Определение по дело №213/2018 на Районен съд - Попово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1167

 

гр. Попово, 29.09.2022 г.

 

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

като постави на разглеждане гр.д. № 213/18 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по горепосоченото гражданско дело решение № 43/25.03.2019 г. е постъпила молба от ответната страна – „Г. З.“ ЕАД – гр. С., чрез пълномощник, с която на основание чл. 248 от ГПК, е направено искане за изменение на решението в частта му за разноските, като бъде уважено направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът е връчил на насрещната страна препис от молбата, като в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор по молбата не е постъпил.

Настоящият състав на съда, като се запозна с постъпилата молба и с материалите по гр.д. № 213/2018 г. по описа на ПпРС, прие за установено следното от фактическа страна:

С решение № 43/25.03.2019 г. по гр.д. № 213/2018 г. по описа на ПпРС съдът е осъдил „Г. З.“ ЕАД – гр. С. да заплати на Н.С.Т. *** сумата 1250.00 лв. – частична претенция от обща сума в размер 6973.14 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „М. S 320“, рег. № Т 8994 ТН от настъпило на 08.07.2017 г. застрахователно събитие, за което е имало валидно застрахователно  правоотношение по застрахователна полица „Обща гражданска отговорност“ № 7500170000362 от 23.05.2017 г., сключена между „ТЕТ-61“ЕООД и „Г. З.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата 930.00 лв. – за направени разноски по делото, като от мотивите на решението е видно, че посочената сума за разноски включва 50.00 лв. – държавна такса, 580.00 лв. – адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. – заплатен депозит за възнаграждения на вещо лице.

От материалите по делото е видно, че в съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене и е даден ход по същество на делото, процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцовата страна.

Ищецът, от своя страна, е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е представил по делото както доказателства за действителното им извършване, така и списък на разноските. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено от ищеца на адвоката му адвокатско възнаграждение, е в размер 580.00 лв. Посочената сума е присъдена в цялост в полза на ищеца с горепосоченото съдебно решение, тъй като предявеният иск е уважен изцяло и тъй като съдът е преценил, че съобразно фактическата и правна сложност на делото това възнаграждение не е прекомерно.

Видно от материалите по делото, по същото са проведени три съдебни заседания, събрани са писмени и гласни доказателства, допуснати и изслушани са съдебна автотехническа експертиза и допълнителна такава. Открито е и производство по оспорване на документ.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК: „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съдът приема, че тъй като посочената молба е подадена от надлежна страна и в срока за обжалване на решението, то същата е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Минималният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съобразно заявения размер на исковата претенция и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията и от 22.01.2019 г., относима и приложима към настоящия случай) е 317.50 лв., а действително заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна защита и съдействие, е в размер 580.00 лв. Макар и заплатеното адвокатско възнаграждение да е в размер по-висок от минималния, установен в горепосочената наредба, настоящият състав на съда приема, както е приел и в мотивите на решението, че този размер не е прекомерен. Дори и да се приеме, че делото не е с висока правна сложност, данните за проведени три съдебни заседания, събраните писмени и гласни доказателства, допуснатите и изслушани 2 бр. експертизи, водят до извод, че фактическата сложност на делото не е ниска. Още повече, че уговореното и заплатено възнаграждение на адвоката на ищеца дори не надвишава 2 пъти минималния размер на възнаграждението, предвиден в наредбата.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда отново приема, че горепосоченото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което и не следва да бъде намалявано до предвидения в наредбата минимален размер, а от там следва и извод, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на„Г. З.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.******, представлявано от изпълнителния директор С. Е. Б., за изменение на Решение № 43/25.03.2019 г. по гр.д. № 213/2018 г. по описа на Районен съд – Попово в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..

 

СЪДИЯ: