Военното поделение в село Г.И. се движел св.Р.И., управлявайки л.а.”М. 323” с рег. № ***, черна на цвят. Поддържал към 77 км./ч. Зад него приближавала „Х.”-та на К. Т..*** И. подсъдимият достигнал непосредствено зад камиона. Видял, че в дясната част на насрещната лента се движи лекият автомобил на И.. Решил да изпревари камиона, разчитайки, че ще може да стори това преди доближаването на „М.”-та в зоната му за М.евриране. Трябвало, но не взел предвид редица характеристики на пътната обстановка : пътното платно било тясно – едва 7.20 метра и при невъзможност да се завърши изпреварването, на тази широчина не можели да се разминат трите ППС /двете леки коли са с габаритна широчина от по 1.70 метра, а камионът е с габаритна широчина 2.5 метра, като „М.”-та била на 20/30 см. от края на асфалта, а камионът – на 70 см. от края на асфалта/ ; дългите сенки, хвърляни от околните дървета, създавали редуване на светлосенки, пък и приближаващият се автомобил бил с черен цвят, които фактори били принципна пречка за реална оценка на отстоянието до приближаващото се насрещно ППС ; изпреварваното ППС пък представлявало над 18-метров автовлак с ремарке и с принципно лоша спирачна ефективност, тоест на практика предстояло изпреварване на композиция от превозни средства, при каквато М.евра преценката за безопасност включва и безопасното разстояние, което следва да остане след завръщане в дясната лента пред изпреварената композиция /в случая към 50 метра/ ; К. не бил сигурен дали шофьорът на „М.”-а го е възприел, както и дали пред камиона не се движи друго ППС ; не е можел да разчита и на собствените си реакции на шофьор /физиологични и технически/, при положение, че е човек в напреднала възраст, със силно влошено зрение, а има и други заболявания, заради които му било предписано от ТЕЛК да избягва психо-физическо натоварване. С оглед на тези обстоятелства разстоянието от около 350 метра до насрещната „М.” в момента на предприеМ.е на М.еврата било крайно недостатъчно за извършването й. Пренебрегвайки присъствието и значението на всички изброени фактори, подсъдимият не осъзнал невъзможността от безаварийно извършване и завършване на намислената М.евра, и без конкретна необходимост от изпреварване в онзи момент, ускорил до около 100 км./ч., навлизайки с по-голямата част от автомобила си в насрещната пътна лента. Сложено било началото на ситуация, при която с оглед на посоченото разположение на трите превозни средства върху 7.20-метровото платно за движение и при посочените по-горе техни скорости, сблъсъкът между поне две от тях е бил неизбежен. Предугаждайки това, св.И. незабавно започнал намаляване на скоростта. Шофьорът на камиона св.Д. не бил възприел изпреварването, така че не реагирал.

Било изминало време от 1.278 секунди от началото на предприетото от подсъдимия изпреварване, когато внезапно иззад „М.”-та излязъл с около 100 км./ч. мотоциклетът „Х.”, управляван от пострадалия К. Т.. Той също целял изпреварване на предното ППС /на „М.”-та/, като не бил възприел вече осъществяващото се изпреварване от страна на К.. В този момент вече нито подсъдимият, нито Т. можели да се върнат назад, нямали и технологично време да предприемат М.еври завиване. Ударът се очертавал като непредотвратим дори при екстремно спиране. Тогава мотоциклетистът решил да премине между пикапа и камиона и с лека промяна на посоката на движение насочил мотора в улея между тези две превозни средства. Възприемайки това, К. леко насочил колата си наляво, разширявайки по този начин разстоянието до камиона на около един метър и установявайки се 1.30 метра от платното за движение в ляво. И. също предприел отклонение – в дясно в своята посока.

Обаче създаденото разстояние от 1 метър между „Ф.”-а и камиона било абсолютно недостатъчно за преминаване на широкия 0.74 метра мотоциклет, движещ се със сто километра в час. На 0.53 метра разстояние между предната част на камиона и предната част на пикапа настъпил сблъсък между тази част на колата на К. /в дясната й страна/ и мотора. Било изминало време 1.35 секунди от началото на появата на мотоциклета иззад „М.”-та, респ. били изминати 94-те метра, на които остоял „Ф.”-а от началото нае изпреварването на автовлака до мястото на сблъсъка. При удара дясната част от тялото на Т. влязла в съприкосновение с дясната страна на колата на К., като предната дясна степенка на мотора пробила предната му дясна гума. Последвало спукване и на предната му лява гума.

Заради удара с мотоциклета пикапът бил отклонен към „М.”-та. 0,272 сек. след първия удар настъпил втори удар между мотоциклета и ремаркето на автовлака. Мотоциклетът, с около 90 км/ч., и тялото на пострадалия с лявата си част се ударили в лявата част на ремаркето. След този удар мотоциклетът и мотоциклетистът се отклонили  надясно. Мотористът паднал в десния край на пътното платно по посока на своето движение, на банкета, а мотоциклетът - на лявата си страна в левия край на пътното платно, по-надолу.

0,407 сек. след първия удар последвал трети удар, между лекия автомобил „Ф.Ф.” и лекия автомобил „М.”. В момента на този удар скоростта на пикапа „Ф.Ф.” била около 90 км/ч., а на лекия автомобил „М. 323” - около 40 км/ч. В резултат на страничния приплъзващ удар между левите страни на тези две коли „М.”-та се насочила наляво извън платното за движение и там се установила.

Когато видял, че мотор е предприел изпреварване на насрещната „М.”, Д. погледнал в огледалото за обратно виждане и тогава видял и пикапа. Веднага започнал намаляване на скоростта и отклонение в дясно, но правел това плавно, за да не се преобърне автокомпозицията. Когато последвал сблъсъкът и Д. го чул, все още не бил излязъл на банкета.

Веднага след спирането на участниците в произшествието св.И. изтичал до моториста. Вдигнал главата му, проверявайки дали си е глътнал езика. Говорел му, при все, че явно Т. не бил в състояние да осъзнава действителността. Подсъдимият и св.Д. също отишли при него, но не предприели някакви действия, нито казали нещо. Спрели други коли и шофьорите им се обадили на Бърза помощ. 

За случилото се били уведомени и органите на сектор „ПП” при ОД на МВР гр.П.. Дошлият на място полицейски служител свидетелят Г.В. запазил местопроизшествието. Подсъдимият и свидетелите Д. и И. били изпробвани за употреба на алкохол. Резултатите били отрицателни.   

Пострадалият бил транспортиран до болнично заведение в гр.П.. Въпреки положените медицински грижи, след няколко часа починал. Бащата незабавно бил отишъл в болницата, научавайки за случилото се, но не могъл да говори със сина си преди смъртта му. Когато докторите му съобщили за кончината на К., той се обадил на бившата си съпруга св.А.А. и й съобщил. Тя пристигнала веднага и двамата заедно подготвили погребението на детето си.  

Сетне всеки от родителите изпаднал в депресия. Постепенно заради рутинните им житейски занимания и грижите за новосъздадените им семейства болката им намаляла, но и  до ден днешен не е отшумяла, нито избледняла.

 

В хода на разследването е била подложена на оглед тахошайбата на товарния автомобил „М.”, като видно от записа й  произшествието е настъпило в 07,44 часа и скоростта на автовлака е била около 75 км/ч., но е възможно в момента на удара да е била по-ниска. Спирането му е било равномерно, а колелата на ремаркето не са блокирали, тъй като при огледа на местопроизшествието не са регистрирани спирачни следи.

 

Поради нуждата от специални знания относно фактите от предмета на доказване в хода на наказателното производство са били назначавани експертизи:

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп /л.73-81 от досъдебното производство/, прочетено и прието в с.з. на осн.чл.282,ал.3 от НПК, се установява, че при изследване на трупа на К. Т. е констатирано масивно изразена мастна емболия в белия дроб, остра кръвозагуба, наличие на кръв в дясната гръдна половина /1000 мл/, наличие на кръв в коремната кухина /1200 мл/, многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, на костите на двете подбедрици, на двете ключици, на ребра, разкъсване на хилуса на десния бял дроб, контузия на десния бял дроб, разкъсване на хилуса на слезката, на черния дроб, бледност на вътрешните органи, субдурален и субарахноидален кръвоизлив, разкъсване на пикочния мехур, травматичен оток и кръвонасядане на скротума, разкъсно-контузни рани на горни и долни крайници, охлузвания в областта на шията, горни и долни крайници, оперативен срез по средната коремна линия.

Крайният извод е, че смъртта се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на мастна емболия в белия дроб и острата кръвозагуба. Мастната емболия и острата кръвозагуба са конкуриращи се причини, които сами по себе си биха довели до смъртта на пострадалия. Мастната емболия се дължи на многофрагментното счупване на костите на долните крайници, двете ключици и ребрата. Острата кръвозагуба се дължи на разкъсването на хилуса на десния бял дроб, на хилуса на слезката и на черния дроб. Механизмът на причиняване на уврежданията е от действието на твърд, тъп предмет със сравнително голяма сила. Всички травматични увреждания са от прижизнен характер. Те се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и с настъпването на смъртта на Т..

Видно от протокола за  химическа експертиза /л.85 от досъдебното производство/ последният не е бил алкохолно повлиян.

 

Според заключението на тройната автотехническа експертиза /л.88-118 от досъдебното производство/ първият удар - между мотоциклет „Х.” и лек автомобил „Ф.Ф.” - е настъпил по дължина на около 27-28 м южно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед на местопроизшествие, а по широчина – на около 3-3,5 м западно от ориентир № 2.  Вторият удар - между мотоциклет „Х.” и ремарке на товарен автомобил „М.” - е настъпил по дължина на около 34-35 м южно от ориентир № 2, а по широчина – на около 2-2,5 м западно от ориентир № 2. Третият удар - между лек автомобил „Ф.Ф.” и лек автомобил „М. 323”- е настъпил по дължина на около 17-18 м южно от ориентир № 2, а по широчина – на около 5-5,5 м западно от  ориентир № 2.

Скоростта на движение на камиона непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 75 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета в момента на първия удар е била около 120 км/ч. Скоростта на движение на пикапа в момента на първия удар е била около 102 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „М. 323” преди произшествието е била около 77 км/ч.

В анализираната пътна ситуация от момента, в който водачът на мотоциклета е започнал изпреварването, водачът на лекия автомобил „Ф.Ф.” е нямал техническата възможност да установи МПС преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Водачите на товарен автомобил „М.” и лек автомобил „М. 323” са нямали техническа възможност да избегнат произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не е бил предприел маневра „изпреварване” в момент, когато срещу него са се движели товарен автомобил „М.” и лек автомобил „Ф.Ф.”.

