№ 184
Гр. Перник, 12.10.2021
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 309 по описа за 2021 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***”
№ 4, представлявано от управителя Ю.В.И., чрез адвокат А.А. ***, с адрес ***,
офис 2 против Акт за дерегистрация
по ЗДДС №
140992100902109 от 02.03.2021 година, издаден от М.В.С., на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП София и К.А.В.-М., на длъжност старши
инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 843 от
03.06.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София.
Жалбоподателят твърди, че така издадения Акт за дерегистрация по ЗДДС № 140992100902109 от
02.03.2021 година, потвърден с Решение № 843 от 03.06.2021 година на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София е незаконосъобразен, като постановен при неправилно
приложение на материалния закон. Моли съда да отмени издадения за дерегистрация
по ЗДДС № 140992100902109 от 02.03.2021 година, потвърден с Решение № 843 от
03.06.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София.
В проведеното съдебно заседание на 29.09.2021 година
жалбоподателя „***“ ЕООД редовно призован, не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание на 29.09.2021 година
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ София редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпила молба от главен юрисконсулт С.С., която оспорва жалбата,
като неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по
изложените в същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административното производство по издаване
на оспорения акт е започнало с Резолюция за извършване на проверка № 142692100312436
от 29.01.2021 година, издадена от Р.Р.– началник отдел при ТД на НАП София, с
която е възложено извършването на проверка за наличие на основания за
дерегистрация по ЗДДС на „***“
ЕООД.
В хода на проверката е констатирано, че дружеството
жалбоподател има непогасени задължения по ЗДДС в общ размер към 29.01.2021
година 103 607.31 лева, от които по СД в общ размер на 8 004.10 лева
за данъчните периоди месец 10.2018 година, месец 01.2019 година, месец 02.2019
година, месец 05.2019 година и месец 02.2020 година, както и 95 603.21
лева по Ревизионен акт № Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 година за
данъчните периоди от месец 01.2018 година до месец 03.2018 година.
Със Служебна бележка изх. №
С210022-181-0011227 от 05.02.2021 година, издадена от старши публичен
изпълнител при ТД София, офис София се установява, че дружеството жалбоподател
има изискуеми публични задължения в размер на 213 655.98 лева, от които
задължения извън изпълнителното дело № *********/2019 година в размер на 524.26
лева и задължения в изпълнителното дело № *********/2019 година в размер на
213 131.72 лева, от които главница 165 558.18 лева и лихва
47 573.54 лева, като са наложени обезпечителни мерки – запор на банкови
сметки.
Въз основа на констатацията
е издаден процесния Акт за дерегистрация по ЗДДС № 140992100902109 от
02.03.2021 година, с който е прието, че е налице
основание за дерегистрация по смисъла на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС,
във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, за системно
неизпълнение на задължения по ЗДДС от дружеството жалбоподател.
В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК Акт за дерегистрация по ЗДДС № 140992100902109 от
02.03.2021 година е обжалван от „***“ ЕООД пред директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на
НАП с жалба вх. № 53-06-2543 от 29.03.2021 година.
С Решение № 843 от 03.06.2021 година, постановено в
срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на „ОДОП“ София е потвърдил Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 140992100902109 от 02.03.2021 година, издаден от М.В.С.,
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София и К.А.В.-М., на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София, като законосъобразен.
С постановеното решение е прието, че „***“ ЕООД за
отделни пет данъчни периода не е внасяло дължимия данък по подаваните
справки – декларации, както и че по Ревизионен акт №
Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 година за данъчните периоди от месец
01.2018 година до месец 03.2018 година, с установени задължение в общ размер на
73 983.34 лева е влязъл в сила, тьй като не е обжалван. Административният
орган е приел, че посочения от дружеството жалбоподател Ревизионен акт №
Р-22002219001036-091-001 от 07.04.2020 година е неотносим, тьй като се отнася за
предходни данъчни периоди, извън обхвата на акта за дерегистрация, а именно
месец 03.2017
година, месец 05.2017 година и месец 12.2017 година.
Така издаденото решение е постановено от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазване на административно – процесуалните
правила.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореният Акт
за дерегистрация по ЗДДС № 140992100902109 от 02.03.2021 година, издаден от М.В.С.,
на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София и К.А.В.-М., на
длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София е валиден, издаден от
компетентен орган след проведено производство по издаването му, в което не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният акт
съдържа фактическите и правни основания за издаването му и не страда от порок,
изразяващ се в липса на мотиви, възпрепятстващ проверката за неговата
законосъобразност, противно на твърденията в жалбата. Подробни мотиви са
изложени и от решаващия орган в решението му, с което е потвърден актът, както
се посочи по – горе. В него е отговорено на всички доводи и възражения на
жалбоподателя. Дори и да липсват мотиви в първоначалния административен акт, то
когато по – горестоящият административен орган е потвърдил акта като е изложил
съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването
му по съдебен ред, целите, във връзка с които законово е въведено изискването
за мотивираност, са постигнати, и първоначалният акт не е незаконосъобразен на
това основание, съгласно ТР № 16/31.03.1975 година на
ОСГК на Върховния съд.
С нормата на чл.
106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС е разпоредено, че регистрацията по този закон се
прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство
по чл.
176 от ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 от ЗДДС компетентния орган по приходите може да прекрати
регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. В
случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на „***“ ЕООД на
задължението му по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в
държавния бюджет в срока за подаване на справката – декларация за съответните
данъчни периоди /5/. Така установените факти от приходната администрация не са
оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за посочените данъчни
периода, както и не е внесъл декларирания от него ДДС в общ размер на 8 004.10
лева. Това обстоятелство се установява от приложената към акта справка за
задълженията към 29.01.2021 година, като наред с това има и непогасени данъчни
задължения в размер на 95 603.21 лева по Ревизионен
акт № Р-22001418003148-091-001 от 20.12.2018 година – влязъл в сила.
От
събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства е налице системно неизпълнение на задължение по
смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната
практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три
или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Според определението,
съдържащо се в § 1,
т. 42 от ДР на ЗДДС, на което се е позовал решаващият орган, „системни
нарушения“ са нарушенията, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което лицето е било наказано повторно за същото
по вид нарушение. Безспорно това определение се отнася до административните
нарушения, регламентирани в глава двадесет и шеста от закона, озаглавена „Принудителни
административни мерки и административнонаказателни разпоредби“. Дерегистрацията
по инициатива на органа по приходите не е административно наказание, което се
налага във връзка с административно нарушение по реда на ЗАНН, но тази
законова дефиниция потвърждава изводът на органа по приходите за това, че е
налице системно неизпълнение на задължението по чл.
89, ал. 3 от ЗДДС – в случая
повече от три пъти.
В случаите по чл.
176 от ЗДДС, във връзка чл.
106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС органът по приходите действа в условия на
оперативна самостоятелност /за разлика от хипотезите на задължителна
дерегистрация по чл.
107 ЗДДС вр. чл.
106, ал. 2, т. 2, б. „а“ ЗДДС, при които действа в условията на обвързана
компетентност/. Съгласно чл.
169 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК
при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност,
съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. Това становище е застъпено и в т. 12 на Постановление
№ 4 от 22.09.1976 година по гр. дело № 3/1976 година на Пленума на Върховния
съд, с което е прието, че актовете, които административният орган е овластен да
издава по свободна преценка, не са изключени от проверката за
законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е
подчинено на изискванията, посочени в чл.
5, ал. 2 от ЗАП /ДВ бр. 53/70 година/, според който
административният акт следва да бъде издаден в границите на компетентността на
органа и съобразно с целта, за която му е предоставена. В мотивите на ТР № 4/22.04.2004 година
по тълкувателно дело ТР № 4/2002 година на ОС на Върховния административен съд е
посочено, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна
самостоятелност, актът се проверява по съдебен ред за неговата
законосъобразност, а тя, освен преценката дали органът не е нарушил съответните
законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил
превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона. Следователно, освен
проверката на посочените в конкретната материалноправна норма граници на
свободно усмотрение, проверката за законосъобразност изисква и проверка относно
спазването на принципите на административния процес и особено принципите на
законност и пропорционалност /съразмерност/. Преценката за това дали е спазен
принципът на съразмерност се налага в конкретния случай и с оглед на това, че
законодателят в чл. 176, т. 3 от ЗДДС не е конкретизирал задълженията по този закон, които
не се изпълняват системно.
В случая не е
нарушен принципът, регламентиран в чл. 6
от АПК, тьй като при наличие на деклариран с подадените
СД резултат за всеки един от процесните 5 данъчни периода ДДС за внасяне, както
и по влязъл в сила РА, ако не бъде прекратена регистрацията на дружеството,
съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и
съответно данъчни загуби, а нормата на чл.
176 от ЗДДС се намира в глава „Двадесет и пета“ от закона,
озаглавена „Правомощия на органи по приходите и предотвратяване на данъчни
измами“. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява
и да приспада ДДС след датата на връчване на акта за дерегистрация /чл.
83, ал. 3 от ДОПК/. С оглед изложеното актът е издаден при
спазване на чл.
6, ал. 2 от АПК, тъй като не засяга права и законни интереси на
неговия адресат в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която
се издава.
Актът за
дерегистрация не цели събирането на вече възникналите към датата на издаването
му задължения, а препятства възникването на нови задължения за ДДС. Фактът, че
дерегистрацията по ЗДДС на дружеството не е прекратена на основание чл.
176, т. 4 от ЗДДС, не води до извод за незаконосъобразност на
прекратяването й на посоченото в оспорения акт правно основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, което е самостоятелно и различно от
регламентираното в чл.
176, т. 4 от същия закон. Що се отнася до излагането на
мотиви в акта за това защо органът по приходите е избрал да дерегистрира по ЗДДС „***“ ЕООД,
както вече беше посочено, такива са изложени в решението на решаващия орган в
смисъла на посоченото по – горе, а именно предотвратяване на данъчни загуби и
санкциониране на неизправен данъчен субект. В решението на решаващия орган са
обсъдени възраженията на дружеството.
Оспореният съдебен акт е издаден при точно установена
фактическа обстановка. В случая е налице системно неизпълнение на задължението
по чл.
89, ал. 1 от ЗДДС, съответно е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за дерегистрацията му по този закон.
С оглед изложените съображения настоящия
съдебен състав намира оспорения административен акт за законосъобразен, като
постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора основателна е
претенцията на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което дружеството
жалбоподател следва да му заплати сумата от 500 лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение. .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***” № 4, представлявано от управителя
Ю.В.И., чрез адвокат А.А. ***, с адрес ***, офис 2 против Акт за дерегистрация по ЗДДС №
140992100902109 от 02.03.2021 година, издаден от М.В.С., на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП София и К.А.В.-М., на длъжност старши
инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 843 от
03.06.2021 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „***” № 4, представлявано от управителя Ю.В.И. да заплати на Национална агенция
за приходите София направените
съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/