Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.01.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Таня Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №453 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – М.Т.М. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против
Наказателно Постановление № 19-0254-000510/25.06.2019г. на Началник сектор към
ОД-МВР- Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 08.06.2019г. около
21:50 часа в центъра на с.Добрич, Община Димитровград, управлява лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ Х ХХХХКК след употреба и под въздействието на алкохол,
установено с алкотест “Дрегер 7510“ с инв.№ 0055, скалата на който отчела 1,12 промила,
показанията така отчетени са показани на водача, издаден е талон за медицинско
изследване № 0058017, с което за виновното нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за 12 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 10 точки.
Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност
на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неустановеност на описаното нарушение. Излага твърдения, че e употребил алкохол, но не в отчетените количества,
като резултатът от теста се дължал на приеманите лекарства за болки в
бъбреците. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощеният
му процесуален представител, поддържа жалбата си, счита, че са допуснати
множество процесуални нарушения, неустановеност на фактическата обстановка. Иска
допълнителни доказателства чрез назначаване на комплексна експертиза, пледира
за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 08.06.2019г.
полицейските служители- св.В.В. и св.А.А., изпълнявали служебните си задължения
в рамките на специализирана полицейска операция. Вечерта те били в центъра на
с.Добрич, община Димитровград. Около 21,50ч. същите видели движещ се по улицата
лек автомобил, който спрели за рутинна проверка. При извършената такава
установили, че автомобилът е „Опел Астра“ с рег.№ Х ХХХХКК и е управляван от
настоящия жалбоподател М.М.. По време на проверката, полицейските служители
усетили миризма на алкохол от страна на водача и решили да изпробват същия за
евентуална употреба на алкохол- с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“№0055.
Уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на водача М.- 1,12 промила.
За констатираното
нарушение св.В.В. му съставил АУАН №830527/08.06.2019г., в който управлението
на МПС от жалб.М. след употреба на алкохол, установено с техническо средство.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля А.А., както и от
жалбоподателя М.- без да посочва възражения. Наред със съставения му АУАН, на
водача М. бил връчен и талон за медицинско изследване № 0058017, връчен в 22,00ч.
същата вечер, като му били предоставени 30 минути за явяване в
ЦСМП-Димитровград- за даване на кръвна проба. Такава не била дадена, а на
самиат талон водача М. описал, че приема показанията на техническото средство.
Въз основа на така съставения акт било издадено и
предметното на делото наказателно постановление № 19-0254-000510/25.06.2019г.
на Началник сектор към ОД-МВР- Хасково, РУ-Димитровград, с което за констатираното
нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП на водача М. му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева, и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за 12 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 16.09.2019г.- видно от неразделна разписка към него,
а жалбата против постановлението е подадена до съда на 24.09.2019г. – видно от
поставеният входящ номер.
Доколкото законоустановения 7-дневен срок изтича
на 23.09., а същият е неработен ден след официален празник, то получаването на
жалбата на 24.09.- първият работен ден след неработните означава, че същата е
подадена в законоустановения 7-дневен
срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №830527/08.06.2019г.,
НП № 19-0254-000510/25.06.2019г. на Началник сектор към ОД-МВР- Хасково,
РУ-Димитровград, показанията на актосъставителя В.В., на свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта А.А., които са кредитирани
от съда по начин, описан по-долу, както и от останалите– приложени по
адм.-наказателната преписка и приети като доказателства по делото документи.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение
№830527/08.06.2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съществено в случая е да
се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение, като описанието
на установеното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо.
Разпитаните по делото
свидетели- полицейски служители- очевидци, са категорични в показанията си
относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е управлявал
автомобила, реакциите на водача. Св.В.В. е действал в рамките на служебните си
правомощия, като вниманието му е било заострено проверката на проверявания
автомобил и е наблюдавал реакциите и действията на водача. Св.В. е категоричен,
че водачът на автомобила е миришел на алкохол и затова е бил проверен с
техническо средство. Както св.В., така и св.А. заявяват, че водачът М. е заявил
пред тях, че се връщал от работа и е употребил алкохол, като се учудил
единствено на измерената от техническото средство стойност, тъй като не очаквал
толкова висока концентрация.
Съществено е също да се
отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
е описано правилно извършеното от водача М. нарушение- съответстващо в неговата
текстова и цифрово изписана част.
Описанието на
допуснатото нарушение е конкретизирано по време, място и начин на извършване,
като същото е достатъчно ясно и разбираемо, без да съществува вероятност от
неразбиране или превратно тълкуване от страна на нарушителя.
При издаването на
обжалваното наказателно постановление също са спазени процесуалните правила,
като правилно е приложен и материалния закон, при установена фактическа
обстановка. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано.
По отношение
възраженията на жалбоподателя, Съдът намира следното: - на първо място,
нарушението е безспорно установено и доказано, а именно, че на въпросната дата
настоящият жалбоподател е управлявал МПС след употреба на алкохол, чиято
концентрация е измерена с техническо средство на 1,12 промила.