Най-вероятен от техническа гледна точка според вещите лица е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водачът Д. е управлявал товарен автомобил „М.” с ремарке по платното за движение на пътя гр. К. – гр.П. в посока от юг на север. По това време водачът К. е управлявал лек автомобил „Ф.Ф.” по същите път и посока зад товарния автомобил. В този момент водачът И. е управлявал лек автомобил „М. 323” по платното за движение на същия път в посока от север на юг, срещу товарния автомобил „М.” и лекия автомобил „Ф.Ф.”. Водачът Т. е управлявал мотоциклет „Х.” зад лек автомобил „М. 323”. Водачът на лек автомобил „Ф.Ф.” е предприел маневра „изпреварване” на товарния автомобил. В този момент разстоянието между лекия автомобил „Ф.Ф.” и лекия автомобил  „М. 323” е било около 349 м. Към 4,2 сек. след това водачът на мотоциклет „Х.” е предприел маневра „изпреварване” на лек автомобил „М. 323”. В този момент разстоянието между лекия автомобил „Ф.Ф.” и мотоциклета „Х.” е било около 172 м, а между товарния автомобил „М.” и мотоциклета „Х.” – около 155 м. Около 0,9 сек. след това мотоциклетът „Х.” е навлязъл в лентата за насрещно движение. В този момент лекият автомобил „Ф.Ф.” се е движел със скорост около 93 км/ч и се е намирал на около 57 метра преди мястото на първия удар. Разстоянието между лекия автомобил „Ф.Ф.” и мотоциклета „Х.” е било около 124 м, а разстоянието между товарния автомобил „М.” и мотоциклета „Х.” – около 111 м. В този момент лекият автомобил „Ф.Ф.” се е намирал около задната част на товарен автомобил „М.” по дължина. Така след около 2,15 сек. е настъпил  първият удар между мотоциклет „Х.” и лек автомобил „Ф.Ф.”. Ударът е настъпил в дясната страна на мотоциклет „Х.” и лек автомобил „Ф.Ф.”. И за двете МПС по характер е бил прав ексцентричен при челно сблъскване. Около 0,2 сек. след това е настъпил вторият удар между мотоциклет „Х.” и товарен автомобил „М.”. Този удар е настъпил в лявата страна на мотоциклета и по характер за него е бил прав ексцентричен при странично сблъскване и в лявата страна на ремаркето на товарния автомобил, като по характер за него е бил кос при странично сблъскване. Около 0,15 сек. след това е настъпил третият удар между лек автомобил „Ф.Ф.” и лек автомобил „М. 323”. Този удар е настъпил в лявата страна лек автомобил „Ф.Ф.” и лек автомобил „М. 323”. И за двата леки автомобили по характер ударът е бил прав ексцентричен при челно сблъскване. След това четирите МПС са спрели - около 4,65 сек. за лек автомобил „Ф.Ф.”, около 0,4 сек. за лек автомобил „М. 323”, около 1,15 сек. за  мотоциклет ,,Х.”, около 1,8 сек. за товарен автомобил „М.”. Така всички превозни средства са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на мотоциклет „Х.” е предприел маневра „изпреварване” в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато срещу него са се движели товарен автомобил „М.” и лек автомобил „Ф.Ф.”, който около 4,2 сек. преди това вече е бил предприел маневра „изпреварване”.

 

От заключението на повторната комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза /л.134-157 от досъдебното производство/ се установява, че мястото на удара между лек автомобил „Ф.Ф.” и мотоциклет „Х.” се намира по дължина на платното на движение на около 28 метра южно от ОР1, а по широчина – в пътната лента на мотоциклета на около 4,30 м западно от ОР2. Мястото на удара между мотоциклет „Х.” и товарен автомобил „М.” с ремарке се намира по дължина на платното за движение на около 34,80 м южно от ОР1, а по широчина - в пътната лента на товарния автомобил на около 3,20 м западно от ОР2. Мястото на удара между лек автомобил „Ф.Ф.” и лек автомобил „М. 323” се намира по дължина на платното за движение на около 16,70 м южно от ОР1, а по широчина - в пътната лента на лек автомобил „М. 323” на около 5,30 м западно от ОР2.

Скоростта на МПС в мига на ударите и дължината на опасната им зона за спиране са следните:

- товарен автомобил „М.” - 75 км/ч при ІІ удар, с опасна зона за спиране 99,45 м

- лек автомобил „Ф.Ф.” - около 100 км/ч при І удар, с опасна зона за спиране 94 м, и около 90 км/ч при III удар

- лек автомобил „М. 323” - около 40 км/ч при III удар; около 77 км/ч. преди І удар с опасната зона за спиране 96,39 м

- мотоциклет „Х.” - около 100 км/ч при I удар, с опасна зона за спиране 103,19 м, и около 90 км/ч при ІІ удар.

Предната част на лекия автомобил „Ф.Ф.”, когато е започнал да изпреварва автовлака и се е изравнил с неговата задна част, се е намирала на разстояние 73,03 м преди мястото на първия удар, което е по-малко от опасната му зона за спиране от 94 м. Това означава, че след като е започнал изпреварването, водачът на лекия автомобил „Ф.Ф.” не е можел да спре преди мястото на удара с мотоциклета.

Предната част на мотоциклета „Х.”, когато е започнал изпреварването на лекия автомобил „М. 323” и се е изравнил с неговата задна част, се е намирала на разстояние 37,53 м. преди мястото на първия удар, което е по-малко от опасната му зона за спиране - 103,19 м. Това означава, че когато е предприел изпреварване на лекия автомобил „М. 323”, мотоциклетистът не е можел да спре преди мястото на удара с лекия автомобил „Ф.Ф.”.

Мотоциклетът е предприел изпреварване на лекия автомобил „М. 323” по-късно от началото на изпреварването на автовлака от лекия автомобил „Ф.Ф.” с 1,278 сек. Мотоциклетът не е можел да премине вдясно и да заобиколи лекия автомобил „Ф.Ф.”, защото му е било необходимо да се измести в този случай странично на около 2,70 м, за което му е било необходимо разстояние поне 79 м, а мотоциклетът се е намирал преди мястото на първия удар на разстояние 37,53 м.

 Ако водачите на мотоциклета „Х.” и лекия автомобил „Ф.Ф.” са били предприели аварийно спиране, когато мотоциклетът е започнал да изпреварва лекия автомобил „М. 323”, ударът между тях не би могъл да се избегне. Той е щял да настъпи при по-малка скорост -  от  около 74 км/ч за лекия автомобил „Ф.Ф.” и от около 75 км/ч за мотоциклета.

Водачът на товарния автомобил не е можел да допринесе с нищо за избягване на удара на мотоциклета в ремаркето - нито чрез спиране, нито чрез маневра „влизане в завой надясно”, която в действителност е извършил, защото за тази маневра са необходими разстояние и време от 4,25 сек., което е много по-голямо от времето от започване на изпреварването на лекия автомобил „М. 323” от мотоциклета до мястото на първия удар - на мотоциклета с лекия автомобил „Ф.Ф.”.

Лекият автомобил „Ф.Ф.” не е можел да избегне удара с лекия автомобил „М. 323” при конкретната ситуация, защото за извършване на маневра „влизане в завой надясно” на него му трябва разстояние 79,13 м и време 2,85 сек. Следователно водачът на лекия автомобил „Ф.Ф.” е предприел изпреварване на товарния автомобил, без да бъде сигурен, че може да извърши маневра „изпреварване” и безпроблемно да се размине с лекия автомобил „М. 323”. Лекият автомобил „Ф.Ф.” не е можел да избегне удара с мотоциклета и с лекия автомобил „М.” чрез извършване на маневра „влизане в завой надясно”, защото в момента на удара с мотоциклета предната част на лекия автомобил „Ф.Ф.” е била на 0,53 м по-назад от предната част на товарния автомобил „М.”, до мястото на третия удар са оставали 11,30 м, макар водачът на лекия автомобил „М. 323” да е предприел намаляване на скоростта.

Когато мотоциклетът е бил зад лекия автомобил „М. 323”, той не е можело да бъде видян от водача на лекия автомобил „Ф.Ф.” К., чиито очи са на 120-130 см над нивото на асфалтовото покритие. Последният можел да забележи мотоциклета, когато той се изнесе настрани, за да започне да изпреварва лекия автомобил „М. 323”.

От травмите и счупванията по тялото на мотоциклетиста, имайки предвид и повредите по лекия автомобил „Ф.Ф.” и по ремаркето, могат да се направят следните изводи: Първият удар на тялото на мотоциклетиста е станал с дясната му част в дясната страна на лекия автомобил „Ф.Ф.” в неговото предно дясно колело, като дясната стъпенка пробива гумата, а джантата е изкривена, най-вероятно от дясната част на двигателя на мотоциклета. Следва удар в долния край на дясната врата от долната част на десния крак на мотоциклетиста, който се счупва. Повредите по предния край на дясната врата на лекия автомобил „Ф.Ф.” се виждат и от фотоалбума. Следва удар с дясното рамо на мотоциклетиста в предния горен десен ъгъл на фургона на лекия автомобил „Ф.Ф.”, като от този удар се чупят трите десни ребра и се наранява десния бял дроб. След това мотоциклетът и тялото на мотоциклетиста с лявата си част се удрят в лявата част на ремаркето. Изкъртват се двата крана и се получават повредите по пластмасовия калник на предното ляво колело и протриване по борда на гумата. Тогава се получават и наранявания № 15,16,17,18,19,20,21,23,28 и 30 от схема № 4 по тялото на К. Т., като в контакт с повредите по ремаркето влизат лявата ръчка на кормилото и вероятно елементи от лявата страна на мотоциклета. След удара мотоциклетът и мотоциклетистът се отклоняват надясно. Къде точно са паднали и къде са се разделили не може да се определи. Мотоциклетът при огледа е намерен паднал на лявата си страна в левия край на пътното платно по посока на неговото движение.

Ударът на мотоциклета с лекия автомобил „Ф.Ф.” е страничен, приплъзващ, но тъй като повърхностите не са гладки, между тях има зацепване. Предната дясна гума на лекия автомобил „Ф.Ф.” е пробита от предната дясна стъпенка на мотоциклета; предният десен ъгъл на фургона на лекия автомобил „Ф.Ф.” е деформиран от дясното рамо на мотоциклетиста; пораженията на ремаркето (кранове, калник) са нанесени от лявата страна на тялото на мотоциклетиста и лявата дръжка на мотоциклета. И двата удара на мотоциклета в лекия автомобил „Ф.Ф.” и ремаркето са с леко косо направление, тъй като в мига на удара с лекия автомобил „Ф.Ф.” последният е завивал наляво, за да избегне удара и да му даде път, а при удара в ремаркето направлението на мотоциклета има кос характер поради отразяването му от лек автомобил „Ф.Ф.”.

От техническа гледна точка, най-вероятният механизъм за настъпване на ПТП е следният: На **.2009г. около 7,45 часа по главен път гр.П. - гр.К. на около 0,5 км след с.Г.И. се движи със скорост 75 км/ч товарен автомобил „М. 26.463” с ремарке „О.” и водач св.Д.. В този момент лекият автомобил „Ф.Ф.” с водач подс.К. предприема изпреварване на движещия се пред него в същата посока автовлак на място, където е разрешено изпреварването, при което скоростта на лекия автомобил „Ф.Ф.” е около 100 км/ч. В насрещната пътна лента със скорост около 77 км/ч. се приближава лек автомобил „М. 323” с водач св.И.. Зад него се движи мотоциклет „Х.” с водач починалия Т., който със скорост около 100 км/ч.  застига лекия автомобил „М. 323”. Когато водачът на лекия автомобил „Ф.Ф.” вече е предприел маневра „изпреварване” на товарния автомобил „М.” и е навлязъл в насрещната пътна лента, 1,278 сек. по-късно, мотоциклетът „Х.” започва маневра „изпреварване” на лекия автомобил „М. 323”. В така създадената ситуация между лек автомобил „Ф.Ф.” и товарен автомобил „М.”  с ремарке има разстояние около 1,00 метра, а между лявата страна на лек автомобил „Ф.Ф.” и края на платното на движение има разстояние около 1,30 метра. Вероятно водачът на мотоциклета е преценил, че не може да завърши своята маневра „изпреварване” и е решил да мине между движещите се срещу него лек автомобил „Ф.Ф.” и товарен автомобил „М.”. Габаритната широчина на мотоциклета е 0,74 м, а разстоянието в напречна посока между движещите се срещу него МПС е около 1,00 м. Това разстояние според техническите изисквания за безопасна дистанция при разминаване е недостатъчно и мотоциклетът „Х.” се удря в лек автомобил „Ф.Ф.”. След 0,272 сек. настъпва вторият удар, между мотоциклета и ремаркето на автовлака. Третият удар, между лек автомобил „Ф.Ф.” и лек автомобил „М. 323”, настъпва 0,407 сек. след първия удар,  като скоростта на последното МПС в момента на удара е около 40 км/ч.

Причина, от техническа гледна точка, за настъпване на пътнотранспортното произшествие са субективните действия на К. Т., водач на мотоциклет „Х.”, който предприема маневра „изпреварване” в момент, когато насрещно движещият се лек автомобил „Ф.Ф.” вече е започнал изпреварване на автовлака с обща дължина 18,80 м. К., водачът на лек автомобил „Ф.Ф., е предприел изпреварване на товарния автомобил, без да бъде сигурен, че може да извърши маневра „изпреварване” и безпроблемно да се размине с лекия автомобил „М. 323”.

Поради допусната техническа грешка в изчисленията на тази експертиза при определяне на една от величините и последващите при нейното използване, съдът в настоящия състав назначи, както и предходният, повторна комплексна АТЕСМЕ. Заключението на тази експертиза е приложено на листове 162 – 178 от НОХД № 2072/10г. по описа на ПОС. Част от него са непроменените приложения от първоначалното заключение. Нанесени са били нужните корекции, които не са се отразили на повечето крайни изводи. Внесена е промяна в становището по въпроса дали е можело да се разминат безаварийно двата леки автомобила, ако не се беше появил мотоциклетистът. Разликата по този проблем с първото заключение на комплексната експертиза е във връзка с отчитане на влиянието на  т.нар. динамичен  габарит на МПС при разминаване между тези две МПС. Въпросният динамичен габарит при разминаване се определя на база минималната безопасна странична дистанция, която се пресмята по формула.

В с.з. пред настоящия състав на съда вещите лица, автори на новоназначената комплексна експертиза, поясниха, че разстоянието между л.а.”Ф.” и насрещно идващият срещу него л.а.”М.” не е било безопасно при взимането на решение за изпреварване; безопасно би било разстояние от около 380 метра, а в настоящия случай е било много по-малко. Безопасното пък напречно разстояние между двете насрещно движещи се леки коли би било 1.20 метра в случай, че се наложи разминаване между тях – това е тъй нареченият ДИНАМИЧЕН ГАБАРИТ НА МПС ПРИ РАЗМИНАВАНЕ, а в настоящия случай такова разстояние не е могло да бъде осигурено. Ако и трите ППС се движат по пътното платно, като двете крайни се движат по ръба на асфалта, при разминаване между трите остават към 60-70 см. разстояние от страните на „Ф.”-а, като на въпроса дали тези междини са достатъчни за разминаване, макар и небезопасно, експертите казаха, че не могат да отговорят, тъй като нямат такъв шофьорски опит. Обаче в конкретната пътна обстановка двете крайни ППС не са се движили в краищата на пътя, а по-навътре: камионът със 70 см. по-навътре, а „М.”- та с 20-30 см. по-навътре, тоест междините от двете страни на „Ф.”-а са били по 20 см. При странични разстояния от по 20 см. ударът при разминаване на трите ППС /тоест дори без мотора/ е бил неизбежен. Вещите лица не могат да прогнозират как би протекъл този удар/удари, като само предполагат, че подсъдимият би предпочел да се удари в попътното му МПС, а именно в камиона, а не в насрещното – в другата лека кола. Не могат да прогнозират и какви биха били последиците за моториста, ако той не беше предприел изпреварване, в случай на удар между трите други ППС в процеса на изпреварването на камиона от страна на подсъдимия.

Съдът пожела експертите да пояснят къде се е случил ударът между колата на подсъдимия и мотоциклета /удар І-ви/ спрямо осовата линия. Вещото лице Г.Д. определи това разстояние на 70 сантиметра от осовата линия наляво, в лентата да движение на „М.”-та и на мотоциклета.  

Съдът възприе и изгради изводите си въз основа на заключението на последната повторна АТЕСМЕ. След съответните обосновки на изчисленията в него са поправени всички грешки на предходните, като видно и от устните разяснения на авторите му в с.з. очевидно е построено обективно и с нужните професионални знания и опит в изследваната материя.   

 

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия К., депозирани на  досъдебното производство и в съдебните заседания по НОХД  2072/10г. по описа на ПОС, прочетени в с.з. по настоящото дело на осн.чл.279,ал.2,пр.1 вр.ал.1,т.4,пр.2 и на осн.чл.279,ал.1,т.4,пр.2 от НПК,  от показанията на свидетелите Г.В., М.Д., Р.И., Г.Т., дадени пред настоящия състав на съда, от досъдебните показания на св.А., приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.5 от НПК, от съдебно-медицинската експертиза на труп, от протокола за химическа експертиза, от тройната авто-техническа експертиза, от повторната комплексна АТЕСМЕ от досъдебното пр-во, от назначената от съда комплексна повторна АТЕСМЕ /приложена по НОХД № 2072/10г. по описа на ПОС/, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.9-12 от досъдебното пр-во/, фотоалбум /л.13-49 от досъдебното пр-во/, копия на лична карта, свидетелство за регистрация, свидетелство за управление на МПС, контролни талони /л.56,57,58,61,64,65,66,67 от досъдебното производство/, застрахователни полици /л.л.59,60,62,65,68 от досъдебното производство и л.л.131,132 от НОХД № 2072/10г./, фактура /л.63 от досъдебното производство/, протокол за технически преглед /л.69-71 от досъдебното пр-во/, тахошайба /л.71 от досъдебното производство/, препис извлечение от акт за смърт /л.124 от досъдебното производство/, удостоверение за наследници /л.125 от досъдебното производство/, справка за съдимост /л.171 от досъдебното производство/, характеристична справка /л.172 от досъдебното пр-во/, експертно решение от ТЕЛК /л.175 от досъдебното пр-во/, служебна бележка /л.176 от досъдебното производство/, справка от сектор „ПП” при ОД на МВР-П. /л.19-21 от съд.дело/.   

 

По делото се очертават два основни спорни въпроса :

1.Св.И. е категоричен и дори по време на изслушване на комплексната АТЕСМЕ репликира, че още при възприемане на изпреварването от страна на подсъдимия е насочил автомобила си към банкета, започвайки успоредно и да намалява скоростта, като преди започване на изпреварването на страна на мотора бил вече излязъл на банкета. Тези показания се противопоставят на изводите на авто- експертизите. И съдът прие, че обсъжданото твърдение на И. е резултат от добросъвестно заблуждение, тъй като се явява безсъмнено опровергано от изчисленията, подробно изложени в тях, и подробно обяснени от авторите им при разпита им в проведеното съдебно заседание. А именно : за маневра излизане на банкета на И. е било нужно разстояние, не по-малко от опасната му зона за спиране и по-голямо, отколкото е разстоянието до ориентира. Тоест е нямал такова. Освен това изчисленото място на удара между двете леки коли е на около 1.90 метра от края на пътната лента на „М.”-та, който автомобил от своя страна е широк 1.70 метра, тоест се е намирал на 20 см. навътре от асфалта при този удар – дори не е бил в края му. Пък и следите от удара с леката кола на К. по лявата му страна започват не от началото, а от предната лява врата, което означава, че при този удар колата на И. е била насочена надясно, но не е била все още стъпила на банкета. Впрочем, при свободния си разказ за събитието, преди да му бъдат задавани въпроси, св.И. ясно каза, че когато пикапът го бил ударил странично в лявата част, го бил завъртял „на пътното платно”, но без да го „изкара от пътното платно”. Заради синхрона с изчисленията на експертите съдът обаче възприе за достоверно уверението на И., че е намалил скоростта на движение на колата си „М.” при възприемане на изпреварването от страна на К. преди включването на мотора в ситуацията.

2.Св.Д. си противоречи при различните си разпити, сочейки на досъдебното производство, че е предприел намаляване на скоростта и насочване на дясно на автовлака само заради предприетото изпреварване от страна на К., тоест преди появата на мотоциклета, а пред съда – че е променил скоростта и посоката си на движение, защото във връзка с предприетата маневра от мотора е погледнал в огледалото за обратно виждане и чак тогава е възприел и изпреварването от страна на подсъдимия. Съдът счита, че е достоверно съдебното твърдение на Д.. От една страна Д. не споделя за някаква конкретна необходимост, която да е насочила погледа му към огледалото за обратно виждане преди маневрата на мотоциклетиста. Освен това кредитируемото му твърдение е изложено подробно и при първия съдебен разпит на този свидетел  - по НОХД № 2072/10г. на ПОС. И още, видно от показанията на полицая Г.В. след инцидента водачите на участвалите автомобили са се били събрали на мястото на събитието и го коментирали, а после всички те говорили и с него, като му разказвали за случката, тоест е ясно, че последвалият още същия ден /следобед/ разпит на Д. е силно повлиян от споделените при съвместния разговор впечатления на другите. Особено показателно за този извод е, че пред досъдебния орган Д. е съобщил и за друго едно „обстоятелство”, което при съдебния си разпит отрича  – че е видял как „М.”-та е „минала плътно вдясно преди появата на мотора”, тоест само заради предприетото от страна на пикапа изпреварване.             

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установените по делото факти съдът е на мнение, че с действията си подсъдимият А.К. е осъществил обективната и субективната страна на престъплението по чл.343, ал.1, б.”В” вр. чл. 342, ал.1, пр.3  от НК. Видно от фактическото изложение, е нарушил част от инкриминираните правила за движение – чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП, в пряка причинна връзка с които му нарушения е настъпил съставомерният резултат - смъртта на К. Т..

К. е управлявал колата си извън населено място със скорост над разрешената от 90 км./ч., а именно с около 100 км/ч. С това е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. То обаче няма никаква връзка с причиненото последствие, тъй като и при скорост под 90 км./ч. би настъпил удар между лекия автомобил „Ф.Ф.” и мотоциклета „Х.”. Според авто-експертизите, ако тези превозни средства са се движи с по-ниски скорости и в случай на аварийно спиране, ударът пак не би могло да се избегне. Ето защо и на основание чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив по обвинението включително вследствие на допуснатото нарушение по чл.21,ал.1 от закона да е настъпил престъпният резултат.

Съдът споделя обвинителната теза, че подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП, според които разпоредби водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, респ. водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по чл.43,т.4 от ЗДвП, според която разпоредба изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.

Прочитът на закона за движение по пътищата не оставя никакво съмнение по въпроса, че предварителната преценка, която планиращият изпреварване водач на МПС задължително трябва да извърши, обхваща възприемане на пътната обстановка в близост и в далечина и констатиране дали са налице безопасни условия и пътна ситуация за извършването на тази маневра. При изпреварване на двупосочен път с по една лента за всяка посока водачът трябва да се убеди, ако в насрещната лента се намира превозно средство, че през целия предполагаем път на осъществяване на маневра, няма да попречи или да застраши неговото движение. Водачът на изпреварващото ППС следва да включи в преценката си и безопасността на изпреварваното превозно средство, а също на другите участници в движението, които могат да бъдат засегнати. 

