Решение по дело №651/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
Б.Т.П. от ******************2, с ЕГН **********, е обжалвал
Наказателно постановление №459 от 19.06.2024г. издадено от Директор на
Регионална дирекция на горите - Берковица, с което на основание чл.270
от ЗГ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100
лева за извършено нарушение на чл.148 ал.12 от ЗГ.
В жабата и в съдебно заседание се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление като се иска
отмяна му.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Мариан Димитров, който депозира становище в подкрепа на
издаденото Наказателното постановление с искане то да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания
по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящият жалбоподател Б.Т.П. живее в гр.Враца. Същият притежавал
товарен автомобил ********** ********** с регистрационен номер
**********, с който осъществявал извоз на дърва от сечище до домовете на
клиентите в различни населени места в обл.Враца.
На 12.04.2024г. жалбоподател П. бил ангажиран да извърши извоз на
дървесни видове от сечище в община Криводол до домовете на двама клиенти
от с.**********.
Управлявайки собственият си т.а. марка “**********“ модел
„**********“, с регистрационен № ********** същият натоварил и тръгнал в
10.00 часа от сечището в посока временният склад, където престоял около 45
минути с количеството дървен материал от дървесен вид „Цер“ и „Благун“,
което следвало да закара на купувачите съгласно издадените му два броя
превозни билети /л.10 и л.11 от делото/ издадени от ********** единият от
който - ПБ № 2257/00099/12042024/103655-МDDH06 от 12.04.2024г. - който
билет е регистриран в системата на ИАГ в 10:36:59 часа, за превоз на
дървесина до адрес с.********** ул.******************
Вторият ПБ№2257/00100/12042024/05337-EF9BEQT от 12.04.2024г., е
регистриран в системата на ИАГ в 10:53:40 часа, който билет е за превоз
на дървесина до адрес ****************** за **********. След изготвянето
на превозните билети жалбоподателя откарал товара до домовете на
клиентите в село ********** на ул.Венче и на ул. Кокиче, след което прибрал
автомобила на местодомуването му.
Пет дни по късно - на 17.04.24г. на служителите на РДГ Берковица
******************, и на св.********** било наредено от прекият им
началник да извършат проверка в информационната система на ИАГ, на
1

позициониращото устройство джипиес на т.а. марка “**********“ модел
„**********“, с регистрационен № ********** собственост на настоящият
жалбоподател Б. П. за дата 12.04.24г.
При направената проверка в информационната система на ИАГ с
потребителско име и парола на лицето Б. П., констатирали, че в момента на
проверката джипиеса на посочения автомобил е офлайн, и не го
позиционира.Възприемайки този факт служители на РДГ Берковица приели,
че за датата 12.04.24г. джипиес на т.а. рег.№ ********** не работи и не е
изправен и се свързали по телефона със собственика му лицето Б. П., с когото
си уговорили среща в с.**********. При срещата в центъра на селото и след
направената преди това констатация служители на РДГ Берковица и по
конкретно актосъставителя ******************, в присъствието на
св.********** и на нарушителя Б.Т.П. от гр.Враца съставил на последния -
АУАН Серия А00 №0112355 от 17.04.2024 г. за извършено от него нарушение
по чл.148, ал.12 от ЗГ, който акт нарушителя подписал без възражения, като
приел казаното му от инспекторите за вярно. След като се прибрал във къщи
П. решил да направи сам опит да влезе в системата и да установи работи или
не устройството на автомобила, при което установил, че то работи противно
на твърдяното от горските инспектори.
Последвало издаването на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№459 от 19.06.2024 г. издадено от Директора на РДГ Берковица, с което за
това че: “Транспортира 5,00 пр.мЗ дърва за огрев от дървесен вид благун и
цер, маркирани с контролна горска марка /КГМ/ и придружен с превозен
билет /ПБ/ № 2257/00100/12042024/05337-EF9BEQ.T от 12.04.2024г., с
товарен автомобил ********** ********** с регистрационен N
********** снабден с устройство за проследяване и позициониране /GPS/
неизправно и функциониращо. Нарушението е извършено на 12.04.2024 г. в
с.**********, общ.Криводол,обл.Враца.“ - на жалбоподателя Б.Т.П. от
гр.Враца за извършеното нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, било наложено
административно наказание на основание чл.270 от ЗГ - „ГЛОБА“ в размер
на 100 лева. Недоволен от наложената му санкция жалбоподател обжалвал
визираното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото св.****************** и св.**********, а и от
приложените по делото с адм. преписка писмени доказателства: Жалба,
Наказателно постановление №459 от 19.06.2024 г.,Известие за доставяне №ИД
PS 3500 00500Е К, АУАН Серия А00 №0112355 от 17.04.2024 г., Констативен
протокол Серия А00 №148714 от 17.04.2024 г., Входящ лист с вх. №РДГ01-
03557 от 07.05.2024 г.,Пътен лист за 24 часа, Справка от информационната
система на ИАГ, Разпечатки за 12.04.2024г., Справка за нарушител/Актова
преписка/, пълномощно 2бр.Превозни билети, както и от останалите писмени
доказателствата приложени по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по
2

чл.59, ал.2 ЗАНН и изхождаща от легитимирана страна в процеса,
разгледана по същество същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност,
която съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със
съставяне на АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна
и сезираща функции, тоест чрез съставянето на АУАН едновременно се
установява административно нарушение, повдига се официално обвинение
за извършване на правонарушение и се сезира съответен държавен орган,
разполагащ с правомощия да реализира административно-наказателна
отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно
наказание.
Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени
точно определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма,
конкретно съдържание и задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН и др.
На първо място към настоящият момент съдът може само да
предполага, че АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица имащи нужната
компетентност, съгласно разпоредбите на чл.47 от ЗАНН и чл.275 от ЗГ и
цитираната в НП Заповед №РД 49 171/ 23.05.24г. на МЗХ, тъй като
наказващият орган въпреки изричното указание на съда, че доказателствената
тежест е негова не е приложил никакви доказателства в тази насока.
На второ място съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП, са
издадени въз основа на КП серия А00 №148714 от 17.04.2024г., съставен от
св.********** на длъжност ГИ, които с оглед заеманата длъжност най-
вероятно притежава правомощия да съставя и актове по ЗГ, което в случая не
е от съществено значение, тъй като той не е съставил процесният акт.
Същевременно АУАН Серия А00 №0112355 от 17.04.2024 г. е съставен
от св.****************** на длъжност ГИ, за които отново по делото не са
представени никакви доказателства относно компетентността за съставянето
на АУАн по ЗГ, и за който свидетел по делото се установява, че не е
присъствал, по времето на извършването на твърдяното нарушение на
12.04.2024г. в землището на с.**********.
Самото нарушение е констатирано пет дни по късно на 17.04.2024г.
когато за това е бил съставен визираният КП серия А00 №148714 от
17.04.2024г. съдържанието на така изготвения КП обаче, не отговаря на
действителността и сам по себе си представлява документ с невярно
съдържание, тъй като в него е посочено, че: „При проверка на т.а. с
регистрационен №********** ********** ********** и превозен билет /ПБ/
№ 2257/00100 от 12.04.2024г., установихме, че товарният автомобил е снабден
с устройство за позициониране /GPS/, но в момента на транспортиране на
дадения ПБ GPS устройство не е изправно и функциониращо“.
От показанията на двамата свидетели - актосъставител и свидетел по
3

акта се установява, че реална проверка на товарният автомобил **********
********** с рег.№********** в местодомуването му в дома на нарушителя
не е извършвана, както не е извършвана такава и на самото GPS устройство
при което и няма как да се изведе извод, че устройство на 12.04.2024г. не е
било изправно и функциониращо“.
Изложените факти се установяват освен от твърденията на
жалбоподателя в жалбата и в съдебно заседание и от показанията на двамата
разпитани по делото свидетели служители на наказващият орган при това
същите сочат, че са направили проверката, защото така им е било разпоредено
и че са констатирали твърдяното нарушение само и единствено по
направената проверка на 17.04.24г. в системата на ИАГ.
Безспорно актосъставителят не е свидетел на извършването на
твърдяното нарушение. Принципно последното не е и необходимо, доколкото
фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условия за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление, което по мнение на настоящият съдебен състав
последният не е сторил с необходимата прецизност и пълнота.
На следващо място нарушението е констатирано на 17.04.2024г., а
АУАН Серия А00 №0112355 от 17.04.2024 г . е съставен вместо с двама
свидетели присъствали при извършване на нарушението, само със един
Б.Богданов, който е свидетел на установяването и на съставянето на АУАН
и който също не е присъствал при извършването на твърдяното нарушение, но
тези обстоятелства не са отразени в така издаденият акт тоест от АУАН не
става ясно свидетелят от кои вид е.
Тези обстоятелства установени в хода на съдебно следствие, водят до
извода, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съгласно,
които: „ Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението.”
Второ в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН съгласно, които: „При липса
на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него.”В действитеност такъв свидетел при съставянето на АУАН
изобщо липсва, очевидно актосъставителя е счел, че втори свидетел по акта не
е необходим.
Така при грубо нарушаване на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 от ЗАНН е
съставен процесният АУАН за нарушение констатирано с КП от същата дата
17.04.2024 г., този протокол обаче е ирелевантен за процесният казус, защото
дори и съставен не той поставя началото на административното производство,
4

нито доказва извършване на нарушение, защото сам по себе си не се ползва с
презумтивна доказателствена сила, при това съгласно чл.36 от ЗАНН следва
да се акцентира и на това, че едва със съставянето на АУАН, се поставя
началото на административно наказателното производство, тъй като с него се
повдига административното обвинение, за това и АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и му се връчва препис от него, за да е наясно за
какво именно нарушение се ангажира неговата административно наказателна
отговорност, а и за да може да организира защитата си по това обвинение,
респективно да се ползва от правата си по чл.44 от ЗАНН.
На следващо място следва да се отбележи, че в случая не се спори, че
жалб. П. е извършил превоз, но не на 5 куб.метра дървесина, както е
посоченото в АУАН и НП, а на 10 куб. метра дървесина, за което
транспортиране е имало издадени не един, както е посоченото в АУАН и НП,
а два бр. превозни билети и за което свидетелстват 2бр. разпечатки на л.10 и
11 от делото.
Така констатираното разминаване води до описание на фактическата
обстановка различна от посоченото в АУАН и НП, като това води и до
непълно описание на нарушението от една страна, което от своя страна е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, а от друга сочи на това, че нито актосъставителя, нито
самия административнонаказаващ орган са счели за необходимо да изяснят в
пълнота фактическата обстановка касаеща процесното твърдяно нарушение.
Няма спор, че съгласно нормата на чл.148 ал.12 от ЗГ : „Товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат
снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп
до информацията за движението на превозните средства се определя с
наредбата по ал. 11.“ Само че тези обстоятелства следва да бъдат доказани
по един безспорен и несъмнен начин, което в това производство не е сторено.
Нещо повече самите свидетели служители на РДГ Берковица заявиха, че
не са правили проверка на място на камиона и не могат да посочат дали GPS
устройство не е било изправно и функциониращо на 12.04.2024г. или това
което са констатирали, а именно, че устройството е било офлайн не се дължи
на неизправност в самата информационна система на ИАГ.
При това в показанията си св.Богданов заяви : „Ние не сме техници и
не сме извършвали проверка на яве, дали устройството е било работещо и
здраво или не. Установихме, че въпросният автомобил е осъществил
транспортиране на дървен материал, чрез превозния билет, който
видяхме чрез системата на ИАГ“
Остава обаче неясно,защо чрез системата на ИАГ същите служители не
са видели и вторият превозен билет за другите 5 куб.метра дървесина,
5

транспортирани от същият жалбоподател, със същият автомобил по едно и
също време и с извършеният един единствен курс от сечището в землището на
с.********** до временният склад където са издадени Превозните билети , а
след това и до адресите на купувачите в с.********** на ул. **********.
Отделно от изложеното твърди се, че мястото на извършване на
нарушението е с.**********, но дори и това не е отразено коректно, защото
видно от данните по делото, ако изобщо е имало извършено нарушение то, то
е извършено в землището на с.********** и на територията на самото
населено място, като въпреки знанието за това, нито служителите на
наказващият орган, нито АНО са си направили труда да отбележат този факт
от обективната действителност коректно в двата издадени акта, което също е
нарушение на изискванията на ЗАНН.
На следващо място не е изяснено от актосъставителя и АНО, защо след
като както се твърди, че GPS устройство не е било изправно и
функциониращо на датата 12.04.2024г., все пак в системата на ИАГ са налице
въведени коректни данни за извършените превози с процесният товарен
автомобил и въз основа на два ПБ издадени на същата дата и за две различни
лица на установените по делото адреси в с.********** видно от приложените
разпечатки от ПБ и от разпечатки за престой на МПС от същата дата.
На следващо място не е изяснено от актосъставителя и АНО, дали
твърдяното нарушение не се дължи на проблем в системата, а не на виновно
поведение от страна на нарушителя, като отново и в тази насока по делото
няма представени никакви доказателства отстрана на АНО. Само защото при
извършената проверка на 17.04.2024г. в системата на ИАГ е било видимо, че
процесният автомобил е офлайн, то това автоматично не означава, че GPS
устройство не е било изправно и функциониращо пет дни преди това на датата
12.04.2024г.
Нещо повече дори представеното в съдебно заседание от юрисконсулта
на РДГ извлечение за периода от 08 до 18 04.24г. отново сочи, че запис за
позициониране на процесният товарен автомобил собственост на
жалбоподателя за датата 12.04.2024г. е налице. А що се отнася до другото
твърдение, че жалбоподателя по отношение на т.а. трябва да поддържа 90 дни
назад в изправност GPS устройството, то в тази насока, следва да се отбележи,
че такова административно обвинение не е повдигнато на въпросното лице .
Както вече се посочи АУАН поставя началото
на административнонаказателното производство и това изисква яснота на
административното обвинение още към този момент с цел гарантиране
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Отделно от изложеното до тук касателно допуснатите от
административно наказващият орган нарушения в конкретния случай, както
акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление страдат от непълнота на описаното и вменено на
6

жалбоподателя административно нарушение и описание на обстоятелствата,
при които е извършено - регламентирано от разпоредбите на чл.42 т.4 от
ЗАНН, респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещо описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка
следва да се отбележи че в чл.6 от ЗАНН е дадена легалната дефиниция на
административното нарушение, като деяние с определени характеристики.
Същото следва да бъде описано с всички съставомерни признаци - както в
АУАН, така и в НП. Поради това и с оглед визираните разпоредби на ЗАНН,
да се опише нарушението - безспорно означава да бъдат изложени всички
относими факти и обстоятелства, касаещи както обективната страна на
деянието, така и субективната такава. В този смисъл, следва да се посочи не
само кога, къде и при какви обстоятелства е било осъществено действието
(бездействието), но и конкретно в какво се изразява то, какви са проявните му
форми, като наред с това следва да се посочат и доказателствата, които го
доказват и т.н.В случая това не е сторено по предписания в ЗАНН ред, с което
правото и възможността за защита на нарушителя е било ограничено.
При наличието на толкова много и неизяснени обстоятелства то и
следва, че твърденията на АНО почиват на предположения. Изложената
фактология следва да се извлича от съдържанието на АУАН и НП, а не едва от
събраната доказателствена съвкупност. С начина по който са изготвени двата
атакувани акта се създава неяснота относно приетото от административния
орган за нарушение, доколкото деянието, противоречи на предписаната в
съответната норма правило за поведение, квалифицирано като нарушение.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение по посочения от АНО текст, неговият
извършител и вината е на административнонаказващия орган.
Следва да се отбележи, за пълнота на изложението и че съгласно т.7 от
Постановление №10 от 28.09.73г. на Пленума на ВС фактическите
констатации по АУАН, нямат обвързваща сила за съда, до доказването им с
допустимите от закона средства. Посоченото от наказващия орган в
процесните АУАН и НП касателно описание на нарушението и
обстоятелствата, при който е извършено не съответстват на действителната
фактическа обстановка, установена по делото от съда /чрез писмените
доказателства и свидетелските показания на служителите на контролните
органи/, при това положение е налице е неопределеност, неяснота на
обжалваното наказателно постановление и АУАН, по отношение на
посочените задължителни реквизити по ЗАНН, което води до липса на
възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което
наказващият орган е наложил административно наказание.
В допълнение, следва да се посочи, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
7

безусловно следва да се съдържат в НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от
тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения
от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42,
т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. При това те не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка, тъй като това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на НП е една от гаранциите за законосъобразност на същото,
които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в
административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това
подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е
относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
При това положение, следва извода, че НП и АУАН, въз основа на който
е издадено, не дават задоволително обяснение на въпросите: какво точно
нарушение се твърди да е извършено и от кого, при какви обстоятелства и кога
е извършено твърдяното нарушение.
Допуснатите нарушения, са до такава степен значими защото поставят
под въпрос волята на наказващият орган, от една страна, а от друга
съществено накърняват правата на жалбоподателя – нарушител, тъй като той е
лишен от възможността да разбере от самото начало на
административнонаказателното производство, започнало едва със
съставянето на АУАН, а не с КП, какво именно нарушение му се вменява,
8

/като пряко рефлектира върху правото му на Възражение по чл.44 ал.1 от
ЗАНН/, а от там и срещу какво именно да се защити, като също така пряко
влияе на възможността му да организира защитата си в пълен обем, и това е
така защото описаната обстановка и в АУАН и в НП, внася неяснота относно
правно релевантните факти и състава на извършеното адм. нарушение, които
подлежат на доказване в административно наказателния процес, а от там и до
порочност на обжалваното НП, тъй като същите не могат да бъдат санирани
от съда и в този смисъл НП се явява незаконосъобразно.
Административния процес е строго формален и свързан с прилагането
на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание за
отмяна на съответния акт, с който е допуснато това нарушение. Разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното
нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по
конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено
императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз
основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им,
неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на
процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Допуснатите нередовности в акта, и в НП /описани по горе/ са
съществени такива, поради което и не биха могли да бъдат преодолени по реда
на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, НП се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, защото извършеното процесуално нарушение е съществено, тъй като е
накърнило правото на защита на наказаното лице и това е така, защото НП и
АУАН са строго формални актове. Изводимо от всичко изложено до тук съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП,
само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№459 от 19.06.2024 г. издадено от Директора на РДГ Берковица, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 от
ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	249
Дата:	11 ноември 2024 г. (в сила от 5 декември 2024 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200651
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2024 г.

Решение по дело №651/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите