№ 1492
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102728 по описа за 2023 година
Адв.Л. Г. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД заявява, че на 28.08.2020г.
между представляваното от него дружество и З. Я. Н. (потребител с клиентски номер
*********), са сключени: допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 359 895 933 828; Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и
Договор за лизинг на базови аксесоари.
Ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта, поради което,
на 12.03.2021г., ищецът прекратил едностранно договорите.
Към 15.03.2021г. З. Н. дължал:
- 131.31 лева – задължения за предходни периоди;
- 20.52 лева – по Договор за лизинг на базови аксесоари;
- 154.62 лева - по Договор за лизинг на мобилно устройство.
Като последица от предсрочното прекратяване на договорите, мобилния оператор
начислил неустойка в общ размер 241.36 лева – 109.02 лева (три стандартни месечни такси)
по допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359
895 933 828 и 132.34 лева по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black – разлика
между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена на
устройството.
Неустоечните клаузи били обективирани в т.11 от Договора за мобилни услуги.
Разпоредбата предвиждала, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и
1
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките, съгласно абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случай, че е предоставено
устройство – разликата между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договори и заплатената при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Ищецът пояснява, че задълженията за предходни периоди на обща стойност 131.31
лева са обединени във фактура №**********/15.11.2020г.; фактура
№**********/15.12.2020г.; фактура №**********/15.01.2021г. и фактура
№**********/15.02.2021г., както следва:
- за периода 15.10.2020г. – 14.11.2020г.: 29.42 лева абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59 лева – вноска по Договор за лизинг за
Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска Договор за лизинг на базови аксесоари;
- за периода 15.11.2020г. – 14.12.2020г.: 44.64 лева абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59 лева – вноска по Договор за лизинг за
Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска Договор за лизинг на базови аксесоари;
- за периода 15.12.2020г. – 14.01.2021г.: 27.04 лева абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59 лева – вноска по Договор за лизинг за
Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска Договор за лизинг на базови аксесоари;
- за периода 15.01.2021г. – 14.02.2021г.: 1.02 лева – частична вноска по Договор за
лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black.
Всички непогасени задължения на ответника, общо на стойност 547.81 лева били
обединени във фактура №**********/15.03.2021г. за клиентски номер *********.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №790/21.03.2023г., издадена по
ЧГД №1524/2023г. по описа на РРС срещу З. Я. Н..
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, Адв.Л. Г. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че З. Я. Н., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д. К. К., ЛНЧ 740607, заедно с М.С., ЛНЧ 730914 сумите:
131.31 лева задължения за предходни периоди, формирана от: за периода 15.10.2020г.
– 14.11.2020г.: 29.42 лева абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895
933 828; 8.59 лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева
– вноска Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.11.2020г. – 14.12.2020г.:
2
44.64 лева абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59
лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска
Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.12.2020г. – 14.01.2021г.: 27.04 лева
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59
лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска
Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.01.2021г. – 14.02.2021г.: 1.02 лева –
частична вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black;
175.14 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода
15.02.2021г. – 14.03.2021г. по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и Договор
за лизинг на базови аксесоари;
241.36 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828 и част
от разликата между цената на устройство Huawei Y6p 64GB Dual Black без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 20.03.2023г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.П. И. – особен представител на ответника З. Я. Н. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Оспорва претенциите по основание и размер, както и наличието на облигационно
правоотношение между страните, въз основа което ищецът претендира заплащане на
процесните суми.
Релевира възражение за нищожност на неустоечните клаузи.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение,
основано на:
- Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
359 895 933 828;
- Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и
- Договор за лизинг на базови аксесоари, сключени на 285.08.2020г.
Приложени са „Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги“.
Ищцовото дружество издало:
- фактура №**********/15.11.2020г. за отчетен период 15.10.2020г. – 14.11.2020г. на
обща стойност 39.15 лева – абонаментна такса;
- фактура №**********/15.12.2020г. за отчетен период 15.11.2020г. – 14.12.2020г. на
обща стойност 93.52 лева – таксувани услуги, абонаментна такса, вноска за лизинг и 39.15
3
лева - задължения от предходен период с ДДС;
- фактура №**********/15.01.2021г. за отчетен период 15.12.2020г. – 14.01.2021г. на
обща стойност 130.29 лева – абонаментна такса, вноска за лизинг и 93.52 лева – задължения
от предходен период с ДДС;
- фактура №**********/15.02.2021г. за отчетен период 15.01.2021г. – 14.02.2021г. на
обща стойност 131.31 лева – вноска за лизинг и задължения от предходен период – 130.29
лева;
- фактура №**********/15.03.2021г. на обща стойност 547.81 лева, включваща
задължение за заплащане неустойка за предсрочното им прекратяване в общ размер 241.36
лева, вноска за лизинг – 175.14 лева – задължения от предходен период с ДДС – 131.31 лева.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №1524/2023г. и издадена заповед №790/21.03.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу З. Я. Н., ЕГН ********** за сумите: 547.81 лева –
главница, ведно със законна лихва за период от 20.03.2023г. до изплащане на вземането;
175.14 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.02.2021г. –
14.03.2021г.; 241.36 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги с допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 25 лева
– държавна такса и 50 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 131.31
лева задължения за предходни периоди, формирана от: за периода 15.10.2020г. –
14.11.2020г.: 29.42 лева абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895
933 828; 8.59 лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева
– вноска Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.11.2020г. – 14.12.2020г.:
44.64 лева абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59
лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска
Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.12.2020г. – 14.01.2021г.: 27.04 лева
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828; 8.59
лева – вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и 1.14 лева – вноска
Договор за лизинг на базови аксесоари; за периода 15.01.2021г. – 14.02.2021г.: 1.02 лева –
частична вноска по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black; 175.14 лева –
предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода 15.02.2021г. – 14.03.2021г. по
Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и Договор за лизинг на базови аксесоари;
4
241.36 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895 933 828 и част
от разликата между цената на устройство Huawei Y6p 64GB Dual Black без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 20.03.2023г. до окончателното им изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №790/21.03.2023г., издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №1524/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1524/2023г. по описа
на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:
Основателността на този иск предполага наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за мобилни услуги, реално предоставяне на
договорените услуги през исковия период и настъпил падеж на задължението.
Съществуването на тези правнорелевантни факти не се оспорва от ответника.
Последният не твърди, нито сочи доказателства да е погасил задължението си, поради което
в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за стойността на
ползваните мобилни услуги, установени с представените по делото фактури.
По иска за заплащане неустойка за предсрочно прекратяване договора за мобилни
услуги:
В раздел ІV на Допълнителното споразумение от 28.08.2020г., при прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, е
предвидена неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като неустойката е ограничена до трикратния
размер на месечните абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от
него при предоставянето му, съответстваща на остатъка от срока на договора.
Предсрочното прекратяване, представлява разваляне на договора по смисъла на
чл.87, ал.1 ЗЗД, което следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за развалянето на контракта.
В този смисъл разпоредбите на чл.19б и чл.75 от Общите условия не предвиждат
едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор да настъпва автоматично
поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право на оператора да прекрати
5
договора. Ищецът не е ангажирал доказателства, а и не твърди, че е уведомил писмено
ответника за разваляне на договора за мобилни услуги, преди изтичането му на 28.08.2022г.
Исковата молба и приложенията към нея, а и заповедта за изпълнение, са връчени на
процесуалния представител на ответника след изтичане този срок, поради което не могат да
предизвикат правните последици на развалянето.
Изложеното води до извод, че процесният договор за мобилни услуги не е
предсрочно прекратено, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическия
състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойка следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По иска за неплатените лизингови вноски:
Основателността на този иск предполага наличието на валиден договор за лизинг, по
силата на който ищецът – лизингодател е предоставил на ответника – лизингополучател
лизинговата вещ за ползване и е настъпил уговореният между страните срок за плащане на
лизинговите вноски.
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти – получаването на лизинговата
вещ и неплащането на лизинговите вноски в уговорените размери и срокове. Крайният срок
за заплащане на вноските, съгласно погасителния план е настъпил на 28.07.2022г. Липсват
доказателства, от които е видно, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ. Поради
това претенцията се явява основателна и в полза на ищеца следва да се признае
съществуването на вземане за лизингови вноски в общ размер 175.14 лева.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД по
настоящото дело възлизат на 905 лева – заплатена държавна такса и възнаграждения за
процесуално представителство, а съразмерно с уважената част от претенцията на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 506.26 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 75 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 41.96
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че З. Я. Н., ЕГН
********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор
България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д. К. К., ЛНЧ
6
740607, заедно с М.С., ЛНЧ 730914 сумите: 131.31 лева – неплатени задължения по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 895
933 828; 175.14 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски, дължими за периода
15.02.2021г. – 14.03.2021г. по Договор за лизинг за Huawei Y6p 64GB Dual Black и Договор
за лизинг на базови аксесоари, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.03.2023г. до окончателното им изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №790/21.03.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №1524/2023г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), ЕИК ********* срещу З. Я. Н., ЕГН ********** иск по чл.422 ГПК за
признаване установено, че ответникът дължи сумата 241.36 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 359 895 933 828 и част от разликата между цената на устройство Huawei
Y6p 64GB Dual Black без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.03.2023г. до
окончателното им изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№790/21.03.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №1524/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА З. Я. Н., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* направените по ГД
№2728/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 506.26 лева.
ОСЪЖДА З. Я. Н., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* направените по ЧГД
№1524/2023г. по описа на РРС разноски в размер на 41.96 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7