Вещите лица авто-експерти дадоха пространни разяснения по въпроса с кои фактори от конкретната пътна обстановка е следвало да се съобрази К., а той не е сторил това – не е съобразил, че сутринта през лятото околните дървета хвърлят сенки и върху двете пътни ленти, което принципно затруднява преценяването на разстоянието, на което се намира приближаващото се в насрещната пътна лента ППС /”М.”-та/, а освен това не е съобразил, че това ППС е с черен цвят, който също принципно „лъже” за разстоянието, не е съобразил, че пътното платно е много тясно, и в случай, че преценката му за разстоянието до насрещно идващата кола се окаже некоректна, разминаване не би могло да се получи между неговата кола, „М.”-та и изпреварваната автоконструкция в рамките на пътя /а дали водачите на другите две ППС ще реагират своевременно с излизане на банкета, включая дали шофьорът на автовлака въобще ще забележи, че е изпреварван, за него е било неизвестно – впрочем, както беше посочено по-горе, съдът повярва на Д., че не е възприел изпреварващия го преди да възприеме изпреварването от страна на мотора в насрещното платно/; не е съобразил, че преценката за безопасно Маневриране включва и преценка за дължината – над 18 метра – на изпреварвания автовлак, като освен това той не е можел да види въобще дали преди камиона не се движи друго превозно средство, не е отчел, че самият той не е в добро здравословно състояние /страдал е от сърдечно-съдово заболяване, трайно очно заболяване с намаляване на зрението с близо една трета, а през 2004 и през 2006г. е прекарал два мозъчни инсулта/, тоест не е можел да разчита на реакциите си  /бързина, съобразителност, целенасоченост/ при допълнително усложняване на движението по време на Маневрирането. При наличието на изброените усложнения в пътната ситуация К. е предприел рискована маневра, която изначално е било ясно, че не може да се осъществи и завърши по правилата за движение. Пък и е нямало конкретна необходимост, която да налага извършването на изпреварване на движещ се със 75 км./ч. автовлак, и то близо до населено място.

Що се отнася конкретно до нарушението по чл.43,т.4 от закона, което адв.К. счита, че не е допуснато въобще, съдът обръща внимание на посоченото от експертите, че в преценката за безопасно разстояние до насрещното МПС се включва и преценяване на разстоянието, което е необходимо на изпреварващия, за да заеме напуснатата пътна лента пред изпреварения, който в случая пък е автокомпозиция, тоест е превозно средство с недобра спирачна ефективност. Очевидно е, че в конкретната пътна обстановка К. е направил погрешна преценка, че ще може да осъществи всички етапи от изпреварването, включая коментирания последен етап, безопасно.   

Съдът е на мнение, че е налице ясна причинна връзка между тези нарушения и резултата :

1.Ударът между мотоциклета и леката кола „Ф.” е настъпил в насрещната пътна лента /на 70 см. от осовата линия/, тоест в пътната лента на мотоциклетиста. А когато е в насрещната пътна лента, се сочи в Р № 33/77г. на ВКС на РБ, ІІІ-то н.о. водачът на МПС няма права; за него възникват само задължения за полага грижи за безопасността на останалите участници в движението. Вещите лице казаха при разпита си в с.з. пред настоящия състав на съда, че е имало момент, когато пострадалият е преминал в насрещната пътна лента /тази на камиона и на самия подсъдим/, като е предприел движение 20-30 см. наляво от осовата линия. Но веднага след това мотористът отново се е върнал в своята /дясната/ пътната лента и сетне именно в тази лента се е случил фаталният за него сблъсък.   

2. Заради маневрата на К. и нейното несъобразяване с изискванията за безопасност при изпреварване е била в крайна сметка променена посоката на движение и скоростта на всички останали участници в движението, като авторите на кредитираната от съда повторна комплексна АТЕСМЕ сочат, че и без включването на мотора в ситуацията би произлязъл сблъсък между камиона и двете леки коли. Вярно е, както казва адв.К., че предмет на обсъждане по делото не е развитието на пътната ситуация без появата на моториста, респ. настъпилият сетне удар между двете леки коли. Но адв.К. не отчита, че ако подсъдимият се беше въздържал от изпреварване, тоест ако беше предпочел да не нарушава правилата за движение по чл.42 и по чл.43 от ЗДвП и да не осъществи движение в насрещната пътна лента, нямаше да създаде ситуацията, в която се е вклинило и поведението на друг участник в движението /починалия/, което също е причинно свързано с резултата.

Неправомерното поведение на пострадалия като водач на ударения мотоциклет не следва да се счита за елемент от задължителната предварителна преценка за безопасността на движението, поддържа адв.К.. Но преценката на подзащитния му е била неправилна, защото не е отчитала всички посочени по-горе фактори на усложнение в обстановката на пътя, съществувала на половин километър след село Г.И. в осем без петнадесет часа на 19.06.09г. още преди мотористът да излезе иззад „М.”-та.               

 

Особеност на настоящия случай, е, че разкрива крайно висока степен на съпричиняване на съставомерното последствие. Видно от фактическите изводи, изложени по-горе, са налице две независимо извършени неправомерни действия от водачите на л.а.”Ф.Ф.” и на мотоциклета, всяко едно от които е съдействало за настъпването на вредоносния резултат. Пострадалият е нарушил грубо правилата за движение, предприемайки със сто километра в час ненужно изпреварване на движещата се с над 70 км./ч. „М.”, на половин километър от  село Г.И., без да прояви нужната осторожност и да види преминалия в неговата пътна лента пикап. 

