РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Девня, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120100246 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 ал. 2 от СК.
Образувано е по искова молба, предявена от Ю. Ж. Х., ЕГН:
**********, с адрес: с. Ст******** чрез проц. представител адв. Сн. Г. от ВАК
срещу С. С. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч*********** с искане за
изменение на определените с Решение №260041, постановено на 19.04.2021 г.
по гр. дело № 1553/2019 г. по описа на РС – Девня мерки относно режима на
упражняване на родителските права по отношение на двете деца на страните,
местоживеенето на децата, режима на лични контакти на децата с другия
родител и издръжката им.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на децата Ал. С.
А., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр. Варна и В. С. А., ЕГН:
**********, роден на ********* г. в гр. Варна, като с горецитираното съдебно
решение на РС – Девня упражняването на родителските права по отношение
на двете деца е предоставено на бащата - ответника С. С. А., постановено е
децата да живеят при бащата, в дома на родителите му в с. Ч., обл. Варна, а
майката - ищцата Ю. Ж. Х. е била осъдена да изплаща месечна издръжка в
полза на всяко едно от децата в размер на по 152, 50 лева, считано от
07.11.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
двадесето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на
законните основания за нейното изменение или прекратяване. Със съдебното
решение определен бил и режим на лични отношения на майката с двете деца.
Излага се, че в началото на м. декември 2024 г. ответникът заминал
1
да работи в Германия, където заживял с друга жена. Децата оставил на
грижите на своята баба, която била на възраст около 75 години, със
заболявания - високо кръвно налягане и болки в главата. Сочи се, че след
заминаването на бащата за Германия той не полагал грижи за тях. Твърди се,
че той неглежира децата, всяка вечер пиел алкохол и ставал раздразнителен и
се карал и крещял на децата, които го дразнели с високото си говорене.
Започнал да ги бие без причина. Пращал децата да му купуват алкохол от
магазина. В същото време се сомчи, че ищцата поддържала добри отношения
с децата си, заплащала редовно издръжка за тях, помагала им, като
многократно им изплащала парични средства по общи познати, които са
предавали парите на бащата. Твърди се, че децата споделили с майка си, че
искат да живеят при нея. При тези обстоятелства ищцата моли за уважаване
на исковата претенция. Претендира разноските по делото.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът
оспорва иска като неоснователен. Оспорва и твърденията, че е оставил двете
деца на грижите на своята майка, както и твърдението че от м. декември 2024
г. живее и работи в Германия. Твърди, че е бил в Германия за кратък период от
време - за 1 м. през м. март 2025 г., като през м. април се е върнал в България.
Сочи, че ищцата обичайно живее и работи в Германия от дълги години, но
след като разбрала за отсъствието му от страната взела децата при себе си в с.
Ст. К., обл. Варна. Твърди, че отказала да ги върне дори след завръщането му в
страната, което го принудило да я заплаши, че ще се обърне за съдействие към
полицията. Сочи, че при вземането на децата от дома на ищцата в с. Ст. К. те
били в неугледен вид и видимо отслабнали. Твърди, че децата му споделили,
че не се хранили добре в дома на майка си, основно ядели инстантни спагети.
Казали, че не им харесало при майка им и искали да се приберат в дома на
своята баба, но майка им не ги пускала. Ответникът установил, че по време на
отсъствието му ищцата е отписала децата от училището в с. Чернево и ги е
записала на училище в с. Ст. без неговото знание и съгласие. Излага също, че
от момента, от който родителските права са били предоставени на него,
майката е проявявала слаб интерес към развитието и отглеждането на децата,
личните контакти между тях са били епизодични и се осъществявали в
периодите, в които майката се е прибирала по някакъв повод в България.
Много рядко децата са осъществявали контакт с майка си по телефон или друг
вид платформа за комуникация. Сочи, че ищцата е трайно установена в
Германия, където живее и работи от началото на 2019 г., когато е напуснала
самоволно семейното жилище и е оставила децата изцяло на грижите на
бащата. Твърди, че през м. септември 2019 г. при завръщането си от Германия,
ищцата за кратък период от време се е грижила за детето Вълчо по съгласие на
страните, когато внезапно, без да се обади на никого, оставя детето при свои
роднини в с. Ч. и заминава за Германия. Роднините, на които било поверено
детето, също напускат страната и заминават за Германия, а детето В. останало
само заключено в техния дом с дни. По сигнал на съседи, които чуват
непрестанен детски плач от дома на семейството, в което е бил изоставен
2
Вълчо, ответникът се обърнал за съдействие към полицията. Наложило се да
бъде разбита вратата на жилището, за да могат да се погрижат за детето
Вълчо. Ответникът заявява, че подобно безотговорно, застрашаващо живота и
здравето на децата поведение, майката е демонстрирала не веднъж, че тя е
емоционално нестабилна, безотговорна, непостоянна в поведението и
решенията си. Сочи също така, че не е заплащала до момента издръжка за
децата, въпреки съдебното решение. Предвид изложеното в отговора
ответникът счита, че не е налице изменение в обстоятелствата, които съдът е
взел предвид при постановяване на решението си по гр. дело № 1553/2019 г.
по описа на PC - Девня, поради което моли за отхвърляне на исковата
претенция.
В с.з. чрез проц. си представители поддържат исканията си. В хода на
устните състезания проц. представител на ищцата прави алтернативно искане
в случай на отхвърляне на исковата претенция да бъде разширен режима на
лични контакти на майката с децата.
Контролиращата страна ДСП – Девня изпраща представител в едно
от с.з. Представя изготвени социални доклади.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127
ал. 2 и чл. 143 ал. 2 от СК за изменение на
постановени със съдебно решение мерки относно режима на упражняване на
родителските права по отношение на двете деца на страните, местоживеенето
на децата, режима на лични контакти на децата с другия
родител и издръжката им.
Видно от представените удостоверения за раждане е, че страните са
родители на децата Ал. С. А., ЕГН: **********, роден на 1******** г. в гр.
Варна и В. С.А., ЕГН: **********, роден на ******* г. в гр. Варна.
С решение, постановено на 19.04.2021 г. по гр. дело № 1553/2019 г.
по описа на PC – Девня /препис от което е представено по делото без
отбелязване на коя дата същото е влязло в законна сила/ упражняването на
родителските права върху двете деца е предоставено на бащата С. С. А., ЕГН:
**********, като съдът е определил децата да живеят при баща си на адрес в
с. Ч********, като съдът е преценил, че той притежава по – добър родителски
капацитет за тяхното отглеждане и възпитание. Определен е бил режим на
лични контакти на децата с майката Ю. Ж. Х., ЕГН: **********, като същата
е била осъдена да заплаща за всяко едно от децата месечна издръжка в размер
на от по 170 лева, считано от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска,с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или
прекратяване. Служебна проверка на съда в деловодната система установи, че
решението е влязло в законна сила на 14.05.2021 г.
От изготвените по делото социални доклади става ясно, че в
3
домовете и на двамата родители има осигурени добри условия и сигурна и
безопасна среда за тяхното отглеждане. И двете жилища разполагат с детска
стая, обзаведена с всичко необходимо за децата. Между децата и родителите
съществува емоционална близост, като те са привързани повече към своя
баща, при когото са израстнали, но контактуват свободно и с майката, дори в
присъствието на бащата. Констатирано е при извършеното социално
проучване, че майката се е установила трайно в с. Ст. К. с цел да живее там и
да осигури дом за децата.
И двамата родители са изслушани лично от съда, съгласно
разпоредбата на чл. 59 ал. 6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях се
отчитат от съда, заедно с всички други доказателства по делото.
В показанията си свидетелите на страната на ищеца – Ж. Хр. Ми. –
баща на ищцата и Аз. М. Яш. – роднина на ищцата по сватовство, твърдят, че
страните са се разделили, понеже ответникът упражнявал домашно насилие
над ищцата. След като тя го напуснала той категорично отказал да й даде
децата, поради което те останали при него, а ищцата заминала за Германия,
където живеели и работили нейните родители и където тя била израстнала.
След години работа в чужбина семейството на ищцата успяло да закупи
няколко къщи в с. Ст. К., обл. Варна, едната от които ремонтирали и обзавели
за ищцата и двете й деца. Свидетелите потвърждават изложеното в исковата
молба относно вземането на децата от ищцата през м. март и връщането им на
бащата месец по – късно. Заявяват, че многократно са пращали пари и
подаръци за децата, но бащата не ги е приемал и ги е връщал. Твърдят, че
условията при бащата са много лоши, като къщата е кирпичена, няма баня, а
тоалетната е навън, децата са неглижирани и се отглеждат не от баща си, а от
неговата баба, която е много възрастна.
Свидетелите на ответника – Ст. С. А. – баща на ответника също
потвърждава изложените в исковата молба и отговора факти относно
вземането на децата от тяхната майка през м. март 2025 г. Същият твърди, че
децата не искали да живеят при майка си, дори не искали да се чуват с нея,
защото докато са били при нея не им давали да гледат телевизор, да ползват
телефон, храната, която майка им приготвяла също не им харесвала.
Потвърждава заявеното от бащата на ищцата, че семейството му е пращало
пари и подаръци, но той ги е връщал, защото не искал нищо от тях. Твърди, че
къщата на сина му е от кирпич, но вътре има баня и тоалетна, както и стая за
децата с всечко необходимо за тях. Сочи, че синът му работи в строителството
за около 3 000 лева на месец и когато е на работа за децата се грижат тяхната
баба и тяхната прабаба, като са осигурили автомобил и шофьор, който да ги
води и взема от училище.
Свид. Исм. Исм.Исм. – колега на ответника потвърждава това, като
заявява, че между бащата и децата има изградена силна емоционална връзка,
привързани са към него. Сочи, че децата са добре обгрижвани, развиват се
добре и умствено и физически, държат се добре един с друг, не са палави,
4
послушни са. Заявява, че ответникът употребява алкохол много рядко,
понякога след работа изпива по една или две бири.
Показанията на свидетелите М. Яш. и А. съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК и с оглед вътрешното си убеждение. Съдът не кредитира с доверие
показанията на ищцовите свидетели относно лошите битови условия в дома на
бащата, тъй като същите категорично се опровергават от изложеното в
социалния доклад, изготвен след извършено лично посещение в дома на
бащата от социалните работници. Твърденията на свид. Ж. М., че ответникът е
сутеньор в Германия, където прекарва по 5 – 6 месеца в година са голословни
и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Не се доказват и
твърденията на ищцата в исковата молба, че ответникът всяка вечер пиел
алкохол, ставал раздразнителен и се карал и крещял на децата, както и че е
заминал за Германия в началото на м. декември 2024 г., където заживял с друга
жена и оставил децата на грижите на своята възрастна баба, която била със
заболявания - високо кръвно налягане и болки в главата. Напротив, установява
се по делото от независим от изхода му свидетел – свид. И. Исм., че
ответникът е заминал за Германия през м. март 2025 г., за да търси по – добра
работа, но след като не е намерил такава се е прибрал в страната, че
употребява алкохол рядко и то само бира. За неговата баба пък свидетелят
заявява, че „тя е по – здрава от мен, копае и сее домати“.
От гласните доказателства, събрани по делото и от извършените
социални проучвания, констатациите от които са обективирани в
представените по делото социални докади, не се установява ответникът да не
е полагал или да не полага адекватни грижи за своите деца, същите да са
неглижирани в каквото и да било отношение /сведение за това дават
единствено свидетелите на ищцата, които като нейни роднини са
заинтересовани от изхода на делото/, поведението му някакъв начин да
застрашава техния живот, здраве или нормално психическо и физическо
развитие. Напротив – от най – ранна детска възраст децата са обгрижвани от
своя баща и неговият близък роднински кръг, същите са добре възпитани,
редовно посещават училище винаги с чисти дрехи, като бащата е осигурил
придружител, който да ги води с автомобил на училище. В същото време той
работи на различни обекти в строителството, за да осигурява необходимите
средства за тяхното отглеждане и за да не им липсва нищо. Всичко това
говори за полагани много добри грижи от страна на бащата и задоволяване на
всички потребности на децата от негова страна и то без участието на другия
родител.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Когато въпросите по чл. 59 ал. 2 от СК вр. чл. 127 от ГПК са
разрешени по съдебен ред, но се твърди да е настъпила съществена промяна
на важни за тях обстоятелства, регламентираните им параметри могат да
бъдат пълно или частично изменени, като за целта се прецени вида, характера
5
и степента на изменение на данните спрямо предходното дело и заедно с това
се извърши проверка как точно промените се отразяват на детето/децата и
дали актуалното статукво съответства и гарантира техните интереси. Затова,
за да се допусне промяна на вече установени мерки относно упражняването на
родителските права и общуването на децата с всеки от двамата му родители е
необходимо изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде
съществено за самото дете. Според дадените в т. 5 вр. т. 2 от ППВС № 1/1974
г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона /запазили
действието си при новия СК от 2009 г./, както и съдебната практика по
приложението на института, под "изменение на обстоятелствата" се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и тези,
въз основа на които би се подобрило положението му при новото разрешение,
като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди и дали и как точно
обстоятелствата се отразяват на положението на детето. Меродавни са винаги
интересите на детето. Иначе казано, следва да е налице съществено и трайно
изменение в обстоятелствата след постановяване на предходното съдебно
решение, което да налага промяна на постановените в него мерки.
Обсъдени в тяхната съвкупност доказателствата по делото не дават
основание на съда да приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която
налага ревизия на мерките относно упражняването на родителските права по
отношение на децата Александър и Вълчо, доколкото е несъмнено по делото,
че бащата, комуто е предоставено с предходното съдебно решение
упражняването на родителските права, не е изгубил родителския си капацитет
да се грижи адекватно за своите деца – нещо, което той прави от две
годишната им възраст. Обстоятелството, че е подпомаган в отглеждането на
децата от своята майка и баба е само в интерес на децата, а не в техен ущърб.
Видно от социалния доклад е, че бащата полага много добри грижи за децата,
като в дома му са установени много добри битови и хигиенни условия и
нуждите и потребностите на децата са задоволени в добра степен. От друга
страна ищата не ангажира достатъчно доказателства, че положението на
децата се подобрило значително в случай на предоставяне на упражняването
на родителските права на нея. Единствено факта, че тя се е устроила жилищно
в с. Ст. К. не е достатъчен да се иска съдът да измени предходното съдебно
решение. По делото не се установява, а и не се твърди, че през времето, през
което ищцата е пребивавала в друга държава тя е осъществявала срещи с
децата по определения от съда режим на лични отношения. Незаинтересован
свидетел по делото установява, че децата са привързани към своя баща и
неговите роднини. Същото е отразено и в социалния доклад, поради което
откъсването им от тази среда, в която те са израснали, без съмнение не би се
отразило добре на тяхната психика. От друга страна, от най – ранна детска
възраст, когато присъствието на майката е било особено наложително за
тяхното правилно физическо, а и психическо развитие те са били лишени от
нейните грижи по една или друга причина. В резултат на това двете деца са
6
развили силна емоционална привързаност към своя отглеждащ родител и
неговия близък роднински кръг. От тук насетне с израстването си, а и предвид
техния пол, те ще имат все по – голяма нужда от фигурата на бащата за своето
правилно развитие. Ето защо съдът достига до решаващия си извод, че след
постановяване на решение № 260041 от 19.04.2021 г. по гр. дело № 1553 по
описа на РС – Девня не са настъпили обстоятелства, които налагат изменение
на мерките, свързани с упражняването на родителските права по отношение на
двете деца на страните. Доказателствата сочат, че в интерес на децата е
настоящия режим да не бъде изменян. С оглед на това искането за изменение
на това решение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение.
Сезиран с искане за произнасяне по въпросите по чл. 127 ал. 1 и ал. 2
от СК и по чл. 59 от СК, респ. с искане за изменение на някои от тях, съдът не
е обвързан с конкретните параметри на петитума, а е длъжен да се произнесе
съобразно интереса на детето, като висша ценност, подлежаща и на служебна
закрила от съда. Затова съдът може свободно да определи режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, ако той е съобразен с най-добрия
интерес на детето. По въпроса е налице трайна съдебна практика, която дори
не се налага да бъде цитирана. Безспорна е нуждата на всяко дете от регулярно
общуване с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е
предоставено упражняване на родителските права, при липса на вредоносно
спрямо детето поведение. Това е право, естествена потребност и гаранция за
правилното развитие, за увереността и общото усещане за спокойствие и за
защитеност на всяко дете. С оглед това съдът намира, че в интерес на децата
Александър и Вълчо е да се определи един по – разширен режим на лични
контакти с тяхната майка, включващ по – продължителен престой при нея,
както и срещи на рождения ден на децата през всяка четна година и на
рождения ден на майката всяка година. По всяко време, когато децата не са
при нея майката следва да има възможност да осъществява и аудио или видео
връзка по „Вайбър“ или друга платформа, която да бъде ограничена до един
час на ден и да се осъществява в подходящо и съобразено с режима на децата
време. Така, при желание от нейна страна, тя ще може да ги подпомага и в
учебния им процес. Този режим ще даде възможност на децата да прекарват
повече време със своята майка и ще помогне за по – бързо възстановяване на
прекъсната връзка между тях.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127 ал. 2 от СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127 ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59
от СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
В конкретния случай съдът констатира, че присъдената с Решение
7
№260041/19.04.2021 г., влязло в законна сила на 14.05.2021 г. издръжка е под
установения минимален размер към момента от 270 лева, поради което съдът
следва да измени размера на издръжката в посочения такъв за всяко едно от
децата.
По разноските:
Съдът намира, че съобразно възприетото в ТР 3/2023 г. на ОСГК на
ВКС, в третата визирана в цитираното ТР хипотеза, разноските следва да
останат за страните както са направени, като ищцата Ю. Х. следва да заплати
сумата от 288 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС –
Девня, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му, в която се иска изменение на Решение
№260041/19.04.2021 г., постановено по гр. дело № 1553/2019 г., влязло в
законна сила на 14.05.2021 г. по отношение на упражняването на родителските
права върху децата Ал. С. А., ЕГН: ********** и В. С. А., ЕГН: **********,
като неоснователен.
РАЗШИРЯВА определения с Решение №260041/19.04.2021 г.,
постановено по гр. дело № 1553/2019 г., влязло в законна сила на 14.05.2021 г.
режим на лични контакти на майката Ю. Ж. Х., ЕГН ********** с децата Ал.
С. А., ЕГН ********** и В. С. А., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на майката;
- по време на Коледните празници - през четни години за времето от
10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември с преспиване в дома
на майката и през нечетни години – за времето от 10:00 часа на 26 декември
до 18:00 часа на 28 декември с преспиване в дома на майката;
- по време на Новогодишните празници - през нечетни години за
времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари с преспиване
в дома на майката и през четни години - за времето от 10:00 часа на 01 януари
до 18:00 часа на 03 януари с преспиване в дома на майката;
- по време на Великденските празници – всяка четна година за
времето от 10:00 часа в четвъртък /Велики четвъртък/ до 18:00 часа в
понеделник /Велики понеделник/ с преспиване в дома на майката;
- 30 дни през лятото всяка година, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск;
- първите 5 дни от пролетната ваканция всяка година;
8
- всяка четна година на рождените дни на децата за времето от 10:00
до 18:00 часа;
- всяка година на рождения ден на майката за времето от 10:00 до
18:00 часа.
- през времето, когато децата не са при майката, тя да осъществява
видеовръзка с тях посредством „Вайбър“ или друга онлайн платформа с
продължителност от един час на ден по време, съобразено с режима на децата.
ОСЪЖДА Ю. Ж. Х., ЕГН: ********** да заплаща на децата си
Ал.С. А., ЕГН: ********** и В. С.А., ЕГН: **********, чрез техния баща С.
С. А., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на от по 270 лева /двеста и
седемдесет лева/, считано от влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска,с падеж двадесето число на месеца,
за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за
нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 59 ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената текуща издръжка на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Ж. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. Ст. К., обл. Варна
да заплати по сметка на РС - Девня сумата 288 лева /двеста осемдесет и осем
лева/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9