РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1212/18.6.2019г.                 Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На единадесети юни                                    Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №1999 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „И.Т.7." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Г.А., против Наказателно постановление № 03-009533/09.05.2018 г., издадено от ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  1 500 /хиляда и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/.

         В жалбата се излагат  бланкетни твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на НП, както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за неговата отмяна.

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява законен и процесуален представител.

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         През месец април 2018г служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. Н.И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „И.Т.7." ЕООД, ЕИК *********. Повод за проверката бил получен сигнал от работника Х.Ш., в които се излагали твърдения за различни нарушения от страна на възз. дружество, в това число и за неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2018г.. След проверка на документите в това число и разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2018г. и банково извлечение, предоставени от  дружеството, св. И. констатирал, че на лицето Х.Х.  Ш., работещ на длъжност „шофьор товарен автомобил над 12 тона“ не било изплатено в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец февруари 2018г., възлизащо на сумата от 357, 99 лв. До приключване на проверката, в началото на месец май 2018г., не били представени доказателства за изплатеното трудово възнаграждение за месец февруари 2018г.

     На 04.05.2018 г.  св. И. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от работника Ш. за месец февруари 2018г. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която следвало да се изплати дължимото възнаграждение – 27.03.2018г.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице. В графата за възражения  било вписано, че нарушението било вследствие на неявяването на Ш. за получаване на трудовото възнаграждение.

       На 09.05.2018г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 1500 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, трудов договор; информационна карта, разплащателна ведомост, банково извлечение , пълномощно, обратни разписки, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Н.И. и от св.Х.Ш..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от ИД директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“ и Заповед №877/26.04.2018г. на Директора на Д „ИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец февруари 2018г. на лицето Ш., на длъжност „шофьор товарен автомобил над 12 тона“  в дружеството.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

    От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

    Съгласно цитираните разпоредби /чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ/ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение. В конкретният случай, видно от представените Вътрешни правила за работна заплата в дружеството и по точно чл.4 от същите – работодател е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посочения в АУАН и наказателното постановление работник в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното трудово възнаглаждение на лицето.  Съдът намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът , то видно от календара за 2018г., този ден е бил в неделя, тоест задължението е следвало да се изпълни най-късно на 26.03.2018г.- понеделник първия работен ден след изтичане на срока. Така че правилно е определена и датата на нарушението-27.03.2018г., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззвното дружество  вече се е намирало в нарушение.

    Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно които възнаграждението е начислено, но не е изплатено, както и от банковото извлечение приложено от възз. дружество по АНП, от което е видно, че плащания през месец март в полза на Ш. не са извършени. Горните обстоятелства дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото /представената разплащателна ведомост/ е видно, че са отработени 18 дни от работника за м. февруари 2018г., като възнаграждението за тях е начислено в размер на 357.99лв, което обаче не е изплатено.

   От всички доказателства по делото е видно, че въззивното дружество като работодател не е изплатило на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец февруари 2018г. в установения срок. По делото не са ангажирани доказателства за последващо изпълнение на задълженията на възз. дружество. В хода на съдебното следствие, което бе проведено повече от една година след установяване на нарушението бяха събрани гласни доказателства- от показанията на Ш., че след подаване на жалбата до Д“ИТ“-Варна на последния са преведени сумите за заплата, но така или иначе възз. дружество не е ангажирало доказателства кога е сторено това, а от показанията на актосъставителя е видно, че същото не е сторено до приключване на проверката в инспекцията.

   Фактът на последващо плащане на дължимото трудово възнаграждение и не може да се разглежда като правомерно поведение на дружеството, което да доведе до отпадане на административно наказателната му отговорност или да задейства прилагането на привилегирован състав на КТ.

     Съгласно чл. 415в ал. 1 КТ маловажни са онези нарушения на императивно разписани задължения по КТ, които са отстранени веднага след установяването им по реда, предвиден в кодекса, и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Настоящата инстанция, обаче счита, че нормата на чл. 415в ал.1 от КТ е неприложима в конкретният случай. Нормата гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1. нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2. от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Въззивната инстанция е събрала гласни  доказателства, от които обаче не може да се почерпят данни, че нарушението е било отстранено незабавно след установяването му, доколкото конкретни данни кога точно е изплатено от страна на възз. дружество трудовото възнаграждение не бяха установени. Поради това и съдът намира, че не се касае за незабавно отстраняване на нарушението след извършване на проверката, което води и до липсата на първата предпоставка залегнала в нормата на чл. 415в ал.1 от КТ а именно отстраняване на нарушението веднага след неговото откриване.  

    Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. чл.128, т.2 вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.    Правилно е била ангажирана отговорността на И.Т.7." ЕООД в качеството му на работодател, чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

     АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1 от КТ е предвидено наказание за работодател, който  наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наказващият орган е наложил на  въззивното дружество  „имуществена санкция” в минимален размер на 1500 лв.. Съдът намира, че размерът на това наказание е бил преценен правилно и съответно на конкретното нарушение. От материалите по преписката е видно, че за конкретния работник не е било изплатено не само трудовото възнаграждение за м. февруари 2018г., а са допуснати  и множество други нарушения на трудовото законодателство, за което е издадено предписание в Протокол №ПР1811859/04.05.2018г.. От същото безспорно са произтекли вредни последици за работника. От друга страна по преписката са събрани данни и за други нарушения спрямо други работници на въззивното дружество. Горното завишава значително обществената опасност на извършеното и манифестира системно неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство. Поради това съдът намира, че с налагане на конкретното наказание за процесното нарушение  биха се  постигнали целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

     С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-009533/09.05.2018 г., издадено от ИД Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „И.Т.7." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.Г.А. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  1 500 /хиляда и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/.

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                      

 

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: