Определение по дело №251/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 67

гр. Видин, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в закрито заседание на

Шестнадесети февруари

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

251

По описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.144 от АПК, във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 ГПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на жалба на К.Е.Б., срещу Заповед № 368з-1979/19.11.2021 г. на Директора на ОДМВР-Видин. Молителят в настоящето производство – Директора на ОД на МВР Видин е ответник по делото и иска от АС - Видин да се произнесе като измени решение №6/31.01.2022 год., в частта му за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение.

С оглед доказателства, Съдът намира така постъпилата жалба за процесуално допустима, но неоснователна по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно в административното производство по силата на чл. 144 от АПК, „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Решението на АС е постановено на 31.01.2022 година, същото е необжалваемо, молбата е от 02.02.22 год., т.е. в този срок, поради което е допустима.

С решението си, на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя са присъдени разноските за производството в размер на 500.00 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Според чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР, за една инстанция, е 400. 00 лв.

По Договор за правна помощ от 18.01.2022 г. от жалб. Б. е заплатено адвокатско възнаграждение от 500.00 лв.

Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на  чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната от адвокат Г. правна помощ по настоящото дело се изразява в изготвяне на жалба, осъществена процесуална защита, посредством проведено пълно главно доказване, включително и процесуално представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание.

При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото на жалбоподателя правилно са определени разноските за адвокатско възнаграждение, именно в размер на 500.00 лева, който е към минимума.

Предвид горното , Съдът

                               О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ молбата на Директора на ОД на МВР Видин по искането за изменение на Решение №6/31.01.22 год., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

СЪДИЯ: