РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Павликени, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно
наказателно дело № 20244140200067 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-1275-
000447/***2024 г. на Началник Сектор към ОДМВР, гр. В. Т., Сектор „П. п.“ –
В.Т., с което на Т. П. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, на основание чл. чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева - за
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N 1з-2539 на
МВР са отнети 6 контролни точки. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на НП, като жалбоподателят в съдебно заседание
поддържа жалбата и моли отмяна на НП.
Ответник жалба редовно призован, не изпраща представител и не взема
1
становище по подадената жалба.
ПРС, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в
законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 26.02.2024 г. актосъставителя К. – мл. Автоконтрольор при ОДМВР –
В.Т., РУ – Г.О., в присъствието на св. Д., също полицейски служител, както и
на жалбоподателя, против последния съставила акт за установяване на
административно нарушение серия ***, бл. № *** за това, че на същата дата в
„…13.20 часа в гр. П., на улица *** срещу номер 48 в посока ул. *** управлява
собствения си лек автомобил Сеат Алтея с регистрационен номер ***, като не
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр
номер ***. като уреда отчита 0 промила алкохол.“ – квалифицирано като
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитани в съдебно заседание, актосъставителят и свидетеля Д.
поддържат констатираните в АУАН обстоятелства относно самото нарушение,
като заявяват, че са служители в РУ – Г.О., изпратени на основание заповед на
Директора на ОДМВР – В.Т. да осъществяват контрол на пътното движение в
гр. П. и конкретни данни за мястото на извършване са получили или от колеги
в РУ - П., или от ориентири, които са установили на терена.
2
Жалбоподателят ангажира доказателства – свидетелски показания на
пътуващия с него свидетел – Д. А., който заявява с жалбоподателя да са в
приятелски отношения. Твърди патрула да ги бил спрял не на указаното в акта
място, а срещу № 26 на ул. ***, с което потвърждава заявеното от Т.. Признава
при проверката и двамата да не са ползвали предпазните колани на
автомобила.
С оглед така изложеното съдът не възприема направените от
жалбоподателя оплаквания в жалбата, по следните съображения:
Актът е подписан от актосъставителя и посочения свидетел Д. – очевидци
и жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта.
Т. не се е възползвал от възможността си да напише възражения в акта
или да депозира допълнителни такива.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Проверяващите органи в кръга на компетенциите си по ЗДвП са съставили акт
за нарушението, който не страда от съществени пороци, съдържа пълни данни
за актосъставителя, нарушителя и свидетеля, описание на нарушението - и в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение и в тази на наказателното постановление е отразено какво
нарушение е извършил жалбоподателят. И в двата акта същото е описано
достатъчно подробно, с необходимите признаци на неговата обективна и
субективна страна.
Същото се отнася и за процедурата по издаване на наказателното
постановление, която следва законовите изисквания.
Това, че актосъставителят и свидетелите не помнят подробности по
конкретния случай или в показанията им има несъществени противоречия, не
означава, че същите не са в състояние да защитят констатациите по акта.
3
Двамата са служители при РУ, гр. Г. О. и в ежедневните им служебни
задължения влиза и осъществяването на контрол по спазване разпоредбите на
ЗДвП от водачите на моторни превозни средства. Естествено е те да не помнят
всички подробности от конкретния случай, но поддържат констатациите,
описани в акта за установяване на административно нарушение. Следва да се
отбележи, че по делото не се установява, не се и твърди те да са в каквито и да
било отношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията им, дадени след предупреждение за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, респективно констатациите в
акта.
Самият жалбоподател, а и водения от него свидетел не твърдят
автомобила да не е бил оборудван с предпазен колан, както и че Т. е ползвал
същия – жалбата и показанията на св. А..
Основното възражение, от което черпи оплакванията и твърденията си
жалбоподателя е това да не бил спрян на посоченото в АУАН място, съответно
нарушението да не било извършено на отразеното място. Това възражение се
цени като неоснователно по следните съображения:
На първо място липсват безспорни по делото доказателства в
действителност това да е така. В тази връзка съдат отчита, че по думите на
свидетеля А. с Т. са в приятелски отношения и според състава е логично той
да дава показания в негова защита. За свидетелите полицейски служители
данни за евентуална пристрастност, както се посочи няма.
Дори и обаче да се приеме, че действително актосъставителят и
свидетелят дават неточни откъм точно място на извършване, респективно
установяване показания, съответно АНО и актосъставителят са вписали в
коментираните актове неточни данни относно местоизвършването на
нарушението, то това не се явява съществено процесуално нарушение и по
никакъв начин не затруднява защитата на Т.. Това е така защото на първо
място за съставомерността на самото нарушение не е от особено значение
4
дали е извършено срещу номер 48 или на около 500 метра разстояние от там,
доколкото не е свързано с действието на пътен знак, дали е извършено в
пределите на квартал, населено място или извън – задължение да ползват
предпазен колан имат всички водачи, независимо къде точно се движат –
срещу номер 48, 49 или 26 на ул. ***. В този смисъл настоящият състав,
отчитайки вида нарушение, счита че в случая дори посочване само на града би
било достатъчно за реализация правото на защита на жалбоподателя.
Следва да се отчете и че цитираните полицейски служители не са от
състава на РУ – П. и съответно не познават с детайли гр. П., съответно някои
неточности в описанието на намиращи се на място сгради или обекти не
следва да навежда на изводи за недостоверност на показанията им.
В обобщение, при това положение и с оглед доказателствената дейност на
жалбоподателя, следва да се съобрази нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят, към момента на спирането му
е „водач на пътно превозно средство”, т.е. управлявал моторно превозно
средство. И като такъв той следва да се подчинява на общите правила на
ЗДВП в частност на чл. 137а, ал. 1 „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“ От гореописаното се установява Т. да не е изпълнил
задължението си да постави предпазния колан, с който управляваното от него
МПС е било оборудвано, т.е. безспорно нарущителят като водач на МПС не е
съобразил поведението си с горното правило, с което виновно е нарушил
цитираната норма. Не е спорно по делото, че МПС попада в категория от
визирани в нормата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП – M1, както и че
производствено е било оборудвано с предпазен колан за водача.
Съответна на констатираното нарушение е и посочената санкционна
разпоредба – тази на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, санкционираща с глоба
50 лв. водача нарушител, каквато е и наложената.
5
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 24-1275-
000447/***2024 г. на Началник Сектор към ОДМВР, гр. В. Т., Сектор „П. п.“ –
В.Т., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд, гр. В.Т. в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6