Съобразно Наредба № 30 от
2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, в разпоредбата на чл.1, ал.2
от Наредбата е отредено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество
се установява посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. В случая концентрацията на алкохол в
кръвта на водача М. е изчислена с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“
№0055. След съставянето на АУАН №830527/08.06.2019г. за нарушение- извършено в
21,50 часа, в 22,00часа на водача М. е бил връчен талон за медицинско
изследване, като са му били предоставени 30 минути за посещение в
ЦСМП-Димитровград- за даване на кръвна проба. Тук следва да се поясни, че
даването на кръв за изследване, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от същата
наредба, предвижда възможност за отказ на водача да даде кръв за изследване-
т.е. кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия
водач, а контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да
съобразят времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за вземане
на пробата. В случая на водача е било предоставено достатъчно време от 30
минути, за да се придвижи до ЦСМП-Димитровград. Същият не се е явил в
ЦСМП-Димитровград и не е дал кръв за изследване, като е описал собственоръчно
във връченият му талон, че приема показанията на техническото средство.
Действително,
разпоредбите на Наредба №30 дават приоритет на резултата от химическото
изследване, но при липса на такова, се приемат показанията от техническото
средство. Което е направено в случая.
Възражението за това, че
водачът употребявал лекарства за болки в бъбреците, които са повлияли на
техническото средство, Съдът прие единствено за твърдение, което не бе
подкрепено от доказателствата по делото, нито беше внесено обективно съмнение в
така твърдяното обстоятелство за повлияване на техническото средство от
описаните като употребени лекарства. Видно от полученото писмо от Българския
Институт по Метрология, не може да се даде заключение за това дали използваното
техническо средство би се повлияло от употребени лекарства „Сефпотек“,
„Хексоралетен“ и „Димекс“. В същото
време обаче, правилно е описано, че българското законодателство не регламентира
количество алкохол над 0,5 промила, което може да бъде законно употребено преди
управление на МПС под друга форма- а именно чрез хапчета, таблетки, препарати
за устна хигиена, за кашлица и т.н. Съвсем друг е въпросът колко лекарства като
видове и като количества следва да се погълнат, за да отчете уреда 1,12 промила
алкохол в кръвта. На практика е без значение как алкохолът е попаднал в кръвта
на един водач- същият е бил длъжен да се съобрази с изискването на разпоредбата
на чл.5, ал.3 от ЗДвП, в която не са предвидени изключения за възможностите,
чрез които алкохол може да попадне в кръвта на водач на МПС. Поради което и
Съдът не възприе за обективни опитите да бъдат внесени съмнения в измерената
концентрация на алкохол в кръвта на водача.
По отношение на връченият
нечетлив екземпляр от съставения АУАН, настоящият състав на съда въпреки, че
намира за основателно това възражение, съобразно утвърдената от по-горната
инстанция практика по аналогични случаи, не следва да се приема това нарушение
за съществено, доколкото подписвайки АУАН, нарушителят е бил запознат с него и
не може да се приеме, че тепърва ще се запознава от връчения му екземпляр от
акта.
По отношение
възражението, че актът е съставен в присъствието на само един свидетел, следва
да се поясни, че действително, съобразно разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН, Актът
за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 7. имената и
точните адреси на свидетелите, единен граждански номер.
Употребената форма на
множествено число предполага свидетелите да са повече от един, а в случая е бил
описан само един свидетел и наглед е допуснато нарушение на процесуалните
правила. Такова обаче на практика не е допуснато, тъй като въпреки изискуемите
повече от един свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на
АУАН, разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН повелява, че Актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него..
Неподписването от втори
свидетел на акта, на практика обезсмисля присъствието на такъв, или най-малкото
неприсъствието на втори свидетел не е нарушение, което съществено да накърнява
правото на нарушителя. Предвид на което Съдът не възприе така изложеното
възражение за съществено и нарушаващо правото на защита на нарушителя.
Разпоредбата на чл.5,
ал.3 от ЗДвП е конкретна и ясна: „На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.“. В случая водача М. е управлявал МПС след употреба на алкохол-
измерена с годно техническо средство на 1,12 промила.
По отношение определяне
размера на наказанията, същите са били определени от адм.-наказващия орган във
фиксирания размер и в тази връзка не съществува възможност за изменението им. Предвидените
в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП адм.наказания са- при концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Такива са и наложеното
наказания на жалбоподателя.
По отношение отнемането
на контролни точки, същите са правилно определени, а описанието на това, че
остават максималния брой от 39 контролни точки, Съдът приема за технически
пропуск, който не се явява съществен и влияещ върху правото на защита на
нарушителя.
Като цяло може да се
подчертае, че описаните в жалбата възражения и наведени такива, не оборват
констатациите в акта, нито внасят съмнения в проведената
административно-наказателна процедура. При тези констатации и липса на
съществени нарушения на материалния и процесуален закон при провеждането на
адм.-наказателното производство, следва издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Ето защо, съдът намира,
че НП следва да бъде потвърдено изцяло- като законосъобразно и обосновано.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
19-0254-000510/25.06.2019г. на Началник сектор към ОД-МВР- Хасково,
РУ-Димитровград, с което на М.Т.М. ***, ЕГН **********, за това, че на
08.06.2019г. около 21:50 часа в центъра на с.Добрич, Община Димитровград,
управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ Х ХХХХКК след употреба и под
въздействието на алкохол, установено с алкотест “Дрегер 7510“ с инв.№ 0055,
скалата на който отчела 1,12 промила, показанията така отчетени са показани на
водача, издаден е талон за медицинско изследване № 0058017, с което за
виновното нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева, и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за 12 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки –
като законосъобразно и обосновано.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)