№ 228
гр. Враца, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх.№ 5411/12.04.2022 г. на
А. А. Д. от гр.Враца, чрез назначения му по делото особен представител
адв.Д. Д. от АК-Враца, против Решение № 162/23.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 3217/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е признато за
установено по отношение на А. А. Д., че дължи на „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-
гр.София, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** сумите по издадената по ч.гр.д. №
1548/2021 г. по описа на Районен съд – Враца заповед за изпълнение №
260733/19.04.2021 г., както следва: сумата от 276,75 лева, представляваща
дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги с абонатен номер № ***, дължими за периода от 18.01.2019 г.
до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 89,82 лева, представляваща дължими лизингови вноски
за периода от месец юни 2019 г. до месец ноември 2020 г. и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството марка XIAOMI Redmi S2
1
32GB Dual Grey, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 112,47 лева, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от дата 15.12.2018 г. за мобилен номер ***; 32,46
лева, представляваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по допълнително споразумение от дата 15.12.2018 г. към договор
за мобилни услуги за мобилен номер *** и 268,13 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг на устройство марка XIAOMI
Redmi S2 32GB Dual Grey, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и за съдебните разноски по ч.гр.д. №
1548/2021 г. на РС-Враца в общ размер на 205,00 лв. и с което
жалбоподателят е бил осъден да заплати на насрещната страна сторените
разноски по гр.д. № 3217/2021 г. в общ размер на 505,00 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Враца е
неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове са недоказани.
Поддържа се, че „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София, с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, не е представило доказателства, че
реално е предоставило на клиента договорените услуги за посочения период и
последният ги е ползвал, че същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на оператора на услугите и правилно тарифирани, а
оттам и коректно фактурирани. Също така се твърди, е ищецът не е доказал,
че посочените абонатни номера са били използвани чрез активни СИМ карти
за посочените периоди, като се оспорва изцяло съдържанието на
представената фактура.
Посочва се, че съгласно Общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги
неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им
за плащане на дължимите суми. В случай на неизпълнение на това
задължение на абоната, доставчикът има право да прекрати договора, както и
да получи неустойка в трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договорите за мобилни услуги. Сочи се, че в случая
неустойката е начислена съгласно правилата, установени в Спогодба между
2
ищцовото дружество и КЗП относно начин на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Излагат
се доводи, че за основателност на претенцията за неустойка ищецът следва да
докаже както сключването на договорите, така и изпълнението на собствените
си задължения, произтичащи от тях, вкл. изпадането на ответника в забава и
нейния начален момент, както и размера на претенцията си, като в същият
смисъл е разпределената доказателствена тежест по делото. Твърди се, че в
разглеждания случай е доказано сключването между страните на договор за
мобилни услуги, но доколкото липсват доказателства относно изпълнение на
задължението за предоставяне на уговорените услуги и техния обем, с оглед
направените възражения съдът е следвало да приеме, че исковете са
неоснователни и недоказани.
Оспорва се претенцията за неустойка като неоснователна, с доводите,
че ищецът не е доказал развалянето на договорите за мобилни услуги по
предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД и общите условия ред. Навеждат се доводи,
че дружеството „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София не е представило
доказателства за отправянето на писмено предизвестие до абоната с
предоставяне на подходящ срок за изпълнение и надлежното му връчване.
Твърди се, че фактът на получаване на писменото предизвестие е от значение
не само за доказване на основанието, но и на размера на претенцията, с оглед
на което съдът е следвало да приеме, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договорите по посочения начин, както и че в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.
Иска се отмяна на решението на РС-Враца и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София, с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Преценявайки с акта си по чл. 267 ГПК, че въззивната жалба е редовна
и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание, в което въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София също не изпраща
представител.
В писмено становище по делото особеният представител на
3
въззивника поддържа жалбата, като моли решението да бъде отменено.
При констатираната редовност и допустимост на жалбата съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба
окръжният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
„ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София, с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД, срещу А. А. Д. от гр.Враца иск с правно основание чл.422
ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че има срещу ответника
вземания за сумата 779,63 лв., представляваща неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, както и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него и законна лихва
от подаването на заявление по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2020 г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24
месеца по програма „Тотал 44,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. с
ДДС. Правоотношението е подновено със сключване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от дата 15.12.2018 г. с
абонаментен план „Тотал 44,99“. Между страните е сключен и договор за
мобилни услуги от 15.12.2018 г. с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца
по програма „Тотал 12,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
12,99 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че на същата дата и по повод процесния
договор с предпочетен номер *** ищецът като лизингодател е сключил с
ответника и договор за лизинг, с който му е предоставил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual
Grey за обща лизингова цена в размер на 119,76 лв., дължима на 23 лизингови
вноски от по 4,99 лв. всяка, като по този договор ответникът му дължи сумата
от 89,82 лв., формирана от лизинговите вноски за периода от месец юни 2019
г. до месец ноември 2020 г. и една допълнителна вноска за изкупуване на
4
устройството.
По договорите за мобилни услуги и допълнително споразумение
ответникът е в неизпълнение на задълженията си за сумата от 276,75 лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 18.01.2019 г. -
17.06.2020 г., поради което и съгласно спогодбата между ищеца и КЗП
мобилният оператор начислява неустойка, включваща сумата от 112,47 лева,
равна на три стандартни месечни абонаменти по допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от дата 15.12.2018 г. за мобилен номер *** и
сумата от 32,46 лева, равна на три стандартни месечни абонаменти по договор
за мобилни услуги от дата 15.12.2018 г. за мобилен номер ***. Твърдението
на ищеца е, че вследствие на неизпълнението на ответника по договора за
мобилни услуги същият му дължи и сумата от 268,13 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг на устройство марка XIAOMI
Redmi S2 32GB Dual Grey, начислена във фактура от 18.06.2019 г.
Като изброява издадените от него фактури, ищецът сочи, че за
исковите суми е подал пред Районен съд – Враца заявление по чл.410 ГПК и
за тях по ч.гр.д. № 1548/2021 г. му е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5,
с което се обосновава правният интерес от предявяването на установителния
иск.
Назначеният на ответника особен представител е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявените искове, развивайки
съображения за неоснователност и недоказаност на същите. Оспорена е и
дължимостта на неустойка поради липса на доказателства за прекратяване на
договора и неустановеност на размера на претендираната сума. В отговора се
поддържа нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД и се поддържа, че същата е неравноправна по смисъла на чл.142, т.5 ЗЗП.
От приобщеното ч.гр.д. № 1548/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца се установява, че за исковите суми в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е
връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане от 21.07.2021 г. на заявителя са дадени указания в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение.
5
Искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустим.
По делото е установено, че на 11.08.2018 г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по
програма „Тотал 44,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. с ДДС, подновен
с допълнително споразумение от 15.12.2018 г. Между страните е сключен и
договор за мобилни услуги от 15.12.2018 г. с предпочетен номер *** за срок
от 24 месеца по програма „Тотал 12,99“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 12,99 лв. с ДДС. Със същата дата и по повод договора с
предпочетен номер *** ищецът като лизингодател е сключил с ответника и
договор за лизинг, с който му е предоставил за временно и възмездно
ползване мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey за
обща лизингова цена в размер на 119,76 лв., дължима на 23 лизингови вноски
от по 4,99 лв. всяка.
Установено е също, че ищцовото дружество е издало на името на
ответника за задълженията, които има по посочените договори четири броя
фактури: фактура № **********/18.02.2019 г. за отчетен период 18.01.2019 г.-
17.02.2019 г. с дължима сума за плащане 132,71 лв. с ДДС; фактура №
***/18.03.2019 г. за отчетен период 18.02.2019 г.-17.03.2019 г. с дължима сума
за плащане 81,08 лв. с ДДС; фактура № ***/18.04.2019 г. за отчетен период
18.03.2019 г.-17.04.2019 г. с дължима сума за плащане 62,96 лв. с ДДС.
Поради това, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
горепосочените фактури, „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД-гр.София, с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, е издало фактура № ***/18.06.2019
г., в която е начислена неустойка поради предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги и сума, представляваща разликата между
стандартната и преференциалната цена за устройство XIAOMI Redmi S2
32GB Dual Grey в общ размер на 413,06 лева, както и неизплатения остатък от
лизинговите вноски в общ размер на 89,82 лева.
Съгласно общите условия на ищеца, публикувани на интернет
страницата му за взаимоотношенията с потребителите, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната, като плащането следва да става в 15-дневен срок от
издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава
6
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че
това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на
далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора, както и да
получи неустойка.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е уважил предявените искове за дължимите суми
по договорите за мобилни услуги, договор за лизинг, както и начислена
неустойка.
На ищеца са присъдени разноски в исковото и в заповедното
производства.
Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на
районния съд, и намира, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна
преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
В конкретния случай е установено по категоричен начин сключването
между страните на два договора за мобилни услуги, пораждащи
облигационни правоотношения между тях.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на особения
представител за недоказаност на претенцията по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.228
от ЗЕС, с оглед липса на доказателства за реално предоставяне на мобилни
услуги през исковия период. Процесните договори за мобилни услуги,
сключени между страните в настоящото производство, са консенсуални по
своята правна природа, като в момента на сключването им и за двете страни
по тях се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
им волеизявления. Това означава, че месечните абонаменти се дължат,
независимо от това дали абонатът действително е ползвал мобилните услуги
на оператора или не – те се дължат поради предоставения достъп до
далекосъобщителната му мрежа, като за доказването на това вземане в полза
на оператора е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема за доказана дължимостта на претендираните суми за
абонаментни такси въз основа на представените договори за мобилни услуги.
7
В чл.27 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
страните са договорили, че дължимите по договора плащания следва да бъдат
изпълнени в срока, указан на фактурата /в случая 5-то число на месеца/, но не
по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. Съгласно чл.84,
изр.1-во от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
От доказателствата в първоинстанционното производство се
установява още, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане
на абонаментните такси за периода от 18.01.2019 г. до 17.06.2019 г.
Неплащането в срок от потребителя на което и да било задължение е
предвидено в т.19б б. „в“ от Общите условия като основание за едностранно
прекратяване от оператора на индивидуалния договор за мобилни услуги. В
случая това основание е осъществено и правото на ищеца да прекрати
договора е упражнено при спазване /друго не се твърди/ на т.31а от Общите
условия. В тази връзка неоснователно е поддържаното от особения
представител на въззивника, че по правилото на чл.87, ал.1 от ЗЗД ищецът
трябвало да му даде срок за изпълнение и писмено предупреждение преди да
развали договора. На първо място договорът не е развален, а е прекратен. На
следващо място, прекратяването е при наличието на предпоставки и при
спазването на ред, уговорени между страните в чл.75 във вр. с чл.19б б. „в“ от
приложимите Общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
С клаузите на т.11 от договор за мобилни от 15.12.2018 г. и р.IV, т.2 от
допълнително споразумение от 15.12.2018 г. е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число и приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Установено е, че в
допълнение потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно ценова
8
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му лизингова цена по договора за лизинг, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Така, в съответствие с т.11 от договор за мобилни от 15.12.2018 г. и
р.IV, т.2 от допълнително споразумение от 15.12.2018 г. на абоната е
начислена и неустойка за предсрочното прекратяване на договорите по негова
вина, сформирана, както следва: 112,47 лева - трикратният размер на
стандартните месечни абонаментни такси за мобилен номер ***; 32,46 лева -
трикратният размер на стандартните месечни абонаментни такси за мобилен
номер ***; както и сумата от 268,13, представляваща разликата между
стандартната цена на устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey и
заплатената за него при предоставянето му по договор за лизинг от 15.12.2018
г., съответстваща на оставащия срок на договора.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза
на ищцовото дружество съществуват вземания в общ размер 779,63 лв. –
главница, представляващи месечни абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойки за предсрочно прекратяване, произтичащи от процесните договори
за мобилни услуги, допълнително споразумение и договор за лизинг.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявените
искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и предвид факта, че като образувано по
жалба, подадена от особен представител, производството се е развило без
предварително внасяне на държавна такса, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати такава в полза на Окръжен съд – Враца в размер на 25,00 лв.
От въззиваемото дружество не е отправено искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция, поради което и съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/23.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 3217/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА А. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** да
9
заплати по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер на 25,00
лв. /двадесет и пет лева/ за въззивното обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10