РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330108985 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „П.В. Груп 77“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Вечерница“
№ 6, ет. 6, ап. 18, с която е предявен иск срещу Л. П. С., ЕГН **********, с
адрес гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 34 ЗС, за
делба на съсобствен недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни
квоти на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на
гр. П., ведно с 1/2 ид.ч. от 6,189 % ид.ч. от 2/3 ид.ч. от поземления имот, в
който е разположена сградата, част от която е и посочения СОС, всички
подробно описани в исковата молба. Ищецът бил придобил своята 1/2 ид.ч.
от правото на собственост по силата на Постановление за възлагане от ***г.
на *** по изп.дело № ***г. по описа на съдебния изпълнител, вписано под акт
№ ***, том ***, вх.рег.№ *** г. на СВ гр. П.. Ответницата била собственик на
другата 1/2 ид.ч. от собствеността съгласно Нотариален акт от *** г., вписан
под акт № ***, том **, вх.рег. № *** от ***г. по дело № ***г. на СВ гр. П., и
Решение № *** г. по гр.д. № *** на РС – Пловдив, с което сделката,
обективирана в посочения нотариален акт била обявена за относително
недействителна спрямо „***“, ЕИК***. Последният бил образувал изп.дело
№ *** г., в хода на което е продадена, респ. възложена на ищеца 1/2 ид.ч. от
имота. Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие за подялбата на
имота, поради което се предявява настоящия иск с молба за допускане на
1
имота до делба при равни квоти от правото на собственост. В исковата молба
е инкорпорирана и покана по чл. 31, ал. 2 ЗС до ответницата. Заявено е искане
за определяне на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК относно
ползването на имота.
Постъпил е отговор на исковата молба от Л. П. С. със становище за
допустимост и основателност на иска, като също се моли да се допусне делба
на процесния имот при равни за страните квоти. Оспорва се като
неоснователно направеното искане за определяне на привременни мерки, като
се твърди, че ответницата не препятствала ползването на имота от страна на
ищеца. Поддържа се, че на свой ред ищецът се възползвал от правомощието
си да ползва делбения имот, като учредил по възмезден начин срещу сумата
от 5000 лв. право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота на трето за
съсобствеността лице. Последното имало за резултат лишаване на ищеца от
правото да иска разпределение на ползването. В тази насока развива
съображения и сочи съдебна практика. По същите аргументи счита и поканата
по чл. 31, ал. 2 ЗС за неоснователна. Предвид изложеното моли за допускане
на съсобствения имот до делба и за оставяне без уважение на искането по чл.
344, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Относно иска за делба:
Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от *** г., вписан под акт № ***,
том ***, вх.рег. № *** от *** г. по дело № *** г. на СВ гр. П., че ответницата
Л. С. е получила от своите родители М. И.-С. и П. С. правото на собственост
върху процесния самостоятелен обект, ведно с прилежащите му части и 6,189
% ид.ч. от 2/3 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата, част
от която е обектът. С Решение № ***г. по гр.д. № *** г. на РС – Пловдив,
влязло в сила на 17.07.2019 г., посочената безвъзмездна разпоредителна
сделка е била обявена за относително недействителна на основание чл. 135
ЗЗД спрямо „***“ – кредитор на М. И.-С., до размер на ½ ид.ч. от дарения
имот. Като страна по гражданското дело е участвала и настоящата ответница
Л. С., поради което решението е породило действие в отношенията й с
кредитора на нейната майка, спрямо когото Л. С. се счита притежател само на
½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, а останалата ½ ид.ч. се счита
за собственост на М. И.-С. – длъжник на ищеца по Павловия иск.
На основание влязло в сила на дата 05.05.2021 г. Постановление за
възлагане от *** г., издадено от ***, рег. № ***, по изп.дело №*** г. по описа
на същия съдебен изпълнител, и вписано в СВ – гр. П. на дата ** г., ищцовото
дружество „П.В. Груп 77“ ЕООД е придобило правата върху ½ ид.ч. от
делбения имот, които М. И.-С. е притежавала. Това е така, защото проданта
по цитираното изпълнително дело, видно от отразеното в постановлението, е
осъществена за осребряване на имущество на М. И.-С. с цел погасяване на
задълженията й към взискателя „***“, ЕИК***.
2
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 496, ал. 2 ГПК правото на
собственост в отношенията между настоящите съделители се поделя по равно
помежду им, като всеки притежава по ½ ид.ч.
Процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** се
явява годен обект на правото на собственост, спрямо който може да се
упражнява потестативното право на делба. В настоящото производство
участие са взели и всички лица, имащи дял в съсобствеността. Следователно
искът се явява основателен и като такъв ще се уважи, като се допусне
самостоятелният обект, заедно с прилежащите му части и 6,189 % ид.ч. от 2/3
ид.ч. от поземления имот, до делба, която да се извърши между настоящите
две страни при равни за тях квоти. Описанието на имота ще се извърши
според актуалното му състояние, установено с представената по делото
кадастрална схема.
Относно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Ищцовото дружество е направило искане съдът да определи
привременни мерки за ползването на процесния имот от страните съобразно
правата им в съсобствеността, респ. да се заплаща обезщетение от
ползващата страна на неползващата, в случай, че само едната страна е в
притежание на имота.
Във връзка с тази претенция са събрани доказателства по инициатива на
ищцата – изслушано е заключение по СОЕ относно актуалния месечен
пазарен наем на имота и е разпитан св. О. З. Ц., досежно ползването на имота
понастоящем.
Ответницата на свои ред възразява срещу така направеното искане по
чл. 344, ал. 2 ГПК, като оспорва тя да е препятствала достъпа на ищцовото
дружество до имота. Изтъква също така, че „П.В. Груп 77“ ЕООД
понастоящем било учредило срещу сумата от 5000 лв. право на ползване
върху притежаваната от него ½ ид.ч. от имота в полза на трето за
съсобствеността лице. В тази насока се поддържа, че искането е
неоснователно, а самото дружество не разполага с правната възможност да
иска разпределение на ползването. Представя писмени доказателства в
подкрепа на изложеното – копие на Нот. акт за учредяване на пожизнено и
възмездно право на ползване № **, том ***, рег. № ***, по нот.дело № *** г.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателствени материали, намира искането за неоснователно, предвид
следните съображения:
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници (по арг. от чл.
34, ал. 2 и всички обикновени съсобственици) не използват наследствените,
респ. съсобствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от
тях постановява кои от наследниците, респ. съсобствениците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. В конкретния случай се
установи от показанията на св. Ц., че в делбеният имот се намират
преимуществено вещи на ответницата С., наличието на които значително
затруднява ползването на имота от други лица. Следователно ответницата
3
ползва имота най-малкото в обема на своите права. Установи се също така, че
ответното дружество „П.В. Груп 77“ ЕООД е учредило право на ползва върху
своята ½ ид.ч. от имота в полза на лицето П. В. П.. Това е видно от Нот. акт за
учредяване на пожизнено и възмездно право на ползване № **, том ***, рег.
№ ***, по нот.дело № *** г. Самото учредяване е извършено срещу
заплащане на сумата от 5000 лв. в полза на дружеството.
Предвид горното съдът намира, че понастоящем „П.В. Груп 77“ ЕООД,
като „гол съсобственик“ в имота не разполага с правомощието да полза
общата вещ, тъй като доброволно и срещу възнаграждение се е лишило от
въпросното правомощия в полза на трето за съсобствеността лице. В този
смисъл дружеството използва имота съобразно правата си – то е получило
възнаграждение срещу учреденото от него ограничено вещно право, като
същевременно само се е „освободило“ от възможността фактически да ползва
имота, каквато е целта и на произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК. За
отбелязване е още, че евентуалното съдебно разпореждане имотът да се
ползва от ответницата, като последната бъде осъдена да заплаща обезщетение
на ищцовото дружество за ползването, от което то е лишено, до
окончателното извършване на делбата, би било предпоставка за
неоснователно обогатяване на „П.В. Груп 77“ ЕООД. Това е така, защото
дружеството от една страна ще е получило парична сума за учреденото от
него ограничено вещно право, а от друга – ще получава и ежемесечно
обезщетение за това, че ответницата го е „лишила“ от право, което то самото
вече е учредило другимо и понастоящем не може фактически да упражнява.
За пълнота следва да се посочи, че ако имотът се ползва само и
изключително от Л. С., то правото да иска обезщетение за ползите, от които е
лишен, следва да се претендира от носителя на ограниченото вещно право на
ползване, но не и от голия собственик. Това обаче може да стане в друг
процес, доколкото ползвателят не е страна по настоящото делбено дело, тъй
като такава може да е само съсобственик.
С оглед на гореизложеното не се доказа, че някой от съсобствениците
ползва имота не съобразно правата си, респ. в по-малък обем от своята квота
в съсобствеността. Последното е предпоставка, отсъствието на която има за
последица отхвърляне на искането за определяне на привременни мерки по
чл. 344, ал. 2 ГПК, в който смисъл е и произнасянето на съда.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355, изр. второ ГПК по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78. Доколкото по
настоящото дело е налице спор между страните относно приложението на чл.
344, ал. 2 ГПК, искането на „П.В. Груп 77“ ЕООД за определяне на
привременни мерки следва да се приравни на присъединен иск по смисъла на
цитираната разпоредба. В тази насока разноски следва да се присъдят на
ответницата, по аналогия от чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като тя е възразила срещу
основателността на искането. В полза на същата ще се присъди сумата от 500
лв. платено адвокатско възнаграждение, съобразно представения ДПЗС.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
4
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между „П.В. Груп 77“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Вечерница“ № 6, ет. 6, ап. 18, и Л. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. П. бул.
„***“ № ***, ет. *, ап. *, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед *** г. на ***
на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от дата ***
г., с адрес на имота: гр. П., район ***, ул. „***“ № ***, ет. *, ателие ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж * (***) в сграда с идентификатор №
***, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния
обект: Ателие за творческа дейност; при брой нива на обекта – * (***), с
посочена в документа площ от 83,25 кв.м., без стар идентификатор и със
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***; под
обекта - ***, ***; над обекта - ***, ведно с прилежащите части: изба № **
от 7,95 кв.м.; 4,828 % ид. части от общите части на сградата; както и 6,189 %
ид. части от 2/3 ид. части от Поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област
П., одобрени със Заповед *** г. на ***на АГКК, с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект от дата *** г., с адрес на поземления имот: гр.
П., ул. „***“ № **, с площ от 319 кв.м., при трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), стар идентификатор – няма, с номер по предходен план: ****,
квартал *** по плана на кв. „***“, парцел ***, жилищно строителство и
обществено обслужване, със съседи: ***, ***, ***, ***, ***; ПРИ КВОТИ: за
„П.В. Груп 77“ ЕООД, ЕИК ********* – 1/2 ид. част, и за Л. П. С., ЕГН
********** – 1/2 ид. част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на „П.В.
Груп 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Вечерница“ № 6, ет. 6, ап. 18, за определяне на начин за
ползването на гореописания делбен имот, като се осъди ответницата Л. П. С.,
ЕГН **********, да заплаща на ищеца „П.В. Груп 77“ ЕООД, ЕИК
*********, ежемесечно, до окончателното извършване на делбата,
обезщетение за ползване от ответницата на притежаваната от ищцовото
дружество 1/2 ид. част от делбения съсобствен недвижим имот.
ОСЪЖАД „П.В. Груп 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Вечерница“ № 6, ет. 6, ап. 18, да заплати на
Л. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № ***, ет. *, ап. *, сумата
от 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторени разноски за един
адвокат във връзка със заявеното по настоящото дело искане по чл. 344, ал. 2
ГПК.
Решението, в частта, в която съдът се произнася по искането по чл. 344,
ал. 2 ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
5
жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд Пловдив. В
останалата му част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6