РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Габрово, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20254200500183 по описа за 2025 година
С решение № 555 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 91/24 г.,
Габровският районен съд е отхвърлил предявените от П. Ю. П., гр. Габрово,
против „*****" ЕООД, ЕИК *****, гр. Варна, искове с правна квалификация,
съответно: чл. 74. ал. 1 КТ за обявяване за недействителен трудов договор №
1036 от 30.11.2022 г., евентуално за клаузата на чл. 7.2 вр. чл. 7.1 от трудовия
договор; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 545, 45 лева неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022г. и сумата
58, 75 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до
15.11.2023 г., сумата 127, 64 лева неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 12, 69 лева - мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 857, 38 лева обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 92, 35 лева -
мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.;
чл. 262 вр. чл. 150 вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 526, 64 лева -
заплащане за положен извънреден труд за периода от 25.11.2022 г. до
31.12.2022 г. и сумата 945,72 лева - мораторна лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 672 лева обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка,
сумата 20,24 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.05.2023
1
г. до 15.11.2023 г. С решението в тежест на ищеца са възложени разноските по
делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.
Ю. П., чрез адв. Р. М., в която се твърди, че същото е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Изводите на съда са необосновани и
незаконосъобразни, като неправилно са ценени събраните доказателства по
делото. Неправилно съдът приема, по исковата претенция с пр. квалификация
чл. 74, ал. 1 от КТ, че не е доказано сключването не процесния договор в
противоречие със закона. Неправилно съдът приема, че трудов договор със
срок на изпитване е самостоятелен вид договор, тъй като код за регистриране
на за такъв вид договор по чл. 70, ал. 1 от КТ в НАП не е предвиден.
Неправилно съдът приема, че процесния договор е сключен правилно и
законосъобразно, тъй като в т. 7 от същия е разписано, че може да се прекрати
по реда на КТ, без да е налице пояснения и разписани права и задължения на
страните по различните основания. В разпоредбата на чл. 127, ал. 6 от КТ е
уредено задължение за работодателя да предостави на работника или
служителя информация за условията и реда, за прекратяване на трудовия
договор по реда на КТ, като такива доказателства не са представени по
делото. Чл. 7.1 от договора противоречи на закона, тъй като предвижда, че
същият се сключва със срок на предизвестие при прекратяване три месеца, но
не повече от срока на договора, т.е. налице е разминаване между
законоустановеното по отношение прекратяването на безсрочен договор и
този вписан в процесния. Неправилно съдът приема за достатъчно
потвърждаването в хода на производството от страна на Р.Д. на сключения
трудов договор. Навеждат се твърдения, че съдът неправилно е отхвърлил и
исковете с пр. квалификация по чл. 128 от КТ, тъй като не било доказано, че
ищецът полагал труд в периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г., поради
липсата на сключен трудов договор в писмена форма, което се опровергава от
събраните доказателства по делото. Изпълнение на задължението по трудово
правоотношение започва с постъпване на работника на работа, а не от
момента на подписване на договора. Действително не е установено от
Инспекцията по труда нарушение на работодателя на чл. 405а, тъй като такава
проверка обективно не била извършена в периода, в който твърди ищеца, че е
започнал да полага труд (25.11.2022 г.- 30.11.2022 г.), но това не доказвало, че
между страните не било възникнало трудово правоотношение в този период.
По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ решението също е неправилно,
тъй като неправилно съдът приел, че ищецът не е полагал труд за ответника и
в периода от 25.11.2022 г.- 30.11.2022 г., който следва да се зачете и за трудов
стаж. Твърди се, че са неправилни правните изводи на съда за отхвърляне на
предявения иск по чл. 262 вр. чл. 150 и чл. 143 от КТ, тъй като в договора
между страните е уговорено пълно работно време от 8 часа и при липса на
друга уговорка следвало да се приеме, че е уговорено петдневна работна
седмица с продължителност на работния ден от 8 часа. Съдът неправилно
приема, че това било сумарно изчислено работно време, като неправилно се
позовава на представените от ответника графици за м. ноември и декември
2
2022 г., както и Правилника за вътрешен трудов ред. Единствено достоверно
можело да бъде прието начина на отчитането на работното време за
работниците и служителите в НАП, което се различавало от твърдяното, от
ответника, като от регистрите било ясно, че работното време на ищеца с
посочения код отговаря на подневно отчитане на работното време.
Неправилно съдът отхвърлил и предявения иск по чл. 226, ал. 2 от КТ, тъй
като още с пристигане в хотела работника предал трудовата си книжка,
въпреки че не му предоставили писмен документ за това. Моли да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноските по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна „*****“ ООД, чрез адв.
М. Й., в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи. Моли се, да
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да им
се присъдят разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме за процесуално
допустима.
Пред РС- Габрово ищецът П. Ю. П., гр. Габрово, е предявил
кумулативно обективно съединени искове против „*****" ЕООД, както
следва: чл. 74. ал. 1 КТ за обявяване за недействителен трудов договор № 1036
от 30.11.2022 г., евентуално за клаузата на чл. 7.2 вр. чл. 7.1 от трудовия
договор; чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 545, 45 лева неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022г. и сумата
58, 75 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до
15.11.2023 г., сумата 127, 64 лева неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от
25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 12, 69 лева - мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 857, 38 лева обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 25.11.2022 г. до 31.12.2022 г., сумата 92, 35 лева -
мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.;
чл. 262 вр. чл. 150 вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 526, 64 лева -
заплащане за положен извънреден труд за периода от 25.11.2022 г. до
31.12.2022 г. и сумата 945,72 лева - мораторна лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2023 г. до 15.11.2023 г.; чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 672 лева обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка,
сумата 20,24 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.05.2023
г. до 15.11.2023 г.
Твърдял е, че трудовия договор с ответника, който е прекратен по негово
искане, е нищожен тъй като е сключен с неизвестно лице от страна на
работодателя и това не е бил управителя на дружеството. Алтернативно е
поискано да се обяви за недействителна клаузата на чл. 7.2 от договора, тъй
като работодателят не предоставил на работника предварително разяснение на
правата му в случай на прекратяване на договора. Освен това клаузата в
договора, регламентираща правото му за прекратяване с 3 месечно
предизвестие, бил неясна и в противоречие с основанието му на сключване, а
3
именно като безсрочен. В уточняваща молба (с вх. 3493 от 30.04.2024 г.)
навежда доводи, че той смятал при сключването на договора, че същият бил
срочен - за 2-3 месеца, до края на зимния сезона, а не безсрочен, както било
записано в него. Твърдял е, че поискал прекратяване на договора, тъй като
полагал извънреден труд, който не му бил заплатен и претенидра заплащането
му с исковата молба. Твърдял е, че работил от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. без
трудов договор, което се установявало от компютърна разпечатка и същият за
това време не е получил трудово възнаграждение, което претендира с исковата
молба, като претендира и това време да бъде признато за професионален стаж,
който да му бъде заплатен. Твърди, че полагал извънреден труд, който
претендира да бъде заплатен с исковата молба. Претендира връщане на
трудовата му книжка, която незаконосъобразно била задържана от
работодателя, както и обезщетение за това.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени
подробни доводи, с които се оспорват кумулативно предявените искове, както
по основание, така и по размер. Излага се, че трудовият договор, сключен с
ищеца на 30.11.2022 г., както и заповедта за прекратяване от 31.12.2022 г., са
подписани от служители на дружеството, които са били упълномощени да
сключват и прекратяват трудовите договори с работници на дружеството.
Възразява се, че на недействителността на договора би могъл да се позове
единствено и само работодателя, освен това се прави изявление, че управителя
на дружеството потвърждава действията на служителя подписал договора от
негово име. Другите документи, които ищецът иска да бъдат обявени за
недействителни не касаят трудовия договор и по смисъла на чл. 74 КТ не
могат да бъдат обявени за недействителни. Трудовият договор не е
недействителен, тъй като в т. 7 от договора са посочени основанията за
прекратяването му, като посоченият срок на предизвестие при прекратяване
на трудовия договор и за двете страни е еднакъв, а именно 3 месеца.
Твърдението на ищеца, че в трудовия договор нямало достатъчно ясни
разяснения и липсвала прозрачност в трудовите отношения е неоснователно.
Не отговаряло на истината и твърдението на ищеца, че за да вземел решение
да прекрати трудовия си договор, ищецът се позовал на нормата на чл. 327, ал.
1. т. З КТ, тъй като без негово съгласие бил променен характера на трудовия
договор. В тази връзка оспорва да е извършвана каквато и да било промяна в
характера на работата на ищеца, а полагането на извънреден труд не влизало в
понятието промяна характера на работа по смисъла на КТ. Твърди, че ищецът
е полагал труд при 8 часа работен ден. Не било налице и нарушение на чл. 12
НСОРЗ, тъй като ищецът не бил представил трудова книжка, поради което и
работодателят не бил начислявал допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.
На следващо място ответникът оспорва ищеца да е работил в хотел
"******", гр. Банско за периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. без трудов
договор, съответно да му се дължат за посочения период трудово
възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и извънреден труд. Излага, че ищеца не е работил извън
определеното му работно време, а е бил на работа по график, при сумирано
4
изчисляване на работно време, поради което не му дължи допълнително
възнаграждение, нито пък възнаграждение за положен извънреден труд.
Оспорва на ищеца да се дължи и допълнително обезщетение за неползван
платен годишен отпуск извън платения му за 2 дни. Оспорва да е задържал
трудовата книжка на ищеца, тъй като последният изобщо не е предавал
трудова книжка на работодателя.
За да се произнесе, въззивният съд, като прецени доказателствата по
делото, по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че РС- Габрово правилно е
установил фактите по делото, а именно:
От представения трудов договор № 1036/30.11.2022 г. е видно, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
ищецът изпълнявал при ответника длъжността „управител хотел", на пълно
работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 3 000 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит от 0,6 % за всяка година трудов стаж. Съгласно чл. 2.6 от
договора работникът имал право на основен годишен отпуск в размер на 20
работни дни. Съгласно чл. 6 договорът бил сключен със срок на изпитване в
полза на работодателя от 01.12.2022 г. до 31.05.2023 г. включително, а
съгласно чл. 7 било уговорено договорът да бъде прекратен по реда предвиден
в КТ. В чл. 7.1 страните предвидили, че срокът на предизвестието за
прекратяване на договора е 3 месеца - еднакъв и за двете страни, но не повече
от остатъка от срока на договора /чл. 326, ал. 2 КТ/. В чл. 7.2 страните са
уговорили, че при неспазено предизвестие от страна на работника/служителя,
същият дължи на другата страна обезщетение в размер на брутна заплата за
неспазения срок на предизвестието /чл. 220, ал. 1 КТ/. Съгласно т. 9 от
договора служителят се задължил да постъпи на работа на 01.12.2022 г. и да
изпълнява, считано от тази дата, задълженията си по договора. Представеният
договор е подписан от ищеца П. Ю. П., като е налице и положен подпис за
„работодател", като е посочено „Управител: Р.Р.Д.".
От представен протокол за встъпване в длъжност, подписан от ищеца, се
установява, че същият е постъпил на работа на 01.12.2022 г. (л.80). От
приложената към исковата молба служебна бележа № 373 от 30.11.2022 г. (л.
73) е видно, че на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на 30.11.2022 г., като на същата дата е подадено от
работодателя уведомление до НАП по чл. 62 от КТ (л. 74).
От представено заявление – декларация, от ищеца до Дирекция „Бюро
по труда“ при Агенцията по заетост, е видно, че същият на 28.11.2022 г. е
депозирал заявление за ползване на средства по чл. 42, ал. 3 от ЗНЗ за наем на
жилище (л. 82).
Със заповед № 295/31.12.2022 г. на управителя на "******" ЕООД, на
основание чл. 326, ал.1 КТ, трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 01.01.2023 г., като е разпоредено на служителя да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
КТ за 2 дни.
Видно от фиш за заплата за месец 12.2022 г. (л. 76) на ищеца са
5
начислени основна заплата 3 000 лева, сума за бр. празнични дни 473.68 лева,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ГПК в размер
на 315.79 лева, като след направените удръжки служителят е получил сумата 2
988.85 лева.
С молба от 23.05.2023 г. ищецът П. е поискал от ответника да му бъде
върната по куриер трудовата книжка поради встъпването му в друго трудово
правоотношение и необходимостта същата да бъде предоставена за отчитане
на трудовия му стаж пред новия работодател. Видно от разписката писмото е
получено от представител на ответника на 23.05.2023 г. С писмо, изх. №
001/26.05.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че при постъпване на работа
не е представил трудова книжка и такава не е съхранявана при работодателя.
По делото, към отговора на исковата молба, са представени графици и
отчети за явяване на работа в „******" ЕООД за м. 11 и м. 12. 2022 г., като
ищецът е включен единствено в графика за м. 12.2022 г. (л. 112 0 л. 115).
Представена е заповед № ОТ-09/01.10.2022 г. на управителя на "*****"
ЕООД, с която е въведено сумирано изчисляване на работното време на
работещите считано от 01.10.2022 г. с тримесечен период на отчитане.
Приети са основно от 05.08.2024 г. и допълнително заключение от
16.10.2024 г., на съдебно-счетоводна експертиза, в които са извършени
различни варианти на изчисления на дължимо трудово възнаграждение,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и извънреден труд, както
и обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка, в случай, че
се приеме, че между страните в периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. е
съществувало трудово правоотношение, респ. че ищецът има право на
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит и че е полагал извънреден труд, съответно че трудовата му книжка не е
била върната от работодателя. В допълнителното заключение вещото лице е
посочило, че в подадените от работодателя декларации по НАП не е
декларирало, че ищецът е работил при условията на сумирано изчисляване на
работното време. Попълнени код „за вид осигурен" не е 16, а 1-ца. В съдебно
заседание на 31.10.2024 г. вещото лице посочва, че в случай, че се приеме, че
ищецът е работил на сумирано изчисляване на работното време и се вземат
предвид графиците и отчетната форма представени от ответника тогава не се
установява ищецът да е полагал извънреден труд и не се установяват суми за
доплащане.
По делото са разпитани свидетелите П.Р. П.а, М.Г.К., Д.Г.С. и З.З. И.а.
От показанията на свидетелите Д.Г.С. и З.З. И.а се установява, че в ответното
дружество има въведено сумирано изчисляване на работното време на
тримесечен период. Има въведен график за явяване на работа, като на база
отчетната форма се прави изчисляване на работното време.
Показанията на свидетелите правилно се ценени от РС- Габрово, тъй
като П.Р. П.а и М.Г.К. свидетелстват за полаган труд от ищеца по трудово
правоотношение в периода от 25.11.2022 г. до 30.11.2022 г. и попадат под
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 ГПК.
От представено писмо, от ищеца (л. 40 – л. 42), от Инспекцията по труда
6
– Варна до него за резултатите от извършена проверка във вр. с негов сигнал
за нарушаване на трудовото законодателство от страна на ответното
дружество е видно, че същият е уведомен, че такова не е констатирано, както и
че към момента на сезирането ИП не може да установи, че работникът е
работил без трудов договор при ответното дружество в периода от 22.11.2022
г. до 30.11.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
намира постановеното решение за валидно и допустимо. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
От представения трудов договор се установява, че между страните е
възникнало трудово правоотношение на 30.11.2022 г., като изпълнението му е
започнало с постъпването на работа от страна на работника на 01.12.2022 г.
Същото е прекратено по молба на работника на 31.12.2022 г., като не се
налице основания за прогласяване на неговата недействителност.
Договорът е сключен в писмена форма, която е форма за
действителност, отговаря на изискванията на закона – съдържа минимално
изискуемото съдържание по чл. 66 от КТ, а именно посочено е мястото на
работа, наименованието на длъжността и характера на работа, датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето му –
безсрочен със срок на изпитване в полза на работодателя, размера на основния
платен годишен отпуск, съдържа еднакъв срок за предизвестие и за двете
страни при прекратяването му, посочено е основното и допълнителното
трудово възнаграждение и продължителността на работния ден – 8 часа, т.е.
договора не противоречи и отговаря на повелителните норми на закона.
Възражението за недействителност на договора, поради
обстоятелството, че същият страда от порок в представителството на
търговското дружество, т.е. не е постигнато съгласие между страните на осн.
чл. 26 от ЗЗД, тъй като не е подписан от управителя на дружеството, а от друго
лице, е неоснователно. Видно от съдържанието на представения трудови
договор същият не е сключен intuit persone по отношение на работодателя (в
хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ), поради което съдът намира, че няма
пречка същият да делегира право да бъде сключен от негово име трудов
договор от друго лице по пълномощно, каквито доводи и доказателства са
представени по делото. Доброволното представителство е регламентирано
като общ институт на гражданското право, вътре в което е обособено, като
самостоятелен отрасъл трудовото право. Всяко правоспособно лице може да
представлява друго дееспособно лице, освен ако законът изрично не го
забранява, като при доброволното представителство пълномощното трябва да
бъде извършено предварително във формата, която се изисква за сделката.
Законът не забранява работодателят да действа чрез доброволен представител,
чиито правни последици от действията му да настъпят в правната сфера на
работодателя. Отсъствието на надлежно овластяване, както и неспазването на
предписаната форма може да бъде санирано след извършване на сделката,
чрез потвърждаване на извършените правни действия. Освен това само мнимо
представляваният има интерес и може да се позове на недействителност на
извършената от негово име сделка. С отговора на исковата молба
7
управителката на ответното дружеството е потвърдила действията по
подписване на договора от друго лице, но от нейно име и дори да е
съществувал порок при подписване на договора, то той е отстранен от страна
на работодателя.
Видно от доказателствата процесният трудов договор е сключен като
безсрочен по чл. 67, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 70, ал. 1 със срок на изпитван в
полза на работодателя. Сключването на такъв договор е допустимо от закона и
винаги, когато в договора е предвиден срок на изпитване следва да се посочи
дали същият е срочен или безсрочен, както е и в настоящия случай. Със
сключването на договора между ищеца и ответното дружество не е нарушена
императивна правна норма, което да обоснове извод за недействителност на
същия. Ирелевантно за действителността на договора са предвидените кодове
в регистрите на НАП и видно от представените доказателства, работодателят е
изпълнил задължението си да го обяви по реда на чл. 62 от КТ в НАП.
Неоснователно е и възражението за недействителност на клаузата на чл.
7 от договора, тъй като реда за прекратяване на трудови договори е уреден в
КТ – няма пречка договорът да препраща към закона, като предвиденото
предизвестие за прекратяването му е изрично предвидено в договора с
еднакъв срок и за двете страни по него. Срокът на предизвестието е съобразен
с разпоредбата на закона 326, ал. 2 от КТ.
При така изложеното следва да се приеме, че предявеният иск с пр. осн
чл. 74, ал. 1 КТ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.
74, ал. 4 КТ, от ищеца са неоснователни, поради което и не може да се
приложи последицата на чл. 75 от КТ. До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд в постановеното решение и същото следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По исковите претенции на ищеца с пр. осн. чл. 128 от КТ за периода от
25.11.2022 г. – 30.11.2022 г., въззивният съдът намира, че за да бъде уважен
искът за заплащане на трудово възнаграждение за този период, следва да е
осъществен и доказан следният фактически състав: сключен трудов договор
между страните, положен труд от страна на работника/служителя за
процесния период, който не е заплатен от страна на работодателя.
За да бъде уважен така предявеният иск следва да се докаже
сключването на трудов договор за този период в писмена форма, като е
недопустимо, сключването му на осн. чл. 164, ал. 1, т. 1 от КТ да се доказва
със свидетелски показания. Изискването за писмена форма е въведено като
условие за съществуването на договора. В случай, че не е налице писмено
обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени
доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му,
определен чрез неговите съществени елементи: място на работа,
наименование на длъжността и характер на работата, както и определено
трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е
извършвал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово
правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи
посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се
8
приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се
приложат правилата на чл. 74 и 75 КТ, тъй като те имат предвид съществуващ
трудов договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл.
74, ал. 1 КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва
(решение № 907/02.05.2011 г. по гр. д. № 3725/2008 г. на І ГО на ВКС).
При твърдение от страна на ищеца, че е престирал труд при
работодателя преди сключването на писмения трудов договор, без да се
излагат твърдения за съществените елементи на същия, не може да се приеме,
че между страните е съществувало трудово правоотношения. Събраните
писмени доказателства не доказват съществените елементи на договора –
място на работа, времетраене, длъжност, възнаграждение, за периода от
25.11.2022 г. – 30.11.2022 г., за да се приеме, че работодателя дължи на
служителя възнаграждение, което е договорено впоследствие в подписания
между страните договор от 30.11.2022 г. Освен това служителят започвайки
работа при работодателя при тяхна устна уговорка, не може да бъде
добросъвестен, защото е знаел, че заобикаля изискването на чл. 1, ал. 2 КТ,
като не е обективирал трудовия договор с работодателя в писмена форма. В
тази случай положилият труд служител, който е недобросъвестен може да
предяви иск за неоснователно обогатяване по ЗЗД, какъвто не е предявен с
исковата молба, но не и иск за заплащане на трудово възнаграждение по реда
на КТ.
При така изложеното следва да се приеме, че правилно РС – Габрово е
отхвърлил исковете с пр. осн. чл. 128 от КТ тъй като не е доказано
сключването на трудов договор между страните за процесния период
25.11.2022 г. – 30.11.2022 г. и работодателят не дължи заплащане на трудово
възнаграждение на служителя, респ. неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, поради прекратяване на трудовия
договор.
По предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за полаган
от ищеца извънреден труд, с пр. осн. чл. 262 вр. 150 вр. 143 от КТ, съдът
намира следното:
Страните по делото в сключения договор са уговорили пълно работно
време с продължителност от 8 часа. В тежест на ищеца, който твърди, че е
полагал извънреден труд, от който факт обосновава правото си да получи
заплащане за това от работодателя, следва да го докаже.
Извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на
овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на
работодателя или на овластеното лице, както разпорежда чл. 143, ал. 1 КТ.
Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което се
възлага работа в повече от установеното работно време.
При подневното отчитане на работното време, когато работник или
служител отработи в повече от законоустановеното работно време за
длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец.
Нормалната продължителност за дневното работно време при подневно
9
отчитане е осем часа.
При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното
време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този
начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за
периода на отчитане. Когато в края на отчетния период нормата работно време
е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и
неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или
служител да бъде на работа през тези дни.
Настоящият състав от събраните доказателства по делото приема за
доказано, своевременото наведено възражението от ответника, че е отчитал
работното време сумирано.От събраните доказателства по делото – график за
м. 12.2022 г., отчети за явяване на работа, Правилник за вътрешния трудов ред
от 01.09.2022 г. на ответното дружество, свидетелски показания, се
установява, че работодателят е въвел графици за работа и положеният труд е
изчисляван при сумирано изчисляване на работното време за длъжността
заемана от ищеца – управител на хотела. Видно от графика и отчета за явяване
на работа на служителя са били определени 8 почивни дни за месеца, като
служителят е работил в два почивни дни – 17.12.2022 г. и 31.12.2022 г., но
доколкото те са били определени по график, положения труд не може да се
приеме за извънреден. Изготвянето на месечен график на работа не
противоречи на обстоятелството, че работодателя е отчитал сумирано
работното време. Поради възможността отработеното в повече време да се
компенсира до края на определения период, е допустимо през един от дните
или от седмицата отработената норма да е по-голяма, а в други да бъде по-
малка. За работата в празничните дни, когато същият е работил по график в
празничните – 24, 25 и 26.12.2022 г. му е заплатено и съответно
възнаграждение, което е потвърдено от вещото лице при изслушването му в
о.с.з. на 31.10.2024 г. Вещото лице, при изслушване на допълнителното
заключение в о.с.з. обещава, че ако се приеме, че ищецът е работил при
сумирано отчитане на работното време, на служителя не се дължи заплащане
на извънреден труд, тъй като в този случай служителят не е работил
извънредно. Обстоятелството, че работодателя е декларирал пред НАП
отчитане на труда на служителя с код на подневно отчитане на работното
време има административен характер и така декларираното не оборва
събраните доказателства за сумирано отчитане на работното време. Ищецът
не доказа да е полагал извънреден труд след договореното работно време за
часовете, както се твърди в исковата молба, а именно по 4 часа след работното
делнично време и по 12 часа в почивните дни в периода на трудовия договор –
9 дни, което обуславя и неоснователност на така предявения иск за периода на
действие на сключения между страните трудов договор. За претенидрания
период от 25.11.2022 г. до 31.11.2022 г., както се посочи по – горе не се
установи, ищецът да е полагала труд при ответника по трудов договор, поради
което исковата претенция за извънреден труд в този период е неоснователна.
10
Предявеният иск по чл. 226, ал. 2 от КТ, настоящият състав на съда
намира също за неоснователен. Незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. В тежест на
работника/служителя е да докаже предаването на трудовата книжка с всички
допустими доказателствени средства. Ищецът не е доказал, че при постъпване
на работа при ответника е предал трудовата си книжка. Ирелевантно за
уважаване на иска е обстоятелството как и дали работодателят е спазил
разпоредбите на Наредбата на МТСП и дали е водил дневник за издадените
трудови книжки, тъй като ищецът не навежда твърдения същият да е първи
работодател за него и да се следвало същият да му издаде такава. От
представената справка за актуално състояние на трудовите договори (л. 48 от
І-инст. дело) е видно, че същият е заемал различни длъжности при други
работодатели, т.е. същият е следвало да изпълни задължението си да предаде
на работодателя трудовата си книжка. След като не е доказал предаването, то
и не може да възникне отговорност за работодателя за нанесени му вреди
поради невръщане на същата.
При изложените по – горе правни изводи, до които е достигнал и РС –
Габрово, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски за адв. възнаграждение в размер на 1100 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555 от 29.11.2024 г. постановено по гр. д.
№ 91/24 г. о Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Ю. П., ЕГН **********, гр. Габрово, ул. „*****" 10, ет. 4,
ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на „*******" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „*****" № 47, ет. 2, разноски за въззивното
производство в размерна 1 100 лева (хиляда и сто лева), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12