№ 22112
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
като разгледа докладваното от Й Г Частно гражданско дело №
20221110137848 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Д. К. Х., чрез пълномощника адв. В. Т., за
допълване на разпореждане от 20.01.2023г., с което е обезсилена издадената
срещу молителката заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като с
оглед изхода на делото бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
С подаден писмен отговор по реда и в срока на чл.248, ал.2 от ГПК
ответникът по молбата „Е М“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. К., я
оспорва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира молбата за неоснователна, по следните
съображения:
Издадена е на 09.08.2022г. по ч.гр.д.№37848/2022г. по описа на СРС, 140
състав, заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК в полза на „Е М“ ЕООД срещу Д. К. Х.. С възражение от 10.11.2022г.
длъжникът е оспорил вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение,
и съдът е дал указания на кредитора по реда на чл.415 от ГПК.
С разпореждане от 20.01.2023г., влязло в сила на 03.02.2023г., заповедта
за изпълнение е обезсилена поради непредставяне от страна на кредитора на
доказателства за предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК.
Съобразно установената практика на ВКС, формирана в определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г., определение №
140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, на длъжника
не следва да се присъждат разноски във връзка с мотивиране на възражение
1
по чл.414 от ГПК. В цитираните определения на ВКС е изразено становището,
че заповедното производство е уредено като едностранно и затова в чл.7, ал.7
от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства -
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
(в приложимата към казуса редакция) е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника.
Поради изложеното съдът намира, че в полза на длъжника по
заповедното производство не следва да бъдат присъждани разноски във
връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. Х., чрез пълномощника
адв. В. Т., за допълване по реда на чл.248 от ГПК на разпореждане от
20.01.2023г., с което е обезсилена издадената срещу молителката заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като с оглед изхода на делото бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2