РЕШЕНИЕ
№ 5459
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20211110157038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против С. К. С. и В. К. С. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: по
562,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], по
94,92 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия; по 21,60 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и по 9,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до
23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците С. В. Л., а след
смъртта й - между него и всеки от ответниците, в качеството им на потребители – клиенти
за битови нужди, съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен № [№],
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна
енергия, като С. С. и В. С. не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. След смъртта на първоначалния длъжник и
съгласно чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за
1
битови нужди, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен
срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ето защо, насочва исковите си
претенции към ответниците, отговарящи разделно според квотата си от наследството на
починалия наследодател. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответниците,
като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили на падежа
дължимите суми, като следва: за главница за доставена топлинна енергия в общ размер от 1
124,94 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. в общ
размер от 189,84 лева, за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в общ размер от 43,20 лева, както и за лихва за
забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. в общ размер от 9,20 лева. [фирма] твърди, че С. С. и В. С.
дължат по ½ част от тези суми при условията на разделна отговорност помежду им, за които
предявяват претенциите си към всеки от тях. Намира за дължима и законната лихва за забава
върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответника В. К. С. – адв. Р. М. М. оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва материалноправната легитимация на ответника В. С., съответно наличието на
облигационна връзка между страните с довод, че ответникът не е нито собственик, нито
ползвател на процесния топлоснабден имот. При условията на евентуалност оспорва
дължимостта на тези суми с довод за погасяване на същите с изтичане на приложимата
погасителна давност. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. К. С. на
04.02.2022 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез работодател на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор. С молба от
19.05.2022 г. ответникът С. С., чрез пълномощника си адв. И. Я., отправя искане
производството по делото да бъде прекратено, доколкото исковите претенции са били
насочени срещу лицето С. В. Л., която е починала на 19.10.2018 г., а с това и преди подаване
на исковата молба – при изначална липса на процесуална правоспособност на ответника.
Наред с това оспорва допустимостта на исковете, насочени срещу него с довод, че същият
не е правоприемник на лицето С. Л., тъй като се е отказал от наследството й, като този отказ
е вписан в Особената книга на съда по чл. 49 ЗН.
В депозирано по делото писмено изложение, като приложение към молба от 16.01.2023
г., подпомагащата страна [фирма] посочва, че разпределението на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост, където се помещава и процесният имот –
апартамент 82 на адрес: [адрес] с титуляр на партидата С. В. Л., се извършва по система за
дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че за процесния период месец
май 2018 г. – месец април 2020 г. на абоната са начислени като дължими суми за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, суми за потребеното количество топлинна
енергия за отопление – съгласно показанията на уредите за дялово разпределение – три
топлинни разпределители върху радиаторите и разход от щранг-лира – по изчислителен път,
както и за количеството топлинна енергия за подгряване на изразходените кубически метра
вода – според показанията на водомера, а за част от периода и по изчислителен път, поради
2
неосигурен достъп за отчет. Твърди се, че при определяне на разхода на топлинна енергия в
процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й
разпределение.
Съдът, като съобрази, че първоначално исковите претенции са насочени срещу
наследниците на лицето С. В. Л., а впоследствие, след уточнение по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, са предявени срещу ответниците С. К. С. и В. К. С. с твърдение на ищеца, че тези лица
са наследници по закон на починалия първоначален длъжник и потребител, намира, че
производството не се явява изначално образувано срещу починало лице, а срещу неговите
наследници, поради което същото не е недопустимо. Същевременно, възражението на
ответника С. С., че не притежава качеството на наследник на лицето С. Л., тъй като се е
отказал от оставеното от нея наследство, е въпрос по същество и на матералноправната му
легитимация, а не на процесуалната такава, с оглед твърденията на ищцовото дружество, че
това лице е наследник, което подлежи на установяване в процеса.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците, при
посочените квоти, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и
е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената
в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобИ.е на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно
която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобИ.ето на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобИ.е на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача открИ.е на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при
смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
3
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Изясни се, че с отговора на исковата молба, респ. с подаденото писмено становище,
ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с
[фирма], отричайки да са носители на вещни права или да са ползвали процесния имот през
исковия период.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по ЗТСУ № 137, том V, нот. дело № 937/02.09.1979 г. по описа на нотариус П. П. – I-ви
нотариус при Софийски районен съд, третото за процеса лице Н.П. Л. е призната за
собственик на следния недвижим имот: апартамент (жилище) № 82, находящ се в жилищна
сграда – блок № 17-22, вход Г, ет. 6 в комплекс [адрес], състоящ се от една стая, дневна,
кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 65,12 кв. м. с принадлежащото
към същия избено помещение № 1 и с 0,666% идеални части от общите части на сградата.
Съгласно удостовереното в нотариалния акт, лицето придобива имота като обезщетение
срещу отчуждения й недвижим имот в [адрес] на основание Заповед № 3352/24.09.1975 г.
на председателя на ИК на СГНС. Нотариалният акт е издаден на основание чл. 134, ал. 4
ЗТСУ (отм.) и чл. 288 от Правилника за прилагането му.
Съгласно приобщеното по делото Удостоверение от 17.04.2012 г., издадено от
Столична община, район „Л.“ блок № 704 с входове А, Б,В, Г, Д и Е в [адрес], като
номерацията на апартаментите във вход Г е от ап. № 67 до ап. № 89, както и ап. с №№
142,143 и 144.
Установява се от приетите по делото Удостоверение за наследници №
001726/26.09.2005 г. и Удостоверение за наследници № [№]/07.04.2011 г., издадени от
Столична община, район Л., че третото за процеса лице В. А. Л. е починало на 13.09.2005 г.,
оставяйки за свои законни наследници съпругата си Н.П. Л. и дъщеря си С. В. Л., както и, че
Н.П. Л. е починала на 18.02.2011 г., като е оставила за свой законен наследник дъщеря си С.
В. Л..
В представения и приет по делото Списък на етажните собственици в жилищен блок
704, [адрес], абонатна станция 52, като приложение към протокол от проведено Общо
събрание от 25.09.2002 г., в графата за апартамент № 82 с вписан абонатен № [№] е
посочено лицето В. А. Л., което с подписа си е удостоверило наличието на 3 броя радиатори
в имота с 3 броя разпределители, както и наличието на топла вода.
Със заявление – декларация от 15.06.2016 г. до изп. директор на [фирма] С. В. Л. е
отправила искане партидата на топлоснабден имот от адрес: [адрес] с абонатен № [№] да
бъде променена на нейно име. Със Заявление от 04.07.2016 г. Л. е поискала от
топлофикационното дружество задълженията за консумирана топлинна енергия за периода
до месец април 2013 г. да се приемат за погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД, а
дължимите суми за периода месец май 2013 г. – месец май 2016 г. да бъдат изплатени чрез
споразумение. Със заявление от 15.06.2018 г. С. Л. е изразила несъгласие с начислени суми
от [фирма], касаещи партида с абонатен № [№], с искане за разсрочено погасяване на
сумите.
Установява се от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. №
[№]/16.11.2021 г., издадено от Столична община, район Л., че лицето С. В. Л. е починало на
19.10.2018 г., към който момент е била със семейно положение „разведена“, оставяйки за
свои законни наследници синовете си С. К. С. и В. К. С. – ответниците по делото.
Съгласно данните, следващи от представеното и прието Съдебно удостоверение с изх.
№ 26765/10.05.2022 г., издадено по гр. дело № 24023/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 91-ви състав С. К. С. е подал заявление от 05.05.2022 г., с което се отказва от
наследството, оставено му от неговия наследодател С. В. Л., починала на 19.10.2018 г.,
4
който отказ е вписан в Особената книга на съда под № 937/10.05.2022 г.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че процесният недвижим имот – апартамент № 82, находящ се в [адрес], ап. 82 (идентичен с
адреса: блок № 17-22, вход Г, ет. 6 в комплекс [адрес]) е придобит от третото за процеса
лице Н.П. Л. съгласно издадения Нотариален акт от 02.09.1979 г., съставен по реда чл. 134,
ал. 4 ЗТСУ (отм.) и констатиращ притежанието на вещното право на собственост върху
процесния имот, породено от издадената заповед № 3552/24.09.1975 г. на председателя на
ИК на СГНС по чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗТСУ (отм.)
недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния
комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, а съгласно чл. 100 ЗТСУ (отм.)
конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение и тяхната оценка се определят в
допълнителна заповед, издадена от този орган. В разпоредбата на чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.)
изрично е предвидено издаването на нотариален акт за собствеността върху недвижими
имоти, отстъпени като обезщетение, след изплащане на държавата разликата, която
евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот,
освен ако за плащането е даден срок.
Ето защо, в случая следва да се приеме, че именно лицето, в полза на което е даден
като обезщетение процесният имот - Н.П. Л. е придобила собствеността върху същия по
силата на отчуждителната заповед, за което в нейна полза е съставен нотариалния акт от
02.09.1978 г. По силата на настъпилото наследствено правоприемство съгласно чл. 5, ал. 1
ЗН след смъртта й – 18.02.2011 г. този имот е придобит като част от наследството й
(доколкото липсват твърдения и доказателства за отчуждаването му в полза на трети лица)
от нейния законен наследник – дъщеря й С. В. Л.. В подкрепа на този извод са приобщените
по делото писмени доказателства, сочещи, че именно С. Л. е поискала промяна в титуляря
на партидата за имота, открита при [фирма] като абонатен № [№], след смъртта на майка си,
респ. е изразявала несъгласие с начислени суми или искане за погасяването им чрез
разсрочено плащане.
След смъртта на същата на 19.10.2018 г. – в хода на процесния период нейните
единствени наследници по закон – синовете й С. К. С. и В. К. С. (ответниците по делото)
поначало са станали носители на ½ част от наследството на своята майка, включващо вече
възникналите задължения, в т.ч. във връзка с доставената до имота топлинна енергия, както
и собствеността върху недвижимия имот, поначало при равни квоти – по ½ идеална част –
арг. чл. 5, ал. 1 ЗН (в приложимата законова редакция) по силата на настъпилото
универсално наследствено правоприемство от починалия им родител.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от открИ.е на наследството. Установена е законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
открИ.е на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането на
наследството по опис или отказ от наследство.
В настоящия случай по делото се установи, че наследникът и ответник по делото С. К.
С. се е отказал от наследството, останало след смъртта на неговата майка С. Л. и отказът му
е вписан в Особената книга по чл. 49 ЗН пред Софийски районен съд, поради което същият
не отговаря за задълженията, включени в наследствената маса, респ. не става носител на
права върху притежавани от наследодателя имоти и конкретно върху процесния такъв,
поради което предявените срещу него искове се явяват неоснователни на това основание –
липсата на материалноправна легитимация на ответната страна и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се уголемява дяловете на
останалите наследници. В случая това е другият ответник по делото - В. К. С..
5
По отношение на същия няма данни и не се твърди да се е отказал от наследството на
своята майка, поради което съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство
същият отговаря за задълженията, с които наследството е обременено – в случая за
задълженията за периода до смъртта на С. Л. (за периода от 01.05.2018 г. до 18.10.2018 г.),
както и на лично основание – като собственик на топлоснабдения имот, а с това и
потребител на доставяната до имота топлинна енергия през останалата част от исковия
период (19.10.2018 г. – 30.04.2020 г.).
По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че включително и
в рамките на исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. именно ответникът В. С. се
явява насрещна страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество във
връзка с доставката на топлинна енергия до имота и на отговорността за нейното заплащане,
при доказано реално потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не се спори, че през исковия период до имота с адрес: [адрес] от страна на
[фирма] е доставена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендирата сума от 1
124,94 лева, което обстоятелство на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с определението
от 12.11.2022 г. е обявено от съда за безспорно между страните. Същевременно по делото са
събрани доказателства – писмени, депозирани от подпомагащата страна (констативен
протокол от 14.05.2019 г. във връзка с годишен отчет на уреди за дялово разпределение,
талон за отчет на уредите от 24.05.2020 г. и изравнителни сметки за отчетен период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.), договори с ФДР, както и
експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, сочещи, че в процесния имот
през релевантния период от страна на топлофикационното дружество е доставена топлинна
енергия, разпределена по следните компоненти: отопление на имот (при 3 броя радиатори с
ИРРО и щранг-лира - според показанията на уредите, респ. по максимален специфичен
разход при неосигурен достъп за отчет), сградна инсталация (пропорционално на
3
отопляемия обем на имота по проект – 161 м) и за битово горещо водоснабдяване (според
показанията на 1 бр. водомер, респ. по разход от предходен период при неосигурен достъп
за отчет).
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява плащане на
процесната сума, то съдът приема, че през процесния период до собствения на ответника В.
С. имот е доставена топлинна енергия на тази стойност, чието заплащане същият дължи.
Предвид това, че исковата претенция срещу този ответник е заявена за сума в по-нисък
размер, а именно от 562,47 лева и с оглед съблюдаване на основния принцип в гражданския
процес – на диспозитивното начало, пряко проявление на който е определяне на вида и
обема на търсената защита от страните, то поначало на присъждане подлежи именно така
претендираният размер от 562,47 лева.
Изясни се, че с отговора на исковата молба от особения представител на ответника е
въведено възражение за недължимост на сумите поради погасяването им по давност. Съдът
6
намира това възражение за частично основателно – по отношение на сумата, дължима за
периода м. май 2018 г. – м. юли 2018 г., предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е подадена исковата
молба – 04.10.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните
вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от
вземането за главница в размер на сумата от 11,97 лева (определена по реда на чл. 162 ГПК
въз основа на данните от заключението на вещото лице по СТЕ за помесечно начислените
суми, общата дължимата и претендираната от ищеца), дължима от ответника за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., при съобразяване с обстоятелството, че изискуемостта на
вземането за месец август 2018 г. настъпва към 14.10.2018 г., а с това и след 04.10.2018 г.
/три години преди датата на депозиране на заявлението/, поради което считано от този месец
до края на периода или за времето от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. вземането за главница в
размер от 550,50 лева (опредена експертно от вещото лице по СТЕ - 1/2 част от общо
дължимата за периода от 1101 лева) е останало непокрито от давността.
Предвид всичко изложено, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал.
1 ЗЕ срещу ответника В. С. се явява основателен за сумата от 550,50 лева за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. и в тази част следва да бъде уважен. В останалата част – за
сумата от 11,97 лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. исковата
претенция следва да бъде отхвърлена поради погасяване на тази част от вземането по
давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от общо 43,20 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец септември 2018 г. до
месец април 2020 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена
на услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана, поради което
предявеният иск за цена на услуга за дялово разпределение срещу ответника В. С. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, а именно за сумата от 21,60 лева – съгласно
заявеното искане от ищеца за 1/2 част от общо дължимата сума.
7
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 04.10.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от ответника 550,50
лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., то именно върху същата е дължимо и
акцесорното вземане за лихва за забава, като такова не се дължи върху погасената по
давност част от главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., дължима върху главницата от 550,50 лева за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на сумата от 83,05 лева, определена от съда на
основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид общия размер на начислената лихва за забава,
чийто размер не е оспорен, периода, за който е начислена и респ. размера и периода на
уважената част от главницата, с помощта на електронен лихвен калкулатор.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника В.
С. следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 94,92 лева или за
сумата от 11,87 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 21,60 лева за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда – 04.10.2021 г. и касаеща посочения
период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение срещу този ответник в размер на 9,20 лева за
периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Както вече беше изяснено, предявените искови претенции срещу ответника С. К. С.
следва да бъда изцяло отхвърлени, предвид отказа от наследство от наследодателя му, а
оттук и липсата на облигационно правоотношение между същия и ищцовото дружество и на
материалноправна легитимация на последния да отговаря за заплащане на процесните суми.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски по исковете срещу ответника В. С. има всяка от страните, съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете срещу този ответник, следва да бъде присъдена сумата от 549,77
лева – сторени разноски за държавни такси, депозит за особен представител, депозит за СТЕ
и юрисконсултско възнаграждение (при съобразяване с разноските, сторени във връзка с
исковете срещу тази ответна страна). Съдът определи в минимален размер
8
юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, поначало има и ответникът В. С..
Същият не е претендирал и доказал реалното извършване на такива (последният се
представлява в процеса от особен представил), поради което и не следва да му бъдат
присъждани. По отношение на разноските, направени от ищеца във връзка с предявените
искове срещу ответника С. С. в общ размер от 277,50 лева (за държавна такса, депозит по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, равняващи се на ½ част от общо сторените
разноски по тези пера), съдът намира, че въпреки отхвърлянето на исковете срещу този
ответник, то право на разноски има ищцовата страна и същите следва да й бъдат присъдени.
В тази връзка съдът съобрази, че отхвърлянето на исковите претенции срещу този ответник
е обусловено от направен от него отказ от 05.05.2022 от наследството на починалия
наследодател на ответниците С. В. Л., който отказ е вписан в Особената книга на СРС по чл.
49 ЗН под № 937/10.05.2022 – т.е. в хода на вече образуваното производство по настоящото
дело по искова молба от 04.10.2021 г. и след като ответникът С. С. е узнал за предявените
искове /препис от исковата молба е връчен на ответника на 04.02.2022 г., видно от
удостоверяването върху разписката на гърба на съобщение – л. 67 от делото/, поради което
поведението му в хода на процеса е обусловило отхвърляне на предявените срещу него
искови претенции.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: **********, с поС.ен и настоящ адрес: [адрес] да заплати
на[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 550,50 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.10.2021 г. до окончателното й изплащане, 83,05 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. върху задължението за цена на топлинна енергия и
21,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
уважения размер от 550,50 лева до пълния предявен размер от 562,47 лева или за сумата от
11,97 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.07.2018 г.; за разликата над уважения размер от 83,05 лева до пълния предявен размер от
94,92 лева или за сумата от 11,87 лева – лихва за забава върху главницата и изцяло за
сумата от 9,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до
23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу С. К. С., с ЕГН: **********, с поС.ен и настоящ адрес: [адрес]
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 562,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], 94,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г.
върху задължението за цена на топлинна енергия; 21,60 лева, представляваща цена на
9
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 9,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г.
до 23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН: **********, с поС.ен и настоящ адрес: [адрес] да заплати
на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 549,77 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. К. С., с ЕГН: **********, с поС.ен и настоящ адрес: [адрес] да заплати
на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, сумата от 277,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10