 

От субективна страна деянието на К. е извършено при форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, респ. не е предвиждал настъпването на съпричината за резултата, изразяваща се в неправомерното изпреварване на насрещния автомобил, предприето от мотоциклетиста. Но е бил длъжен да има поведение, съобразено с правилата за движение по пътищата. Извършвайки маневриране в насрещната пътна лента, която заради неправилната си преценка за безопасност неправомерно е заел, сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата. Бидейки в такова положение, неговата вина не отпада заради съвината на починалия, макар и тя да е в голяма степен. Вярно е, както подчерта адв.К., че мерките за безопасността на движението при започване на всяка маневра се преценяват и вземат при прогноза за правомерност и предвидимост на поведението на останалите участници в движението, но не и за внезапни и неочаквани изменения в пътната обстановка. Но настоящият случай не е такъв. Внезапната поява на мотоциклета, който е започнал нарушаващо правилата за движение изпреварване, се е реализирала при вече вършещите се нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, като той вече се е движел неправомерно в насрещната пътна лента. Тоест неговото поведение е било първопричината. А неправилните действия на пострадалия са се развили при настъпването на тази първопричина.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия съдът прецени с оглед разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността му обстоятелства много добрата характеристика за личността му – К. е водел до сега живот, съответстващ на изискванията на обществото – създал е семейство, като е отгледал три деца, полагал е общественополезен труд, не е извършвал престъпления, не е имал и други общественоопасни прояви, а също много високата степен на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, който е сторил тежко нарушение на правилата за движение, стоящо в ясно изразена причинна връзка със собствената му смърт. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са високата степен на тежест на извършените от подсъдимия нарушения на правила за движение, вследствие на които е настъпил тежък резултат – умъртвено е младо момче, което е оставило двама млади родители; допуснато е и друго нарушение, което не е причинно свързано с резултата /по чл.21 от ЗДвП/; в миналото К. е реализирал и други нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран с наказателно постановление. Като прецени тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът прие, че смекчаващите са в очевиден превес и обосновават налагането на наказание от предвидения в санкционната част на чл.343,ал.1,б.”в” от НК вид „лишаване от свобода” в размер, близък до минималния – ЕДНА ГОДИНА. Влиянието на отегчаващите обстоятелства обаче обуславя понасянето на кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК „лишаване от право на управление на МПС” за срок, два пъти по – голям от срока на основното наказание, а именно ДВЕ ГОДИНИ. Очевидно няколкото нарушения на правилата на движение, допуснати при инкриминирания случай и в миналото на К., го очертават като недисциплиниран шофьор, който за немалък период от време следва да не участва в движението по пътищата.

В начина на живот на подсъдимия и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигането на целените поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект на санкционирането се налага социалното му изолиране. Разглежданият случай е небрежно проявление на вината, и се е случила за първи път. Така че е закономерно изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК, и то с определянето на минималния изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.       

 Що се отнася до предявените граждански претенции те са доказани по основание. Заявителите им са наследници на починалия вследствие на пътната злополука К. Т., като видно от приложеното удостоверение за наследници са му родители -  А.А. и Г.Т.. Безспорно е, че от смъртта на детето си двамата са претърпели и търпят болки и страдания, които по своята същност представляват неимуществени вреди, въпреки че е трудно да се посочи дали има стойност, с която тази мъка може да бъде репарирана. От разпита на св.Г.Т. и от приобщените досъдебни показания на св.А. се установяват типичната близост и топлина в отношенията родители – дете и причастност на родителите към житейския път на порасналия им син. Г. и А. отдавна са се били развели, но К. е живеел ту при единия, ту при другия, като тримата поддържали отлични отношения и чувства помежду си. В последните месеци момчето се било установило в България и живеело с баща си, като двамата се грижели един за друг. При решаване на въпроса с какви суми биха били обезщетени в справедлив размер произтеклите за гражданските ищци негативи съдът изходи от общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като отчете на основание чл.51,ал.2 от същия закон силното влияние на съпричината. Този фактор води до сериозно намаляване на поисканите суми, тъй като в случая пострадалият е предприел необоснована, неправомерна, внезапна и ненужна маневра със 100 км./ч. и никой от другите участници в движението не е можел да стори каквото и да е за предотвратяване на фаталните удари. Търсейки разумен баланс между претърпените вреди от деликта, нетипично високата степен на съвина от страна на починалия и паричното измерение на нуждата от обезвреда на родителите му, съдът им присъди по 15 000  лева. Адв.М. обоснова претендираните десет пъти по - високи суми с ориентирането на съдебната практика към присъждане на подобни. Явно повереникът на гражданските ищци не отчита, че по-голяма част от решенията на съдилищата в този смисъл са произнесени преди 2011г. Няма как да не се отчетат икономическите условия в България понастоящем, които се формират от изключително ниския стандарт на живот на българските граждани в условията на всеобщата икономическа криза. Присъждане на пожеланите суми би се явило неосъществимо за семейството на подсъдимия плащане и в крайна сметка би се компрометирал ефектът на репариране на моралните негативи на гражданските ищци. В този смисъл е напр. Р. № 492/31.10.08г. по н.д. № 517/08г. на ВКС на РБ, І н.о.

Като взе предвид всички тези обстоятелства съдът присъди обезщетения от по 15 000 лева на всеки от двамата родители на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2009г. до окончателното изплащане, като в останалата им част до пълните предявени размери от по 150 000 лева исковете бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на делото беше удовлетворена претенцията на гражданските ищци и частни обвинители за присъждане на направените от тях по делото разноски в размер на по 750 лева всекиму. К. беше осъден да заплати и държавна такса от четири процента върху уважената част на гражданските искове общо в размер на 1200 лева, както и направените по делото разноски от 4 809 лева.           

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :