Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1718/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 256 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по иск на Р. Д.Ф.С., ЕГН **********,
бразилска гражданка, постоянно пребиваваща в Република България, с постоянен
адрес:***, чрез пълномощник – адв. В.К. ***, срещу незаконосъобразни
бездействия на полицейските органи и Началника на РУ Годеч при МВР. Предявено е искане същите да бъдат отменени и
да бъде задължена администрацията да упражни правомощията си по чл. 21, ал. 3 от Закона за закрила от
домашно насилие /ЗЗДН/, чл. 67 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, чл. 30а, ал. 1 във връзка с ал.
2, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с решение
№156/08.05.2020г. на Софийски окръжен съд по гр. дело №82/2020г. и
гр.д.№5348/2013г. на СГС, описано в изпълнителен лист от 08.07.2015г.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата изразява становище за
недопустимост на предявения иск, с искане да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото,
доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 26.06.2020г. Р. Д.Ф.С. е посетила гр.Годеч, за да
осъществи контакт с децата си – Й С. и А
П а, но такъв й е бил отказан от бащата
на децата – Петър П . С. е подала сигнал на тел. 112, като е помолила за
съдействие полицейските органи.
Със заявление вх. №267000-271/26.06.2020г. Р. Д.Ф.С. е
сезирала Началника на РУ - Годеч за това, че П А П не е
изпълнил съдебно решение и е възпрепятствал контакт на С. с двете им деца. От Р.
С. е снето сведение на 26.06.2020г., в което отново е изложено твърдение, че П не изпълнява съдебен акт и възпрепятства ищцата
да осъществи контакт с децата си. С молба, заведена под №267000-286 от
02.07.2020г. до Началника на РУ – Годеч, г-жа С. е потърсила съдействие по
изпълнението на Заповед № 156/08.05.2020г. на Софийски окръжен съд, издадена на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
По делото са представени протокол от о.с.з., проведено
на 19.02.2015г. по гр. дело №5348/2013г., решение № 227/22.06.2018г. по гр.
дело №117/2018г. на Софийски окръжен съд, изпълнителен лист от 08.07.2015г. по
гр. дело №5348/2013г., решение №156/08.05.2020г. на Софийски окръжен съд по гр.
дело №82/2020г., решение №15822/18.12.2018г по адм.д.№11869/2018г на ВАС –
София, VІ отд., решение №1314/31.01.2019г по адм.д.№9518/2018г на ВАС – София,
VІ отд., решение №III-92-21/01.03.2013г. на Софийски
районен съд, постановено по гражданско дело №13188/2012г. От представените
съдебни актове се установява, че бракът между Р. Д.Ф.С. и П А П е
прекратен, упражняването на родителските права е предоставено на майката, още
от 2016г. малолетните деца на ищцата Й и
А са деца в риск по см.§11 б.“в“ от ДР
на ЗЗДет., т.е. в риск от увреждане на психоемоционалното им развитие поради
установения синдром на родителско отчуждение от майката, които се ползват със
специалната закрила по чл.5, чл.36г и чл.36д от ЗЗДет. и Правилника за
приложението му. Понастоящем те живеят с баща си – бившия съпруг на ищцата
Петър П , и по отношение на тях ДСП – Своге като специализиран орган за
провеждане на политиката за закрила на детето в общината, съгл.чл.20 ал.1 от
ЗЗДет. по искане от майка им Р. С. в периода от 2017г. и до настоящия момент
предоставя социални услуги и налага мерки чрез издаване на задължителни
предписания спрямо бащата на децата. От представените съдебни актове се
установява, че в полза на Й С. П и А П а
е издадена заповед за защита на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу Петър П .
От ответника са представени докладни записки от
07.07.2020г. и 09.07.2020г. на полицейски инспектор Б при РУ – Годеч, както и Разпореждане за
извършване на проверка по реда на ЗСВ на районен прокурор, при Районна
прокуратура гр. Костинброд. С писмо с.д. № 4679/29.03.2021г. ответната страна
уведомява съда, че материалите по преписка вх. № 267000-103/02.03.2021г. са
изпратени на Районна прокуратура Костинброд, във връзка с образувано досъдебно
производство №49/27.07.2020г.
С допълнителна молба с.д. №2456/15.02.2021г., по
делото ищцата е представила заявление от 17.10.2020г., сигнал от 18.10.2020г.,
както и заявление от 25.10.2020г., подадени до Началника на РУ – Годеч.
По делото е разпитана като свидетел Д.Д.П., която
работи като социален работник към Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция
социално подпомагане /ДСП/– Своге. Пред съда свидетелката заявява, че случая с
двете деца е от 2016г., от когато те живеят заедно с баща си. Свидетелката
твърди, че взаимоотношенията между двамата родители са влошени и децата
предпочитат да живеят заедно с баща си. Заявява също, че през месец септември
2020г. е насрочено доброволно изпълнение за предаване на децата от бащата на
майката, поради което са присъствали съдебен изпълнител, психолог, социален
работник и Началника на отдел „Закрила на детето“. П. заявява, че няколко дни
преди доброволното изпълнение, във връзка с жалба на ищцата, е организиран координационен
механизъм, на който са присъствали служители на РУ – Годеч, представител на
детска педагогическа стая, началник на Криминален отдел и прокурор от гр.
Костинброд. В деня на предаването на децата не се наложило да бъдат викани
полицейски органи, тъй като П не е възпрепятствал
предаването. Доброволното предаване не се е осъществило, тъй като децата не са
пожелали да придружат майка си. Свидетелката излага твърдения, че отдел
„Закрила на детето“ работи добре със служителите на РУ – Годеч и до момента не им
е отказвано съдействие. Освен това П. твърди, че отдел „Закрила на детето“
нямат вменено задължение да предадат деца от единия на другия родител, а техните
задължения са да наблюдават и консултират, ако има възпрепятстване да сезират
полицията. Ищцата е получавала многократни уведомителни писма от отдел „Закрила
на детето“, с които я уведомяват да се обърне към Прокуратурата в гр.
Костинброд и съдебен изпълнител, за да се изпълни заповедта за защита и
съдебното решение. Свидетелката твърди, че последните дати, на които С. е
търсила съдействие от тях е 16 и 19 март, като съвместно П., началника на
Криминален отдел и служител на РУ - Годеч са я придружили до адреса в село
Мургаш. Обикновено С. се е обръщала към тях за съдействие през почивни дни,
когато те нямат право да работят. Свидетелката твърди, че ищцата е придружавана
многократно до адреса, на които живеят децата.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на
страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства , намира за установено следното:
С
Определение №783/29.07.2021г. Административен съд – София Област, на основание
чл. 133, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК е прекратил
производството, образувано пред него и е изпратил делото по подсъдност на
Административен съд – Варна.
Ищцата е поискала съдът да се произнесе по реда на чл.
256 от АПК, поради твърдяните от нея незаконосъобразни бездействия на полицейските
органи и Началника на РУ - Годеч, с искане същите да бъдат отменени и да бъде
задължена администрацията да упражни правомощията си по чл. 21, ал. 3 от Закона за закрила от
домашно насилие /ЗДвП/, чл. 67 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, чл. 30а, ал. 1 връзка с ал.
2, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с решение
№156/08.05.2020г. на Софийски окръжен съд по гр. дело №82/2020г. и
гр.д.№5348/2013г. на СГС, описано в изпълнителен лист от 08.07.2015г.
Защитата срещу неоснователни бездействия на
администрацията е регламентирана в раздел ІІ на Глава петнадесета от АПК и може
да се осъществи по реда на чл. 256 от АПК.
Разпоредбата на чл.256, ал. 1 от АПК е относима към
бездействието на административния орган, когато задължението за съответното
действие произтича пряко от нормативен акт. Оспорването по реда на чл. 256, ал.
1 от АПК представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди
административния орган да извърши действието, като определи срок за това или да
отхвърли искането. Бездействието на административния орган съставлява
закононарушение, като при предявяване на такъв осъдителен иск следва да е
конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед
обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия
искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължението за
органа. Целта на искането по чл. 256 от АПК е да се установи със сила на
присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административен орган,
съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни
дължимото фактическо действие.
Съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките за разглеждане на спора по същество. Налице е правен интерес от
инициираното от ищцата производство, като правния интерес в настоящото
производство е по съществото на спора. В тази връзка съдът не приема за
основателно възражението на пълномощника на ответника за недопустимост на
искането. Посоченият аргумент би бил основателен, ако се оспорва акт,
респективно мълчалив отказ, каквото не е настоящото искане. Дали в случая е налице твърдяното незаконосъобразно
бездействие е въпрос на основателност на иска, а не на допустимост.
Съдът намира, че за да е налице
хипотезата на чл. 256, ал. 1 АПК е необходимо първо, да е налице пряко
произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ, да е
налице започнало и продължаващо негово бездействие.
В случая е налице първата
предпоставка, наличие на задължения, произтичащо от нормативен акт. Съгласно
чл. 30а, ал. 1, от ЗМВР превантивната
дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други
правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция, а
съгласно ал. 2, т. 2 от същия закон превантивната
дейност се осъществява чрез извършване на действия спрямо лица, за които
има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други
противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и
свободите на гражданите. С оглед на изложеното в настоящия случай е налице
първата предпоставка, за да е налице хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, но не
е налице втората, а именно да е налице започнало и продължаващо бездействие на
органа.
От представените по делото
доказателства е видно, че е извършена предварителна полицейска проверка, при
която на 26.06.2020г. са снети сведения /л. 8 от адм. дело 736/2020г. на АС –
София област/ на Р. Д.Ф.С.. Именно датата 26.06.2020г. е посочена от ищцата в
исковата молба, като дата на която полицейските органи и Началника на РУ –
Годеч са бездействали незаконосъобразно. По преписката е приложена докладна
записка от 07.07.2020г. до Началника на РУ -
Годеч /л. 39 от адм. дело/, видно от която полицейски инспектор Б е информирал ищцата, че за да се осъществи
среща между нея и децата й е необходимо присъствието на социален работник,
съгласно решение №227/22.06.2018г. Съгласно изложеното в докладната записка С.
е отказала срещата със социален работни и е напуснала районното управление, след което инспектор Б е посетил адреса на бащата, но не е установил
никой там. По делото е представена и докладна записка от 09.07.2020г. /л. 37 от
делото/, видно от която инспектор Б е
предложил събраните по делото материали, ведно с изготвената докладна записка
да бъде изпратена на Районна прокуратура – Костинброд за разглеждане и решаване
по компетентност. Представено е също така и разпореждане на прокурор при
Районна прокуратура – Костинброд от 10.08.2020г. /л. 38 от делото/, с което е
разпоредена проверка по пр. преписка № 754/2020г., която е образувана във
връзка с постъпили материали от РУ – Годеч. С оглед на всичко изложено, не е
налице бездействие на административния орган, спрямо което да е допустима
съдебна защита. По делото безспорно се установи, че полицейските органи са
предприели действия още на 26.06.2020г., като са снели сведения от ищцата и са
посетили адреса на П в село Мургаш.
Горните обстоятелства се потвърждават
и от показанията на разпитаната като свидетел Д.П. – социален работник към
отдел „Закрила на детето“. От разпита се установи, че служители на РУ – Годеч
са участвали в координационен механизъм, свързан със С., както и че
полицейските органи са търсили за съдействие отдел „Закрила на детето“. От
показанията се установи също, че не веднъж служители на РУ – Годеч, съвместно
със социален работник са придружавали ищцата до с. Мургаш. Освен изложеното,
видно от писмо с.д. №4679/29.03.2021г. /л. 91 от делото/ материалите по
преписка с вх. № 267000-103/02.03.2021 по описа на РУ – Годеч са изпратени в
Районна прокуратура – Костинброд, във връзка с образувано досъдебно
производство №49 от 24.07.2020г., което е още едно доказателство, че в
настоящия случай ответникът не е бездействал, точно обратното - административният
орган е предприел необходимите действия изискуеми по закон, като е сезирал РП –
Костинброд.
Предвид представените по делото доказателства съдът
намира, че в настоящия случай не е налице твърдяното от ищцата бездействие. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административния
орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува
нормативно установено задължение за изпълнението му. По отношение на твърдяното
бездействие на полицейските органи по чл. 21, ал. 3 АПК, чл. 67 и чл. 72, ал. 1
от ЗМВР съдът намира, че защитата по чл. 256, ал. 1 от АПК е само срещу
фактически действия да се извърши задължение, което произтича пряко от
нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма
и дължимото фактическо действие не е опосреднено от властническо волеизявление,
какъвто не е настоящият случай.
За пълнота следва да се отбележи, че твърдяното
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, не
представлява фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК, каквато е и константната практика на ВАС.
Предвид изложеното настоящия състав счита, че
направеното искане с посочено правно основание чл.256 от АПК се явява
неоснователно.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143 ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ОД на МВР - София следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а
именно - 100 лева.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск, депозиран от Р. Д.Ф.С., ЕГН **********,
бразилска гражданка, постоянно пребиваваща в РБ, с постоянен адрес:***, срещу
незаконосъобразни бездействия на
полицейските органи и Началника на РУ
Годеч при МВР по чл. 21, ал. 3 от Закона за закрила от
домашно насилие /ЗДвП/, чл. 67 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, чл. 30а, ал. 1 във връзка с
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с решение
№156/08.05.2020г. на Софийски окръжен съд по гр. дело №82/2020г. и
гр.д.№5348/2013г. на СГС, описано в изпълнителен лист от 08.07.2015г.
ОСЪЖДА Р. Д.Ф.С., ЕГН **********, бразилска гражданка,
постоянно пребиваваща в РБ, с постоянен адрес:***, да заплати на ОД на МВР –
София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: